Цялото автократско войнство: Придворната политика във вътрешния кръг на Путин
Датата 10 май 2024 година носи значим знак за Русия - това е денят, в който съветската Дума би трябвало да утвърди новия министър председател на страната. Изборът на кандидатура ще покаже какви са желанията на Владимир Путин освен във вътрешен проект, само че и за държанието му на интернационалната сцена.
Анализаторите означават, че нормалното схващане на Запада за Русия в огромната си част е сложено на тестване след пълномащабното навлизане на Русия в Украйна през февруари 2022 година Как може светът да разбере по-добре Русия? Какви стъпки предстоят за западната политика? Новата поредност „ Русия на следващия ден “ на Център „ Евразия “ към Атлантическия съвет а Съединени американски щати е ориентирана към преосмисляне на концепциите за Русия през днешния ден и по-добра готовност за бъдещето на следващия ден.
Анализ на Михаил Зигар, Atlantic Council:
При отсъствието на институции съветската политика е на процедура придворна политика, доминирана от клановите борби във вътрешния кръг на водача на Кремъл.
Какво е положението на „ путиновата свита “? И по какъв начин войната на Русия против Украйна повлия на клановите борби, които я дефинират? Защо Кремъл се стреми да употребява обичайните консервативни полезности и Руската православна черква? Този отчет се основава на обширни изявленията с десетки сегашни и някогашни съветски публични лица, които са говорили при изискване за анонимност – с цел да могат да разясняват вътрешните работи на властовия хайлайф в Кремъл, без да се опасяват от репресии.
Премиерът и неговия екип
Най-важният въпрос към изборите беше не кой ще е президентът, а по-скоро кой ще стане министър-председател. С избирането си за нов президентски мандат Путин има опрощение да разпусне държавното управление и да сформира ново. А съгласно конституцията на Руската федерация министър-председателят е вторият по власт – този, който ще стане идващият президент, в случай че Путин почине или стане неработоспособен. Сегашният министър-председател е Михаил Мишустин, който пое поста през януари 2020 година Според конституцията той ще стане президент, в случай че Путин слезе от сцената.
Затова основният въпрос е дали Путин ще смени Мишустин. Сегашният министър председател, несъмнено, прави всичко допустимо да остане на поста. Основният му минус е, че не е задоволително обвързван с войната. Той е прекомерно огромен технократ, какъвто трябваше да бъде идеалният министър председател на Путин през 2020 година – неопределен бюрократ, който съвършено следва заповедите, знае по какъв начин да ръководи стопанската система и има известност на ефикасен управител без политически упоритости. Но миналата година промени всичко.
Когато Русия стартира своята пълномащабна инвазия през февруари 2022 година, концепцията беше войната да е добре премерена, бърза и победоносна. И макар натрупването на доказателства за противното, Кремъл отхвърли да повярва, че това е невероятно. Към 2023 година обаче стана явно, че тактиката трябваше да се промени. Сега това се назовава свещена война против Запада, конфликт на цивилизациите и война за оцеляването на съветския народ. Разбира се, в тази нова парадигма има прекалено много преекспонирана драма и в началото никой не я одобри насериозно. Но към края на 2023 година съветският политически хайлайф стартира да я усвоява, а някои даже започнаха да имат вяра в нея. За Русия, която води свещена война, Мишустин не е подобаващ – прекомерно демократичен е. Това е главният мотив в интерес на неговата промяна, чийто най-ярък последовател е секретарят на Съвета за сигурност Николай Патрушев.
Мишустин в действителност има значимо преимущество, в същото време то е и главният му минус: той не поставя старания да го свързват с войната, не се пробва да бъде в светлината на прожекторите и се държи тъкмо както би трябвало да го прави един примерен министър-председател на Путин. Но мнозина от близкия кръг на Путин считат, че Мишустин се е показал като прекомерно сполучлив министър председател, с цел да остане на поста. Неговото държавно управление се оправи с рецесията с COVID-19 и някои настояват, че е оказал помощ за спасяването на страната от стопански колапс през 2022 година Следователно, с цел да не се допусне Мишустин да стане прекомерно мощен като политическа фигура, според логиката на Путин, той би трябвало да бъде отхвърлен.
Кой би го заместил? Сред всички членове на настоящето държавно управление се откроява едно име: Марат Хуснулин, една от най-влиятелните политически фигури в Русия. Хуснулин е вицепремиер, отговарящ за строителството, което значи, че той следи строителните работи в окупираните от Русия украински райони. Това значи, че управлява огромни бюджети и е основен настойник на новите елити в окупираните елементи на Донбас. Това значи също, че той е във напредък, без значение от ориста на Мишустин.
Принцът и бащата
Кой още може да бъде новият министър председател? И дали тази фигура ще бъде евентуалният правоприемник на Путин? Ако съдим по старите практики на Путин, това ще бъде някой, който не е считан за кандидат за премиерския пост – тъй като съветският президент е луд във връзка с изненадите.
Въпреки това се обрисуват няколко авторитетни любимци. И първият от тях е министърът на земеделието Дмитрий Патрушев, наследник на дълготраен помощник на Путин, който беше началник на Федералната работа за сигурност (ФСБ), а в този момент е секретар на Съвета за сигурност. Назначаването на по-младия Патрушев обаче би означавало единствено едно – татко му Николай е станал толкоз авторитетен, че е съумял да назначи сина си за правоприемник на трона. При вменяем и кадърен да извършва функционалностите си Путин сходен вид надали е вероятен - защото това може да е последното му решение.
Интересно е, че сходно предаване на властта от Путин на Патрушев даже е предсказано в известен фентъзи разказ. В паметната книга на Владимир Сорокин от 2006 година „ Денят на опричника “ Русия е изцяло изолирана от външния свят. Създадена е съвсем средновековна монархия, ръководена от сина на Николай Платонович (Платонович е бащиното име на Патрушев).
Николай Патрушев в действителност е един от най-влиятелните хора в модерна Русия. И смисъла му единствено нараства откогато стартира войната. Често точно Патрушев прави най-важните външнополитически изявления. Патрушев е идеологът на актуалния съветски антиамериканизъм. През септември той разгласява публикация, озаглавена „ Колапсът на паразитните страни “, в която всъщност излага новата външнополитическа теория на Русия: тя би трябвало да се сплоти със страните от Глобалния Юг и да се бори против неоколониалния Запад.
Влиянието на Патрушев в последно време стана и обект на любопитни клюки: да вземем за пример, известният съветски теоретик на конспирациите Валерий Соловей твърди, че същинският Путин е умрял през октомври 2023 година и че Патрушев ръководи страната, употребявайки двойник на Путин. (Източници в Москва обаче одобряват това като дезинформация, стартирана от съветските служби за сигурност, с цел да дискредитират съветските самостоятелни медии в заточение - като ги подлъгват да популяризират лъжливи конспирации.)
Освен това, точно Патрушев беше посочен в неотдавнашно следствие на Wall Street Journal като уредник на убийството на Евгений Пригожин през август 2023 година – представителят на Кремъл Дмитрий Песков оприличи обявата на „ криминале “. Според някои източници обаче Патрушев не е в позиция да командва директно армията или ФСБ. Основната му мощ е във въздействието му върху Путин.
ФСБ от своя страна е грамаден айсберг, страна в страната, която въздейства на всичко, най-много на икономическите процеси в страната. ФСБ е най-важният състезател във всеки район, най-важният сътрудник за всяка огромна корпорация. ФСБ обаче наподобява не се ангажира директно с политически начинания. Най-важните генерали на ФСБ – шефът Александър Бортников, първият му заместител Сергей Королев и началникът на по този начин наречената втора работа на ФСБ (съвременната загадка полиция на Русия) Алексей Седов – не са самостоятелни политически играчи. Те имат непрекъснат контакт с Путин и се радват на известно въздействие върху него, само че ще си останат вътре в структурата.
Стратегът и неговият настойник
Една фигура в Кремъл, която евентуално ще бъде основен политически състезател, е Сергей Кириенко, първи заместник-началник на кабинета, отговарящ за цялата вътрешна политика.
Той управлява този сектор в продължение на шест години и се е потвърдил като ефикасен и изцяло безсъвестен кремълски пълководец. Ако Кириенко бъде заменен, това може да значи началото на нова епоха в съветската политика.
Въпреки че е единствено на шестдесет и една години, той е един от най-забележителните оцеляващи в съветската политика. Кариерата му доближи своя връх през април 1998 година Тогава първият президент на Русия Борис Елцин шокиращо назначи незнайния по това време 35-годишен Кириенко за министър-председател. Това беше толкоз ненадейно (и недомислено) решение, че младият Кириенко незабавно си завоюва прозвището „ Киндер сърпрайз “. Премиерството му се оказа най-краткото и най-неуспешното в съветската история. Неговият кабинет просрочи държавните задължения и той подаде оставка през август 1998 година
След това Кириенко оглави демократичната политическа партия Съюз на десните сили. Борис Немцов, един от най-популярните съветски демократи от 90-те години, беше номер две в листата на тази партия. След като Путин беше определен за първи път за президент през март 2000 година, Кириенко не продължи политическата си кариера, а вместо това напусна Народното събрание и още веднъж стана бюрократ. В продължение на единадесет години той оглавяваше държавната корпорация „ Росатом “, която ръководи всички атомни електроцентрали в Русия. А през 2016 година – година и половина откакто Немцов беше убит край Кремъл, от другата страна на улицата – Путин ненадейно върна Кириенко назад в Кремъл като началник на съветската вътрешна политика.
През годините на власт Кириенко показва, че е извънредно предан към Путин и че е технократ без никакви убеждения или полезности. Кириенко също искаше да показва, че няма политически упоритости – в последна сметка упоритостта беше повода, заради която предходният основен политически пълководец на Кремъл Вячеслав Володин беше уволнен. Володин ужасно доста искаше да наследи Путин и не криеше изключително желанието си; през 2016 година той беше свален до надалеч по-ниската позиция на ръководител на Държавната дума, долната камара на съветския парламент.
Кириенко има доста мощен настойник – Юрий Ковалчук, най-близкия другар на Путин, най-могъщия предприемач в страната. Ковалчук беше този, който лобира за назначението на Кириенко като куратор на вътрешната политика през 2016 година Ковалчук съгласно държавното управление на Съединени американски щати е „ персонален банкер на висшите чиновници на Руската федерация, в това число Путин “.
Ковалчук е единственият същински съветски олигарх – това е предприемач, който съществено въздейства на Путин. Той стана главен състезател в съветската политика, откакто съумя да сложи своя човек Кириенко на основна позиция в Кремъл. Но ролята му стана даже още по-значима през 2020 година, когато пандемията накара Путин да съблюдава строга карантина – тогава той се отдръпна с Ковалчук в президентската резиденция във Валдай, сред Москва и Санкт Петербург.
Ковалчук е притежател на банка със символичното име „ Русия “. Той също по този начин ръководи съвсем всички номинално частни, само че де факто следени от страната медии в Русия, в това число телевизия Първи канал. Ковалчук е непосредствен другар с Путин от началото на 90-те години на предишния век, а през 1996 година двамата дружно с още няколко другари основават така наречен вилен кооператив „ Озеро “ покрай Санкт Петербург (на брега на Комсомолското езеро – б.р.). Към 2020 година Ковалчук най-накрая се утвърди като най-влиятелния член на вътрешния кръг на президента.
Макар Ковалчук да има основни медии, Кремъл има двама чиновници, които по дългогодишна традиция дават отговор за държавната агитация. Алексей Громов, някогашният пресаташе на Путин, надзирава обичайните медии (т.е. телевизиите), до момента в който Кириенко се занимава с новите медии (т.е. интернет). Синът на Кириенко, Владимир, е основен изпълнителен шеф на най-значимата съветска цифрова компания – VK. Именно по-младият Кириенко управлява процеса по привличане на съветската аудитория от YouTube към локални платформи.
Откакто стартира нашествието на Русия в Украйна смисъла на Ковалчук и Кириенко в съветската политика набъбна фрапантно. Ковалчук към момента поддържа връзка постоянно с Путин, до момента в който доста чиновници, считани за близки до президента, изгубиха достъпа си до него. А ролята на Кириенко се разшири. В допълнение към вътрешната политика, той в този момент дава отговор за политиката в четирите украински района, които са окупирани от Русия.
Освен това, в администрацията на Кремъл Кириенко е шефът, който избира губернаторите на Русия (той е заместник-началник на президентската администрация – б.р.). В това си качество Кириенко е култивирал ново потомство районни чиновници, множеството от които са под шестдесет години – евентуален източник на власт и въздействие. И той сътвори по този начин нареченото учебно заведение за губернатори, център за идеологическо образование за амбициозни районни елити.
Нарастващото въздействие на Кириенко притегли вниманието на неговите политически врагове, най-много на предшественика му в Кремъл Володин и на мощни играчи в службите за сигурност, водени от по-възрастния Патрушев. Те се пробват да подкопаят Кириенко, като внушават на Путин, че той мечтае да се върне на премиерския пост. Източници в Кремъл споделят, че заместник-шефът на президентската администрация мечтае да поправи грешките от предишното, да се отърве от унизителния прякор „ Киндер сърпрайз “ и да потвърди, че може да бъде ефикасен началник на държавното управление. Шансовете на Кириенко да стане министър председател обаче са нулеви. Той може да загуби високия си пост, в случай че Путин реши, че Кириенко е станал прекомерно авторитетен – и даже Ковалчук не би могъл да го отбрани в този случай.
Точно преди Нова година Кириенко открадна обичаната тематика на Володин. Преди това ръководителят на Думата нормално действаше като главен пазител на „ обичайните полезности “ и герой против LGBTQI+ общността (лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и характерни хора). През декември 2023 година Кириенко беше този, който поведе акция против няколко поп звезди, участвали на спорно „ голо празненство “ – скандално събитие, което беше преобладаваща тематика в съветските вести в края на годината.
Крайно десните и Руската православна черква
Войната на Русия против Украйна доста усили въздействието на Руската православна черква и на нейния глава патриарх Кирил. Макар да приличаше на елементарен началник на държавна корпорация, патриарх Кирил в този момент е член на неофициалното Политбюро на Путин – по конституция църквата е отделена от страната, само че де факто се е трансформирала в бюрократична конструкция, подвластна от страната.
Неговото издигане беше манифестирано на извършения неотдавна Световен съветски национален събор (става дума за 25-ото му издание през ноември 2023 г.), националистическо сборище, което прогласи върховенството на съветския етнос, прикани за битка против миграцията и изиска възбрана на абортите – и всичко това в същата зала на Кремъл, където в миналото се организираха конгреси на Комунистическата партия на Съветския съюз.
Световният съветски национален събор в миналото беше считан за маргинална организация. Създаден е преди тридесет години към Руската православна черква с патриарх Кирил като неин предстоятел. През 2019 година съветът избра за собствен заместник-председател Константин Малофеев, избран от американското Министерство на правораздаването като „ обвързван с Кремъл съветски олигарх “, който персонално е подкрепил финансирането на първичното съветско навлизане в украинския Донбас през 2014 година
Малофеев, който в никакъв случай не е крил неофашистките си възгледи, ръководи крайнодясната телевизия Царьград ТВ от 2013 година Най-известната фигура на съветската последна десница обаче не е Малофеев, а неговият съдружник Александър Дугин, неофашистки мъдрец и някогашен основен редактор на Tsargrad TV.
Съборът през 2023 година включваше „ работни групи “, в които участваха Дугин, говорителката на съветското външно министерство Мария Захарова, повече от дузина губернатори, няколко министри и няколко водещи чиновници на Руската православна черква. С други думи, за първи път неофициалната, само че де факто образувана съветска фашистка партия сподели лицето си.
В продължение на доста години западни политолози пишат за мощното въздействие на Дугин върху Путин – макар че наподобява двамата мъже в никакъв случай не са се срещали персонално. Въпреки това неговата идеология най-сетне стана публична, тъй като в този момент се употребява от главата на Руската православна черква.
По време на Световния съветски национален събор през 2023 година патриарх Кирил предложи нова съветска теория, която заслужено може да бъде разказана като фашистка. Той претендира, че има висши народи (които могат да основават империи) и второкласни народи (които не могат). Той съобщи, че днешният „ съветски свят “, прокарващ тезата, че Русия има правото да ръководи земите на някогашната Руска империя, е продължение на дълга традиция, последваща pax Romana, pax Hispanica, pax Britannica и pax Americana. Той полемизира, че Русия би трябвало да ограничи потока от идващи мигранти, защото доста от тях не почитат съветската просвета. След това настоя за възбрана на абортите, с цел да се облекчи демографският срив в Русия.
Противно на общоприетото мнение на Запад, Руската православна черква не е значима обществена или духовна институция в Русия. Според изследвания на самостоятелната социологическа работа Levada Center, приблизително единствено 1% от руснаците вървят на черква в неделя, а над 65% от популацията считат, че религията не играе значима роля в живота им. Въпреки това режимът на Путин прави всичко, с цел да укрепи църквата като политическа институция. По-рано през тази година да вземем за пример една от най-известните икони в Русия, дело на художника от петнадесети век Андрей Рубльов, беше преместена от Третяковската изложба в катедралата „ Христос Спасител “. Сега поклонници от прилежащите райони биват извозвани с рейсове и може да се видят дълги опашки от вярващи, които чакат да видят иконата в катедралата. Преди Нова година обаче, до момента в който иконата беше изложена в Третяковската изложба, нямаше опашки.
Путин се интересува по-малко от църквата като такава и повече от популяризирането на крайнодясната изразителност. В този смисъл препоръчаната възбрана на абортите и акцията против LGBTQI+ общността се вписват в по-широка политическа тактика на Кремъл за пробутване на нелиберална стратегия за продобиване на поддръжници на Путин в Глобалния юг и измежду западните консерватори. Това е доста прагматичен проект – и в общи линии е без значение, че никой от обкръжението на Путин не се интересува съществено от тези проблеми. Кремъл счита, че демократичните полезности са инструмент на Запада, по тази причина се пробва да употребява противоположната изразителност, с цел да се бори със Запада, изключително откакто по този начин наречените обичайни полезности печелят от ден на ден и повече поддръжници освен в Глобалния Юг, само че и в Европа, и в Съединените щати.
Въпреки това крайнодесни политици не бяха позволени до присъединяване в президентските избори. Путин бе единственият претендент, употребяващ тази популистка изразителност.
Следва продължение!
Във втората част от разбора на Atlantic Council фокусът е върху армията на Русия и нейните клонинги, съветските демократични среди, трансформациите на някогашния президент и министър-председател Дмитрий Медведев, бъдещето на съветската политическа система.
Превод: Faktor.bg
Анализаторите означават, че нормалното схващане на Запада за Русия в огромната си част е сложено на тестване след пълномащабното навлизане на Русия в Украйна през февруари 2022 година Как може светът да разбере по-добре Русия? Какви стъпки предстоят за западната политика? Новата поредност „ Русия на следващия ден “ на Център „ Евразия “ към Атлантическия съвет а Съединени американски щати е ориентирана към преосмисляне на концепциите за Русия през днешния ден и по-добра готовност за бъдещето на следващия ден.
Анализ на Михаил Зигар, Atlantic Council:
При отсъствието на институции съветската политика е на процедура придворна политика, доминирана от клановите борби във вътрешния кръг на водача на Кремъл.
Какво е положението на „ путиновата свита “? И по какъв начин войната на Русия против Украйна повлия на клановите борби, които я дефинират? Защо Кремъл се стреми да употребява обичайните консервативни полезности и Руската православна черква? Този отчет се основава на обширни изявленията с десетки сегашни и някогашни съветски публични лица, които са говорили при изискване за анонимност – с цел да могат да разясняват вътрешните работи на властовия хайлайф в Кремъл, без да се опасяват от репресии.
Премиерът и неговия екип
Най-важният въпрос към изборите беше не кой ще е президентът, а по-скоро кой ще стане министър-председател. С избирането си за нов президентски мандат Путин има опрощение да разпусне държавното управление и да сформира ново. А съгласно конституцията на Руската федерация министър-председателят е вторият по власт – този, който ще стане идващият президент, в случай че Путин почине или стане неработоспособен. Сегашният министър-председател е Михаил Мишустин, който пое поста през януари 2020 година Според конституцията той ще стане президент, в случай че Путин слезе от сцената.
Затова основният въпрос е дали Путин ще смени Мишустин. Сегашният министър председател, несъмнено, прави всичко допустимо да остане на поста. Основният му минус е, че не е задоволително обвързван с войната. Той е прекомерно огромен технократ, какъвто трябваше да бъде идеалният министър председател на Путин през 2020 година – неопределен бюрократ, който съвършено следва заповедите, знае по какъв начин да ръководи стопанската система и има известност на ефикасен управител без политически упоритости. Но миналата година промени всичко.
Когато Русия стартира своята пълномащабна инвазия през февруари 2022 година, концепцията беше войната да е добре премерена, бърза и победоносна. И макар натрупването на доказателства за противното, Кремъл отхвърли да повярва, че това е невероятно. Към 2023 година обаче стана явно, че тактиката трябваше да се промени. Сега това се назовава свещена война против Запада, конфликт на цивилизациите и война за оцеляването на съветския народ. Разбира се, в тази нова парадигма има прекалено много преекспонирана драма и в началото никой не я одобри насериозно. Но към края на 2023 година съветският политически хайлайф стартира да я усвоява, а някои даже започнаха да имат вяра в нея. За Русия, която води свещена война, Мишустин не е подобаващ – прекомерно демократичен е. Това е главният мотив в интерес на неговата промяна, чийто най-ярък последовател е секретарят на Съвета за сигурност Николай Патрушев.
Мишустин в действителност има значимо преимущество, в същото време то е и главният му минус: той не поставя старания да го свързват с войната, не се пробва да бъде в светлината на прожекторите и се държи тъкмо както би трябвало да го прави един примерен министър-председател на Путин. Но мнозина от близкия кръг на Путин считат, че Мишустин се е показал като прекомерно сполучлив министър председател, с цел да остане на поста. Неговото държавно управление се оправи с рецесията с COVID-19 и някои настояват, че е оказал помощ за спасяването на страната от стопански колапс през 2022 година Следователно, с цел да не се допусне Мишустин да стане прекомерно мощен като политическа фигура, според логиката на Путин, той би трябвало да бъде отхвърлен.
Кой би го заместил? Сред всички членове на настоящето държавно управление се откроява едно име: Марат Хуснулин, една от най-влиятелните политически фигури в Русия. Хуснулин е вицепремиер, отговарящ за строителството, което значи, че той следи строителните работи в окупираните от Русия украински райони. Това значи, че управлява огромни бюджети и е основен настойник на новите елити в окупираните елементи на Донбас. Това значи също, че той е във напредък, без значение от ориста на Мишустин.
Принцът и бащата
Кой още може да бъде новият министър председател? И дали тази фигура ще бъде евентуалният правоприемник на Путин? Ако съдим по старите практики на Путин, това ще бъде някой, който не е считан за кандидат за премиерския пост – тъй като съветският президент е луд във връзка с изненадите.
Въпреки това се обрисуват няколко авторитетни любимци. И първият от тях е министърът на земеделието Дмитрий Патрушев, наследник на дълготраен помощник на Путин, който беше началник на Федералната работа за сигурност (ФСБ), а в този момент е секретар на Съвета за сигурност. Назначаването на по-младия Патрушев обаче би означавало единствено едно – татко му Николай е станал толкоз авторитетен, че е съумял да назначи сина си за правоприемник на трона. При вменяем и кадърен да извършва функционалностите си Путин сходен вид надали е вероятен - защото това може да е последното му решение.
Интересно е, че сходно предаване на властта от Путин на Патрушев даже е предсказано в известен фентъзи разказ. В паметната книга на Владимир Сорокин от 2006 година „ Денят на опричника “ Русия е изцяло изолирана от външния свят. Създадена е съвсем средновековна монархия, ръководена от сина на Николай Платонович (Платонович е бащиното име на Патрушев).
Николай Патрушев в действителност е един от най-влиятелните хора в модерна Русия. И смисъла му единствено нараства откогато стартира войната. Често точно Патрушев прави най-важните външнополитически изявления. Патрушев е идеологът на актуалния съветски антиамериканизъм. През септември той разгласява публикация, озаглавена „ Колапсът на паразитните страни “, в която всъщност излага новата външнополитическа теория на Русия: тя би трябвало да се сплоти със страните от Глобалния Юг и да се бори против неоколониалния Запад.
Влиянието на Патрушев в последно време стана и обект на любопитни клюки: да вземем за пример, известният съветски теоретик на конспирациите Валерий Соловей твърди, че същинският Путин е умрял през октомври 2023 година и че Патрушев ръководи страната, употребявайки двойник на Путин. (Източници в Москва обаче одобряват това като дезинформация, стартирана от съветските служби за сигурност, с цел да дискредитират съветските самостоятелни медии в заточение - като ги подлъгват да популяризират лъжливи конспирации.)
Освен това, точно Патрушев беше посочен в неотдавнашно следствие на Wall Street Journal като уредник на убийството на Евгений Пригожин през август 2023 година – представителят на Кремъл Дмитрий Песков оприличи обявата на „ криминале “. Според някои източници обаче Патрушев не е в позиция да командва директно армията или ФСБ. Основната му мощ е във въздействието му върху Путин.
ФСБ от своя страна е грамаден айсберг, страна в страната, която въздейства на всичко, най-много на икономическите процеси в страната. ФСБ е най-важният състезател във всеки район, най-важният сътрудник за всяка огромна корпорация. ФСБ обаче наподобява не се ангажира директно с политически начинания. Най-важните генерали на ФСБ – шефът Александър Бортников, първият му заместител Сергей Королев и началникът на по този начин наречената втора работа на ФСБ (съвременната загадка полиция на Русия) Алексей Седов – не са самостоятелни политически играчи. Те имат непрекъснат контакт с Путин и се радват на известно въздействие върху него, само че ще си останат вътре в структурата.
Стратегът и неговият настойник
Една фигура в Кремъл, която евентуално ще бъде основен политически състезател, е Сергей Кириенко, първи заместник-началник на кабинета, отговарящ за цялата вътрешна политика.
Той управлява този сектор в продължение на шест години и се е потвърдил като ефикасен и изцяло безсъвестен кремълски пълководец. Ако Кириенко бъде заменен, това може да значи началото на нова епоха в съветската политика.
Въпреки че е единствено на шестдесет и една години, той е един от най-забележителните оцеляващи в съветската политика. Кариерата му доближи своя връх през април 1998 година Тогава първият президент на Русия Борис Елцин шокиращо назначи незнайния по това време 35-годишен Кириенко за министър-председател. Това беше толкоз ненадейно (и недомислено) решение, че младият Кириенко незабавно си завоюва прозвището „ Киндер сърпрайз “. Премиерството му се оказа най-краткото и най-неуспешното в съветската история. Неговият кабинет просрочи държавните задължения и той подаде оставка през август 1998 година
След това Кириенко оглави демократичната политическа партия Съюз на десните сили. Борис Немцов, един от най-популярните съветски демократи от 90-те години, беше номер две в листата на тази партия. След като Путин беше определен за първи път за президент през март 2000 година, Кириенко не продължи политическата си кариера, а вместо това напусна Народното събрание и още веднъж стана бюрократ. В продължение на единадесет години той оглавяваше държавната корпорация „ Росатом “, която ръководи всички атомни електроцентрали в Русия. А през 2016 година – година и половина откакто Немцов беше убит край Кремъл, от другата страна на улицата – Путин ненадейно върна Кириенко назад в Кремъл като началник на съветската вътрешна политика.
През годините на власт Кириенко показва, че е извънредно предан към Путин и че е технократ без никакви убеждения или полезности. Кириенко също искаше да показва, че няма политически упоритости – в последна сметка упоритостта беше повода, заради която предходният основен политически пълководец на Кремъл Вячеслав Володин беше уволнен. Володин ужасно доста искаше да наследи Путин и не криеше изключително желанието си; през 2016 година той беше свален до надалеч по-ниската позиция на ръководител на Държавната дума, долната камара на съветския парламент.
Кириенко има доста мощен настойник – Юрий Ковалчук, най-близкия другар на Путин, най-могъщия предприемач в страната. Ковалчук беше този, който лобира за назначението на Кириенко като куратор на вътрешната политика през 2016 година Ковалчук съгласно държавното управление на Съединени американски щати е „ персонален банкер на висшите чиновници на Руската федерация, в това число Путин “.
Ковалчук е единственият същински съветски олигарх – това е предприемач, който съществено въздейства на Путин. Той стана главен състезател в съветската политика, откакто съумя да сложи своя човек Кириенко на основна позиция в Кремъл. Но ролята му стана даже още по-значима през 2020 година, когато пандемията накара Путин да съблюдава строга карантина – тогава той се отдръпна с Ковалчук в президентската резиденция във Валдай, сред Москва и Санкт Петербург.
Ковалчук е притежател на банка със символичното име „ Русия “. Той също по този начин ръководи съвсем всички номинално частни, само че де факто следени от страната медии в Русия, в това число телевизия Първи канал. Ковалчук е непосредствен другар с Путин от началото на 90-те години на предишния век, а през 1996 година двамата дружно с още няколко другари основават така наречен вилен кооператив „ Озеро “ покрай Санкт Петербург (на брега на Комсомолското езеро – б.р.). Към 2020 година Ковалчук най-накрая се утвърди като най-влиятелния член на вътрешния кръг на президента.
Макар Ковалчук да има основни медии, Кремъл има двама чиновници, които по дългогодишна традиция дават отговор за държавната агитация. Алексей Громов, някогашният пресаташе на Путин, надзирава обичайните медии (т.е. телевизиите), до момента в който Кириенко се занимава с новите медии (т.е. интернет). Синът на Кириенко, Владимир, е основен изпълнителен шеф на най-значимата съветска цифрова компания – VK. Именно по-младият Кириенко управлява процеса по привличане на съветската аудитория от YouTube към локални платформи.
Откакто стартира нашествието на Русия в Украйна смисъла на Ковалчук и Кириенко в съветската политика набъбна фрапантно. Ковалчук към момента поддържа връзка постоянно с Путин, до момента в който доста чиновници, считани за близки до президента, изгубиха достъпа си до него. А ролята на Кириенко се разшири. В допълнение към вътрешната политика, той в този момент дава отговор за политиката в четирите украински района, които са окупирани от Русия.
Освен това, в администрацията на Кремъл Кириенко е шефът, който избира губернаторите на Русия (той е заместник-началник на президентската администрация – б.р.). В това си качество Кириенко е култивирал ново потомство районни чиновници, множеството от които са под шестдесет години – евентуален източник на власт и въздействие. И той сътвори по този начин нареченото учебно заведение за губернатори, център за идеологическо образование за амбициозни районни елити.
Нарастващото въздействие на Кириенко притегли вниманието на неговите политически врагове, най-много на предшественика му в Кремъл Володин и на мощни играчи в службите за сигурност, водени от по-възрастния Патрушев. Те се пробват да подкопаят Кириенко, като внушават на Путин, че той мечтае да се върне на премиерския пост. Източници в Кремъл споделят, че заместник-шефът на президентската администрация мечтае да поправи грешките от предишното, да се отърве от унизителния прякор „ Киндер сърпрайз “ и да потвърди, че може да бъде ефикасен началник на държавното управление. Шансовете на Кириенко да стане министър председател обаче са нулеви. Той може да загуби високия си пост, в случай че Путин реши, че Кириенко е станал прекомерно авторитетен – и даже Ковалчук не би могъл да го отбрани в този случай.
Точно преди Нова година Кириенко открадна обичаната тематика на Володин. Преди това ръководителят на Думата нормално действаше като главен пазител на „ обичайните полезности “ и герой против LGBTQI+ общността (лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и характерни хора). През декември 2023 година Кириенко беше този, който поведе акция против няколко поп звезди, участвали на спорно „ голо празненство “ – скандално събитие, което беше преобладаваща тематика в съветските вести в края на годината.
Крайно десните и Руската православна черква
Войната на Русия против Украйна доста усили въздействието на Руската православна черква и на нейния глава патриарх Кирил. Макар да приличаше на елементарен началник на държавна корпорация, патриарх Кирил в този момент е член на неофициалното Политбюро на Путин – по конституция църквата е отделена от страната, само че де факто се е трансформирала в бюрократична конструкция, подвластна от страната.
Неговото издигане беше манифестирано на извършения неотдавна Световен съветски национален събор (става дума за 25-ото му издание през ноември 2023 г.), националистическо сборище, което прогласи върховенството на съветския етнос, прикани за битка против миграцията и изиска възбрана на абортите – и всичко това в същата зала на Кремъл, където в миналото се организираха конгреси на Комунистическата партия на Съветския съюз.
Световният съветски национален събор в миналото беше считан за маргинална организация. Създаден е преди тридесет години към Руската православна черква с патриарх Кирил като неин предстоятел. През 2019 година съветът избра за собствен заместник-председател Константин Малофеев, избран от американското Министерство на правораздаването като „ обвързван с Кремъл съветски олигарх “, който персонално е подкрепил финансирането на първичното съветско навлизане в украинския Донбас през 2014 година
Малофеев, който в никакъв случай не е крил неофашистките си възгледи, ръководи крайнодясната телевизия Царьград ТВ от 2013 година Най-известната фигура на съветската последна десница обаче не е Малофеев, а неговият съдружник Александър Дугин, неофашистки мъдрец и някогашен основен редактор на Tsargrad TV.
Съборът през 2023 година включваше „ работни групи “, в които участваха Дугин, говорителката на съветското външно министерство Мария Захарова, повече от дузина губернатори, няколко министри и няколко водещи чиновници на Руската православна черква. С други думи, за първи път неофициалната, само че де факто образувана съветска фашистка партия сподели лицето си.
В продължение на доста години западни политолози пишат за мощното въздействие на Дугин върху Путин – макар че наподобява двамата мъже в никакъв случай не са се срещали персонално. Въпреки това неговата идеология най-сетне стана публична, тъй като в този момент се употребява от главата на Руската православна черква.
По време на Световния съветски национален събор през 2023 година патриарх Кирил предложи нова съветска теория, която заслужено може да бъде разказана като фашистка. Той претендира, че има висши народи (които могат да основават империи) и второкласни народи (които не могат). Той съобщи, че днешният „ съветски свят “, прокарващ тезата, че Русия има правото да ръководи земите на някогашната Руска империя, е продължение на дълга традиция, последваща pax Romana, pax Hispanica, pax Britannica и pax Americana. Той полемизира, че Русия би трябвало да ограничи потока от идващи мигранти, защото доста от тях не почитат съветската просвета. След това настоя за възбрана на абортите, с цел да се облекчи демографският срив в Русия.
Противно на общоприетото мнение на Запад, Руската православна черква не е значима обществена или духовна институция в Русия. Според изследвания на самостоятелната социологическа работа Levada Center, приблизително единствено 1% от руснаците вървят на черква в неделя, а над 65% от популацията считат, че религията не играе значима роля в живота им. Въпреки това режимът на Путин прави всичко, с цел да укрепи църквата като политическа институция. По-рано през тази година да вземем за пример една от най-известните икони в Русия, дело на художника от петнадесети век Андрей Рубльов, беше преместена от Третяковската изложба в катедралата „ Христос Спасител “. Сега поклонници от прилежащите райони биват извозвани с рейсове и може да се видят дълги опашки от вярващи, които чакат да видят иконата в катедралата. Преди Нова година обаче, до момента в който иконата беше изложена в Третяковската изложба, нямаше опашки.
Путин се интересува по-малко от църквата като такава и повече от популяризирането на крайнодясната изразителност. В този смисъл препоръчаната възбрана на абортите и акцията против LGBTQI+ общността се вписват в по-широка политическа тактика на Кремъл за пробутване на нелиберална стратегия за продобиване на поддръжници на Путин в Глобалния юг и измежду западните консерватори. Това е доста прагматичен проект – и в общи линии е без значение, че никой от обкръжението на Путин не се интересува съществено от тези проблеми. Кремъл счита, че демократичните полезности са инструмент на Запада, по тази причина се пробва да употребява противоположната изразителност, с цел да се бори със Запада, изключително откакто по този начин наречените обичайни полезности печелят от ден на ден и повече поддръжници освен в Глобалния Юг, само че и в Европа, и в Съединените щати.
Въпреки това крайнодесни политици не бяха позволени до присъединяване в президентските избори. Путин бе единственият претендент, употребяващ тази популистка изразителност.
Следва продължение!
Във втората част от разбора на Atlantic Council фокусът е върху армията на Русия и нейните клонинги, съветските демократични среди, трансформациите на някогашния президент и министър-председател Дмитрий Медведев, бъдещето на съветската политическа система.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ