Дефицитът в САЩ отново излезе на преден план, този път

Дефицитът в Съединени американски щати още веднъж излезе на напред във времето, този път със сериозна проверка – с цели 718 милиарда $ нагоре по отношение на предходните упования. Причината – новият бюджетен закон на Тръмп, който, по подигравка на ориста, идва в миг, в който стопанската система се охлажда, а вложителите стартират да осъзнават, че фискалният тласък може да се трансформира в систематичен баласт.Законът, утвърден с бърза скорост и шумна политическа изразителност, включва както удължение на данъчни облекчения от 2017 година, по този начин и нарастване на разноските по основни стратегии, свързани с защита, инфраструктура и индустриална политика. На пръв взор – нищо извънредно за предизборна година. Но когато се вгледаме в числата, подтекстът става друг. Предишната оценка за кумулативния бюджетен резултат бе към 2.8 трилиона $ за десетилетие. Сега новата оценка демонстрира, че действителният резултат ще надвиши 3.5 трилиона – с съвсем 26% повече.Разликата идва от композиция от фактори – по-ниски предстоящи доходи поради понижения на корпоративни и самостоятелни налози, както и по-високи разноски за дотации и федерални стратегии. Най-големият риск тук не е единствено количествен – а първокласен. Бюджетните дефицити в Съединени американски щати към този момент се намират на равнища, които всекидневно се виждат по време на криза или война. А през днешния ден нито едното, нито другото е реалност. Вместо това – това е недостиг, подбуден от политическо предпочитание за стимулиране в миг на икономическа неустановеност, само че без съответна консолидация на приходите.Ефектът върху финансовите пазари може да не е неотложен, само че ще бъде дълготраен. Доходността по 10-годишните държавни облигации към този момент стартира да се покачва още веднъж, като вложителите поправят нагоре инфлационните упования и цената на държавния риск. Но по-важно от настоящата рентабилност е посланието – пазарите разчитаха на фискална дисциплинираност, откакто инфлацията стартира да отшумява и Фед се готви да смекчи курса. Вместо това получават нова вълна от дефицитно харчене, което може да отсрочи цикъла на намаление на лихвите и даже да сътвори нов напън върху дълготрайните равнища на рентабилност.Въпросът в този момент е – има ли политическа воля за балансиране на бюджета? Засега наподобява малко евентуално. И демократи, и републиканци влизат в новия избирателен цикъл със тактика за „ повече разноски и по-малко налози “. Това значи, че фискалният недостиг към този момент не е просто последица – той е инструмент, политическо оръжие и средство за активизиране на електорат. Но за вложителите и за стопанската система в дълготраен проект, това съставлява систематичен проблем.Американският дълг към този момент надвишава 34 трилиона $. Само лихвените разноски по него към този момент се доближават до 1 трилион годишно – повече от бюджета за защитата. При този ритъм, до 2030 година лихвите по дълга могат да се трансфорат в най-големия разходен детайл на федералния бюджет. А това значи по-малко маневреност за бъдещи рецесии, по-малко потенциал за структурни промени и по-голяма взаимозависимост от кредиторите – в това число външни.Мнозина ще кажат – Съединени американски щати могат да си разрешат дефицити, доларът е международна аварийна валута. И е правилно. Но даже в границите на тази логичност съществува предел, оттатък който доверието стартира да ерозира. Когато дефицитите се натрупат не за стимулиране в рецесия, а заради хронично разширение на уговорките без еквивалентна база от доходи, даже най-могъщата стопанска система усеща границите си.Това, което следим сега, е фискална агресия, посред цикъл, който другояче изисква нормализация. Ако стопанската система влезе в криза през 2026 година, както някои чакат, фискалните буфери ще бъдат лимитирани, а дефицитът може да премине 10% от Брутният вътрешен продукт – равнище, което Съединени американски щати не са виждали отвън рецесии. А при този сюжет централната банка ще се окаже в още по-трудна позиция – сред потребността да понижава лихви и риска от нова инфлационна вълна.Най-големият абсурд е, че пазарите към момента не реагират трагично. Индексите остават на високи равнища, доларът е мощен, доходността – относително следена. Но това наподобява повече на безшумно напрежение, в сравнение с непоклатимост. Както постоянно се случва – пазарите не реагират, до момента в който не се натрупа сериозна маса. И тогава, както сме виждали в предишното, реакцията идва внезапно.Текущият бюджетен курс на Съединени американски щати не е резистентен. Ако икономическият растеж се забави, а разноските продължат да порастват, фискалният проблем ще стане съществена тематика на идното десетилетие. И въпреки това да наподобява като макро въпрос, резултатът ще се усеща на всички места – в цената на заемите, в доходността на облигациите, в данъчната политика и в доверието към самата система. Затова тази вест надалеч не е просто счетоводна проверка. Тя е ранен сигнал за дисбаланс, който не трябва да бъде пренебрегнат.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.