Давид Ебeрхард е шведски психиатър, баща на 6 деца от

Давид Ебeрхард е шведски психиатър, татко на 6 деца от три брака – последният е с здравна сестра. Той е създател на трансформиралата се в бестселър книга " Как децата взеха властта ", която провокира бурни полемики в света на възрастните. Защото никой не обича да го подлагат на критика, а тези които нямат деца, постоянно дават най-вече препоръки. Но да се върнем на Ебeрхард. Неговите обичани тематики са свързани с възпитанието, лудостта на родителите и обществото, устремено да задоволи всички прищявки на своите наследници. В шведската версия на книгата му " Как децата взеха властта ", на корицата е дребният му наследник – надянал оранжева светоотразителна жилетка и каска, и крепко стегнат с авто колан. В ръката си стиска меченце.

Пред публицист на " Цайт ", шведският психиатър споделя своята философия за демократичното образование и вредите, които то нанася на децата и техните родители. Интервюто стартира с непредвиден въпрос от журналиста:

- Кога за последно ходихте с децата си на ресторант?
- Съвсем неотдавна. Защо питате? – интересува се Еберхард.
- Защото притежателите на заведения в Стокхолм са потресени от деца, които не умеят да се държат възпитано на публични места. Едно от кафенета даже забрани визити за фамилии с деца. И всичко това се случва в обичащата деца Швеция.

Еберхард: Прекрасно разбирам защо става дума. Винаги ще се намерят деца, които крещят, разливат и чупят, отварят и блъскат входните порти на заведения за хранене, не се преценяват с нищо и никого... Родителите стоят в близост и даже дума не обелват. На родителите им е доста неприятно, когато някой различен подлага на критика децата им. Преди години нашето общество беше общество от възрастни хора. Имаше единни полезности по отношение на възпитанието на децата. Ако някое дете се държеше непристойно, на него някой незабавно му споделяше: " Престани! ". А такава координация на дейностите към този момент няма. Чудите се за какво демократичното образование е цялостен неуспех? Защото родителите към този момент не се държат като виновни възрастни хора. Те мислят, че са длъжни да бъдат най-хубавите другари на децата си. Те се слагат на едно равнище с тях, без да поставят никакви граници, страхувайки се да им опонират. Те към този момент не взимат никакви решения, а желаят да бъдат готини, бунтари – също като децата си. В днешно време цялото ни общество се състои от едни тинейджъри.

Немското образование и новата му независимост

Да, немското възпитане също е в този кюп. Родителите насилствено се измъкват от проблемите с децата. Те споделят: " О, у нас всичко е наред! Това не се отнася до нашето семейство! ". Но в това време непрекъснато ги гложде съвестта, тъй като осъзнават какъв брой доста неща вършат погрешно. Вечер те се прибират изтощени от работа и готвят за вечеря това, което се харесва на децата им – тъй като не желаят да влизат в разногласия с тях. Позволяват им да стоят и гледат телевизия доста по-дълго от уговореното време, просто тъй като желаят да си обезпечат покой. По време на отпуската те отиват там, където децата пожелаят и където при никакви други условия не биха отишли сами. Не споделям, че това не е вярно. Казвам единствено, че животът на родителите не би трябвало да се върти само към децата им. Няма никакви научни доказателства, че това въздейства позитивно на тяхното бъдеще, че те ще станат по-успешни или виновни като пораснат. Виждаме доста младежи, които са разочаровани от живота - упованията им са прекомерно високи и животът им се коства прекомерно тежък. Това се демонстрира посредством душевни разстройства на безпокойствие и прояви на самоизтребление, които бележат впечатляващ растеж в Швеция.

Семейството и децата

Баща съм на шест деца, а вие желаете да знаете кой дефинира разпоредбите в фамилията ми? Аз, несъмнено.

- А демократичната фамилна конструкция?

Еберхард: Не мисля, че въобще би трябвало да има такава. Отношенията сред възрастни и деца постоянно са асиметрични. Това са връзки сред преподавател и възпитаник. Единият учи – другият слуша. Родителите имат по-богат опит, по тази причина могат по-правилно да правят оценка събитията, имат повече познания. Затова разпоредбите са тяхна грижа. Разбира се, човек би трябвало да изслушва децата си, само че в Швеция нещата стигнаха прекомерно надалеч. Стига се до такава степен те да вземат решение всичко в фамилиите. А в действителност, най-важното на което би трябвало да научим децата си е по какъв начин да се оправят с компликациите.

За похвалите и света на илюзиите

Много книги има написани за възпитанието, само че родителите интерпретират прочетеното според от своите разбирания и своето равнище на образование и усещания. Затова се получават криворазбрани модели. В това число и по отношение на похвалите. Да дадем образец - в случай че щерка ми пристигна при мен и ми покаже рисунката си, мога да кажа: " О, какъв брой забавно! Ти рисуваш прелестно! ". Но това е неправилна връзка, тъй като аз не съм подобен – и тогава за какво да се преструвам? Родителите са длъжни да сортират всяка дума, преди да я произнесат пред децата си. Да създадат по този начин, че да не лишат детето от увереността му, да не го карат да се срами, и още – да не угнетен устрема му към състезание. Но каква е изгодата, в случай че го излъжат и стартират да го твърдят в неговия гений, който в действителност липсва? Проблемът се отнася до хилядите морализатори и възпитателни специалисти. Те се пробват да споделят на родителите по какъв начин е вярно или погрешно да се държат, какво да вършат и какво да не вършат. Търсейки ориентири по пътя, родителите възпитават в идеологии, от които след това по никакъв начин не е елементарно да се избавят и пращат децата си в света на огромните илюзии.

Ако Пипи Дългото Чорапче живееше в днешния свят

Да, шведите към момента са бясно влюбени в историята на Астрид Линдгрен и нейната идилична картина. Но помислете върху това, по какъв начин в действителност са отраснали децата в тази книга. Те по през целия ден бродят напред-назад без никакъв надзор, без шапки за слънце, без каски до момента в който карат кънки или колело - изцяло безпризорни. В днешно време това е изцяло немислимо. Днес родителите са взели всичко на мушка. А в детската градина, децата ми са задължени да носят каски, до момента в който се пързалят. Питате ме дали има нещо неприятно в това, децата да бъдат предпазени? Защита – да, само че не и свръхопека. Ако ние желаеме да имаме умело дете, то ние би трябвало да му позволим да върви единствено на учебно заведение. На 6-годишна възраст, това към този момент е изцяло допустимо – даже в огромен град с натоварено придвижване. Родителите обаче не позволяват това, а в това време оферират на детето си да взима решения или да разисква всички въпроси наедно с възрастните. Много родители работят спорно, без въобще да мислят за това. Ние неприятно приготвяме децата си за живота им като възрастни, заблуждаваме ги, че с тях в никакъв случай няма да се случи нищо неприятно, че ние постоянно ще сме до тях и ще им оказваме помощ, че те са пъпа на Земята. В психиатричната ми клиника се срещам с младежи, които са пристигнали, тъй като някой ги е изоставил или кучето им е умряло. Те имат големи усложнения да се оправят и преживеят нормални неприятности.

Родителите желаят здравно пояснение за своята беззащитност

Диагнозата Синдром на недостига на внимание с хиперактивност, те одобряват с облекчение, тъй като са получили пояснение за държанието на децата си, и към този момент могат да спрат да винят себе си. Родителите са изумени, че децата им са толкоз изтощени, раздразнителни, хиперактивни, само че в никакъв случай не им идва на разум, че могат да ги накарат да си легнат по-рано или им забранят гледането на телевизия и безпаметното висене пред компютъра.

Равноправието на децата и крахът на учебното заведение

Ние към този момент не направляваме либерализацията, а тематиката за равноправието се е трансформирала в социална доктрина. Всички към този момент даваме децата си на ясла, когато навършат 1 годинка. А майката и бащата работят по опция по равно – никой не е задължен да виси на врата на другия. Работата е единственият път с цел да станеш човек. В това възпитаваме децата си от дребни. Родителството единствено по себе си, към този момент не е никаква полезност. Ако една жена си разреши да остане вкъщи, с цел да си гледа детето, незабавно попада в графата " старомодна и реакционна изменница на своя пол ". Това е от една страна. От друга е учебното заведение. Авторитетът на нашите учители е незабележим. Децата не смятат за належащо въобще да ги слушат, по този начин, както не слушат и личните си родители. Затова и резултатите в образованието са плачевни. Според проучване на Pisa, шведските възпитаници са първенци по тичане от часове, обиди към учителите и краен вандализъм. Но самочувствието им е голямо! Типично за деца, непрекъснато намиращи се в центъра на грижите и вниманието. После, тези " пъпове на Земята " стават огромни хора, и отиват да речем, в тв шоуто " Идол ". Там търсят певчески гении, които на идващия ден ще се разсънят като супер-звезди. И ето, те отиват там, без въобще да могат да пеят. Но те даже не знаят за това. Журито, онемяло от учудване, пита: " Никой ли не ти е казвал, че не можеш да пееш? ". А той огововаря: " Мама ми сподели, че пея ужасно! " И вероятно, родителите на такова дете не са желали да го травмират. Но по този начин израстват дръзките неблагодарници, които прекрачват света с изцяло изкривена визия за личните си качества. Да се фокусираш само върху децата си – не е най-хубавия образователен способ. Ако беше по този начин, децата ни щяха да ни обичат повече, в сравнение с къде и да било по света. А това не е по този начин. Когато остареем и грохнем, те ни дават в старешки домове. В останалите страни, фамилиите живеят дружно, тъй като родителите, въпреки и престарели, към момента са ценени и обичани.

Инфо: www.webstage.bg