Добро утро, хора! Загубихме се между Денят на Европа и на Победата. Висоцки
Ден на Европа. Ден на Победата. Година на COVID-19. Къде сме ние, по дяволите?! Накъде вървим? Имаме ли посока, ориентирахме ли се на кръстопътя, знаем ли целта…
Няма да има церемониал в Москва. Имат ли потребност мъртвите от маршируващи редици, танкове и ракети? Едва ли. Една свещичка стига. И една сълза.
Не бива да забравяме кафявата чума. Нейната „ беритба “ отнесе десетки милиони.
Днес войната се води в киберпространството, лабораториите и лечебни заведения с вируси. Отново умират хора и фантазии.
Ще спре ли в миналото това? Защо братоубийството е толкоз заразително? Нали хората се отличават от животните по това, че обичат? Да се обичаме, да не се нараняваме. Толкова ли е мъчно?
А ние избрахме Висоцки на 9 май.
Владимир Висоцки
САМО ТОЙ НЕ съдебна експертиза ВЪРНА ОТ БОЯ
Всичко някак е друго… А както преди
отново просторът е спокоен и спокоен,
и гората е същата с тези води…
Само той не се върна от боя…
Аз не знам кой беше прав — постоянно спореше с мен
и държеше на правдата своя.
Аз разбрах, че ми липсва от оня миг,
в който той не се върна от багра.
Неуместно мълчеше, не пееше в такт,
нещо друго все бъбреше, свое,
всяка заран ме будеше още по мрак,
а от през вчерашния ден го няма. От багра.
И освен това, че е пусто в този момент:
внезапно осъзнах — бяхме двама…
И раздухваше вятърът мойта горест,
щом след багра разбрах, че го няма.
Пролетта се отскубна през днешния ден като от плен
и гласът ми увисна в покоя:
„ Ще запалителен ли, брат! “ — само че е безшумно край мен.
Вчера той не се върна от багра.
С нас още веднъж са мъртвите, щом сме в неволя.
Те са дори в гибелта часови…
Отразен в тоя лес като в синя вода,
небосводът притихва спокоен.
И в землянката имаше място за нас,
беше общо и времето в строя.
Всичко към този момент е мое, само че мисля, че аз,
като че ли аз не се върнах от багра.
СРЕЩА
В ресторанта висят, накачени
на места,
мечки три, богатири, велможи…
Сам на маса е седнал
един капитан.
— Тука може ли? — запитвам го.
— Може.
— На, пуши!
— Извинете, не пуша „ Казбек “.
— Дай си чаша. Ще пиеш тогава.
Докато донесат, пий това
бе, човек…
Ха наздраве!
Наздраве ли? Става.
— Е, добре! — рече той, към този момент
много пийнал, —
както виждам, за водка си кадърен.
А видял ли си в миналото дот или танк?
А в офанзива — по този начин — да си ходил?
Помня багра при Курск, старшина бях тогаз…
Що пакост през главата ми мина!
Много нещо видял и препатил съм аз,
с цел да бъде животът ти кротичък!
За татко ми попита. Разпсува се, че
съм непрокопсаник. Развика се диво:
— Ей, за твоя живот се унищожих, момче,
а пък ти, гадина подобен, го пропиваш!
Пушка, пушка за тебе, и в багра в този момент!
А ти къркаш тук с мене нахално!
… Аз седях, като че ли свидлив от Курска дъга —
там е бил старшина капитанът.
Той напълно се оля. Стихна нашият спор.
Но си припомням, преди да престанем,
аз наскърбих го. Казах му: — Няма майор
да си в никакъв случай ти, капитане!
Превод: Румен Леонидов
Няма какво да допълним. 75 години след 9 май 1945 година светът към момента не е спокоен. Както постоянно е било...
Фрог нюз
Няма да има церемониал в Москва. Имат ли потребност мъртвите от маршируващи редици, танкове и ракети? Едва ли. Една свещичка стига. И една сълза.
Не бива да забравяме кафявата чума. Нейната „ беритба “ отнесе десетки милиони.
Днес войната се води в киберпространството, лабораториите и лечебни заведения с вируси. Отново умират хора и фантазии.
Ще спре ли в миналото това? Защо братоубийството е толкоз заразително? Нали хората се отличават от животните по това, че обичат? Да се обичаме, да не се нараняваме. Толкова ли е мъчно?
А ние избрахме Висоцки на 9 май.
Владимир Висоцки
САМО ТОЙ НЕ съдебна експертиза ВЪРНА ОТ БОЯ
Всичко някак е друго… А както преди
отново просторът е спокоен и спокоен,
и гората е същата с тези води…
Само той не се върна от боя…
Аз не знам кой беше прав — постоянно спореше с мен
и държеше на правдата своя.
Аз разбрах, че ми липсва от оня миг,
в който той не се върна от багра.
Неуместно мълчеше, не пееше в такт,
нещо друго все бъбреше, свое,
всяка заран ме будеше още по мрак,
а от през вчерашния ден го няма. От багра.
И освен това, че е пусто в този момент:
внезапно осъзнах — бяхме двама…
И раздухваше вятърът мойта горест,
щом след багра разбрах, че го няма.
Пролетта се отскубна през днешния ден като от плен
и гласът ми увисна в покоя:
„ Ще запалителен ли, брат! “ — само че е безшумно край мен.
Вчера той не се върна от багра.
С нас още веднъж са мъртвите, щом сме в неволя.
Те са дори в гибелта часови…
Отразен в тоя лес като в синя вода,
небосводът притихва спокоен.
И в землянката имаше място за нас,
беше общо и времето в строя.
Всичко към този момент е мое, само че мисля, че аз,
като че ли аз не се върнах от багра.
СРЕЩА
В ресторанта висят, накачени
на места,
мечки три, богатири, велможи…
Сам на маса е седнал
един капитан.
— Тука може ли? — запитвам го.
— Може.
— На, пуши!
— Извинете, не пуша „ Казбек “.
— Дай си чаша. Ще пиеш тогава.
Докато донесат, пий това
бе, човек…
Ха наздраве!
Наздраве ли? Става.
— Е, добре! — рече той, към този момент
много пийнал, —
както виждам, за водка си кадърен.
А видял ли си в миналото дот или танк?
А в офанзива — по този начин — да си ходил?
Помня багра при Курск, старшина бях тогаз…
Що пакост през главата ми мина!
Много нещо видял и препатил съм аз,
с цел да бъде животът ти кротичък!
За татко ми попита. Разпсува се, че
съм непрокопсаник. Развика се диво:
— Ей, за твоя живот се унищожих, момче,
а пък ти, гадина подобен, го пропиваш!
Пушка, пушка за тебе, и в багра в този момент!
А ти къркаш тук с мене нахално!
… Аз седях, като че ли свидлив от Курска дъга —
там е бил старшина капитанът.
Той напълно се оля. Стихна нашият спор.
Но си припомням, преди да престанем,
аз наскърбих го. Казах му: — Няма майор
да си в никакъв случай ти, капитане!
Превод: Румен Леонидов
Няма какво да допълним. 75 години след 9 май 1945 година светът към момента не е спокоен. Както постоянно е било...
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ