Дечица казват Клетвата за вярност пред американския флаг през април

Дечица споделят Клетвата за честност пред американския байрак през април 1942, малко преди наложително интерниране на японо-американци

Previous Next Трогателната история на забравения воин Боб Флетчър 10 юни, 2019 17:11 | от chronicle.bg | Личности

Боб Флетчър е поземлен контрольор в Калифорния при започване на 40-те години на 20 век. Това можеше да е цялата му кариера, в случай че не беше Втората международна война.

Малко преди 8 сутринта на 7 декември 1941 японците нападат военноморската база Пърл Харбър на хавайския остров Оаху. Над 2400 души умират, 18 военни кораба са потопени или развалени, 188 самолета са разрушени. Това е началото на военните дейности в югоизточна Азия и Тихия океан. В идващите дни и седмици Гуам, остров Уейк и Филипините, които са територии на Съединени американски щати, са завладяни от Япония. Същото става и с английските Хонконг, Малая (часто от днешна Малайзия), Бирма и Сингапур, както и с Нидерландска Индия (част от днешна Индонезия) и Тайланд.

Кадър от японски аероплан на офанзива с торпеда малко след началото на офанзивата над Пърл Харбър

Докато една по една тези територии падат, наподобява, че нищо не може да спре японците. В подобен случай – кой е идващият? Западното крайбрежие на Съединени американски щати? По-голямата част от тихоокеанският флот не може да се употребява след офанзивата на Пърл Харбър и по тази причина още една офанзива по Америка точно в този момент точно там е допустима, разумна и доста ужасяваща.

Това е явно за обществеността и надлежно провокира суматоха измежду японо-американските жители по западното крайбрежие. Много от тях са потомци на мигранти още от 60-те години на 19 век, тъй че връзката с родината им на този стадий е незначителна. Въпреки това, през февруари 1942 президентът Франклин Рузвелт подписва Заповед 9066, която упълномощава войска да дефинира като военни зони целия щат Калифорния, елементи от Аризона, Орегон и Вашингтон, откъдето „ всички или някои хора могат да бъдат изтеглени “. В разследване на заповедта над 110 000 японски мигранти и японо-американски жители са изкарани от домовете им и превозени в лагери. Те живеят в тези лагери под въоражена защита до края на войната.

„ Наближава прокуждането на всички японци от Калифорния “, написа San Francisco Examiner през февруари 1942. Обществото поддържа това наложително интерниране, само че един човек е срещу – Боб Флетчър. Заради характера на работата си, 33-годишният мъж познава много японо-американски фермери в Калифорния. Някои от тях са там към този момент трето потомство. Без опция за прехранване в лагерите, те могат да (и ще) изгубят всичко, което имат.

Боб Флетчър израства във плантация за орехи и по време на Голямата меланхолия се грижи за градина с праскови. Той обаче няма никакъв опит с развъждането на грозде от рода Флейм Токай, каквото главно пораства в двете ферми. Боб обаче е по-притеснен от обстоятелството, че почтени хора като Окамото и Нита може да изгубят всичко и по тази причина се съгласява като поема и тази на Тсукамото. За задачата напуща работата си като поземлен контрольор и се мести в дребна, необитаема къща във фермата на Тсукамото, който го кани да живее в неговия дом, само че Флетчър отхвърля, тъй като му е неловко да живее там, до момента в който самият хазаин няма тази опция.

Следва един прелестен смут – Боб работи по 18 часа дневно в грижа за грозде, ягоди, къпини, боровинки и маслини – над 400 декара с насаждения. На всичкото от горната страна би трябвало да се оправя и със съседите си, които са за наложително интерниране и надлежно го считат за „ японолюб “, които оказва помощ на врага. Въпреки че за малко не умира, когато някои стреля по фермата на Тсукамото, до момента в който Боб е вътре, той прави работата си, както дава обещание, до момента в който войната не свършва, лагерите не затварят и хората не се връщат по домовете си.

Когато Нитови, Окамотови и Тсукамотови се връщат в родния си град, това, което намират, е това, което се надяват да намерят: домовете и фермите им са живи и здрави с помощта на Флетчър и Тереза, с която са женени от скоро. (Дори след сватбата, Боб не се мести в дома на Тсукамото; „ Това си е тяхната къща “, споделя Тереза)

Флетчър очевидно харесва фермерската работа, тъй като си купува ранчо, където отглежда сено и говеда. Той също по този начин е и доброволец в локалната пожарна, където служи 12 години. През 1974 се пенсионира и живее до 101-годишна възраст. Когато навършва 100, през юли 2011 година, се подвига голямо празненство. Тереза, с която са дружно от 66 години, е до него, както и синът им, трите им внучки и петте правнучки. Също и много от потомците на фамилиите Нита, Окамото и Тсукамото. Въпреки че Фитчър в никакъв случай не търси самопризнание за добротата си, те желаят да опишат историята му. „ Имахме 160 декара грозде и щяхме да го загубим изцяло, в случай че не беше Боб “, споделя Дорис Такета пред Sacramento Bee. Тя е на 12, когато фамилията й е пратено в лагер в Арканзас. „ Майка ми го наричаше Бог, тъй като единствено Бог би направил нещо такова. “

Когато кореспонденти на рождения му ден го питат за какво постъпва по този начин, отговорът на Флетчър е елементарен: „ Те са същите като всички останали. Беше явно, че нямат нищо общо с Пърл Харбър. “