Дебатът дали и в каква степен влизането на България в

Дебатът дали и в каква степен влизането на България в еврозоната и замяната на лв. с евро ще донесе изгоди за жителите и бизнеса през последните два месеца набра огромни обороти. Конференции на доста високо равнище бяха отдадени на тези тематика. По медиите зачестиха дебатите по въпроса. Но до задълбочена професионална полемика към момента по този начин и не се стигнало, тъй като инцидентно или не в общественото пространство има доста превъзходство в представянето и отразяването имат покровителите на еврото. Толкова доста, че човек остава с усещането за масирано пропагандно влияние, граничещо с промиване на мозъци.

Министерството на финансите особено показа поръчаното от него Национално представително изследване измежду жителите и бизнеса на организация " Алфа Рисърч ". То бе на тематика публичните настройки за въвеждането на еврото в България. И резултатите от това изследване могат да бъдат показани двустранно - според дали човек е покровител на влизането ни в Еврозоната или е съперник. Застъпникът ще подчертае, че една трета от пълнолетните жители и две трети от бизнеса са " за " замяната на лв. с евро. И ще се обърне внимание, че единствено 27% от жителите и не повече от 18% от бизнеса са изрично срещу еврото.

Противниците пък назад - ще подчертават, че цели две трети от популацията и над една трета от бизнеса е срещу замяната на лв. с евро и ще отбележат, че едвам 15% от интервюираните хора и към 47% от бизнеса изцяло и безапелационно поддържат въвеждането на еврото като наша национална валута.

По време на представянето на изследването министърът на финансите Росица Велкова акцентира, че ведомството й и държавното управление са в напреднала фаза на правенето на всички нормативни документи - наредби, постановления и закони, както и на измененията във към този момент съществуващите такива, които да подсигуряват плавния развой на прехода от лв. към евро (ако ни поканят в Еврозоната) и оптималната отбрана на жителите и компаниите от вероятни вреди при този преход. А това е доста значима тематика, тъй като най-широко публикуваните страхове измежду интервюираните - 69% са свързани с риск увеличение на цените на стоките, 57% се притесняват от измами, далавера и неточни търговци и 55% от нарастване на инфлацията.

На въпрос на Money.bg, Росица Велкова съобщи, че в подготвяното законодателство ще бъдат планувани ясни и строги финансови наказания за нарушителите на наредбите за замяната на лв. с евро в цените, в разплащанията, както и превалутирането на спестяванията и заемите.

Преди Коледа бяха признати измененията в Закона за Българска народна банка, които разрешават на подуправителите и членовете на УС на Българска народна банка да апелират отстраняването си от служба пред съда - в тази ситуация Върховния административен съд. За Управителя на Българска народна банка този въпрос бе от дълго време организиран - той може да апелира пред Европейския съд. А неналичието на съответна уредба за другите членове на УС бе едно от правните несъответствия, посочвани в конвергентните отчети на ЕЦБ. С последните промени в Закона за Българска народна банка този проблем също би трябвало да бъде решен.

В името на влизането ни в Еврозоната се трансформират Кодекса за застраховането - прословутия проблем със Зелена карта (застраховките за пътешестване в чужбина със личен автомобил), който породи доста напрегнати мнения. Дори удължаването на Закона за държавния бюджет бе значително зависещ на желанието за осъществяване на критериите за влизане в Еврозоната. Всъщност там всички решения за отменяне на многочислените оферти за спомагателни разноски и за понижение на приходите е обусловено от желанието да се вместим в условието за систематичен недостиг до 3% от Брутният вътрешен продукт, което съответствува с разпоредбите за фискална непоклатимост. Ако не беше политическият порив към Еврозоната, държавното управление надали щеше да удържи политическия напън за спомагателни разноски, по този начин както предходният служебния кабинет се провали в това отношение.

Като приказваме за подготовката за влизане в Еврозоната за банковите услуги е съвсем несъмнено, че Българска народна банка правилно ще си свърши работата. В същото време делегирането на функционалностите на главен надзорен и санкциониращ орган на Комисията на зашита на потребителите във връзка с контрола на цените, основава избрани опасения. Най-вече поради административния потенциал на тази институция да прави сходна огромна активност. Добре би било в контрола и в налагането на наказания при подобен значим развой като замяната на лв. с евро (ако се стигне до там) законодателят да разпореди водещата роля на данъчните управляващи. Първо, тъй като всички опасности за потребителите ще дойдат от бизнеса, и второ, тъй като данъчните разполагат с нужната административна, софтуерна, логистична и властова мощност дейно да управляват всички тези процеси. Пък при замяната на лв. с евро има късмет доста укривани досега от данъчните приходи да излязат нескрито.

Но да се върнем на настройките измежду хората. Анализът на " Алфа Рисърч " демонстрира, че опасенията и страховете преобладават най-много измежду хората с по-ниско обучение, възрастните с по-ниски приходи и живеещите в по-малките обитаеми места. Тези групи са една трета от популацията. Но доколкото съгласно самото изследване евроскептиците са две трети, излиза, че и една немалка група по-млади, по-образовани и живеещи в огромни обитаеми места жители не са почитатели на замяната на лв. с евро и виждат повече опасности в сравнение с изгоди за себе си от едно такова деяние. На тези хора покровителите на еврото би трябвало безапелационно да обяснят, за какво паричната ни единица, в която са 90% от спестяванията на популацията и 95% от заемите, би трябвало да бъде заменена. Аргументът с поевтиняването на заемите за хората сега е противоречив, най-малкото тъй като левовите жилищни заеми у нас са по-евтини от значително страни в Еврозоната (в това число и от тези в Германия).

Аргументите на покровителите на замяната на лв. с евро са, че това ще улесни пътуванията, ще поевтини заплащанията в чужбина и ще улесни търговията с по-скъпи артикули и услуги. За хората това са странни причини, доколкото пътуването отвън страната не зависи с каква валута разполагаш. Може по картовата си сметка (или в лимита си към картата) да имаш единствено левове, само че това не ти пречи да плащаш с въпросната карта в страните от Европейски Съюз, които употребяват инфраструктурата на VISA и Mastercard. И таксите за това с приемането на еврото няма кой знае какъв брой да се трансформират единствено поради това, че към този момент сметките ще са в евровалута. За изтегляне на левове с дебитна карта на банкомат на друга банка таксата в този момент доближава до 2 лв.. Докато в страните от Еврозоната тя е до 5 евро. Вярно е, че при влизането на България в еврозоната тези такси у нас могат да останат в рамките до 1 евро. Но къде е гаранцията, че няма да се приравнят с европейските. А тегленето на пари от банкомат е активност, която към момента у нас заема обилни размери (милиарди годишно).

При електронните заплащания също смяната ще е несъществена поради влизането ни в Еврозоната. Пък и нали там множеството транзакции бяха безвъзмездни? Аргументът с таксите е значим единствено за тези, които заменят кеш на касите и в обменните бюра. Но техният дял в общия паричен поток надали е толкоз огромен, с цел да се взема поради при оценката на изгодите и рисковете от замяната на лв. с евро.

Всъщност какъв брой е огромен този дял бе добре да научим от несъстоялия се досега отчет за рисковете и изгодите от приемането на еврото. Също там бе добре да се уточни, какъв брой ще коства въвеждането на еврото на страната. Държавата като бизнес, като финансова система, като бюджетен бранш. На въпрос финансовият министър Росица Велкова изясни, че за бюджетния бранш разноските ще са 12.5 млн. лв.. А за бизнеса? Неговата цена каква ще е? Там ще би трябвало да се заплаща най-малкото за промени на счетоводните системи, на касовите апарати, за образование на личния състав, който работи с клиентите. Не инцидентно съгласно изследването на " Алфа Рисърч " една огромна част от бизнеса разчита на съдействието на страната за решаването на всички тези проблеми.

За бизнеса огромен бонус би трябвало да бъде отпадането на валутния риск при превалутирането на левови парични потоци в еврови за заплащане на доставки. И при превалутирането на еврови доходи в левове за заплащане в страната. Този бонус обаче не работи при доставките на артикули и първични материали, които се заплащат в долари. При тях валутният риск остава без значение дали националната ни валута е лев или евро, както и обвързваните с това превалутиране такси и цената за хеджиране на риска (ако компаниите вършат сходна финансова сделка). Тук още веднъж е нужен подробен разбор на валутните потоци на бизнеса, с цел да се направи безпристрастна оценка дали и до каква степен влизането на България в Еврозоната ще донесе изгоди за компаниите като цяло.

Като приказваме за цени, значим въпрос е какъв брой ще коства замяната на лв. с евро на Българска народна банка. Там числата ще са от порядъка на стотици милиони разноски. Дали и по какъв начин тези разноски ще се трансферират на банките, а те от своя страна ще ги покрият за сметка на своите клиенти. Отговорите на тези въпроси са значими за всички и те би трябвало да бъдат дадени във въпросния отчет за изгодите рисковете. Доклад, който май в никакъв случай няма да забележим.

Що се отнася до присъединението на страната ни към вземането на значимите финансови и стопански решения в ядрото на Европейски Съюз, политиците интензивно словословят това преимущество. Но, забележете, вършат го политиците. Тесните експерти в региона на банките и финансите не са толкоз въодушевени по този въпрос. Може би тъй като са наясно, че при вземането на решения за паричната политика на ЕЦБ представителите на Българска народна банка ще могат да вземат участие с един глас и то не на всяко съвещание, а на всяко трето.

Много хора несъмнено и в този момент ще кажат, че Българска народна банка не води парична политика и следва напълно тази на ЕЦБ. Това до известна степен е правилно. Българска народна банка не може да дефинира лихвени нива и да въздейства на пазара с рефинансиране против залог на ДЦК. Впрочем тази възбрана (за рефинансирането) е един от фундаментите на валутния ръб и значително удържа поривите на политиците към фискален авантюризъм - като няма кой да ти купува дългът, не можеш да си позволиш огромни спомагателни бюджетни разноски. С влизането в системата на Еврозоната и включването на страната към системата на количествени облекчения на ЕЦБ, тази преграда против фискалния нихилизъм ще бъде свалена. А сходни бонуси в дълготраен проект са доста рискови (Италия и Гърция са доказателство за това).

В момента Българска народна банка разполага с един доста значим и активен инструмент на паричната политика. Става дума за Минималните наложителни запаси. Те се дефинират като % от привлечените средства на банките (с избрани особености) и са извънредно активен инструмент за контролиране на свободната парична маса, която въздейства на кредитната експанзия, на равнището на риска в стопанската система и на инфлацията. В момента МЗР, определяни от Българска народна банка, са 10% (ефективно към 9.8%). Всяко нарастване или понижение на тези запаси с 1% води до попиване или освобождение на свободни пари в размер на към 1 милиарда лв.. А в случай че погледнем придвижването на лихвата Леония Плюс, която се въздейства от покупко-продажбите на междубанковия пазар и е основа за образуване на Основния лихвен %, ще забележим до какво води огромният размер на свободни пари в банките. Само преди два-три месеца Леония Плюс бе на 0.00%, а в този момент е достигнала 1.8%. Това води автоматизирано до по-висок ОЛП, а той взе участие при образуването на наказателните лихви за просрочие освен на някой банки, само че и във връзка с отговорностите към всички държавни институции, както и по присъдени от съда заплащания.

При ЕЦБ МЗР се колебае сред 1.5% и 2% и в случай че се присъединим към Еврозоната, ще би трябвало да изпълняваме МЗР на ЕЦБ. Представете си в сегашната обстановка какво ще се случи, в случай че поради внезапното събаряне на МЗР у нас до 2% на финансовия пазар се излеят няколко милиарда лв. свободни средства.

Има и доста други интензивно пропагандирани бонуси от влизането на България в Еврозоната, които при деликатен разбор стартират да наподобяват съмнителни. Например засиления банков контрол. Какво ще се ускори? Всичко което можеше да се направи в това отношение се случи след влизането на България в Банковия съюз. Българска народна банка ползва всички решения на банковия контрол на ЕЦБ и насоки на ЕБО. А ЕЦБ от близо две години насам е определила и взела под директен надзор редовно значимите български банки. Както споделя на няколко пъти пред професионалната публика, подуправителят на Българска народна банка, отговарящ за надзора, Радослав Миленков, влизането в Еврозоната няма да докара до спомагателни регулативни промени. Ще отпадне валутния риск за дългите и късите позиции лев/евро на банките, който те и в този момент сполучливо контролират, и рисковото тегло за държавните скъпи бумаги в евро, който през последните две години е анулиран. Нищо повече.

Другата мантра е, че влизането в Еврозоната ще способства за икономическия напредък. Ако се вгледаме деликатно в придвижването на икономическия растеж на страните от Прибалтика, ще забележим, че той е доста по огромен до влизането им Еврозоната, в сравнение с по-късно. Това ни навежда на мисълта, че влизането в Европейски Съюз е доста по значимо за икономическия растеж, в сравнение с това в Еврозоната, тъй като открива достъпа до големи пазари и до грантово финансиране. А Еврозоната не добавя тези бонуси. Иначе Швеция, Дания, Полша и Чехия от дълго време щяха да са заменили националните си валути с евро.

Въобще влизането в Еврозоната е доста значима, стратегическа стъпка. И тъкмо за това дебатите за нея би трябвало да са професионални, а не политически. А досега у нас за жалост това не се случва. Говори ни се за някакви огромни бонуси, само че не ни демонстрират какъв брой огромни са те. А за рисковете свенливо се премълчава, като ни се споделя, че даже и да ги има, те били изцяло управляеми. Дали?