Убит ли е демократичният проект в опърничавия Судан?
Демокрацията е непостижимото верую на подтиснатите нации, един мираж, една химера. Поне до това умозаключение можем да стигнем, разглеждайки последните събития в Судан. Пропадна ли изцяло опитът за либерален план в страната от Африканския рог или към момента има вяра за стабилизация?
Изострящите се рецесии в Судан и Етиопия раздвижиха още веднъж опасенията за стабилността на района както на локално, по този начин и на интернационално равнище. На дневен ред в двете страни стои казусът с оповестеното изключително състояние и усилващото се присъединяване и въздействие на военизирани групи. Африканският съюз предприе незабавни ограничения, изолирайки Судан от организацията, а Съединени американски щати, Европейски Съюз и някои други огромни играчи приканиха, както нормално, за " усмиряване на опърничавата " страна.
Спецификата на Африка
Когато обаче става въпрос за Африка, би трябвало да заобикаляме общоприетия модел за ръководство на рецесии и разрешаване на спорове. Този континент има своите особености, които не могат да бъдат подценявани, в случай че задачата в действителност е превъзмогване на фрагментацията и реализиране на дълготраен мир. Да разгледаме образеца на Судан.
На 25 октомври военните в Судан направиха прелом против цивилните управляващи. Началникът на армията военачалник Абдел Фатах ал-Бурхан разпусна държавното управление и Управляващия съвет, суспендира сериозни елементи от конституционната харта на Судан от 2019 година и наложи изключително състояние в цялата страна. Премиерът Абдала Хамдок и някои от министрите от неговия кабинет бяха задържани. Ал-Бурхан разгласи, че военните ще основат ново държавно управление, обещавайки изборите да се проведат през юли 2023 година На 30 октомври десетки хиляди души излязоха в Судан в добре координирана проява против преврата. Срещу протестиращите беше стреляно с бойни патрони. Под натиска на Съединени американски щати ал-Бурхан предложи възобновяване властта на цивилното държавно управление на Абдала Хамдок, само че последният изрично отхвърли да си сътрудничи с военните и прикани за връщане към ситуацията отпреди преврата. На 11 ноември Абдел Фатах ал-Бурхан издаде указ за конституирането на нов 14-членен Управляващ съвет, който той оглави. По-късно същия ден ал-Бурхан постави и клетва. Новият ръководещ орган включва трима висши военни фигури, които бяха част от предходния съвет, петима цивилни и трима някогашни бунтовници, които подписаха мирното съглашение в Джуба с някогашното преходно държавно управление, ориентирано към преустановяване на вътрешните спорове в страната. Непосредствено след осъществяването на преврата мощна вълна от национално неодобрение заля страната. Ключови цивилен групи, измежду които Асоциацията на суданските експерти и " Сили за независимост и смяна ", приканиха за гражданско непокорство и отвод да сътрудничат с уредниците на преврата. Протестите започнаха на 25 и 26 октомври и настойчиво не престават.
Етническата палитра
Беше ли предизвестена гибелта на демократичния план в Судан? Судан е разтърсван от кървави спорове от деня на извоюване на независимостта си през 1956 година Основен дестабилизиращ фактор в страната е мощната фрагментация на главните настоящи групи и систематичното политическо и икономическо изключване на елитите от периферията. До свалянето на Омар ал-Башир от власт през 2019 година управлявалите страната водят произхода си от региона на " триъгълника Хамди ", формиран от градовете Абу Хамад, Хартум и Шенди. Тук е домът на етнолингвистични групи, които се разпознават с арабите. Както е известно, в северната част на Судан са се открили главно мюсюлмани, които дефинират себе си като принадлежащи към арабския етнос, а в южната част доминират неарабски африкански етнически групи, които изповядват локални африкански религии и християни. През 2003 година опълчването сред арабските и неарабските общности ескалира в западната провинция Дарфур, където стартира развой на " етническо пречистване " на неарабските племенни групи със съдействието на държавното управление в Хартум. През 2008 година настоящият президент Омар Ал-Башир бе упрекнат във военни закононарушения и закононарушения срещу човечеството от Международния углавен съд във връзка със събитията в Дарфур. Санкции обаче не последваха. След като през 2010 година той още веднъж печели президентските избори, вълна от неодобрение даде решителния подтик за отделянето на южната част на страната. Отцепването на Южен Судан лишава Судан от по-голямата част от приходите от търговията с нефт и ускорява спиралата на инфлацията в страната. Пренебрегването на представители от други елементи на страната като да вземем за пример тези от Дарфур, двете области Южен Кордофан и Сини Нил и територията, която през юли 2011 година се трансформира в страната Южен Судан, одобри формата на икономическа и културна маргинализация, която задълбочи назряващата рецесия поради неналичието на политическо посланичество.
Революцията от 2018-2019-а
Постепенно тези събития доведоха до експлоадирането на Суданската гражданска война от 2018-2019 година, която е фактор с особена значителност в историята на африканската страна. Като резултат от революцията в Судан гражданският и военният хайлайф на страната реализира конституционното съглашение през август 2019 година Фокусът на съглашението бе ориентиран към поправяне на несъответствието сред периферията и центъра. Основните участници в събитията се ангажираха да подсигуряват, че Судан ще се отдалечи от автократичната, мощно централизирана страна, която ръководеше ал-Башир и гладко ще премине към демократична и плуралистична система, зачитаща другите етноси в Судан. Мирните договаряния последваха скоро по-късно и на 3 октомври 2020 година в Джуба бе подписано формалното съглашение сред представителите на преходното държавно управление и на цивилната и военната съпротива. Мирното съглашение в Джуба в действителност е пакет от взаимни отстъпки и определящи правила, които обгръщат проблеми като шерването на власт и благосъстояние, поземлена промяна, правораздаване в преходния интервал, ограничения за сигурност и завръщане на разселени лица на територията на Судан. Според съглашението преходният интервал се удължава с 39 месеца до началото на 2024 година, когато ще би трябвало да се проведат избори. Постигането на публично съглашение, което да приготви почвата за определяне на дълготраен мир в Судан и да очертае една бъдеща демократична рамка на страната, даде кураж и вяра на суданския народ, че оттова насетне ще работят за едно по-оптимистично бъдеще.
Въпреки че съглашението даде някакво начало за умиротворяването на африканската страна, в него имаше някои недостатъци, които в избрана степен приготвиха изискванията за бъдещо неодобрение и нова рецесия. Крайната цел на преходното държавно управление беше да се трансформира в демократично определено гражданско държавно управление като военните трябваше да изоставен властта. Сред минусите на мирното съглашение от 2020 година е и въвличането на размирен групи в прехода - жизненоважна част от мирния развой, само че това добави нови фракции с конкуриращи се ползи. Резултатът не закъсня: последователното надграждане на напрежението докара до оказване на напън върху военните да съблюдават поетите задължения и да предадат пълномощията си на представителите на цивилното държавно управление. Това се случи и на фона на апели за по-голяма отчетност на държавното управление, изключително за злоупотреби от страна на силите за сигурност. Военните, наподобява, считат, че би трябвало да защитят своите политически и стопански ползи, които идват от укрепването им във властта в продължение на десетилетия. Има изказани и други хипотези, като да вземем за пример, че Абдел Фатах ал-Бурхан и сподвижника му Мохамед Хамдан Дагало ще би трябвало да бъдат разследвани и вероятно да понесат наказателна отговорност за закононарушения против човечеството и тъпчене на човешки права в страната. Превратът и узурпирането на властта са опит това да бъде избегнато.
Опции за излаз от рецесията
Ще успее ли обаче военният прелом да реализира задачите си и да си обезпечи по-продължително военно ръководство или, в противен случай, той е просто белег на изтощение от страна на военната върхушка в страната да противостои на изменящия се Судан? Няколко са главните аспекти, които ще имат значение за изхода от рецесията. Първо, това е ролята на гражданското общество, в която основна роля играят Асоциация на суданските експерти и " Сили за независимост и смяна ", които бяха мотор на революционното надигане на цивилното общество през 2018-2019 година Чрез тях елементарният суданец закупи храброст и кураж да брани извоюваното и да се бори за едно по-добро бъдеще за себе си и за страната си. Доказателство за тези изказвания са продължаващите митинги, макар стотиците убити и репресирани жители от страна на превратаджийската военна върхушка. Постоянството даде знак, че протестиращите са подготвени да умрат, в сравнение с да не престават да живеят в условия на авторитаризъм и военно състояние.
Вторият аспект е вътрешната конюнктура в страната, която е в бездънен стопански безпорядък. Налице е пандемията на КОВИД-19 и едно от най-ниските равнища на имунизация в света. Освен това нараства напрежението с Етиопия, която също е в разгара на вътрешна злополука.
От значително значение е и разговорът сред представителите на гражданските и военните обединения. За да се реализира дълготраен мир в страната, е невероятно изключването на едни или други участници от преговорния развой. Трябва да бъдат включени всички страни по ползи, с цел да намерят пресечните точки на своята визия за ръководството и устройството на страната.
Последният аспект са външните фактори. Военният хайлайф ще разчита на поддръжка от Египет, Саудитска Арабия и ОАЕ, само че в този случай наподобява, че търсената поддръжка няма да изиграе нужната роля заради намесата на Съединени американски щати, които имат интерес рецесията в Судан да завърши и да бъде въведено спокойно цивилно ръководство.
Изострящите се рецесии в Судан и Етиопия раздвижиха още веднъж опасенията за стабилността на района както на локално, по този начин и на интернационално равнище. На дневен ред в двете страни стои казусът с оповестеното изключително състояние и усилващото се присъединяване и въздействие на военизирани групи. Африканският съюз предприе незабавни ограничения, изолирайки Судан от организацията, а Съединени американски щати, Европейски Съюз и някои други огромни играчи приканиха, както нормално, за " усмиряване на опърничавата " страна.
Спецификата на Африка
Когато обаче става въпрос за Африка, би трябвало да заобикаляме общоприетия модел за ръководство на рецесии и разрешаване на спорове. Този континент има своите особености, които не могат да бъдат подценявани, в случай че задачата в действителност е превъзмогване на фрагментацията и реализиране на дълготраен мир. Да разгледаме образеца на Судан.
На 25 октомври военните в Судан направиха прелом против цивилните управляващи. Началникът на армията военачалник Абдел Фатах ал-Бурхан разпусна държавното управление и Управляващия съвет, суспендира сериозни елементи от конституционната харта на Судан от 2019 година и наложи изключително състояние в цялата страна. Премиерът Абдала Хамдок и някои от министрите от неговия кабинет бяха задържани. Ал-Бурхан разгласи, че военните ще основат ново държавно управление, обещавайки изборите да се проведат през юли 2023 година На 30 октомври десетки хиляди души излязоха в Судан в добре координирана проява против преврата. Срещу протестиращите беше стреляно с бойни патрони. Под натиска на Съединени американски щати ал-Бурхан предложи възобновяване властта на цивилното държавно управление на Абдала Хамдок, само че последният изрично отхвърли да си сътрудничи с военните и прикани за връщане към ситуацията отпреди преврата. На 11 ноември Абдел Фатах ал-Бурхан издаде указ за конституирането на нов 14-членен Управляващ съвет, който той оглави. По-късно същия ден ал-Бурхан постави и клетва. Новият ръководещ орган включва трима висши военни фигури, които бяха част от предходния съвет, петима цивилни и трима някогашни бунтовници, които подписаха мирното съглашение в Джуба с някогашното преходно държавно управление, ориентирано към преустановяване на вътрешните спорове в страната. Непосредствено след осъществяването на преврата мощна вълна от национално неодобрение заля страната. Ключови цивилен групи, измежду които Асоциацията на суданските експерти и " Сили за независимост и смяна ", приканиха за гражданско непокорство и отвод да сътрудничат с уредниците на преврата. Протестите започнаха на 25 и 26 октомври и настойчиво не престават.
Етническата палитра
Беше ли предизвестена гибелта на демократичния план в Судан? Судан е разтърсван от кървави спорове от деня на извоюване на независимостта си през 1956 година Основен дестабилизиращ фактор в страната е мощната фрагментация на главните настоящи групи и систематичното политическо и икономическо изключване на елитите от периферията. До свалянето на Омар ал-Башир от власт през 2019 година управлявалите страната водят произхода си от региона на " триъгълника Хамди ", формиран от градовете Абу Хамад, Хартум и Шенди. Тук е домът на етнолингвистични групи, които се разпознават с арабите. Както е известно, в северната част на Судан са се открили главно мюсюлмани, които дефинират себе си като принадлежащи към арабския етнос, а в южната част доминират неарабски африкански етнически групи, които изповядват локални африкански религии и християни. През 2003 година опълчването сред арабските и неарабските общности ескалира в западната провинция Дарфур, където стартира развой на " етническо пречистване " на неарабските племенни групи със съдействието на държавното управление в Хартум. През 2008 година настоящият президент Омар Ал-Башир бе упрекнат във военни закононарушения и закононарушения срещу човечеството от Международния углавен съд във връзка със събитията в Дарфур. Санкции обаче не последваха. След като през 2010 година той още веднъж печели президентските избори, вълна от неодобрение даде решителния подтик за отделянето на южната част на страната. Отцепването на Южен Судан лишава Судан от по-голямата част от приходите от търговията с нефт и ускорява спиралата на инфлацията в страната. Пренебрегването на представители от други елементи на страната като да вземем за пример тези от Дарфур, двете области Южен Кордофан и Сини Нил и територията, която през юли 2011 година се трансформира в страната Южен Судан, одобри формата на икономическа и културна маргинализация, която задълбочи назряващата рецесия поради неналичието на политическо посланичество.
Революцията от 2018-2019-а
Постепенно тези събития доведоха до експлоадирането на Суданската гражданска война от 2018-2019 година, която е фактор с особена значителност в историята на африканската страна. Като резултат от революцията в Судан гражданският и военният хайлайф на страната реализира конституционното съглашение през август 2019 година Фокусът на съглашението бе ориентиран към поправяне на несъответствието сред периферията и центъра. Основните участници в събитията се ангажираха да подсигуряват, че Судан ще се отдалечи от автократичната, мощно централизирана страна, която ръководеше ал-Башир и гладко ще премине към демократична и плуралистична система, зачитаща другите етноси в Судан. Мирните договаряния последваха скоро по-късно и на 3 октомври 2020 година в Джуба бе подписано формалното съглашение сред представителите на преходното държавно управление и на цивилната и военната съпротива. Мирното съглашение в Джуба в действителност е пакет от взаимни отстъпки и определящи правила, които обгръщат проблеми като шерването на власт и благосъстояние, поземлена промяна, правораздаване в преходния интервал, ограничения за сигурност и завръщане на разселени лица на територията на Судан. Според съглашението преходният интервал се удължава с 39 месеца до началото на 2024 година, когато ще би трябвало да се проведат избори. Постигането на публично съглашение, което да приготви почвата за определяне на дълготраен мир в Судан и да очертае една бъдеща демократична рамка на страната, даде кураж и вяра на суданския народ, че оттова насетне ще работят за едно по-оптимистично бъдеще.
Въпреки че съглашението даде някакво начало за умиротворяването на африканската страна, в него имаше някои недостатъци, които в избрана степен приготвиха изискванията за бъдещо неодобрение и нова рецесия. Крайната цел на преходното държавно управление беше да се трансформира в демократично определено гражданско държавно управление като военните трябваше да изоставен властта. Сред минусите на мирното съглашение от 2020 година е и въвличането на размирен групи в прехода - жизненоважна част от мирния развой, само че това добави нови фракции с конкуриращи се ползи. Резултатът не закъсня: последователното надграждане на напрежението докара до оказване на напън върху военните да съблюдават поетите задължения и да предадат пълномощията си на представителите на цивилното държавно управление. Това се случи и на фона на апели за по-голяма отчетност на държавното управление, изключително за злоупотреби от страна на силите за сигурност. Военните, наподобява, считат, че би трябвало да защитят своите политически и стопански ползи, които идват от укрепването им във властта в продължение на десетилетия. Има изказани и други хипотези, като да вземем за пример, че Абдел Фатах ал-Бурхан и сподвижника му Мохамед Хамдан Дагало ще би трябвало да бъдат разследвани и вероятно да понесат наказателна отговорност за закононарушения против човечеството и тъпчене на човешки права в страната. Превратът и узурпирането на властта са опит това да бъде избегнато.
Опции за излаз от рецесията
Ще успее ли обаче военният прелом да реализира задачите си и да си обезпечи по-продължително военно ръководство или, в противен случай, той е просто белег на изтощение от страна на военната върхушка в страната да противостои на изменящия се Судан? Няколко са главните аспекти, които ще имат значение за изхода от рецесията. Първо, това е ролята на гражданското общество, в която основна роля играят Асоциация на суданските експерти и " Сили за независимост и смяна ", които бяха мотор на революционното надигане на цивилното общество през 2018-2019 година Чрез тях елементарният суданец закупи храброст и кураж да брани извоюваното и да се бори за едно по-добро бъдеще за себе си и за страната си. Доказателство за тези изказвания са продължаващите митинги, макар стотиците убити и репресирани жители от страна на превратаджийската военна върхушка. Постоянството даде знак, че протестиращите са подготвени да умрат, в сравнение с да не престават да живеят в условия на авторитаризъм и военно състояние.
Вторият аспект е вътрешната конюнктура в страната, която е в бездънен стопански безпорядък. Налице е пандемията на КОВИД-19 и едно от най-ниските равнища на имунизация в света. Освен това нараства напрежението с Етиопия, която също е в разгара на вътрешна злополука.
От значително значение е и разговорът сред представителите на гражданските и военните обединения. За да се реализира дълготраен мир в страната, е невероятно изключването на едни или други участници от преговорния развой. Трябва да бъдат включени всички страни по ползи, с цел да намерят пресечните точки на своята визия за ръководството и устройството на страната.
Последният аспект са външните фактори. Военният хайлайф ще разчита на поддръжка от Египет, Саудитска Арабия и ОАЕ, само че в този случай наподобява, че търсената поддръжка няма да изиграе нужната роля заради намесата на Съединени американски щати, които имат интерес рецесията в Судан да завърши и да бъде въведено спокойно цивилно ръководство.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ