Кашата на демокрацията
Демокрацията е неприятно нещо, само че нищо по-хубаво не е измислено. Тези думи на Уинстън Чърчил получиха нова, само че и все по този начин позната багра след случилото се през миналото денонощие в Каталуния и Испания.
Правото да се чуе гласа ми – това е свещеното право на демокрацията. И то влезе в тотално несъгласие със свещения инструмент на демокрацията – гласуваната от определени посредством гласоподаване народни представители конституция.
Този абсурд от дълго време се трансформира в ахилесовата пета на демокрацията. Кое е по-демократично – референдумът или конституцията? Пряката или представителната народна власт? Кое води до по-добър живот, до разцвет – изявлението на всички по всички въпроси с непрекъснатия риск често-често да се сменя мнението по една и съща тематика или дейностите на неколцина определени рационални от всички " със сърце и разсъдък "?
В по-тесен аспект този метафизичен въпрос с цялостна мощ е подложен единствено пред анализаторите на дневен ред след случилото се в Каталуния. За елементарните хора на дневен ред излязоха надалеч по-прозаични въпроси - и за жалост всичките са разследване. Като да вземем за пример – по какъв начин по този начин законът разрешава да бъдат брутално нападани и бити хора, вдигнали ръце във въздуха? Можеше ли Guardia Civil да работи по различен метод, да приложи по остроумен проект? Защо испанският министър председател Мариано Рахой прати сили за битка с безредиците, вместо да остави гласуването да мине и да разгласи референдума за недействителен мигновено след приключването на база испанската конституция? Защо не опита да задейства съперниците на независимостта в самата Каталуния - съгласно редица изследвания мнението там е 50 на 50? Защо Брюксел, в лицето на Европейската комисия, замълча тотално за Каталуния, само че не пропуща да постанова шумно позицията си за референдума в Иракски Кюрдистан? Или и демокрацията е с друг стандарт географски – както и храните? Все въпроси, на които бюрократичен Брюксел няма логичен отговор – и поради които евроскептицизмът претърпя същински подем през последните години.
Най-вбесени ще са елементарните хора поради меренето с друг критерий. Чувството за правдивост е едно от най-дълбоко вкоренените в човешката душа. Когато справедливостта редовно е по друга мярка, душата не търпи – в нея се натрупва горчилката, която е основата на революциите. И нормално всичко потегля от това кой какъв брой има.
Ироничното в тази ситуация Каталуния е, че тя напълно не е провинцията, която най-вече страда от прогресивната система на внасяне на налози в централната хазна и преразпределението им по-късно. Мадрид, Андалусия, Валенсия – всички те са по-зле като систематизиране на финансите от страна на испанската страна. Каталуния е на минус в съотношението налози:инвестиции с 207 евро на глава от популацията. За съпоставяне Мадрид е на минус с 247 евро, а Андалусия - с 358 евро. Най-зле е Валенсия - 702 евро на човек. Всичко това гласят данни на испанското финансово министерство.
Усещането в Каталуния обаче очевидно е друго. И мисълта на мнозина е, че " тези в Мадрид " може да си приказват каквото си желаят, само че ние не им имаме вяра - тъй като да вземем за пример съгласно каталунското държавно управление Каталуния създава годишно Брутният вътрешен продукт на стойност 16 милиарда евро, съгласно Мадрид обаче става въпрос за 10 милиарда евро. Няма по какъв начин и каталунците да имат вяра на Рахой, който направи всичко допустимо, с цел да анулира необятната автономност на Каталуния, контрактувана по времето на Сапатеро – с огромната цел Каталуния да не се " отърве " от данъчните си отговорности към испанската страна. Но когато сърцето излиза пред разсъдъка, става рисково. Защото тогава даже най-дребният проблем се трансформира в огромна грижа. И се намира кой да го експлоатира – показателно е по какъв начин съветските полуинформационни " флагмани " Russia Today и " Спутник " се захванаха и раздухаха тематиката. А когато почна да се лее кръв, бързо-бързо се не помни по какъв начин тъкмо се е стигнало до такава степен и настава цялостното разделяне.
Случилото се в Каталуния е изключително рисково за Европейския съюз, тъй като палките надвиха над чувството за демократични полезности. Вместо мъдрост, политиците, от които зависят нещата, за следващ път демонстрираха нелепост. Направиха го както ръководещите в Испания, по този начин и бюрократите в Европейски Съюз. С такива дейности те заличават всичко хубаво в демокрацията. Насила красота не става – това е най-често подценяваната мъдрост в историята на човечеството. Пренебрегнаха я и Мариано Рахой, и Брюксел. Сега ще берат плодовете – нека единствено не са прекомерно горчиви. Защото в Европа има много места, където сепаратистките настроения дремят и чакат искра, с цел да бъдат подпалени и да пристигна хаосът.
Автор: Ивайло Ачев
Правото да се чуе гласа ми – това е свещеното право на демокрацията. И то влезе в тотално несъгласие със свещения инструмент на демокрацията – гласуваната от определени посредством гласоподаване народни представители конституция.
Този абсурд от дълго време се трансформира в ахилесовата пета на демокрацията. Кое е по-демократично – референдумът или конституцията? Пряката или представителната народна власт? Кое води до по-добър живот, до разцвет – изявлението на всички по всички въпроси с непрекъснатия риск често-често да се сменя мнението по една и съща тематика или дейностите на неколцина определени рационални от всички " със сърце и разсъдък "?
В по-тесен аспект този метафизичен въпрос с цялостна мощ е подложен единствено пред анализаторите на дневен ред след случилото се в Каталуния. За елементарните хора на дневен ред излязоха надалеч по-прозаични въпроси - и за жалост всичките са разследване. Като да вземем за пример – по какъв начин по този начин законът разрешава да бъдат брутално нападани и бити хора, вдигнали ръце във въздуха? Можеше ли Guardia Civil да работи по различен метод, да приложи по остроумен проект? Защо испанският министър председател Мариано Рахой прати сили за битка с безредиците, вместо да остави гласуването да мине и да разгласи референдума за недействителен мигновено след приключването на база испанската конституция? Защо не опита да задейства съперниците на независимостта в самата Каталуния - съгласно редица изследвания мнението там е 50 на 50? Защо Брюксел, в лицето на Европейската комисия, замълча тотално за Каталуния, само че не пропуща да постанова шумно позицията си за референдума в Иракски Кюрдистан? Или и демокрацията е с друг стандарт географски – както и храните? Все въпроси, на които бюрократичен Брюксел няма логичен отговор – и поради които евроскептицизмът претърпя същински подем през последните години.
Най-вбесени ще са елементарните хора поради меренето с друг критерий. Чувството за правдивост е едно от най-дълбоко вкоренените в човешката душа. Когато справедливостта редовно е по друга мярка, душата не търпи – в нея се натрупва горчилката, която е основата на революциите. И нормално всичко потегля от това кой какъв брой има.
Ироничното в тази ситуация Каталуния е, че тя напълно не е провинцията, която най-вече страда от прогресивната система на внасяне на налози в централната хазна и преразпределението им по-късно. Мадрид, Андалусия, Валенсия – всички те са по-зле като систематизиране на финансите от страна на испанската страна. Каталуния е на минус в съотношението налози:инвестиции с 207 евро на глава от популацията. За съпоставяне Мадрид е на минус с 247 евро, а Андалусия - с 358 евро. Най-зле е Валенсия - 702 евро на човек. Всичко това гласят данни на испанското финансово министерство.
Усещането в Каталуния обаче очевидно е друго. И мисълта на мнозина е, че " тези в Мадрид " може да си приказват каквото си желаят, само че ние не им имаме вяра - тъй като да вземем за пример съгласно каталунското държавно управление Каталуния създава годишно Брутният вътрешен продукт на стойност 16 милиарда евро, съгласно Мадрид обаче става въпрос за 10 милиарда евро. Няма по какъв начин и каталунците да имат вяра на Рахой, който направи всичко допустимо, с цел да анулира необятната автономност на Каталуния, контрактувана по времето на Сапатеро – с огромната цел Каталуния да не се " отърве " от данъчните си отговорности към испанската страна. Но когато сърцето излиза пред разсъдъка, става рисково. Защото тогава даже най-дребният проблем се трансформира в огромна грижа. И се намира кой да го експлоатира – показателно е по какъв начин съветските полуинформационни " флагмани " Russia Today и " Спутник " се захванаха и раздухаха тематиката. А когато почна да се лее кръв, бързо-бързо се не помни по какъв начин тъкмо се е стигнало до такава степен и настава цялостното разделяне.
Случилото се в Каталуния е изключително рисково за Европейския съюз, тъй като палките надвиха над чувството за демократични полезности. Вместо мъдрост, политиците, от които зависят нещата, за следващ път демонстрираха нелепост. Направиха го както ръководещите в Испания, по този начин и бюрократите в Европейски Съюз. С такива дейности те заличават всичко хубаво в демокрацията. Насила красота не става – това е най-често подценяваната мъдрост в историята на човечеството. Пренебрегнаха я и Мариано Рахой, и Брюксел. Сега ще берат плодовете – нека единствено не са прекомерно горчиви. Защото в Европа има много места, където сепаратистките настроения дремят и чакат искра, с цел да бъдат подпалени и да пристигна хаосът.
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ