Професор Пламен Павлов: 20 април е начало на свободата на България и съвременната държавност
Датата 20 април би трябвало да заеме ясно и стабилно място в българската историческа памет. Априлското въстание е освен знак на битката за независимост, само че и развой с ясно изразени детайли на съвременна държавност, демократична организация и политическа зрялост, който има основна роля в интернационалното развиване на Източната рецесия. Това съобщи в изявление за БГНЕС историкът професор Пламен Павлов.
Дебатът за 20 април и статутът на датата в българската история
Датата 20 април е измежду най-значимите в българската история, обвързвана с началото на Априлското въстание. В този подтекст проф. Пламен Павлов още веднъж сложи въпроса за нейния формален статут, в това число опцията тя да бъде оповестена за народен празник или ден на респект.
„ Датата 20 април е знакова в българската история и по тази причина аз, както и други сътрудници от години предлагаме тя да бъде формален празник. Лично съм предложил даже да стане народен празник. Чрез вашата медия бих желал още един път да направя това предложение “, съобщи проф. Павлов.
Той уточни, че в редица страни началото на националните революции има статут на народен празник. „ В доста страни, в това число в Сърбия и Гърция, точно началото на националната гражданска война се празнува като народен празник. Така е и във Франция, където 14 юли, началото на Френската гражданска война, има сходен статут “, добави той.
По думите му въпросът за 20 април остава неуреден на институционално ниво. „ За страдание, тази концепция не среща задоволителен отзив. Добре е, че тази година тя беше ясно сложена и от служебни министри като проф. Сергей Игнатов и маестро Найден Тодоров. Надявам се в близко бъдеще да бъде решен въпросът със статута на тази дата, защото все още тя няма публично приет статут “, изрази вяра проф. Павлов.
Дискусията за формата на отбелязване
В изявлението проф. Павлов разяснява и другите отзиви по отношение на възможното финансово или организационно натоварване при формалното отбелязване на 20 април.
„ Подобни причини са несъстоятелни, защото не е наложително този ден да бъде неработен. Той може да има статут дневно на респект, сходно на 1 ноември. Ако бъде разгласен за народен празник, той би бил неработен ден, само че съществуват и други разновидности на неговото отбелязване “, уточни той.
Според него неналичието на обединен метод към датата е проблем в публичната процедура. „ Не може тази дата да бъде подценявана. Още по-неприемливо е, че тя се отбелязва нееднозначно – по нов жанр, на разнообразни локални дати, свързани с съответни събития в обособени селища. Това единствено по себе си не е негативно, само че е нужна единна, фокусна дата – и тя не може да бъде друга с изключение на 20 април “, акцентира проф. Павлов.
Държавата и отбелязването на годишнината
По отношение на 150-годишнината от Априлското въстание проф. Павлов означи, че оценката за държавната подготовка е обвързвана с редица условия, в това число промяната на държавни управления и неналичието на дълготрайно обмисляне. „ Тук, като приказваме за страната, е малко релативно, защото се смениха разнообразни държавни управления. Обикновено такива годишнини се готвят в по-продължителен интервал – примерно една година, за какво не и повече “, сподели той.
По думите му в предишното са били обсъждани по-широки концепции за отбелязване на значими исторически дати. „ Ние за това повдигахме една концепция преди време – да се готвим още за 1400 години от началото на нашата държавност, защото Велика България на Кубрат без подозрение е основата, върху която стъпва по-късното ни развиване като народ “, уточни той.
Според него неналичието на задоволителна подготовка е проблем, който се повтаря. „ За това имат виновност и тези, които през днешния ден развяват байраци и се показват за спасители, а в предишното бяха на най-високи държавни постове “, акцентира историкът
Априлското въстание като начало на държавност
Проф. Павлов подчертава върху смисъла на Априлското въстание освен като акт на битка за независимост, само че и като развой с ясно изразени държавнотворни характерности.
„ Априлското въстание е началото освен на нашата независимост, само че и на нашата съвременна държавност. В самата организация на въстанието има извънредно доста държавнотворни детайли, както и детайли на народна власт и парламентаризъм “, уточни той.
Като основен образец историкът открои събранието в Оборище. „ Имаме събранието в Оборище – едно национално заседание в цялостния смисъл на думата. Имаме държавен байрак в ръцете на Райна Княгиня, имаме щемпел. Има доста детайли на държавност “, сподели проф. Павлов.
Той обърна внимание и на действието на локалната власт в изискванията на въстание. „ В българското общество тогава има механизми на избори – за църковни настоятелства, учебни настоятелства, общински препоръки. Това е едно мощно проведено общество “, означи той.
Ролята на локалните комитети и организацията на въстанието
Според проф. Павлов локалните революционни комитети имат значително значение за хода на въстанието и неговата успеваемост.
„ Там, където има мощни комитети, там има и мощно въстание “, уточни той. В същото време отбелязва, че в обособени региони съществуват разлики в позициите и степента на единодушие с общите решения на управлението.
По думите му организацията на въстанието би трябвало да се преглежда и през призмата на тогавашните информационни благоприятни условия. „ Става дума за напълно съвременна събитийност – има телеграф, информацията доближава за секунди, въпреки и лимитирано. Местните комитети са извънредно значима част от въстанието “, сподели той.
Идеалът на въстанието и политическите цели
Проф. Павлов формулира главния блян на участниците във въстанието като блян към съвременна българска страна и възобновяване на държавността.
„ Идеалът е да се сътвори една съвременна българска страна или, както написа Васил Левски, да се възобнови българската страна “, уточни той.
Историкът акцентира, че въстанието е проведено в дух на висока степен на самоуправление. „ На процедура в Панагюрище се случва една република – имаме краткотрайно държавно управление, имаме органи на властта “, сподели проф. Павлов.
Според него стремежът е ориентиран към правда и ред, в изискванията на рецесия на османската административна система. „ В това време законността е на последно място в Османската империя “, означи той.
Значението на въстанието в интернационален проект
Проф. Павлов дефинира Априлското въстание като събитие с интернационалните последствия, което се трансформира в катализатор на по-широки политически процеси.
„ Априлското въстание е детонаторът на Източната рецесия, която след това се трансформира в Българския въпрос “, уточни той.
По думите му въстанието има значение и за интернационалната реакция по отношение на българския въпрос. „ То слага началото на една вълна на интернационална взаимност, в това число след събитията в Батак и други места “, означи той.
Според него то би трябвало да бъде обсъждано като основен фактор в процеса, довел до последващите политически решения на Великите сили.
„ Не сме получили свободата си безплатно. Априлското въстание е катализаторът на тази сила, която води до последвалите процеси “, акцентира в умозаключение проф. Пламен Павлов.
Дебатът за 20 април и статутът на датата в българската история
Датата 20 април е измежду най-значимите в българската история, обвързвана с началото на Априлското въстание. В този подтекст проф. Пламен Павлов още веднъж сложи въпроса за нейния формален статут, в това число опцията тя да бъде оповестена за народен празник или ден на респект.
„ Датата 20 април е знакова в българската история и по тази причина аз, както и други сътрудници от години предлагаме тя да бъде формален празник. Лично съм предложил даже да стане народен празник. Чрез вашата медия бих желал още един път да направя това предложение “, съобщи проф. Павлов.
Той уточни, че в редица страни началото на националните революции има статут на народен празник. „ В доста страни, в това число в Сърбия и Гърция, точно началото на националната гражданска война се празнува като народен празник. Така е и във Франция, където 14 юли, началото на Френската гражданска война, има сходен статут “, добави той.
По думите му въпросът за 20 април остава неуреден на институционално ниво. „ За страдание, тази концепция не среща задоволителен отзив. Добре е, че тази година тя беше ясно сложена и от служебни министри като проф. Сергей Игнатов и маестро Найден Тодоров. Надявам се в близко бъдеще да бъде решен въпросът със статута на тази дата, защото все още тя няма публично приет статут “, изрази вяра проф. Павлов.
Дискусията за формата на отбелязване
В изявлението проф. Павлов разяснява и другите отзиви по отношение на възможното финансово или организационно натоварване при формалното отбелязване на 20 април.
„ Подобни причини са несъстоятелни, защото не е наложително този ден да бъде неработен. Той може да има статут дневно на респект, сходно на 1 ноември. Ако бъде разгласен за народен празник, той би бил неработен ден, само че съществуват и други разновидности на неговото отбелязване “, уточни той.
Според него неналичието на обединен метод към датата е проблем в публичната процедура. „ Не може тази дата да бъде подценявана. Още по-неприемливо е, че тя се отбелязва нееднозначно – по нов жанр, на разнообразни локални дати, свързани с съответни събития в обособени селища. Това единствено по себе си не е негативно, само че е нужна единна, фокусна дата – и тя не може да бъде друга с изключение на 20 април “, акцентира проф. Павлов.
Държавата и отбелязването на годишнината
По отношение на 150-годишнината от Априлското въстание проф. Павлов означи, че оценката за държавната подготовка е обвързвана с редица условия, в това число промяната на държавни управления и неналичието на дълготрайно обмисляне. „ Тук, като приказваме за страната, е малко релативно, защото се смениха разнообразни държавни управления. Обикновено такива годишнини се готвят в по-продължителен интервал – примерно една година, за какво не и повече “, сподели той.
По думите му в предишното са били обсъждани по-широки концепции за отбелязване на значими исторически дати. „ Ние за това повдигахме една концепция преди време – да се готвим още за 1400 години от началото на нашата държавност, защото Велика България на Кубрат без подозрение е основата, върху която стъпва по-късното ни развиване като народ “, уточни той.
Според него неналичието на задоволителна подготовка е проблем, който се повтаря. „ За това имат виновност и тези, които през днешния ден развяват байраци и се показват за спасители, а в предишното бяха на най-високи държавни постове “, акцентира историкът
Априлското въстание като начало на държавност
Проф. Павлов подчертава върху смисъла на Априлското въстание освен като акт на битка за независимост, само че и като развой с ясно изразени държавнотворни характерности.
„ Априлското въстание е началото освен на нашата независимост, само че и на нашата съвременна държавност. В самата организация на въстанието има извънредно доста държавнотворни детайли, както и детайли на народна власт и парламентаризъм “, уточни той.
Като основен образец историкът открои събранието в Оборище. „ Имаме събранието в Оборище – едно национално заседание в цялостния смисъл на думата. Имаме държавен байрак в ръцете на Райна Княгиня, имаме щемпел. Има доста детайли на държавност “, сподели проф. Павлов.
Той обърна внимание и на действието на локалната власт в изискванията на въстание. „ В българското общество тогава има механизми на избори – за църковни настоятелства, учебни настоятелства, общински препоръки. Това е едно мощно проведено общество “, означи той.
Ролята на локалните комитети и организацията на въстанието
Според проф. Павлов локалните революционни комитети имат значително значение за хода на въстанието и неговата успеваемост.
„ Там, където има мощни комитети, там има и мощно въстание “, уточни той. В същото време отбелязва, че в обособени региони съществуват разлики в позициите и степента на единодушие с общите решения на управлението.
По думите му организацията на въстанието би трябвало да се преглежда и през призмата на тогавашните информационни благоприятни условия. „ Става дума за напълно съвременна събитийност – има телеграф, информацията доближава за секунди, въпреки и лимитирано. Местните комитети са извънредно значима част от въстанието “, сподели той.
Идеалът на въстанието и политическите цели
Проф. Павлов формулира главния блян на участниците във въстанието като блян към съвременна българска страна и възобновяване на държавността.
„ Идеалът е да се сътвори една съвременна българска страна или, както написа Васил Левски, да се възобнови българската страна “, уточни той.
Историкът акцентира, че въстанието е проведено в дух на висока степен на самоуправление. „ На процедура в Панагюрище се случва една република – имаме краткотрайно държавно управление, имаме органи на властта “, сподели проф. Павлов.
Според него стремежът е ориентиран към правда и ред, в изискванията на рецесия на османската административна система. „ В това време законността е на последно място в Османската империя “, означи той.
Значението на въстанието в интернационален проект
Проф. Павлов дефинира Априлското въстание като събитие с интернационалните последствия, което се трансформира в катализатор на по-широки политически процеси.
„ Априлското въстание е детонаторът на Източната рецесия, която след това се трансформира в Българския въпрос “, уточни той.
По думите му въстанието има значение и за интернационалната реакция по отношение на българския въпрос. „ То слага началото на една вълна на интернационална взаимност, в това число след събитията в Батак и други места “, означи той.
Според него то би трябвало да бъде обсъждано като основен фактор в процеса, довел до последващите политически решения на Великите сили.
„ Не сме получили свободата си безплатно. Априлското въстание е катализаторът на тази сила, която води до последвалите процеси “, акцентира в умозаключение проф. Пламен Павлов.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ