Нито една добродетел не изкупва пороците ~ ЮВЕНАЛ
Decimus Iunius Iuvenalis, прочут като Ювенал е един от най-известните римски поети – сатирици. Оскъдни са сведенията по отношение на негова персона, само че се допуска, че е роден сред 55-70 година на новата епоха, по време на ръководството на император Нерон или незабавно след него. Във време на морална гнилост и политическа съсипия, Ювенал основава своите 16 остри сатири, чийто език постоянно е нахален и безсрамен, по тази причина пък – откровен. Алчността, нелепостта, суетата и несправедливостта са пороците, които го предизвикат да написа: „ Дори природата да отхвърля, негодуванието основава стиха ”. Годините потапят творчеството му в давност, с цел да възкръсне още веднъж по времето на Карл Велики и да продължи да се издава и до през днешния ден.
Трудно е да не се пише сатира.
Добродетелта я хвалят, само че тя самата страда.
Едва ли ще се откри дело, в което причина за разногласието да не е жена.
Въздържай се от спор – разногласието е най-неизгодното изискване за увещание. Мненията са като гвоздеи: колкото повече удряш по тях, толкоз повече се забиват.
Нито една добродетел не изкупва пороците.
Нищо, което не е прелестно за слуха или зрението, не би трябвало да пристъпва прага на къщата, в която има дете.
Мъдростта не би споделила нещо, което e обратно на природата.
Възрастните би трябвало постоянно да помнят – да не дават на децата образец неприятен.
Лошите хора се притесняват от действия, боейки се от наказание; положителните – поради любовта си към добродетелта.
Първото наказване за виновния е това, че не може да се оправдае пред личния си съд.
Никога не можеш да приведеш толкоз отблъскващи и срамни образци, че след тях да няма още по-лоши.
Дори природата да отхвърля, негодуванието създава стиха.
Единствено добродетелта ни демонстрира пътя към спокойния живот.
Най-горчивото в нещастната бедност е, че прави индивида комичен.
Езикът е най-лошата част на неприятния прислужник.
Заради живота забравят за виталните цели.
Никой не се задоволява да бърка единствено толкоз, колкото е разрешено.
Знатността е единствено и само в доблестта.
Какво е славата, даже и най-голямата, щом е единствено гола популярност?
Към детето трябва да се отнасяме с най-голямо внимание.
Любовта към парите пораства толкоз, колкото порастват и самите пари.
Мъдрият има граници даже за добродетелта си.
Мъдростта побеждава съдбата.
Най-голямото зло е да предпочетеш живота пред честта и да го спасяваш за сметка на това, което го прави заслужен за подражателство.
Не е ли благосклонна ориста към тебе, каква изгода от огромния ти пенис?
Никакво доверие на външността.
Нито един злобен човек не е благополучен.
Няма по-противно страшилище от развратния сребролюбец.
Общественото мнение щади ястреба и санкционира пиленцето.
Отмъщението е приятност за дребнавата и низка душа.
Печално е да се крепиш на непозната популярност, тъй като с рухването на тези устои се унищожава и цялата постройка.
Подобно на морското лоно, което приема в себе си всички реки, честността съединява в себе си всички доблести, с цел да сформира от тях добродетелния човек.
Приятен е мирисът на печалбата, от каквото и да произлиза.
Да посветим живота си на истината.
Изображения: Wikiwand, Wissenmedia
