„Възраждане“: Ние сме тук, за да сложим края на колониалния режим в България
Декларация прочетена от парламентарната естрада от Деян Николов – депутат от ПГ на „ Възраждане “:
" Преди малко повече от 30 години завърши Студената война, с което света влезе в нов еднополюсен стадий от развиването си. България на процедура беше на страната на изгубилите войната, с което стартира новият колониален режим. Режим, който ни беше показан за ново време на народна власт и независимост, само че действително съставлява колониален статут от съвременен тип. Режим, който е затулен зад непрестанни операции на обществото посредством открит ред на политически и медиен олигопол. Режим, който основава и използва година след година непознати сътрудници за въздействие и надзор в българската политика. Корупцията, лъжата и лицемерието бяха превърнати в норма на българския колониален политически хайлайф. Утайката на обществото беше конфигурирана на върха на страната, а всеки износил се политически план, политически облик беше грижливо заменян с нов подобен и по този начин към този момент 34 години. Една добре смазана система, която ни заблуждаваше, че казусът е в нас, до момента в който унищожаваше страната редовно и методично. Система, която смаза страната ни, изгони децата ни, умъртви родителите ни, съвсем унищожи народът ни, до момента в който лицемерно ни убеждаваше, че това е най-хубавото, на което България е способна.
Днес, от позицията на времето, е обикновено за всеки естествен човек да осъзнае, че България беше подложена на геноцид и заличаване от страна на Съединените Американски Щати, които заграбиха една победена територия след края на войната. Установиха цялостен надзор върху политиката на страната, превзеха медийната среда, сътвориха неправителствения бранш, ръководят просветителната система и покровителстват олигархията. При всеки опит за надигане на глава от народа ни, се заменят американските сътрудници в политиката, което печели нови няколко нови години успокоение за колониалния режим. При всяко отчаяние за обществото ни се усилват апатията и безверието, което направи осъзнаването на обстановката съвсем невероятно за естествения човек.
Похватите на колониалния американски режим не се сменяха през годините, евентуално тъй като работеха добре, най-малко до през днешния ден. България беше оставена на незаконните групировки през 90-те години, до момента в който Централно разузнавателно управление на САЩ установяваше надзор и раздаваше позиции на предателите от държавна сигурност. Предатели и мутри, някои от които към момента са тук с нас и през днешния ден в тази зала. В края на предишния век беше основана и мрежата на Сорос и неговата фондация „ Отворено общество “, която стартира да основава лабораторните условия за развъждането на публичен, обществен и политически хайлайф, който да поеме доунищожаването на българската страна на по-късен стадий. По-късен стадий, в който се намираме през днешния ден и лабораторни политици, които също са тук с нас в тази зала в този час. Някои от тях малко по-стари, други напълно пресни, само че всички си наподобяват по едно – съвременни еничари кълнящи се във честност на евроатлантическите полезности, не запомнили жанр и татковина, празни и плоски души, живеещи в боязън, че някой ден някой ще натисне “Enter ” и за тях. Готови да закусват всекидневно в американското посолство за някоя година пролонгация на позорния им край. Мечтаещи да се приплъзнат като посланици в някое българско посолство зад граница, с цел да избегнат патрон от системата. Системата, която ги основава, управлява, използва и захвърля, когато са към този момент непотребни. Звучи ли ви познато господа водачи на партии?!
За да не бъдем голословни е редно да дадем и някои от ярките образци, които са през днешния ден тук с нас и въплъщават облика на типичния американски сътрудник в българската политика. Хора, отгледани в публичните лаборатории на фондации като „ Отворено общество “, „ Америка за България “, „ Ханс Зайдел “ или „ Конрад Аденауер “.
Хора като Христо Иванов, чийто професионален път минава през шеф в една неправителствена организация наречена „ Институт за правни начинания “, която получава над 3 млн. лева от фондация „ Америка за България “, а същия напуща, за да бъде конфигуриран в държавно управление на Бойко Борисов. В следствие комфортно изкаран в съпротива, създавайки нов политически план прочут с името „ Доносническа България “ по познатия американски модел с концепцията да се бори с корупцията на ГЕРБ, която борба не е нищо повече от битка за въздействие сред Прокопиев и Пеевски. Двама конфигурирани локални, тъмни, балкански субекти, още веднъж покровителствани от американското посолство. Иво Прокопиев също и обилно финансиран от „ Америка за България “ с над 8 милиона лв. грантове предоставени на неговата „ Икономедия “. Една борба, която в последния месец се трансформира в обич, а през днешния ден ще завърши и със женитба и горчиво за политическите младоженци.
Или хора като Бойко Борисов, по знамение оживял в мутренските години в края на предишния век и добре преориентирал се към политиката. Човек, прегазвал и превземал всеки и всичко в продължение на повече от десетилетие. Човек, който и тук през днешния ден се постанова да бъде защитаван от НСО, тъй като има дебела директория със закани за живота му. Човек, който през 2010 година обществено беше наименуван, изтъквам „ Нашият човек на Балканите “ от тогавашния тегел на Централно разузнавателно управление на САЩ Леон Панета и не крие, че политическия му план беше основан с парите на фондациите „ Ханс Зайдел “ и „ Конрад Аденауер “.
Младоженците в днешния спектакъл не са доста по-различни.
Мария Габриел, която познаваме от изтеклия дневник на Джордж Сорос в “DCleaks ” с следени депутати от Европейския парламент. В този дневник е записано изтъквам „ Мария Габриел е същински прогресивна по разбиране и може да бъде уверена да върви против линията на своята група, изключително по обществените въпроси и по въпросите за джендър равенството “ – завършек на цитата. Идеален претендент за министър председател за идното принудително налагане на „ Истанбулската спогодба “, откакто Европейската комисия реши, че тяхното мнение е по-важно от законодателството и конституцията на страните членки на Европейския съюз.
От другата страна пък е Николай Денков, който дружно с Кирил Петков сътвориха НПО-то „ Център за приложни проучвания и нововъведения “ и получиха 300 000 лева от фондация „ Америка за България “. Кирил Петков, един от учредителите на „ Доносническа България “, само че изгубил локалната борба в партията, беше възкресен като младата вяра на американския колониален режим в последните 2 години. Образ разчитащ, че нелепата усмивка ще компенсира разваления български език и лъжите. Образ, показващ безсилието на системата да създаде нова качествена политическа маска задоволително бързо. Образ, който с нелепото си държание сподели на стотици хиляди българи това, което беше крито от тях в продължение на 30 години – фасадна народна власт и марионетен колониален режим.
Това са единствено няколко образеца, които демонстрират по какъв начин работи колониалния режим и по какъв начин основава непознати сътрудници, само че в българската политика е цялостно с доста повече предатели. Предатели, които би трябвало да бъдат изправени пред обективен съд и наказани за национално изменничество и държавна измяна на родината. Българският народ има потребност от религия, а тя може да бъде възобновена, единствено когато забележим еничарите да понесат отговорност. Това е истината и ще си разреша тук да изтъквам Имануел Кант, който споделя „ Ако истината ще ги убие, оставете ги да умрат. “
Драги сънародници, обръщам се към вас, тъй като бяхте излъгани за следващ път по същия прочут модел. Днес, повече от всеки път, прозира подмолният колониален режим, а самите американски сътрудници са пред очите ни. Не е нужно повече да поносим лъжата, лицемерието и измяната. Днес, следим разпада на колониалната американска система в България, само че през днешния ден имаме и опцията да изберем свободата. Днес, ние от „ Възраждане “ сме тук, с цел да осветим американските сътрудници в България. Тук сме, с цел да унищожим и сложим завършек на колониалния американски режим. Тук сме, с цел да защитим и възродим България. Тук сме, с цел да запазим мира в България. Тук сме, с цел да превърнем България в мощна, самостоятелна, обединена и благоденстваща страна.
Време е да върнем вярата на целия български народ!
Време ни е за Възраждане!
Да живее България! "
" Преди малко повече от 30 години завърши Студената война, с което света влезе в нов еднополюсен стадий от развиването си. България на процедура беше на страната на изгубилите войната, с което стартира новият колониален режим. Режим, който ни беше показан за ново време на народна власт и независимост, само че действително съставлява колониален статут от съвременен тип. Режим, който е затулен зад непрестанни операции на обществото посредством открит ред на политически и медиен олигопол. Режим, който основава и използва година след година непознати сътрудници за въздействие и надзор в българската политика. Корупцията, лъжата и лицемерието бяха превърнати в норма на българския колониален политически хайлайф. Утайката на обществото беше конфигурирана на върха на страната, а всеки износил се политически план, политически облик беше грижливо заменян с нов подобен и по този начин към този момент 34 години. Една добре смазана система, която ни заблуждаваше, че казусът е в нас, до момента в който унищожаваше страната редовно и методично. Система, която смаза страната ни, изгони децата ни, умъртви родителите ни, съвсем унищожи народът ни, до момента в който лицемерно ни убеждаваше, че това е най-хубавото, на което България е способна.
Днес, от позицията на времето, е обикновено за всеки естествен човек да осъзнае, че България беше подложена на геноцид и заличаване от страна на Съединените Американски Щати, които заграбиха една победена територия след края на войната. Установиха цялостен надзор върху политиката на страната, превзеха медийната среда, сътвориха неправителствения бранш, ръководят просветителната система и покровителстват олигархията. При всеки опит за надигане на глава от народа ни, се заменят американските сътрудници в политиката, което печели нови няколко нови години успокоение за колониалния режим. При всяко отчаяние за обществото ни се усилват апатията и безверието, което направи осъзнаването на обстановката съвсем невероятно за естествения човек.
Похватите на колониалния американски режим не се сменяха през годините, евентуално тъй като работеха добре, най-малко до през днешния ден. България беше оставена на незаконните групировки през 90-те години, до момента в който Централно разузнавателно управление на САЩ установяваше надзор и раздаваше позиции на предателите от държавна сигурност. Предатели и мутри, някои от които към момента са тук с нас и през днешния ден в тази зала. В края на предишния век беше основана и мрежата на Сорос и неговата фондация „ Отворено общество “, която стартира да основава лабораторните условия за развъждането на публичен, обществен и политически хайлайф, който да поеме доунищожаването на българската страна на по-късен стадий. По-късен стадий, в който се намираме през днешния ден и лабораторни политици, които също са тук с нас в тази зала в този час. Някои от тях малко по-стари, други напълно пресни, само че всички си наподобяват по едно – съвременни еничари кълнящи се във честност на евроатлантическите полезности, не запомнили жанр и татковина, празни и плоски души, живеещи в боязън, че някой ден някой ще натисне “Enter ” и за тях. Готови да закусват всекидневно в американското посолство за някоя година пролонгация на позорния им край. Мечтаещи да се приплъзнат като посланици в някое българско посолство зад граница, с цел да избегнат патрон от системата. Системата, която ги основава, управлява, използва и захвърля, когато са към този момент непотребни. Звучи ли ви познато господа водачи на партии?!
За да не бъдем голословни е редно да дадем и някои от ярките образци, които са през днешния ден тук с нас и въплъщават облика на типичния американски сътрудник в българската политика. Хора, отгледани в публичните лаборатории на фондации като „ Отворено общество “, „ Америка за България “, „ Ханс Зайдел “ или „ Конрад Аденауер “.
Хора като Христо Иванов, чийто професионален път минава през шеф в една неправителствена организация наречена „ Институт за правни начинания “, която получава над 3 млн. лева от фондация „ Америка за България “, а същия напуща, за да бъде конфигуриран в държавно управление на Бойко Борисов. В следствие комфортно изкаран в съпротива, създавайки нов политически план прочут с името „ Доносническа България “ по познатия американски модел с концепцията да се бори с корупцията на ГЕРБ, която борба не е нищо повече от битка за въздействие сред Прокопиев и Пеевски. Двама конфигурирани локални, тъмни, балкански субекти, още веднъж покровителствани от американското посолство. Иво Прокопиев също и обилно финансиран от „ Америка за България “ с над 8 милиона лв. грантове предоставени на неговата „ Икономедия “. Една борба, която в последния месец се трансформира в обич, а през днешния ден ще завърши и със женитба и горчиво за политическите младоженци.
Или хора като Бойко Борисов, по знамение оживял в мутренските години в края на предишния век и добре преориентирал се към политиката. Човек, прегазвал и превземал всеки и всичко в продължение на повече от десетилетие. Човек, който и тук през днешния ден се постанова да бъде защитаван от НСО, тъй като има дебела директория със закани за живота му. Човек, който през 2010 година обществено беше наименуван, изтъквам „ Нашият човек на Балканите “ от тогавашния тегел на Централно разузнавателно управление на САЩ Леон Панета и не крие, че политическия му план беше основан с парите на фондациите „ Ханс Зайдел “ и „ Конрад Аденауер “.
Младоженците в днешния спектакъл не са доста по-различни.
Мария Габриел, която познаваме от изтеклия дневник на Джордж Сорос в “DCleaks ” с следени депутати от Европейския парламент. В този дневник е записано изтъквам „ Мария Габриел е същински прогресивна по разбиране и може да бъде уверена да върви против линията на своята група, изключително по обществените въпроси и по въпросите за джендър равенството “ – завършек на цитата. Идеален претендент за министър председател за идното принудително налагане на „ Истанбулската спогодба “, откакто Европейската комисия реши, че тяхното мнение е по-важно от законодателството и конституцията на страните членки на Европейския съюз.
От другата страна пък е Николай Денков, който дружно с Кирил Петков сътвориха НПО-то „ Център за приложни проучвания и нововъведения “ и получиха 300 000 лева от фондация „ Америка за България “. Кирил Петков, един от учредителите на „ Доносническа България “, само че изгубил локалната борба в партията, беше възкресен като младата вяра на американския колониален режим в последните 2 години. Образ разчитащ, че нелепата усмивка ще компенсира разваления български език и лъжите. Образ, показващ безсилието на системата да създаде нова качествена политическа маска задоволително бързо. Образ, който с нелепото си държание сподели на стотици хиляди българи това, което беше крито от тях в продължение на 30 години – фасадна народна власт и марионетен колониален режим.
Това са единствено няколко образеца, които демонстрират по какъв начин работи колониалния режим и по какъв начин основава непознати сътрудници, само че в българската политика е цялостно с доста повече предатели. Предатели, които би трябвало да бъдат изправени пред обективен съд и наказани за национално изменничество и държавна измяна на родината. Българският народ има потребност от религия, а тя може да бъде възобновена, единствено когато забележим еничарите да понесат отговорност. Това е истината и ще си разреша тук да изтъквам Имануел Кант, който споделя „ Ако истината ще ги убие, оставете ги да умрат. “
Драги сънародници, обръщам се към вас, тъй като бяхте излъгани за следващ път по същия прочут модел. Днес, повече от всеки път, прозира подмолният колониален режим, а самите американски сътрудници са пред очите ни. Не е нужно повече да поносим лъжата, лицемерието и измяната. Днес, следим разпада на колониалната американска система в България, само че през днешния ден имаме и опцията да изберем свободата. Днес, ние от „ Възраждане “ сме тук, с цел да осветим американските сътрудници в България. Тук сме, с цел да унищожим и сложим завършек на колониалния американски режим. Тук сме, с цел да защитим и възродим България. Тук сме, с цел да запазим мира в България. Тук сме, с цел да превърнем България в мощна, самостоятелна, обединена и благоденстваща страна.
Време е да върнем вярата на целия български народ!
Време ни е за Възраждане!
Да живее България! "
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ