Позиция: Деветдесет и девет години от 9 юни
Декларация на Движение Гергьовден
Скъпи на сърцето ни сестри и братя,
Искаме да напомним датата 9 юни 1923-та година в светлината на нашите дни.
Държавният прелом от 8 против 9 юни 1923-та година увенчава една серпантина от политическо принуждение в България, почнала още от 1918 година
Предхождан от Войнишкото въстание, от печално известния Конгрес на цвеклопроизводителите, от рецидивиращи прояви на принуждение над политици от опозицията, затвор и задържане без съд и присъда на знакови публични лица, Деветоюнският прелом е еманация на наклонността политическото противостояние да се придвижва от Народното събрание на улицата, да ескалира омразата и – в последна сметка – отприщва събития коствали на България загубата на над 100 хиляди живота, директни жертви на политическите репресии през идващия век.
Без 9 юни, нямаше да има и 19 май, и 9 септември. „Белият“ и „червеният“ гнет са ужасяващата мартеница на нашият политически живот, тъмен знак на братоубийството и нетърпимостта. В последна сметка жертвите, които сме дали поради вътрешните си войни са сравними с жертвите от всички войни и 9 юни 1923 година е един от най-кървавите окопи в тази „вътрешна война“.
Поуката от тази над стогодишна история би следвало да е явна. Политическото противостояние не би трябвало да прераства в ненавист, нито един политически акт не заслужава „всяка цена“, нежели цената на човешкия живот. А в случай че търсите прилика с днешните дни, тя би могла да бъде и иронична. Втората по величина парламентарна партия – Българска комунистическа партия (тесни социалисти) – дефинира тогава превратът като „уреждане на връзките сред селската и градската буржоазия“.
Дали ще преглеждаме днешната държавна рецесия като споразумяване на буржоазно-селски връзки (Слави Трифонов v/s Кирил Петков) е въпрос на възприятие за комизъм, само че поуката остава същата: езикът на омразата ражда безпорядък и принуждение.
Идеята
да бъде признат закон „български Магнитски“ във типа, в който изтече в медиите,
както и предлагането Бойко Рашков – човек с явен и потвърден със правосъдно решение нагон към противозаконен полицейски напън – да оглави антикорупционната организация
са тъкмо такава демонстрация на ищах към политическо принуждение, за който дни като днешния би трябвало да са предизвестие.
Бог да пази България!
Скъпи на сърцето ни сестри и братя,
Искаме да напомним датата 9 юни 1923-та година в светлината на нашите дни.
Държавният прелом от 8 против 9 юни 1923-та година увенчава една серпантина от политическо принуждение в България, почнала още от 1918 година
Предхождан от Войнишкото въстание, от печално известния Конгрес на цвеклопроизводителите, от рецидивиращи прояви на принуждение над политици от опозицията, затвор и задържане без съд и присъда на знакови публични лица, Деветоюнският прелом е еманация на наклонността политическото противостояние да се придвижва от Народното събрание на улицата, да ескалира омразата и – в последна сметка – отприщва събития коствали на България загубата на над 100 хиляди живота, директни жертви на политическите репресии през идващия век.
Без 9 юни, нямаше да има и 19 май, и 9 септември. „Белият“ и „червеният“ гнет са ужасяващата мартеница на нашият политически живот, тъмен знак на братоубийството и нетърпимостта. В последна сметка жертвите, които сме дали поради вътрешните си войни са сравними с жертвите от всички войни и 9 юни 1923 година е един от най-кървавите окопи в тази „вътрешна война“.
Поуката от тази над стогодишна история би следвало да е явна. Политическото противостояние не би трябвало да прераства в ненавист, нито един политически акт не заслужава „всяка цена“, нежели цената на човешкия живот. А в случай че търсите прилика с днешните дни, тя би могла да бъде и иронична. Втората по величина парламентарна партия – Българска комунистическа партия (тесни социалисти) – дефинира тогава превратът като „уреждане на връзките сред селската и градската буржоазия“.
Дали ще преглеждаме днешната държавна рецесия като споразумяване на буржоазно-селски връзки (Слави Трифонов v/s Кирил Петков) е въпрос на възприятие за комизъм, само че поуката остава същата: езикът на омразата ражда безпорядък и принуждение.
Идеята
да бъде признат закон „български Магнитски“ във типа, в който изтече в медиите,
както и предлагането Бойко Рашков – човек с явен и потвърден със правосъдно решение нагон към противозаконен полицейски напън – да оглави антикорупционната организация
са тъкмо такава демонстрация на ищах към политическо принуждение, за който дни като днешния би трябвало да са предизвестие.
Бог да пази България!
Източник: front.bg
КОМЕНТАРИ