Apple спечели почти всичко срещу Epic Games, но наглостта ѝ я доведе до съдебен позор
Делото сред Epic Games и Apple стартира през 2020 година, откакто Epic оспори разпоредбите на App Store, които не разрешават различни способи на заплащане в приложенията. Същността на разногласието беше дали Apple нелегално лимитира конкуренцията, като задължава всички покупки да минават през личната ѝ система с 30% комисионна.
Понякога най-големият ти зложелател не е съперникът насреща, а личната ти надменност. На 30 април 2025 година арбитър Ивон Гонзалес Роджърс от Федералния съд в Оукланд публично призна Apple за отговорна в съзнателно и систематично нарушение на правосъдната заповед, издадена след първичното дело с Epic Games през 2021 година Това решение не просто хвърля сянка върху корпоративната нравственос на Apple — то слага под въпрос границите на правосъдната самостоятелност, силата на софтуерните колоси и какъв брой коства една правосъдна победа, в случай че след това се трансформира в обществен пестник.
От правосъдна борба към юридически фарс
Делото сред Apple и Epic стартира през 2020 година, когато Epic — основателите на Fortnite — непосредствено нарушиха разпоредбите на App Store, като внедриха лична система за заплащания в приложението си. Това провокира детонация от юридически дейности, довела до прословутото дело пред арбитър Гонзалес Роджърс, което приключи през 2021 година с едно тънко, само че значимо проваляне за Apple: съдът реши, че компанията нарушава закона на Калифорния за нелоялна конкуренция, като не разрешава на разработчиците да осведомят потребителите за различни способи на заплащане отвън App Store.
Apple трябваше да отстрани по този начин наречените " anti-steering " клаузи — правила, които не разрешават на приложенията да водят потребителите си към външни уеб сайтове с по-ниски такси. Това не беше цялостна победа за Epic, само че бе кардинална — пробив в съвсем непробиваемата монолитна конструкция на App Store.
Но вместо да се съобрази, Apple изигра система от шахматни ходове
Какво направи Apple по-късно? Вместо да се подчини добросъвестно, тя опита да заобиколи решението с техническа досетливост и юридически цинизъм.
Компанията вкара по този начин наречената " Link Entitlement " стратегия — на доктрина позволяваща външни линкове, само че в действителност задушаваща всякаква икономическа полза от тях. Най-същественото: Apple наложи 27% комисионна за покупки, направени посредством външни линкове — единствено 3% по-малко от таксата за вътрешни покупки. В същото време ограничи къде може да бъде подложен линкът (не на екрана на покупката), по какъв начин да наподобява (никакви действителни бутони), и какво може да написа до него (само утвърдени шаблони).
Разработчиците трябваше не просто да изискат позволение, само че и да се примирят с такава комплицирана поредност от ограничавания и закани, че потреблението на " различно заплащане " стана безсмислено. Както отбелязва съдът: това е " маскирано сходство " с решението от 2021 година, което в същността си е цялостно заобикаляне.
Лъжи под клетва и вътрешна опозиция
Решението от 30 април разкри освен обстоятелствата, само че и културата на прикриване в Apple. Един от вицепрезидентите на компанията — Алекс Роман — беше упрекнат от съдията, че е излъгал под клетва, потвърждавайки, че решението за новата комисионна е взето едвам в последния миг. В реалност, вътрешни документи демонстрират, че още през юли 2023 година висшето управление е взело стратегическо решение да наложи 27% такса — задоволително висока, с цел да направи всевъзможни други възможности неизгодни.
Още по-интересно: Филип Шилър — дълготраен изпълнителен шеф в Apple и " лицето " на App Store — упорствал Apple да се съобрази с решението на съда. Тим Кук обаче се вслушал в основния финансов шеф Лука Маестри и разрешил правният и финансов екип да прегази правосъдната заповед. " Кук направи гибелен избор " споделя съдията в решението.
" Това не е преговор. Това е правосъдна заповед. "
С решението от 30 април арбитър Гонзалес Роджърс излезе отвън рамките на нормалното правосъдно мнение. Тя освен разгласи, че Apple е в нарушаване — тя съобщи, че това е " съзнателно и систематично занемаряване " на съда, и препрати случая на федералната прокуратура за допустимо формиране на наказателна процедура за пренебрежение към съда.
" Това е правосъдна заповед, не преговор, " написа в решението. " Няма втори късмет, когато една страна умишлено не се съобрази с предписание на съда. "
Последствията: по-големи от Apple
Решението слага Apple в нежелана позиция. От корпоративен водач, рекламиращ себе си като бранител на потребителите и нововъведенията, тя се оказа упрекната в прикритие, операция и корпоративна надменност.
Но следствията надалеч не се лимитират до Apple. Това решение е мощен сигнал към цялата софтуерна промишленост: правосъдните заповеди не са рекомендации. Опитите за " креативно пояснение " на правото имат граници, изключително когато са направени с ясна цел — да задушат конкуренцията, да манипулират пазара и да излъжат съда.
Epic Games: непредвиден честен победител
Иронично, Epic загуби множеството от исковете си в първичното дело — съдът отхвърли изказванията им за монополна корист по федералния закон. Но през днешния ден, след години, Epic наподобява като компанията, която в последна сметка съумя да реализира смяна. Това е дребна, само че действителна победа за концепцията, че App Store не е отвън закона.
А в този момент накъде?
В момента, Apple е принудена неотложно да отстрани всички ограничавания, наложени в границите на " Link Entitlement " програмата, както и да спре налагането на всевъзможни такси върху покупки отвън App Store. Но по-важният въпрос е: ще бъде ли това в действителност краят на един епизод или началото на нова вълна от регулаторни и правосъден напън против софтуерните колоси?
Едно е несъмнено: въпреки да завоюва на хартия, Apple загуби в съда на публичното доверие. А това е съдът, в който даже най-богатите не желаят да бъдат наказани.
Понякога най-големият ти зложелател не е съперникът насреща, а личната ти надменност. На 30 април 2025 година арбитър Ивон Гонзалес Роджърс от Федералния съд в Оукланд публично призна Apple за отговорна в съзнателно и систематично нарушение на правосъдната заповед, издадена след първичното дело с Epic Games през 2021 година Това решение не просто хвърля сянка върху корпоративната нравственос на Apple — то слага под въпрос границите на правосъдната самостоятелност, силата на софтуерните колоси и какъв брой коства една правосъдна победа, в случай че след това се трансформира в обществен пестник.
От правосъдна борба към юридически фарс
Делото сред Apple и Epic стартира през 2020 година, когато Epic — основателите на Fortnite — непосредствено нарушиха разпоредбите на App Store, като внедриха лична система за заплащания в приложението си. Това провокира детонация от юридически дейности, довела до прословутото дело пред арбитър Гонзалес Роджърс, което приключи през 2021 година с едно тънко, само че значимо проваляне за Apple: съдът реши, че компанията нарушава закона на Калифорния за нелоялна конкуренция, като не разрешава на разработчиците да осведомят потребителите за различни способи на заплащане отвън App Store.
Apple трябваше да отстрани по този начин наречените " anti-steering " клаузи — правила, които не разрешават на приложенията да водят потребителите си към външни уеб сайтове с по-ниски такси. Това не беше цялостна победа за Epic, само че бе кардинална — пробив в съвсем непробиваемата монолитна конструкция на App Store.
Но вместо да се съобрази, Apple изигра система от шахматни ходове
Какво направи Apple по-късно? Вместо да се подчини добросъвестно, тя опита да заобиколи решението с техническа досетливост и юридически цинизъм.
Компанията вкара по този начин наречената " Link Entitlement " стратегия — на доктрина позволяваща външни линкове, само че в действителност задушаваща всякаква икономическа полза от тях. Най-същественото: Apple наложи 27% комисионна за покупки, направени посредством външни линкове — единствено 3% по-малко от таксата за вътрешни покупки. В същото време ограничи къде може да бъде подложен линкът (не на екрана на покупката), по какъв начин да наподобява (никакви действителни бутони), и какво може да написа до него (само утвърдени шаблони).
Разработчиците трябваше не просто да изискат позволение, само че и да се примирят с такава комплицирана поредност от ограничавания и закани, че потреблението на " различно заплащане " стана безсмислено. Както отбелязва съдът: това е " маскирано сходство " с решението от 2021 година, което в същността си е цялостно заобикаляне.
Лъжи под клетва и вътрешна опозиция
Решението от 30 април разкри освен обстоятелствата, само че и културата на прикриване в Apple. Един от вицепрезидентите на компанията — Алекс Роман — беше упрекнат от съдията, че е излъгал под клетва, потвърждавайки, че решението за новата комисионна е взето едвам в последния миг. В реалност, вътрешни документи демонстрират, че още през юли 2023 година висшето управление е взело стратегическо решение да наложи 27% такса — задоволително висока, с цел да направи всевъзможни други възможности неизгодни.
Още по-интересно: Филип Шилър — дълготраен изпълнителен шеф в Apple и " лицето " на App Store — упорствал Apple да се съобрази с решението на съда. Тим Кук обаче се вслушал в основния финансов шеф Лука Маестри и разрешил правният и финансов екип да прегази правосъдната заповед. " Кук направи гибелен избор " споделя съдията в решението.
" Това не е преговор. Това е правосъдна заповед. "
С решението от 30 април арбитър Гонзалес Роджърс излезе отвън рамките на нормалното правосъдно мнение. Тя освен разгласи, че Apple е в нарушаване — тя съобщи, че това е " съзнателно и систематично занемаряване " на съда, и препрати случая на федералната прокуратура за допустимо формиране на наказателна процедура за пренебрежение към съда.
" Това е правосъдна заповед, не преговор, " написа в решението. " Няма втори късмет, когато една страна умишлено не се съобрази с предписание на съда. "
Последствията: по-големи от Apple
Решението слага Apple в нежелана позиция. От корпоративен водач, рекламиращ себе си като бранител на потребителите и нововъведенията, тя се оказа упрекната в прикритие, операция и корпоративна надменност.
Но следствията надалеч не се лимитират до Apple. Това решение е мощен сигнал към цялата софтуерна промишленост: правосъдните заповеди не са рекомендации. Опитите за " креативно пояснение " на правото имат граници, изключително когато са направени с ясна цел — да задушат конкуренцията, да манипулират пазара и да излъжат съда.
Epic Games: непредвиден честен победител
Иронично, Epic загуби множеството от исковете си в първичното дело — съдът отхвърли изказванията им за монополна корист по федералния закон. Но през днешния ден, след години, Epic наподобява като компанията, която в последна сметка съумя да реализира смяна. Това е дребна, само че действителна победа за концепцията, че App Store не е отвън закона.
А в този момент накъде?
В момента, Apple е принудена неотложно да отстрани всички ограничавания, наложени в границите на " Link Entitlement " програмата, както и да спре налагането на всевъзможни такси върху покупки отвън App Store. Но по-важният въпрос е: ще бъде ли това в действителност краят на един епизод или началото на нова вълна от регулаторни и правосъден напън против софтуерните колоси?
Едно е несъмнено: въпреки да завоюва на хартия, Apple загуби в съда на публичното доверие. А това е съдът, в който даже най-богатите не желаят да бъдат наказани.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ