Любен Дилов: Има ли криза, с която да са се справили що-годе прилично?
Българската политическа Петдесетница
На петдесетия ден след Пасха, ненадейно над главите на Христовите възпитаници, които се били събрали дружно с Божията майка, с цел да почетат загатна за последната псахлна вечеря с Иисус, се появили огнени езици. И апостолите почнали да славят Бога на всевъзможни езици, каквито до тогава не знаели и не подозирали, че могат да приказват на тях.
Апостол Петър произнесъл първата християнска проповед и денят се приема рожден за Христовата черква, тъй като нейните първи проповедници били обладани от Светия дух, който не ги напуснал до края на земните им дни. А ги въодушевил с кураж и безстрашие да проповядват Божието слово по света.
Днешната българска политическа петдесетница е много по-различна. Над главите на Слави Трифоновите апостоли ненадейно се появиха гневните пламъци на разобличението. Те заговориха с езика на дълго премълчаваните от тях истини, а светата управническа троица – Киро, Асен и Лена – започнаха да лъжат още повече и още по-настървено, което до този миг се считаше невероятно.
Вече даже и децата се научиха да схващат по кое време министър председателят ни лъже. Мърдат му устните. В това отношение не се случва нищо ново. Новото е невероятната пристрастеност, с която избрани среди и най-много медии се нахвърлиха върху Слави, с цел да обяснят неговото решение да изтегли министрите си.
Санитарна компания на Капитан Андреево, Русия и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – несъмнено, Ахмед Доган, Бойко Борисов, Орлин Алексиев… това е коктейлът от предлаганите пояснения. И на никое място, но изцяло на никое място нито една медия не се зае да изследва главното пояснение на Слави. А точно: той просто не желае повече да е част от едно неспособно ръководство, незачитащо нито сътрудници, нито съперници.
Много ли доказателства трябват, с цел да бъде обяснено това му изказване?
Не е ли 47-то Обикновено национално заседание единственото в новата ни история, в което опозицията няма нито една парламентарна комисия? Има ли най-малко една работеща от така наречен краткотрайни комисии, която да е сътворила нещо. Не споделям положително, или неприятно.
Просто нещо!
Не е ли 99-то държавно управление на България най-некадърното до момента, което в така и така комплицираната конюнктура, забърква каша след каша? Не е ли първото държавно управление, което съумя да похарчи големи средства неразбираемо защо и да тегли непрекъснато заеми, надхвърлящи 10 милиарда евро?
Има ли рецесия, с която да са се справили от малко малко обичайно?
Антиинфлационните им ограничения ли, преодоляването на ценовата рецесия в енергетиката ли, обяснението пред европейските ни сътрудници на нашата позиция за Северна Македония ли, проблемите на украинските бежанци ли взеха решение?
Има ли българското държавното управление ясна и безапелационна позиция по отношение на военната помощ за Украйна?
Какви са концепциите на държавно управление за многострадалната правосъдна промяна?
Кое се промени към по-добро, като се изключи че десетките хиляди комплицирани каузи против проведената престъпност в профилираните съд и прокуратура са захвърлени неразбираемо къде?
Колко доказателства трябват, с цел да стане ясно, че Продължаваме промяната не зачитат освен съперниците си, само че и така наречен си сътрудници.
Колко пъти бяха импортирани основни решения и назначения изцяло изненадващо за останалите сътрудници в обединението. Като стартираме от ареста на Борисов и свършим с внасянето на актуализацията на бюджета този четвъртък…
Но аз нямам никакво предпочитание да пазя Слави. Той сърба това, което си е надробил. В момента чува за себе си същите лъжи, които самият той буйно твърдеше за предходното държавно управление. Беше антисистемен състезател, а стана част от системата и то в най-уродливата ѝ форма – на взаимно оплюване и ненавист. Вече чу, че работи персонално за Путин в дребното си свободно време, когато не работи персонално за Доган и Борисов.
На Петдесетница, опазил ме Бог да върша аналогии с Христовите апостоли и тяхното страдалчество, най-малкото тъй като мъченичеството на Слави и неговите апостоли занапред стартират. Той към този момент е упрекнат за всичко извънредно, за целия немокаетлък на некадърните му сътрудници, за това, че България няма да се бори с корупцията, ще се забави осъществяването на изискванията за Еврозоната, няма да си получи парите по проекта за възобновяване и устойчивост…
С две думи на буйната българска Петдесетница, Слави може би би трябвало да си даде сметка, че с политиката не му се получи доста добре. Може би да опита да основе черква?!
Любен Дилов
Източник
На петдесетия ден след Пасха, ненадейно над главите на Христовите възпитаници, които се били събрали дружно с Божията майка, с цел да почетат загатна за последната псахлна вечеря с Иисус, се появили огнени езици. И апостолите почнали да славят Бога на всевъзможни езици, каквито до тогава не знаели и не подозирали, че могат да приказват на тях.
Апостол Петър произнесъл първата християнска проповед и денят се приема рожден за Христовата черква, тъй като нейните първи проповедници били обладани от Светия дух, който не ги напуснал до края на земните им дни. А ги въодушевил с кураж и безстрашие да проповядват Божието слово по света.
Днешната българска политическа петдесетница е много по-различна. Над главите на Слави Трифоновите апостоли ненадейно се появиха гневните пламъци на разобличението. Те заговориха с езика на дълго премълчаваните от тях истини, а светата управническа троица – Киро, Асен и Лена – започнаха да лъжат още повече и още по-настървено, което до този миг се считаше невероятно.
Вече даже и децата се научиха да схващат по кое време министър председателят ни лъже. Мърдат му устните. В това отношение не се случва нищо ново. Новото е невероятната пристрастеност, с която избрани среди и най-много медии се нахвърлиха върху Слави, с цел да обяснят неговото решение да изтегли министрите си.
Санитарна компания на Капитан Андреево, Русия и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – несъмнено, Ахмед Доган, Бойко Борисов, Орлин Алексиев… това е коктейлът от предлаганите пояснения. И на никое място, но изцяло на никое място нито една медия не се зае да изследва главното пояснение на Слави. А точно: той просто не желае повече да е част от едно неспособно ръководство, незачитащо нито сътрудници, нито съперници.
Много ли доказателства трябват, с цел да бъде обяснено това му изказване?
Не е ли 47-то Обикновено национално заседание единственото в новата ни история, в което опозицията няма нито една парламентарна комисия? Има ли най-малко една работеща от така наречен краткотрайни комисии, която да е сътворила нещо. Не споделям положително, или неприятно.
Просто нещо!
Не е ли 99-то държавно управление на България най-некадърното до момента, което в така и така комплицираната конюнктура, забърква каша след каша? Не е ли първото държавно управление, което съумя да похарчи големи средства неразбираемо защо и да тегли непрекъснато заеми, надхвърлящи 10 милиарда евро?
Има ли рецесия, с която да са се справили от малко малко обичайно?
Антиинфлационните им ограничения ли, преодоляването на ценовата рецесия в енергетиката ли, обяснението пред европейските ни сътрудници на нашата позиция за Северна Македония ли, проблемите на украинските бежанци ли взеха решение?
Има ли българското държавното управление ясна и безапелационна позиция по отношение на военната помощ за Украйна?
Какви са концепциите на държавно управление за многострадалната правосъдна промяна?
Кое се промени към по-добро, като се изключи че десетките хиляди комплицирани каузи против проведената престъпност в профилираните съд и прокуратура са захвърлени неразбираемо къде?
Колко доказателства трябват, с цел да стане ясно, че Продължаваме промяната не зачитат освен съперниците си, само че и така наречен си сътрудници.
Колко пъти бяха импортирани основни решения и назначения изцяло изненадващо за останалите сътрудници в обединението. Като стартираме от ареста на Борисов и свършим с внасянето на актуализацията на бюджета този четвъртък…
Но аз нямам никакво предпочитание да пазя Слави. Той сърба това, което си е надробил. В момента чува за себе си същите лъжи, които самият той буйно твърдеше за предходното държавно управление. Беше антисистемен състезател, а стана част от системата и то в най-уродливата ѝ форма – на взаимно оплюване и ненавист. Вече чу, че работи персонално за Путин в дребното си свободно време, когато не работи персонално за Доган и Борисов.
На Петдесетница, опазил ме Бог да върша аналогии с Христовите апостоли и тяхното страдалчество, най-малкото тъй като мъченичеството на Слави и неговите апостоли занапред стартират. Той към този момент е упрекнат за всичко извънредно, за целия немокаетлък на некадърните му сътрудници, за това, че България няма да се бори с корупцията, ще се забави осъществяването на изискванията за Еврозоната, няма да си получи парите по проекта за възобновяване и устойчивост…
С две думи на буйната българска Петдесетница, Слави може би би трябвало да си даде сметка, че с политиката не му се получи доста добре. Може би да опита да основе черква?!
Любен Дилов
Източник
Източник: front.bg
КОМЕНТАРИ