ВАС отмени окончателно промените в плана за управление на Национален парк Пирин
>
Дело № 12379/2018 бе формирано по 2 касационни тъжби – на Министерския съвет на Република България и на министъра на околната среда и водите. До обжалването се стигна откакто тричленен състав на Върховен административен съд реши в края на юли м.г., че с измененията в проекта за ръководство на парк " Пирин ", разгласен от ЮНЕСКО през 1974 година за обект на международното завещание, са нарушени разпореждания от българското и интернационалното право.В 30 страници висшите съдии от касационната инстанция на Върховен административен съд излагат в детайли претекстовете за решението си. В него за включени напълно нови моменти в тълкуването на разпореждания от българското и интернационалното право, взети са поради решения по каузи на Съда на Европейския съюз, европейски наставления, както и последните решения на Комитета за международно завещание към Конвенцията за запазване на международното културно и естествено завещание.
Ключов миг в решението е тълкуването на член 21, т. 1 от Закона за предпазените територии (ЗЗТ). Разпоредбата гласи: " В националните паркове се не разрешават строителството, с изключение на на туристически заслони и хижи, водохващания за питейни потребности, пречиствателни уреди, здания и уреди за потребностите на ръководството на парка и обслужването на посетителите, подземните връзки, ремонт на съществуващите здания, пътища, спортни и други уреди. " Тълкуването и на тричленния, и на петчленния състав на Върховен административен съд е, че член 21, т. 1 от Закон за защитените територии има забраняващ темперамент и позволява само ремонт, само че не и построяването на нови спортни уреди в парка.
Измененията на Плана за ръководство на Национален парк " Пирин ", утвърдено от Министерски съвет с решение 821 от 29.12.2017 година попада в обсега на Закона за предпазените територии (ЗЗР), Закона за запазване на околната среда (ЗООС) и Закона за биологичното многообразие (ЗБР) и заради тази причина би трябвало да бъдат спазени условията за процедури за екологична оценка и оценка за съгласуемост. Тълкуването на петчленния състав по отношение на условието на член 81 и член 85 от Закон за опазване на околната среда, както и на член 31 от Закон за биологичното разнообразие е, че министърът на околната среда и водите е бил задължен да извърши екологична оценка, с цел да се реши дали са изпълнени задачите на закона.
Петчленният състав е цитирал и решения на Съда на Европейския съюз по каузи С-160 от 2107 година и С-290 от 2015 година, съгласно които екооценката е наложителна. Не са спазени и условията на Директива 2001/42 за екологичните оценки. Директивата е част от активността по използването на Орхуската спогодба в Европейски Съюз. През 2003 година е оповестена и Директива 2003/35/ЕС, която вкарва правила за присъединяване на обществеността при подготовката на някои проекти и стратегии, имащи отношение към околната среда.
Критерий за това на кой стадий следва да се смята, че е наложително присъединяване на обществеността може да бъде изведен от практиката по използване на конвенцията и решенията на Комитета за сходство към Орхуската спогодба. Върховните съдии смятат, че с промените на проекта за ръководство на Национален парк " Пирин " се прави забележителна смяна в нормите, режимите, изискванията и рекомендациите за реализиране на дейностите в Зона II А, Зона III и Зона IV. Промяната на предназначението на огромни площи от националния парк и включването им в зоната за туризъм и зоната на постройките и оборудванията значи преустановяване на опцията тези площи да бъдат употребявани пълноценно за запазване на биоразнообразието. Поради това е било наложително присъединяване на обществеността да се осъществя и посредством процедурите по екологична оценка и оценка за съгласуемост.
Дело № 12379/2018 бе формирано по 2 касационни тъжби – на Министерския съвет на Република България и на министъра на околната среда и водите. До обжалването се стигна откакто тричленен състав на Върховен административен съд реши в края на юли м.г., че с измененията в проекта за ръководство на парк " Пирин ", разгласен от ЮНЕСКО през 1974 година за обект на международното завещание, са нарушени разпореждания от българското и интернационалното право.В 30 страници висшите съдии от касационната инстанция на Върховен административен съд излагат в детайли претекстовете за решението си. В него за включени напълно нови моменти в тълкуването на разпореждания от българското и интернационалното право, взети са поради решения по каузи на Съда на Европейския съюз, европейски наставления, както и последните решения на Комитета за международно завещание към Конвенцията за запазване на международното културно и естествено завещание.
Ключов миг в решението е тълкуването на член 21, т. 1 от Закона за предпазените територии (ЗЗТ). Разпоредбата гласи: " В националните паркове се не разрешават строителството, с изключение на на туристически заслони и хижи, водохващания за питейни потребности, пречиствателни уреди, здания и уреди за потребностите на ръководството на парка и обслужването на посетителите, подземните връзки, ремонт на съществуващите здания, пътища, спортни и други уреди. " Тълкуването и на тричленния, и на петчленния състав на Върховен административен съд е, че член 21, т. 1 от Закон за защитените територии има забраняващ темперамент и позволява само ремонт, само че не и построяването на нови спортни уреди в парка.
Измененията на Плана за ръководство на Национален парк " Пирин ", утвърдено от Министерски съвет с решение 821 от 29.12.2017 година попада в обсега на Закона за предпазените територии (ЗЗР), Закона за запазване на околната среда (ЗООС) и Закона за биологичното многообразие (ЗБР) и заради тази причина би трябвало да бъдат спазени условията за процедури за екологична оценка и оценка за съгласуемост. Тълкуването на петчленния състав по отношение на условието на член 81 и член 85 от Закон за опазване на околната среда, както и на член 31 от Закон за биологичното разнообразие е, че министърът на околната среда и водите е бил задължен да извърши екологична оценка, с цел да се реши дали са изпълнени задачите на закона.
Петчленният състав е цитирал и решения на Съда на Европейския съюз по каузи С-160 от 2107 година и С-290 от 2015 година, съгласно които екооценката е наложителна. Не са спазени и условията на Директива 2001/42 за екологичните оценки. Директивата е част от активността по използването на Орхуската спогодба в Европейски Съюз. През 2003 година е оповестена и Директива 2003/35/ЕС, която вкарва правила за присъединяване на обществеността при подготовката на някои проекти и стратегии, имащи отношение към околната среда.
Критерий за това на кой стадий следва да се смята, че е наложително присъединяване на обществеността може да бъде изведен от практиката по използване на конвенцията и решенията на Комитета за сходство към Орхуската спогодба. Върховните съдии смятат, че с промените на проекта за ръководство на Национален парк " Пирин " се прави забележителна смяна в нормите, режимите, изискванията и рекомендациите за реализиране на дейностите в Зона II А, Зона III и Зона IV. Промяната на предназначението на огромни площи от националния парк и включването им в зоната за туризъм и зоната на постройките и оборудванията значи преустановяване на опцията тези площи да бъдат употребявани пълноценно за запазване на биоразнообразието. Поради това е било наложително присъединяване на обществеността да се осъществя и посредством процедурите по екологична оценка и оценка за съгласуемост.
Източник: burgas24.bg
КОМЕНТАРИ