Ден. Обикновено ставам към 7:30. Обикновено винаги закъснявам за автобуса.

Ден.

Обикновено ставам към 7:30. Обикновено постоянно закъснявам за рейса. Обикновено го върша преднамерено. Затичвам се сякаш съзнателно, с цел да убедя даже себе си, че съм в точния момент. Всъщност – че желая да съм в точния момент.

Когато с вътрешно облекчение и едно глухо Еее, отново ли? видя той да ме подминава, забавям крачка, обръщам се и отивам до магазинчето за цигари до спирката, взимам си кафе ( always black ) и със спокойна походка се насочвам нататък.

Заставам на тъкмо несъмнено място, първо помирисвам кафето и от аромата му напълно несъзнателно затварям очи. Знам,че имам време, до момента в който нямам време. Рейсът ще пристигна, само че ще закъснея за работа най-вероятно.

Weheartit

Изкарвам една от тънките цигари и възпламенявам една. Забелязал си го и ти – първото дръпване, съвсем като първото навлизане, носят това чувство. Да забравиш и да се насладиш. Тоталната секунда безвремие.

Имам тъкмо 40 минути до момента в който би трябвало да закъснея за работа. Да кажа, че като се кача в рейса и си мисля за нещата от живота – ще излъжа. Още ми се спи, макар кафето, и единственото, което мога да направя, е да си сложа слушалките и да си пусна една от двайсетте песни, които имам на телефона си.

Weheartit

Всеки Божи път, когато си пусна плейлиста, се сещам, че от една година не съм го сменяла и даже на shuffle знам коя след коя следва. Превключвам на радио и забивам взор в мацката до мен, която си написа във вайбър с някой. Мисля си, че маникюрът ѝ ми харесва, а тя си мисли, че ѝ проследявам чата.

И тъй като хората сме супер подозрителни, се дръпва на другата страна ( очевидно автобусът тази заран е бил много празен ), тъй че да не виждам и продължава да цъка на телефона. И ето тук се възнамерявам. Пълна подигравка, почтено.

Weheartit

Ако се събуждаш в София. Ако си на възраст сред 20 и 30 години. Ако си привикнал си с жилището си и с алармата, която те разсънва всяка заран ( аз си имам до у дома петел, който кукурига като по часовник, даже в неделя ). Ако учиш тук. Или работиш. Евентуално – редом.

Ако харесваш деня си и обожаваш нощите си. Ако тук са множеството ти другари. Ти си този, за който си мисля тази заран в рейса.

Още от мен за теб – ти знаеш, че в случай че имаш време да спиш в автобуса и да киснеш във фейсбук на работа, всичко е ок. Живееш най-вероятно с още най-малко един човек и когато нямаш задоволително пари, постоянно намираш средства.

Weheartit

Ти изпълняваш отговорностите си ежедневно и пътят от работа до у дома не помниш множеството пъти даже по кое време и по какъв начин е минал. Ежедневие, хора. Това е то. Независимо дали те удовлетворява или не. Когато си измежду хора си един.

Този, който се отразява в техните очи. Ти си този, който се отразява в нормите. Ти си този, който извършва дилемите си.

Ти си този, от който се изисква или който изисква. Ти си водач, ти си сътрудник в кол-център, ти си художник, ти си дизайнер, ти си работохолик, ти си от студентите в кафето против университета.

Ти си този, който не си взима билетче в автобуса. Ти си вегетарианец или се наслаждаваш на лоен телешки бургер в обедната си отмора. Ти си един човек, и колкото и да се смяташ за невероятен, в действителност като теб има още пет такива даже в рейса.

Всички спадаме към избрана порода. Ние сме дневните създания на една добре устроена класова действителност. Ние сме ден. Ти си ден. Да искаш, да постигаш, да бъдеш.

Когато обаче никой не те гледа, знаеш ли какъв си? Ти си мрачен, неразбираем и разгонен, и див. Такъв, какъвто не си там, денем. Ти пишеш секс – разкази и се опитваш да схванеш по какъв начин се прави музиката. Ти следиш всякакви хора из фейсбук и стоиш по тениска и долни дрехи пред преносимия компютър.

Обичаш да хапваш филийки с мед и масло и в случай че се окапеш, просто с пръст го събираш и си го хапваш и това. Ти сваляш маската и сваляш сутиена ( всяка жена чака единствено да затвори входната врата и да го направи ). Ти гледаш порно гифчета и си взимаш дълъг душ.

Ти се сещаш за онази своя обич от гимназията и си припомняш по какъв начин я чакаше да се появи на лафката , с цел да пушите дружно цигари. Когато никой не гледа, даже в нослето си бъркаш с кеф.

Тогава заставаш пред тв приемника и гледаш вторачено прогнозата за времето и си мислиш Ех, баси яката рокля има тая мацка или Ех, баси дългите крайници има тая синоптичка – зависи.

Weheartit

Когато никой не гледа, ти си нощта. Не единствено, тъй като тогава имаш опция да останеш самичък. А тъй като тогава си този, който не показваш на открито. През деня. Теорията ми ти се коства необичайно идеалистична, нали?

Опровергавам те/се – нищо не се случва единствено денем, в случай че нощта не е била дива. Докато е мрачно, постоянно ще е по-интересно. Обаче в случай че е вярно ярко, нощта постоянно става по-интересна.

Когато си влюбен денят се слива с нощта и ставаш див и неразбираем, когато се допуска, че би трябвало да си аргументиран и спретнат. Докато те връхлита концепция или фантазия – нощта се озарява. Ти си – денонощно.

Нощ.

София. 22:30. Пиша на преносимия компютър на гаджето си, тъй като моя се прецака брутално. Изгоря ми хардът и изгубих фотоси от преди 10 години, на които театралнича с най-хубавата си другарка от учебно заведение.

Изтриха се всичките ми стихотворения, които бях писала в тъмните дни на тийнейджърството си.

Днес, денем, станах управител на работното си място. Жълти високи обувки и красива зелена рокля до коляното, изправена коса и съвършен маникюр.

Пет часа по-късно съм седнала с кръстосани крайници на пода в хола, облякла съм мъжка тениска на Delate и чувам Сашо Роман на слушалки.

Косата ми е вдигната на чудноват кок и съм без сутиен. Пиша и си мисля – одобрявам дните си и боготворя нощите си.

Нямам самообладание за утринното си кафе.

Weheartit