Да бъде ли премахнат Паметникът на съветската армия?
Ден петнайсети от Великия пост. Разбира се, че този монумент би трябвало да бъде отстранен и не е мъчно да си види за какво. Но преди да кажем, дано отбележим, че това унищожаване може да стане по два метода - да се унищожи без излишък, като металните елементи отидат за вторични първични материали, а получените от продажбата им пари се вложат в оправянето на градинката (която и в този момент е забележителна с някои растителни видове), или пък деликатно да се демонтира, като статуите се пренесат другаде, където отвън досегашния си подтекст няма да са толкоз злокобни. И да бъдат обект не толкоз на поклонение, колкото на историческо любознание.
Фигурите са дело на сръчни скулптори, подготвени и възпитани в Царство България, които просто са се пробвали да вървят в крайник с времето, както в един различен миг беше изписано и на паметника с шарени бои. Само че времената са разнообразни - скулпторите са били в крайник с едно време, ние сме в крайник с друго. Да, фигурите и композициите може да са съвършени в техническо отношение, само че дано не се поддаваме на нездравословното прелъщение на модернизма да гледаме единствено формата, без да се интересуваме от наличието. В нашия случай наличието е определящо. А който милее за формата, в действителност може да ѝ се любува и в някакъв музей.
Някой ще каже: не е добре да се махат монументи, тъй като по този начин се унищожава паметта. Дори май към този момент го споделиха с съвсем същите думи. Първо, паметниците не са просто памет, а са отношение, позиция. Нещо повече: те са декларация. Те споделят: на нас като общество това са ни полезностите, това е нашата визия за положително, възвишено и героично. Паметникът не е просто регистрация на събитие, а пояснение на събитието, негова оценка. Кое е събитието, което увековечава МОЧА/ПСА? Безспорно това е насилствената промяна в България на едно държавно ръководство с друго по време на Втората международна война, когато победният марш на алената войска минава и през нашите земи. А каква е оценката? Тя е доста забавна. Събитията са показани като " избавление ". Освобождение от какво?
Да се преглежда 9 септември като " избавление " носи две пропагандни изгоди. Първата (може би би трябвало да я назовем " подточка А ", тъй като " първо " към този момент имаше, а ще има и " второ " ), първата е да се даде фронт на благодарността към Съветския съюз, да се разрасне тя в сърцата на българите, да надгради благодарността към Руската империя и императора, погубен от комунистите дружно с цялото си семейство заедно с лекаря и готвача. Това възприятие на признателност би трябвало да помогне на българите по-леко да понесат геополитическата си орис в руската сфера на въздействие от тази страна на желязната завеса. Благодарни ли сме в реалност? Да, евентуално има и откровено признателни хора, които без алената войска още щяха да пасат свинете. Но това е благодарността на апаша за шанса да попадне на отключен дом.
Подточка " Б ". Да се преглеждат септемврийските събития през 1944 като " избавление " целѝ да промени визията на света за българите: от " фашисти " да стартирани да ни гледат като " антифашисти ". Легендата, илюстрирана от паметника, е следната: видите ли, българският народ си е по природа коминтерновски, обаче в безумния си блян да се събере в етническите си граници, оставя да го ръководи незаконна клика отпред с отвратителния монарх, та дори монархофашист. Народът няма нищо общо нито с царя, нито с държавното управление, нито с Народното събрание, нито с който и да било от тази незаконна тайфа. Ако разстреляме тази незаконна тайфа, ще остане единствено той - чистият като сълза народ-антифашист. Тази функционалност на МОЧА/ПСА е значима за всички, тъй като не желаеме да ни гледат като победена страна, въпреки че тъкмо по този начин ни гледат, макар героичното ни присъединяване във " втората фаза " на Втората международна. Били сме на страната на победените, тъй като са ни поробили зли сили. Освободили са ни и към този момент не сме такива.
Благодарност и индулгенция. Това е идеологическото покритие на паметника. Това е неговата символна стойност.
Второ. Когато споделяме, че не е добре да се отстраняват монументи, дано не забравяме, че в действителност това е повсеместна процедура. Не отстраниха ли паметника на Желязната дивизия от " Монтето "? Не отстраниха ли паметника на Ботев от Околчица? Най-сетне не отстраниха ли и паметникът на Сталин от входа на Борисовата градина, откакто " бащата на народите " и главнокомандващ на онази войска, възпята посредством МОЧА/ПСА, свърши земния си път и пристигна време да извърши своята част от контракта с Мефистофел?
Паметници са се премахвали, отстраняват се и ще се отстраняват. И то със пристрастеност. И паметта от това ни минимум не страда, тъй като има архиви, документи, свидетелства и историци, които съзнателно пишат своите съчинения. Не сме опрели до МОЧА/ПСА да научаваме какво е станало през 1944 година. От него ние можем да научим само какво му се ще на някого да си мислим, че е станало през 1944 година. И по този начин стигаме до основния си въпрос: за какво би трябвало да бъде отстранен паметникът на руската войска?
Той би трябвало да бъде отстранен, тъй като е притча на лъжата. Сложна притча. Всяка обособена комбинация, макар бруталната си хиперреалистичност, изобразява измислена, невъзможна, лъжлива обстановка. Всяка комбинация не е нищо повече от фрапантен хунвейбински девиз от бронз.
И паметникът не е просто притча, а капище, езическо светилище, на което се чака да идем, да се поклоним на лъжата и да ѝ принесем жертва. И освен това. Днес, след толкоз години, МОЧА/ПСА e монумент и на всичко това, което се случи след това - на така наречен " национален " съд, дето към момента толкоз се харесва на някои български политици, на концлагерите, на изселванията, на ограбването на собствеността, в това число и на жилища, на триумфалния напредък на простотията, на привилегиите, с които и през днешния ден не желаят да се разделят дечицата на номенклатурата, нищо че се пишат първи демократи и евроатлантици; на унищожената от петилетките стопанска система, ТКЗС-тата, на цензурата и още по-зловещата автоцензура, на унищожените кариери на кадърни хора, на кражбите и закононарушенията, на бодливата тел и стрелбата по границата. На всичко това ли да се поклоним? На всичко това ли да принесем жертва?
С сходни капища на безбожното зло би трябвало да се постъпва по този начин, както е постъпил св. Георги с идолите в храма на Аполон пред очите на Диоклециан - съкрушил ги е, разрушил ги е, срутил ги е. " Не се лъжете - споделил, - тъй като вашите бездушни идоли не са нищо друго с изключение на прахуляк и пепел, а не богове, както вие си мислите ". Капищата би трябвало да се отстраняват, тъй като лъжата не трябва да се издига в фетиш и не трябва да се позволява никой да ѝ се кланя, въпреки че го вършат непрестанно и то с голямо предпочитание. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Фигурите са дело на сръчни скулптори, подготвени и възпитани в Царство България, които просто са се пробвали да вървят в крайник с времето, както в един различен миг беше изписано и на паметника с шарени бои. Само че времената са разнообразни - скулпторите са били в крайник с едно време, ние сме в крайник с друго. Да, фигурите и композициите може да са съвършени в техническо отношение, само че дано не се поддаваме на нездравословното прелъщение на модернизма да гледаме единствено формата, без да се интересуваме от наличието. В нашия случай наличието е определящо. А който милее за формата, в действителност може да ѝ се любува и в някакъв музей.
Някой ще каже: не е добре да се махат монументи, тъй като по този начин се унищожава паметта. Дори май към този момент го споделиха с съвсем същите думи. Първо, паметниците не са просто памет, а са отношение, позиция. Нещо повече: те са декларация. Те споделят: на нас като общество това са ни полезностите, това е нашата визия за положително, възвишено и героично. Паметникът не е просто регистрация на събитие, а пояснение на събитието, негова оценка. Кое е събитието, което увековечава МОЧА/ПСА? Безспорно това е насилствената промяна в България на едно държавно ръководство с друго по време на Втората международна война, когато победният марш на алената войска минава и през нашите земи. А каква е оценката? Тя е доста забавна. Събитията са показани като " избавление ". Освобождение от какво?
Да се преглежда 9 септември като " избавление " носи две пропагандни изгоди. Първата (може би би трябвало да я назовем " подточка А ", тъй като " първо " към този момент имаше, а ще има и " второ " ), първата е да се даде фронт на благодарността към Съветския съюз, да се разрасне тя в сърцата на българите, да надгради благодарността към Руската империя и императора, погубен от комунистите дружно с цялото си семейство заедно с лекаря и готвача. Това възприятие на признателност би трябвало да помогне на българите по-леко да понесат геополитическата си орис в руската сфера на въздействие от тази страна на желязната завеса. Благодарни ли сме в реалност? Да, евентуално има и откровено признателни хора, които без алената войска още щяха да пасат свинете. Но това е благодарността на апаша за шанса да попадне на отключен дом.
Подточка " Б ". Да се преглеждат септемврийските събития през 1944 като " избавление " целѝ да промени визията на света за българите: от " фашисти " да стартирани да ни гледат като " антифашисти ". Легендата, илюстрирана от паметника, е следната: видите ли, българският народ си е по природа коминтерновски, обаче в безумния си блян да се събере в етническите си граници, оставя да го ръководи незаконна клика отпред с отвратителния монарх, та дори монархофашист. Народът няма нищо общо нито с царя, нито с държавното управление, нито с Народното събрание, нито с който и да било от тази незаконна тайфа. Ако разстреляме тази незаконна тайфа, ще остане единствено той - чистият като сълза народ-антифашист. Тази функционалност на МОЧА/ПСА е значима за всички, тъй като не желаеме да ни гледат като победена страна, въпреки че тъкмо по този начин ни гледат, макар героичното ни присъединяване във " втората фаза " на Втората международна. Били сме на страната на победените, тъй като са ни поробили зли сили. Освободили са ни и към този момент не сме такива.
Благодарност и индулгенция. Това е идеологическото покритие на паметника. Това е неговата символна стойност.
Второ. Когато споделяме, че не е добре да се отстраняват монументи, дано не забравяме, че в действителност това е повсеместна процедура. Не отстраниха ли паметника на Желязната дивизия от " Монтето "? Не отстраниха ли паметника на Ботев от Околчица? Най-сетне не отстраниха ли и паметникът на Сталин от входа на Борисовата градина, откакто " бащата на народите " и главнокомандващ на онази войска, възпята посредством МОЧА/ПСА, свърши земния си път и пристигна време да извърши своята част от контракта с Мефистофел?
Паметници са се премахвали, отстраняват се и ще се отстраняват. И то със пристрастеност. И паметта от това ни минимум не страда, тъй като има архиви, документи, свидетелства и историци, които съзнателно пишат своите съчинения. Не сме опрели до МОЧА/ПСА да научаваме какво е станало през 1944 година. От него ние можем да научим само какво му се ще на някого да си мислим, че е станало през 1944 година. И по този начин стигаме до основния си въпрос: за какво би трябвало да бъде отстранен паметникът на руската войска?
Той би трябвало да бъде отстранен, тъй като е притча на лъжата. Сложна притча. Всяка обособена комбинация, макар бруталната си хиперреалистичност, изобразява измислена, невъзможна, лъжлива обстановка. Всяка комбинация не е нищо повече от фрапантен хунвейбински девиз от бронз.
И паметникът не е просто притча, а капище, езическо светилище, на което се чака да идем, да се поклоним на лъжата и да ѝ принесем жертва. И освен това. Днес, след толкоз години, МОЧА/ПСА e монумент и на всичко това, което се случи след това - на така наречен " национален " съд, дето към момента толкоз се харесва на някои български политици, на концлагерите, на изселванията, на ограбването на собствеността, в това число и на жилища, на триумфалния напредък на простотията, на привилегиите, с които и през днешния ден не желаят да се разделят дечицата на номенклатурата, нищо че се пишат първи демократи и евроатлантици; на унищожената от петилетките стопанска система, ТКЗС-тата, на цензурата и още по-зловещата автоцензура, на унищожените кариери на кадърни хора, на кражбите и закононарушенията, на бодливата тел и стрелбата по границата. На всичко това ли да се поклоним? На всичко това ли да принесем жертва?
С сходни капища на безбожното зло би трябвало да се постъпва по този начин, както е постъпил св. Георги с идолите в храма на Аполон пред очите на Диоклециан - съкрушил ги е, разрушил ги е, срутил ги е. " Не се лъжете - споделил, - тъй като вашите бездушни идоли не са нищо друго с изключение на прахуляк и пепел, а не богове, както вие си мислите ". Капищата би трябвало да се отстраняват, тъй като лъжата не трябва да се издига в фетиш и не трябва да се позволява никой да ѝ се кланя, въпреки че го вършат непрестанно и то с голямо предпочитание. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ