Няма пари за компенсация на скъпия ток
Дефицитът във Фонда за сигурност на енергийната система е достигнал 1 милиарда лева, при което единствено 75% от фирмите, които е трябвало да получат обезщетения през февруари, са ги получили. Това стана ясно на кръгла маса по проблемите на идната цялостна либерализация на пазара. Причината за недостига е както сривът в борсовата цена на тока от края на 2023 година и началото на тази година, по този начин и в цената на въглеродните квоти, които са главен източник за фонда.
Към момента няма решение по какъв начин ще се цялостни фондът, тъй че да има пари за отплата на сдруженията, снабдяващи битовите консуматори. От 1 юли те ще купуват тока за бита на свободния пазар, само че цените за бита ще останат контролирани.
Дефицитът във Фонда е огромен проблем и съгласно Ива Петрова, заместник-министър на енергетиката в оставка.
Като подобен го Иван Иванов, ръководител на Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР). Причините за отворилата се " дупка " в салдото на Фонда, по информация на Иванов, се дължат на срутва в цените на електрическата енергия на пазара, които се разграничават фрапантно от заложените от КЕВР цени от 250 лв. за мегаватчас. Друга причина за по-ниските доходи е по отношение на поевтиняването на въглеродните квоти, което съгласно ръководителя на КЕВР може да се дължи на бързото отричане от производството на електрическа енергия от въглища.
Диан Червенкондев, ръководител на фонда, напомни каква е била обстановката преди 10 години, когато дефицитът е блокирал на процедура разплащанията в съвсем цялата електроенергийна система в България. Иван Иванов дефинира като нереални страховете, че предлагането на електрическа енергия ще намалее и няма да компенсира търсенето.
" На седмица издаваме лицензи за няколкостотин мегавата спомагателни мощности ", заяви ръководителят на КЕВР и добави, че това ще се усети напълно скоро. Иван Иванов показа мнение, че превръщането на България в чист вносител на електрическа енергия не е провокирало никакви разстройства на електроенергийния пазар у нас, който ще бъде просто част от един единен пазар.
Големите промени поради частичната либерализация на пазара на ток не са свързани толкоз с цените за семействата, колкото самото действие на системата. Това изясни пред БНР икономистът Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт. Функцията на публичен снабдител към този момент е отстранена, посочи той. От 1 юли Министерският съвет ще дефинира базова цена на електрическата енергия. Това не води до смяна за самите семейства, уточни икономистът. На този стадий обаче не може да се каже какви ще бъдат обезщетенията, както и дали ще има нощна цена, означи Стайков. По думите му са налице спекулации, догадки и догатки в условия на изчезнала информация. Такава промяна, в подобен мащаб, в този бранш не е била правена до момента, само че месеци преди самата смяна не знаем какво се случва, разяснява Калоян Стайков. Въглищните централи ще се оправят мъчно в тази обстановка. Ако няма държавна помощ и финансови механизми за подкрепяне, то спадът при тях ще продължи, сподели още Калоян Стайков.
Към момента няма решение по какъв начин ще се цялостни фондът, тъй че да има пари за отплата на сдруженията, снабдяващи битовите консуматори. От 1 юли те ще купуват тока за бита на свободния пазар, само че цените за бита ще останат контролирани.
Дефицитът във Фонда е огромен проблем и съгласно Ива Петрова, заместник-министър на енергетиката в оставка.
Като подобен го Иван Иванов, ръководител на Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР). Причините за отворилата се " дупка " в салдото на Фонда, по информация на Иванов, се дължат на срутва в цените на електрическата енергия на пазара, които се разграничават фрапантно от заложените от КЕВР цени от 250 лв. за мегаватчас. Друга причина за по-ниските доходи е по отношение на поевтиняването на въглеродните квоти, което съгласно ръководителя на КЕВР може да се дължи на бързото отричане от производството на електрическа енергия от въглища.
Диан Червенкондев, ръководител на фонда, напомни каква е била обстановката преди 10 години, когато дефицитът е блокирал на процедура разплащанията в съвсем цялата електроенергийна система в България. Иван Иванов дефинира като нереални страховете, че предлагането на електрическа енергия ще намалее и няма да компенсира търсенето.
" На седмица издаваме лицензи за няколкостотин мегавата спомагателни мощности ", заяви ръководителят на КЕВР и добави, че това ще се усети напълно скоро. Иван Иванов показа мнение, че превръщането на България в чист вносител на електрическа енергия не е провокирало никакви разстройства на електроенергийния пазар у нас, който ще бъде просто част от един единен пазар.
Големите промени поради частичната либерализация на пазара на ток не са свързани толкоз с цените за семействата, колкото самото действие на системата. Това изясни пред БНР икономистът Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт. Функцията на публичен снабдител към този момент е отстранена, посочи той. От 1 юли Министерският съвет ще дефинира базова цена на електрическата енергия. Това не води до смяна за самите семейства, уточни икономистът. На този стадий обаче не може да се каже какви ще бъдат обезщетенията, както и дали ще има нощна цена, означи Стайков. По думите му са налице спекулации, догадки и догатки в условия на изчезнала информация. Такава промяна, в подобен мащаб, в този бранш не е била правена до момента, само че месеци преди самата смяна не знаем какво се случва, разяснява Калоян Стайков. Въглищните централи ще се оправят мъчно в тази обстановка. Ако няма държавна помощ и финансови механизми за подкрепяне, то спадът при тях ще продължи, сподели още Калоян Стайков.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ