Министър Славов: С 24 май вкарваме националната доктрина в Конституцията
Дебатът какъв да е националният празник върви от много време.
Отвъд този спор, за всички нас 24 май е най-органичният, най-българският празник.
То не е единствено наше, от позиция на това, че светите братя и техните възпитаници са дали своя принос в европейската културна и духовна история.
Да мислим нашата национална еднаквост през призмата на най-светлите страници от нашата история е доста значимо и положително във времето, в което живеем.
Този коментар направи пред БНР министърът на правосъдието Атанас Славов, откакто от ПП-ДБ показаха предложенията си за промени в Конституцията.
„ Част от публичния контракт са полезностите, към които е образувана българската нация.
Те са доста значими и би трябвало да бъдат зачетени на конституционно равнище.
Вкарваме, по този начин да се каже, националната теория на страната като част от Конституцията.
В Конституцията ще забележим на първо място универсални полезности, само че с изключение на тях, имаме и нещо характерно наше “, съобщи той.
„ Признаваме на конституционно равнище нещо, което всички ние като жители и българи знаем още от първите години на нашето социализиране.
Запитан има ли обстановка в предлаганите промени в Конституцията, които засягат президентската институция, правосъдният министър уточни,
че служебното държавно управление във типа му сега е оттегляне от правилото на парламентарно ръководство, по тази причина се предлага.
Институтът на служебното държавно управление да се резервира, само че в нова форма – държавното управление в оставка, когато не може да се образува кабинет,
постоянният кабинет да продължи да реализира функционалностите си като служебно държавно управление.
Предложението е оптимално близо до парламентарния модел на ръководство, изясни правосъдният министър.
Относно опцията президентът да издава декрет за назначение и освобождение на така наречен трима огромни в правосъдната система, Славов посочи, че се цели „ оптимално да се деполитизира самият развой “.
Фигурата на основния прокурор изисква да има някаква противотежест, тъй като той е в система, която се възприема като йерархична и централизирана, разяснява още Атанас Славов във връзка с действието на бъдещия прокурорски съвет във Висш съдебен съвет, който ще бъде управляван от министъра на правораздаването без право на глас.
Предложението е оптимално близо до парламентарния модел на ръководство
Това, което предлагаме, е основният прокурор да няма общ контрол за правда. Да се концентрира върху обвинителната функционалност, уточни министъра.
„ След съвещания с ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи има декларирана степен на единодушие по отношение на главните промени в Конституцията “, заявява Славов.
Той позволява, че измежду дискусионните въпроси ще бъдат 24 май и ограничението на мандатите на кметовете до два.
Запитан за рецензиите на конституционалисти за това кои от препоръчаните промени биха били от компетентността на Велико Народно заседание и кои – на нормално Народно заседание, Славов посочи, че с предложенията не се трансформира салдото сред управляващите.
Отвъд този спор, за всички нас 24 май е най-органичният, най-българският празник.
То не е единствено наше, от позиция на това, че светите братя и техните възпитаници са дали своя принос в европейската културна и духовна история.
Да мислим нашата национална еднаквост през призмата на най-светлите страници от нашата история е доста значимо и положително във времето, в което живеем.
Този коментар направи пред БНР министърът на правосъдието Атанас Славов, откакто от ПП-ДБ показаха предложенията си за промени в Конституцията.
„ Част от публичния контракт са полезностите, към които е образувана българската нация.
Те са доста значими и би трябвало да бъдат зачетени на конституционно равнище.
Вкарваме, по този начин да се каже, националната теория на страната като част от Конституцията.
В Конституцията ще забележим на първо място универсални полезности, само че с изключение на тях, имаме и нещо характерно наше “, съобщи той.
„ Признаваме на конституционно равнище нещо, което всички ние като жители и българи знаем още от първите години на нашето социализиране.
Запитан има ли обстановка в предлаганите промени в Конституцията, които засягат президентската институция, правосъдният министър уточни,
че служебното държавно управление във типа му сега е оттегляне от правилото на парламентарно ръководство, по тази причина се предлага.
Институтът на служебното държавно управление да се резервира, само че в нова форма – държавното управление в оставка, когато не може да се образува кабинет,
постоянният кабинет да продължи да реализира функционалностите си като служебно държавно управление.
Предложението е оптимално близо до парламентарния модел на ръководство, изясни правосъдният министър.
Относно опцията президентът да издава декрет за назначение и освобождение на така наречен трима огромни в правосъдната система, Славов посочи, че се цели „ оптимално да се деполитизира самият развой “.
Фигурата на основния прокурор изисква да има някаква противотежест, тъй като той е в система, която се възприема като йерархична и централизирана, разяснява още Атанас Славов във връзка с действието на бъдещия прокурорски съвет във Висш съдебен съвет, който ще бъде управляван от министъра на правораздаването без право на глас.
Предложението е оптимално близо до парламентарния модел на ръководство
Това, което предлагаме, е основният прокурор да няма общ контрол за правда. Да се концентрира върху обвинителната функционалност, уточни министъра.
„ След съвещания с ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи има декларирана степен на единодушие по отношение на главните промени в Конституцията “, заявява Славов.
Той позволява, че измежду дискусионните въпроси ще бъдат 24 май и ограничението на мандатите на кметовете до два.
Запитан за рецензиите на конституционалисти за това кои от препоръчаните промени биха били от компетентността на Велико Народно заседание и кои – на нормално Народно заседание, Славов посочи, че с предложенията не се трансформира салдото сред управляващите.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ