Дай боже да имаме свят, в който ще бъдем усмихнати,

Дай боже да имаме свят, в който ще бъдем усмихнати, лъчезарни хора, които виждаме другия и го обичаме. Това обръщение насочи в изявление за Българска телеграфна агенция художникът Радо Галаганов, който подреди галерия „ Провидение “ във варненската изложба „ Юка “. Колекцията съдържа акварели и статуи с поетични заглавия като „ Морето е момиче “, „ Още от съня на рибите “, „ Небето е момче въздушно “, „ Луната е риба “, „ Ренесансово пространство “.

За облиците в картините си Галаганов споделя, че са хибридни създания, които като че ли са съединени от разнообразни еволюционни пътеки. Сред тях има митологични, фантастични или приказни. Има и такива, които му припомнят за нещо, което следва. Те са свързани с новите технологии, от чийто „ поход “ художникът счита, че няма по какъв начин да се спасим, тъй като завладяват от ден на ден територия. „ Говорим за едни културни, прочувствени структури, които желая да бъдат образец за по-добър свят, залагайки на концепцията, че хубавото следва, и то хубавото, което ние сега не можем да забележим “, изясни визията си създателят.

Според него художниците са едно от днешните пророци, тъй като имат привилегията да пресъздават своите хрумвания и това, което е невидимо за другите. Във вълшебната изразност, която построява, Радо Галаганов вижда въздействие и от дългогодишната си преподавателска процедура по изобразително изкуство. Освен хибридните животни, измежду героите му има и хора и те припомнят Ренесанса, тъй като художникът смята този интервал за в действителност популярен миг в човешката цивилизация.

„ Аз в действителност желая да бъда там. Моето ателие последователно стана обиталище, по-късно леговище и най-после с горест би трябвало да призная, че го назовавам укритие. Трудно се оправям в този свят. Това не е моето време. Предпочитам в действителност да съм в скривалището с моите приказни символни облици. Да бъда в предишното или в бъдещето, само че изрично не в сегашното и, повярвайте, споделям го с горест “, показа създателят.

Тези свои страсти той е вложил и в заглавието на изложбата „ Провидение “ - красива дума, която му звучи мелодично и за него значи божествена промисъл и мощ. „ Провидението е това, което прави нас, хората, да бъдем по-добри. Да провидим, да забележим това, което може да промени всичко към по-добро. Нямам отговор за какво не го вършим, само че дай Боже, в един миг, този свят да бъде свят, в който в действителност ще се усещаме не като в скривалища, а ще бъдем усмихнати, лъчезарни хора, които виждаме, виждаме другия и го обичаме “, сподели още той.

Галаганов усвоява техниката на акварела на по-късен стадий, преди този момент работи главно графика. Смята, че най-важното при нея е да се откри точния баланс сред водата, боята и хартията. Припомни, че всеки художник стартира каквато и да е творба с рисунка и тя е основата на всичко. Неговият метод за полагане на акварела е по-скоро изсъхнал, а картините са с по-големи от нормалните размери. По думите му това е по този начин нареченият графичен акварел с явен безапелационен силует, който демонстрира какъв брой се владее рисунката. „ Акварелът е въздушна, лека, ефирна техника. Тя е камерна и дребна. Докато аз излязох от формата, без да знам това някакъв протест ли беше, някакво оригиналничене и безчинство ли ", разясни създателят. Добави, че вижда завръщане към тази сложна техника през последните години, което си е проличало и в предходната година.

В картините си Галаганов вплита и поетични текстове, на които не гледа като на в допълнение разяснение за феновете. Харесва отворения, бял стих, в който римата не е наложителна, водеща или преследвана. Автор е на петдесетина стихотворения, които позволява някой ден да оформи в книга, която ще илюстрира самичък, тъй като знае тъкмо каква страст е вложил, когато е написал думите. „ Аз не съм стихотворец, а човек, който по-сигурно и самоуверено се показва с очертания и цветове “, сподели художникът. В две от картините обаче феновете ще прочетат неговите мисли: „ Небето е момче, което обича птици и захарен памук “, „ Морето е момиче със зелени очи, което споделя на всички какъв брой те обичам “.

В изложбата са включени работи от серията „ Приказка “, както и нови, направени особено за изложба „ Юка “, озаглавени „ Ваше височество “. Показани са и три пластики от дърво, камък и желязо.