Димитър Радев: Членството на България в еврозоната е кулминацията на дълъг процес на икономическа интеграция, съгласуване на политики и споделена отговорност
Членството на България в еврозоната, с изключение на официална институционална стъпка, е и кулминационната точка на дълъг развой на икономическа интеграция, координиране на политики и споделена отговорност, развил се при условия, които не всеки път бяха лесни. Това съобщи шефът на Българската национална банка (БНБ) Димитър Радев на среща с посланиците на Европейски Съюз в България, проведена през вчерашния ден от Представителството на Европейската комисия в София, заяви Българска народна банка.
Централният банкер на България напомни, че през последните години страната ни е минала през интервали на вътрешна политическа турбулентност, отбелязвайки, че все пак макроикономическата и финансовата непоклатимост бяха съхранени.
„ В същото време би било неточно да не се признае, че фискалната дисциплинираност - обичайно мощна опора на нашата рамка за икономическа политика - беше сложена под напън. В този смисъл участието в еврозоната не следва да се преглежда като премия за минали резултати, а като рамка, която укрепва отговорността и ускорява тласъците за осъществяване на внимателна и насочена към бъдещето макроикономическа и фискална позиция “, показва Радев.
По думите му, България на процедура действа като „ де факто стопанска система на еврозоната “ от доста години, а валутният ръб, привързан с еврото, е построил постоянни упования и оформил избора на политики по метод, сравним с присъединяване в Икономическия и паричен съюз, въпреки и без посланичество в неговите органи за взимане на решения. Приемането на еврото преодолява тази дългогодишна институционална асиметрия, като привежда отговорността в сходство с представителството.
Преходът на България към еврото се реализира на фона на засилена световна неустановеност, белязана от геополитическо напрежение, икономическа фрагментация, шокове от страна на предлагането и финансова волатилност, които не престават да подлагат на тестване както стопанските системи, по този начин и институциите, отбелязва Димитър Радев.
Ролята на Европа в този подтекст е централна. Еврозоната не е просто парична система, а котва на непоклатимост в една все по-сложна световна система, като нейната мощ произтича от учреденото на правила съдействие, институционалната дълбочина и координираните дейности. Разширяването на еврозоната, когато е учредено на действителна готовност, укрепва тези качества и ускорява целостта на общата рамка, съгласно шефа на Българска народна банка.
„ България подхожда към участието в еврозоната с ясно осъзнаване на своята отговорност. Ние не възприемаме присъединяване си в Европейската централна банка и Евросистемата като отбрана от нуждата от акомодация, а като ангажимент към дисциплинираност, поредност и градивно присъединяване — изключително при по-сложни и изискващи условия “, акцентира той.
В събитието взе участие и българският патриарх и Софийски митрополит Даниил.
Присъствието на духовния глава следва да се схваща не в конфесионален смисъл, а като израз на институционална последователност и публично доверие, уточни Димитър Радев, допълвайки, че България, както и доста европейски общества, цени знаците на непоклатимост и резистентност - същата логичност, която стои в основата на нейната парична рамка и намира отражение в дизайна на българските евро монети, съчетаващи националното завещание с общата европейска валута.
На 1 януари, ставайки нейната 21-ва членка, напомня Българска телеграфна агенция.
Еврото към този момент е законно платежно средство в страната. Управителят на Българската национална банка става член на Управителния съвет на Европейската централна банка с право на глас, а българският министър на финансите влиза в състава на Еврогрупата – неофициалният орган, в който вземат участие финансовите министри на страните, чиято валута е еврото.
Паричната политика на България излезе от режима на валутен ръб, поддържан от 1997 година насам, и стана част от паричната система на еврозоната, където членуват още 20 други страни с общо население от над 357 млн. души.
Централният банкер на България напомни, че през последните години страната ни е минала през интервали на вътрешна политическа турбулентност, отбелязвайки, че все пак макроикономическата и финансовата непоклатимост бяха съхранени.
„ В същото време би било неточно да не се признае, че фискалната дисциплинираност - обичайно мощна опора на нашата рамка за икономическа политика - беше сложена под напън. В този смисъл участието в еврозоната не следва да се преглежда като премия за минали резултати, а като рамка, която укрепва отговорността и ускорява тласъците за осъществяване на внимателна и насочена към бъдещето макроикономическа и фискална позиция “, показва Радев.
По думите му, България на процедура действа като „ де факто стопанска система на еврозоната “ от доста години, а валутният ръб, привързан с еврото, е построил постоянни упования и оформил избора на политики по метод, сравним с присъединяване в Икономическия и паричен съюз, въпреки и без посланичество в неговите органи за взимане на решения. Приемането на еврото преодолява тази дългогодишна институционална асиметрия, като привежда отговорността в сходство с представителството.
Преходът на България към еврото се реализира на фона на засилена световна неустановеност, белязана от геополитическо напрежение, икономическа фрагментация, шокове от страна на предлагането и финансова волатилност, които не престават да подлагат на тестване както стопанските системи, по този начин и институциите, отбелязва Димитър Радев.
Ролята на Европа в този подтекст е централна. Еврозоната не е просто парична система, а котва на непоклатимост в една все по-сложна световна система, като нейната мощ произтича от учреденото на правила съдействие, институционалната дълбочина и координираните дейности. Разширяването на еврозоната, когато е учредено на действителна готовност, укрепва тези качества и ускорява целостта на общата рамка, съгласно шефа на Българска народна банка.
„ България подхожда към участието в еврозоната с ясно осъзнаване на своята отговорност. Ние не възприемаме присъединяване си в Европейската централна банка и Евросистемата като отбрана от нуждата от акомодация, а като ангажимент към дисциплинираност, поредност и градивно присъединяване — изключително при по-сложни и изискващи условия “, акцентира той.
В събитието взе участие и българският патриарх и Софийски митрополит Даниил.
Присъствието на духовния глава следва да се схваща не в конфесионален смисъл, а като израз на институционална последователност и публично доверие, уточни Димитър Радев, допълвайки, че България, както и доста европейски общества, цени знаците на непоклатимост и резистентност - същата логичност, която стои в основата на нейната парична рамка и намира отражение в дизайна на българските евро монети, съчетаващи националното завещание с общата европейска валута.
На 1 януари, ставайки нейната 21-ва членка, напомня Българска телеграфна агенция.
Еврото към този момент е законно платежно средство в страната. Управителят на Българската национална банка става член на Управителния съвет на Европейската централна банка с право на глас, а българският министър на финансите влиза в състава на Еврогрупата – неофициалният орган, в който вземат участие финансовите министри на страните, чиято валута е еврото.
Паричната политика на България излезе от режима на валутен ръб, поддържан от 1997 година насам, и стана част от паричната система на еврозоната, където членуват още 20 други страни с общо население от над 357 млн. души.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ