Когато 25 декември не беше Коледа, а един обикновен ден
Декември е най-вълшебният месец в годината, в който дребни и огромни усещат магията на Коледа и Нова година. Настроението е приповдигнато, раздават се дарове, децата с неспокойствие чакат идването на положителния дъртак. Те пишат писма на разнообразни езици, назовават го с всякакви имена. Малките англичанчета чакат Санта Клаус или Фадър Кристмас. Франнцузойчетата го назовават Пер Ноел. Децата в Германия имат вяра, че се споделя Вайнахтсман, а тези в Русия – Дед Мороз. Българчетата споделят своите стремежи с Дядо Мраз или Дядо Коледа.
Дядо Мраз и Дядо Коледа имат няколко основни разлики, само че и двамата въплъщават даряващия дъртак за няколко генерации деца.
За облиците на Дядо Мраз и Дядо Коледа в първите десетилетия на 20 век пишат създатели като Елин Пелин – още през 1910 година за Дядо Мраз. В началото на приказката " Дядо Мраз и внуците му " се споделя:
" Далече, надалеч — там, дето половин година непрестанно виси над земята тъмна нощ, дето Ледовитият океан мие ледени планини, там живее дядо Мраз и проклетата баба Виелица… Тръгна дядо Мраз по градове и села и почна с чудни шарки да изписва прозорците по къщите. Върви той в тия нови места и среща по пътищата шейни, влачени от мощни коне, звънчета радостно звънят. Върви по горите, чука по дърветата, кичи ги със скреж и пее ария със своята остаряла Виелица — такава ария, че който я чуе, тръпки го побиват. "
Приказният воин не раздава дарове, а символизира зимата.
През 1907 година писателят Цоньо Калчев натоварва Дядо Мраз да носи дарове в детското списание " Светулка ". Пишат и Асен Разцветников, детски писатели като Чичо Стоян и Георги Райчев. При това някои пишат и за двамата.
През 20-те години на ХХ век различен огромен български стихотворец – Гео Милев написа стихотворението " Ето иде Дядо Мраз ":
" Дядо Мраз – леден, заледен,
и със сняг обсипан цялостен –
иде дядо Мраз и носи
на гърба огромен чувал ".
Почти по същото време той основава и друга творба, чийто основен воин е Дядо Коледа.
" Сняг на облаци се дига,
дядо Коледа идва
в златна хубава шейна
чак от Стара планина ".
В модерните времена облиците на двамата са мощно повлияни от комерсиализирана и модернизира традиция. Първообразът на положителния дъртак в България обаче е Дядо Мраз – концепция основана в края на 30-те години на предишния век в Съветския съюз.
Споменавайки Съюз на съветските социалистически републики е редно да обърнем внимание и на други характерности на празниците по това време. Не е неистина, че сегашните генерации не знаят по какъв начин техните майки и татковци, баби и дядовци са посрещали новите години в последните десетилетия на предишния век.
Неофициално, само че изрично, Коледата била оповестена за фамилен празник, хората чествали по къщите, фамилно или с другари с богата софра и занимателната стратегия на единствената телевизия. А за Бъдни вечер се знаело единствено че се яде постно.
Ярък спомен на възрастните са безкрайните опашки за новогодишните банани. По това време било разрешено да се купуват единствено по два кг банани. Няма да изненадаме никого с обстоятелството, че цели фамилии се редели настрана, с цел да може да изкупят колкото се може повече от заветния плод. Често срещано било хората да купуват бананите зелени и да ги оставят на масата да узреят.
25 декември бил един най-обикновен образователен или работен ден. Очакванията били ориентирани към огромния празник, а точно Нова година.
В заводите и ведомствата се организирали новогодишни тържества за децата на работещите, където Дядо Мраз раздавал дарове, скрито купени от родителите преди този момент. Децата в учебно заведение получавали от Дядо Мраз транспарантни торбички с лакомства – портокал, шоколад, шоколадова вафла и бонбони.
В домовете им пък дълго чаканият дъртак оставял скрито под елхата нови дарове, а от време на време посещавал дома във тип на съседа им с подправена брада и наследник костюм. Задължително към традицията се присъединявала и Снежанка. Новата година била немислима също по този начин без естествена елха, наложително украсена с лъскави и стъклени играчки.
През социалистическите години били известни сурвачките, направени от извити и украсени клончета. Те постоянно се декорирали с хартия – елементарна или гофрирана, както и с гирлянди. В по-късни години към тях се добавяло и пуканки, които се нанизвали вместо общоприетите украшения.
Най-дългоочакваното събитие били новогодишните празнични стратегии на Българската национална телевизия. Главните герои на тези стратегии били актьорите Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Георги Калоянчев, Георги Парцалев и други гении на българската сцена.
Точно преди среднощ, минути преди Новата година, на синия екран се разполагал Тодор Живков, или както народът го наричал " бай Тошо ". Неговата тирада постоянно завършвала с думите " ха, да ни е честита хиляда деветстотин седемдесет и… година ".
След новогодишното послание на Живков, настъпването на Новата година се отбелязвало с Дунавско хоро, запалени бенгалски огънчета, шумни фойерверки, тостове с шампанско и баница с шансове на трапезата.
Дядо Мраз и Дядо Коледа имат няколко основни разлики, само че и двамата въплъщават даряващия дъртак за няколко генерации деца.
За облиците на Дядо Мраз и Дядо Коледа в първите десетилетия на 20 век пишат създатели като Елин Пелин – още през 1910 година за Дядо Мраз. В началото на приказката " Дядо Мраз и внуците му " се споделя:
" Далече, надалеч — там, дето половин година непрестанно виси над земята тъмна нощ, дето Ледовитият океан мие ледени планини, там живее дядо Мраз и проклетата баба Виелица… Тръгна дядо Мраз по градове и села и почна с чудни шарки да изписва прозорците по къщите. Върви той в тия нови места и среща по пътищата шейни, влачени от мощни коне, звънчета радостно звънят. Върви по горите, чука по дърветата, кичи ги със скреж и пее ария със своята остаряла Виелица — такава ария, че който я чуе, тръпки го побиват. "
Приказният воин не раздава дарове, а символизира зимата.
През 1907 година писателят Цоньо Калчев натоварва Дядо Мраз да носи дарове в детското списание " Светулка ". Пишат и Асен Разцветников, детски писатели като Чичо Стоян и Георги Райчев. При това някои пишат и за двамата.
През 20-те години на ХХ век различен огромен български стихотворец – Гео Милев написа стихотворението " Ето иде Дядо Мраз ":
" Дядо Мраз – леден, заледен,
и със сняг обсипан цялостен –
иде дядо Мраз и носи
на гърба огромен чувал ".
Почти по същото време той основава и друга творба, чийто основен воин е Дядо Коледа.
" Сняг на облаци се дига,
дядо Коледа идва
в златна хубава шейна
чак от Стара планина ".
В модерните времена облиците на двамата са мощно повлияни от комерсиализирана и модернизира традиция. Първообразът на положителния дъртак в България обаче е Дядо Мраз – концепция основана в края на 30-те години на предишния век в Съветския съюз.
Споменавайки Съюз на съветските социалистически републики е редно да обърнем внимание и на други характерности на празниците по това време. Не е неистина, че сегашните генерации не знаят по какъв начин техните майки и татковци, баби и дядовци са посрещали новите години в последните десетилетия на предишния век.
Неофициално, само че изрично, Коледата била оповестена за фамилен празник, хората чествали по къщите, фамилно или с другари с богата софра и занимателната стратегия на единствената телевизия. А за Бъдни вечер се знаело единствено че се яде постно.
Ярък спомен на възрастните са безкрайните опашки за новогодишните банани. По това време било разрешено да се купуват единствено по два кг банани. Няма да изненадаме никого с обстоятелството, че цели фамилии се редели настрана, с цел да може да изкупят колкото се може повече от заветния плод. Често срещано било хората да купуват бананите зелени и да ги оставят на масата да узреят.
25 декември бил един най-обикновен образователен или работен ден. Очакванията били ориентирани към огромния празник, а точно Нова година.
В заводите и ведомствата се организирали новогодишни тържества за децата на работещите, където Дядо Мраз раздавал дарове, скрито купени от родителите преди този момент. Децата в учебно заведение получавали от Дядо Мраз транспарантни торбички с лакомства – портокал, шоколад, шоколадова вафла и бонбони.
В домовете им пък дълго чаканият дъртак оставял скрито под елхата нови дарове, а от време на време посещавал дома във тип на съседа им с подправена брада и наследник костюм. Задължително към традицията се присъединявала и Снежанка. Новата година била немислима също по този начин без естествена елха, наложително украсена с лъскави и стъклени играчки.
През социалистическите години били известни сурвачките, направени от извити и украсени клончета. Те постоянно се декорирали с хартия – елементарна или гофрирана, както и с гирлянди. В по-късни години към тях се добавяло и пуканки, които се нанизвали вместо общоприетите украшения.
Най-дългоочакваното събитие били новогодишните празнични стратегии на Българската национална телевизия. Главните герои на тези стратегии били актьорите Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Георги Калоянчев, Георги Парцалев и други гении на българската сцена.
Точно преди среднощ, минути преди Новата година, на синия екран се разполагал Тодор Живков, или както народът го наричал " бай Тошо ". Неговата тирада постоянно завършвала с думите " ха, да ни е честита хиляда деветстотин седемдесет и… година ".
След новогодишното послание на Живков, настъпването на Новата година се отбелязвало с Дунавско хоро, запалени бенгалски огънчета, шумни фойерверки, тостове с шампанско и баница с шансове на трапезата.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ