След като Германия и Литва се обединиха в отбраната на

След като Германия и Литва се сплотиха в защитата на източния фланг на НАТО с на територията на балтийската страна, двете страни обявиха тази седмица и единна позиция на дипломатическия фронт и Венецуела. Това стана по време на визитата на немския министър на външните работи Йохан Вадефул във Вилнюс при започване на седмицата.

Здравите връзки сред двете страни бяха изтъкнати тази седмица и от президента на Литва Гитанас Науседа при негово посещаване в Германия. Той съобщи в сряда, че счита Берлин за „ доста мощен и благонадежден сътрудник “, съобщи ДПА. Държавният глава е на мнение, че възможното разполагане на немски военнослужещи в Украйна в границите на миротворчерската задача на така наречен Коалиция на искащите не визира в страната му, което би трябвало да стане факт през 2027 година.

„ Убеден съм, че е допустимо да има немска задача в Украйна, като в същото време се изпълнят всички отговорности към Литва “, уточни Науседа, представен от ДПА. Той приказва по време на присъединяване си в семинар, проведен от баварската консервативна партия Християнсоциален съюз (ХСС) – част от ръководещата коалиция, в манастира Зеон в Южна Германия.

Германската бригада в Литва е ново, непрекъснато ситуирано поделение на Бундесвера, предопределено да укрепи източния фланг на НАТО против възможни закани от Русия или различен комшия на балтийската страна – съдружника на Москва Беларус, показва ДПА. Очаква се 45-а бронетранспортна бригада " Литва " на немската войска да бъде изцяло оперативна до края на 2027 година Предвидено е съставът ѝ да се попълни от 4800 военнослужещи и 200 цивилни чиновници.

Науседа акцентира, че сега към момента се работи по огромен инфраструктурен план на боен подготвителен полигон, който е предопределен основно за немската бригада. „ Готови сме и сме решени да приключим плануваните планове до края на 2027 година. Правим всичко допустимо, тъй като времето ни притиска “, означи президентът на Литва.

Вадефул се видя с немски военнослужещи в Неменчине

Визитата на немския външен министър Вадефул предшестваше с два дни визитата на Науседа в Германия. Министърът се срещна и с немски военнослужещи в Литва и. Германският първи посланик приветства разполагането на бронетранспортната бригада на литовска територия като явен знак за взаимност с НАТО и мощен сигнал към Русия.

„ Става въпрос освен за отбраната на свободата и сигурността на Литва, само че и за свободата и сигурността на Европа, в частност и на Германия “, сподели той по време на ревизия на бригадата в Неменчине, покрай Вилнюс. Фактът, че Германия за първи път е разположила такива военни сили зад граница, е „ знак за сериозността на обстановката, както и за сериозността на нашето решение да застанем до нашите другари и съдружници “, посочи министърът.

Бронетранспортната бригада, която публично беше въведена в употреба през април предходната година, е предопределена да ускори отбраната на източния фланг на НАТО в подтекста на реакцията на европейските съдружници в алианса на възходящите експанзионистични упоритости на Русия, обръща внимание ДПА. Това е първото непрекъснато разполагане на огромно поделение на Бундесвера отвън Германия, подчертава организацията.

Вадефул благодари и на Литва за „ голямото доверие и гостолюбие “, проявени от литовците по отношение на немските военнослужещи. По време на визитата си той се срещна и със своя литовски сътрудник Кестутис Будрис. Министърът на външните работи на балтийската страна съобщи, че всички гаранции за сигурност, предлагани на Украйна като част от договорка за преустановяване на войната с Русия, би трябвало да бъдат действителни, а не „ блъфове “, съобщи Ройтерс.

„ Не можем да блъфираме... Русия няма да повярва на нашите блъфове. Трябва да има действителни гаранции за сигурност и те да бъдат пределно ясни “, съобщи Будрис на взаимна конференция във Вилнюс с Вадефул.

Литва е подготвена да изпрати над 100 военнослужещи в Украйна

В духа на изявлението на Будрис на идващия ден – във вторник, пристигна изказването на съветничката на президента Науседа – Айста Скайсгирите, по радио „ Жиню Радияс “, че Литва е подготвена да изпрати до 150 военнослужещи в Украйна като част от мироопазващата задача в границите на следвоенните гаранции за сигурност за Киев.

„ Ние сме за допустимо най-дългосрочните гаранции, които могат да бъдат предоставени на Украйна, и сме подготвени да участваме с наш контингент. След сключването на мир Литва има подготвеност да изпрати до 150 бойци със съответното оръжие и военна техника в Украйна “, сподели тя пред „ Жиню Радияс “.

Според Скайсгирите Западът разисква модел за даване на гаранции за сигурност на Киев за интервал от 15 до 30 години. Президентската съветничка напомни, че Вилнюс се е заел да даде на Украйна военна помощ, равна на 0,25% от брутния вътрешен артикул на страната, и „ съблюдава уговорката си “.

Според литовското Министерство на защитата Вилнюс е отпуснал почти 232 милиона евро военна помощ на Украйна през миналата 2025 година. По-голямата част от средствата са употребявани за закупуване на военна техника, която по-късно е трансферирана в Украйна.

Киев е получил и помощ под формата на съоръжение от хранилища на литовската войска. Финансова помощ е била предоставена и посредством стратегии за образование и възобновяване на украински военнослужещи, за разминиране – през интернационалната коалиция, която Литва управлява взаимно с Исландия, за финансиране на отбранителната индустрия и съответно за реконструкцията на рехабилитационен център в северния украински град Житомир.

Планът за изпращането на „ няколкостотин “ литовски военнослужещи в Украйна бе доказан и от литовския министър на защитата Робертас Каунас в сряда. „ Не мога да дам съответни детайлности, само че обсъждаме това. Определено ще допринесем за гаранциите за сигурност “, сподели Каунас пред кореспонденти. „ В случай на мир в задачата биха могли да вземат участие няколкостотин наши бойци “, уточни министърът, представен от уеб страницата на Литовското радио и телевизия (ЛРТ).

Каунас не пожела да посочи какви съответни ограничения може да предприеме Литва във връзка с съветската опасност, както и за следвоенното възобновяване на Украйна, наблягайки бързо изменящата се геополитическа обстановка, означи ЛРТ.

„ Всичко е доста динамично. Не бих желал да споделям в този момент нищо, което след време може да наподобява като неистина. Можете да видите по какъв начин се трансформира геополитическата обстановка, по какъв начин се измества тя в разнообразни направления. Най-важното е общото схващане, че Литва, Европа и Америка са дружно с Украйна и поставят всички старания за реализиране и обезпечаване на мир “, означи той.

След срещата на така наречен във френската столица Париж литовският президент Науседа разгласи, че Литва е подготвена да способства за гаранциите за сигурност на Украйна със своите качества както по суша, по този начин и по вода.

Берлин и Вилнюс с обща поддръжка за Дания по въпроса за Гренландия

Същевременно Германия и Литва обявиха общата си поддръжка за Дания по въпроса за желанията на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп по отношение на Гренландия, осведоми ДПА. Американският държавен глава подсказа, че ще продължи да преследва задачата си да сложи арктическия остров, който е датска територия, под контрола на Вашингтон, прецизира организацията.

Гренландия, сходно на Фарьорските острови, е част от Кралство Дания, акцентира на конференцията дружно с литовския си сътрудник немският първи посланик Вадефул, представен от ДПА. „ И защото Дания е член на НАТО, Гренландия по принцип също ще би трябвало да бъде защитавана от НАТО “, добави външният министър на Германия.

„ Ако има спомагателни условия за усилване на отбранителните старания във връзка с Гренландия, тогава ще би трябвало да обсъдим това дружно в границите на алианса “, уточни той.

Литовският външен министър Будрис също изрази цялостната взаимност на страната си с Копенхаген, описвайки Дания като значим и скъп съдружник, отбелязва ДПА. Всички въпроси, отнасящи се до Гренландия, би трябвало да се разискват единствено в границите на интернационалното право и в духа на съюзничеството – „ доста ясно, доста отчетливо и без никакви скрити претекстове “, сподели Будрис.

Тръмп неведнъж е упорствал Съединени американски щати да поемат контрола над Гренландия, самостоятелна датска територия, ситуирана сред Северния ледовит океан и Атлантическия океан, в името на националната сигурност, обръща внимание ДПА.

„ Гренландия е заобиколена отвред с съветски и китайски кораби. Дания няма да може да го направи (да подсигурява сигурността там - бел. ред.), мога да ви кажа “, съобщи Тръмп пред кореспонденти на борда на президентския аероплан „ Еър Форс 1 “, визирайки отбраната на арктическия остров.

Дания изрично отхвърли тези изказвания, както направиха и другите скандинавски страни - Швеция, Финландия и Норвегия, показва ДПА, допълвайки, че неотдавнашната американска интервенция във Венецуела провокира опасения по отношение на идващите ходове на държавното управление на Тръмп.

За " позитивната смяна " със промяната на режима във Венецуела

От друга страна, Вадефул и Будрис оповестиха на конференцията си във Вилнюс, че промяната на режима във Венецуела може да докара до „ позитивна смяна “, осведоми ЛРТ.

Литовският първи посланик изрази мнение, че американските дейности във Венецуела, в това число военните удари в Каракас и насилственото отклоняване на президента Николас Мадуро в Съединени американски щати, не могат да се съпоставят с закононарушенията на Русия против Украйна.

Неговият немски сътрудник Йохан Вадефул сподели, че акцията на американските сили в Каракас може да докара до „ позитивна смяна “ в южноамериканската страна.

Будрис съобщи, че пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през февруари 2022 година е акт на експанзия против суверенна страна, чието законно определено държавно управление не съставлява опасност за съседите ѝ.

„ Само заради тази причина тук няма никаква база за съпоставяне “, сподели Будрис пред представителите на медиите. Той добави, че Русия е направила „ всеобщи нарушавания на интернационалното право “ в Украйна, започвайки с закононарушението „ експанзия “ и стигайки до нарушавания на интернационалното филантропично право и на правата на мирните поданици и децата.

Будрис съобщи, че Литва поддържа изказването, оповестено в края на предходната седмица в обществената платформа „ Екс “, в което се акцентира, че интернационалното право и Уставът на Организация на обединените нации би трябвало да се съблюдават при всевъзможни условия, само че не се осъждат дейностите на Съединени американски щати, уточни ЛРТ.

Подобно на останалата част от Европейски Съюз Литва отхвърли да признае държавното управление на Мадуро, което Будрис дефинира като „ репресивно “. По думите му Вилнюс се надява, че всички по-нататъшни дейности на Съединени американски щати във Венецуела ще бъдат учредени на интернационалното право, без да прецизира какво значи това.

„ Надяваме се, че процесът ще се управлява от интернационалното право и че демократичният преход ще се реализира допустимо най-мирно и безвредно. Смяната на репресивния режим е огромна опция за Венецуела да се върне към непоклатимост и заслужен метод на живот “, означи външният министър на Литва, представен от ЛРТ.

Вадефул уточни, че обстановката във Венецуела изисква цялостна оценка, която опира до „ аспекти на интернационалното право “. „ Действията на Мадуро бяха незаконни, в прорез с волята на венецуелския народ “, сподели Вадефул, добавяйки, че властвалият близо 13 години държавен глава „ не е законно определен президент “.

Според немския външен министър фактът, че към една пета от популацията на Венецуела е напуснало страната, демонстрира липса на социална поддръжка за държавното управление, показва ЛРТ.