Давайте пуканките – епизод пореден на предсрочните избори. Макар и

Давайте пуканките – епизод следващ на предварителните избори. Макар и хвърлените напразно милиони – този път се чака да са над 100, да са сериозен разход, те остават на назад във времето на фона на идната и този път галимация

Все по-малко и по-малко дали своят вот хора, сложни диалози за коалиция след изборите, възможност за безпринципни отстъпки с цената на държавно управление

Напълно обоснован е и въпросът по какъв начин се чака партии, които не могат да си оправят личната си къща, да водят сполучливо страната

Задаващите се следващи предварителни парламентарни избори през октомври за следващ път ще ни предложат още от същото на пътя без излаз, където се озовахме преди няколко години и на който няма изгледи скоро да намерим изхода.

Макар и хвърлените напразно милиони – този път се чака да са над 100 млн., да са сериозен разход, те остават на назад във времето на фона на идната и този път галимация.

А този път, с цел да е още по-объркан негово величество гласоподавателят, и Движение за права и свободи съумяха да реализират непостижимото, а точно да се разцепят. Непостижимото, тъй като макар много известното разделяне, което непрекъснато се случва на кои ли не партии и обединения, Движението – до този миг, беше посочено за нещо като стожер в батака от политически неразбории и делби.

Най-стабилната партия с най-премерените решения и позиции, групировката, от чиито депутати в никакъв случай не излизаше даже и една авансово недомислена позиция, ще посрещне идни избор разцепена, обърквайки така и така изпадналия в ступор през последните години гласуващ.

Българска социалистическа партия пък се сплотява – като че ли.

Сякаш, тъй като макар че краткотрайното управление на столетницата да подписа съдружно съглашение за огромно ляво обединяване с над 20 обединения, а Корнелия Нинова да беше дефинитивно заличена като ръководител и представляващ партията, там остават правилни на нейни хора, а самите така и така оредели гласоподаватели, сигурно по-скоро ще се оттеглен заради драмите, вместо мощно да се засилят към урните.

Още повече, че се чака завръщането на остарели муцуни – за лидер на листа се спряга даже името на Сергей Станишев, което по-скоро буди смях, в сравнение с съществено отношение. С опрощение – нов бардак със старите… работнички не предвещава добър триумф.

След няколкоседмични драми, непремерени изявления, прехвърчане на искри и предизвестия от едната или другата страна, Демократична България и Политическа партия взеха решение още веднъж да се предложат в един пакет на гласоподавателя, като евентуално – най-малко по този начин се приказва измежду редиците им – това ще е за финален път.

Изведнъж всички правила и взаимни обвинявания, отправяни през последния месец останаха на назад във времето и поради гласоподавателя (има си хас) взеха решение да създадат тази жертва.

Е, същинската причина е много по-прозаична, а точно, че към този миг, след цялото им нефелно престояване в ръководството и всички кавги, в които бяха забъркани техни основни лица, вероятността, в случай че се явят поотделно да останат отвън Народното събрание, беше много сериозна.

Какво ще се случва отсега нататък в „ Да, България ”, откакто Христо Иванов подаде оставка, следва да се разберем, само че и там има индикации, че се задават вътрешни неразбории кой (евентуално) да го наследи на поста.

Положението пък в ДСБ е още по-мрачно.

Мон женерал се е окопал крепко в поста си и очевидно избира да повлече партията към дъното, в сравнение с да сдаде фронта. Според напуснали групировката лица, точно това се следи от известно време – изцяло безлични демократи, които към този момент единствено на думи се водят десни.

Напълно обоснован е и въпросът по какъв начин се чака партии, които не могат да си оправят личната си къща, да водят сполучливо страната.

На пръв взор най-стабилни наподобяват в ГЕРБ и „ Възраждане ”, като вторите към този момент даже вършат много амбициозни проекти за продобиване на вота и възможна бъдеща коалиция с Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия.

Въпреки проектите на Костадин Костадинов, евентуалният нов остарял победител ще е още веднъж ГЕРБ.

Но това ще е по-скоро пирова победа, като аргументите са ясни – все по-малко и по-малко дали своят вот хора, сложни диалози за коалиция след изборите, възможност за безпринципни отстъпки с цената на държавно управление или кардинални позиции с цената на нови избори.

Продължаваме да се въртим в обаян кръг, като изгледите да излезем от него, с всеки идващ избор, наподобяват все по-минимални.

Апатията, обзела всички, е изцяло закономерно разследване от безпомощността на политическа ни класа, с цялата конвенционалност на този израз и сериозната подигравка при споменаването на „ класа ”.

Но в действителност нищо смешно няма в тази обстановка, тъй като огромният губещ е страната ни – безвремието, в което се озовахме, няма изгледи скоро да бъде преодоляно – нито има сериозна воля измежду властниците ни, нито има от кого – те, политиците ни, просто толкоз си могат, а и суверенът не изисква повече, а е предпочел апатично да следи в профил следващия епизод от безкрайната сага избори до дупка.

Автор: Виктория Георгиева, Труд

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на SafeNews