Дъщерите имат по-голям шанс да са любимото дете и на

Дъщерите имат по-голям късмет да са обичаното дете и на двамата родителиИ в най-хубавите семейства има една тема табу, към която се протяга ръка само в трагични моменти. Повечето родители няма да го признаят, единствено че непредвиден брой имат скрити любимциизмежду децата си и методът,по който се отнасят към тях, може да има дълготрайно въздействие върху психичното им здраве като възрастни и свързаната с това житейска реализицая и връзки.
Разпространено е мнението, че за майките това вероятно е дъщерята, а за бащите – синът. Може би е било по този метод в по-далечни времена или в по-затворени общности, единствено че по някаква причина това, прилича, не е универсално наставление.Не може да се дефинира преломен момент,само че е възможно допускането на разнородни хипотези да се отприщва след данните отпреди 10-ина години, че мозъкът на бащите реагира по-бързо и по-ангажирано на апела “Татко! ”, когато е ориентиран от тяхното момиче. Освен това мозъците на бащите на дъщери реагирали по-силно на щастливите изражения на лицата на техните девойки по отношение на бащите на синове.Проучването не споделя дали тези разнородни реакции на мозъка значат,че бащите са генетично или еволюционно форматирани да се отнасят към синовете по различен способ, спрямо към дъщерите. Или дали бащите се преценят с обществените правила, свързани с пола.  Така или иначе, проучването пропуква инерцията в мисленето за бащините реакции и отваря вратата за търсене на разнородни отправни точки.Голямо ново проучване обобщава 30 изследвания от последните години с общо 20 хиляди случая,и показва, че и за двамата родители е по-вероятно прикрито да фаворизират дъщерите. Публикуваният в списанието Psychological Bulletin метаанализ открива шанс за мястото на мечтано дете и за съзнателни, извършени и отговорни персони. Тези, на които слагаме одобрителния етикет “точен човек ”.Дали тези изводи не навеждат на мисълта,че родителите могат да харесват тези деца по неосъзнати егоистични причини – защото са по-лесни за отглеждане? Може би донякъде, единствено че не е само това. Логичен извод, открит и в проучването, е, че любимецът може да загуби кратковременно или постоянно преимуществото си, когато се появи нов малък член на семейството.Може би не всеки родител има обичано дете, единствено че мнозина все пак имат,без значение дали го признават, или не. Изводът е от много проучвания, всред които и едно анонимно от Англия, според което 74% от майките и 70% от бащите показват по-специално отношение към едно от децата . В друго изследване,когато родителите са интервюирани непосредствено,  само 10% признават , че имат обичан.Което позволява, че за множеството майки и бащи обичаното дете е строго защитавана фамилна
мистерия. Родителите, които са признали, че имат любим, показват огромно предпочитание към бебето в семейството, а 62% от тези, които имат две деца, избират по-малкото. 43% от родителите с три илиповече деца избират последното си дете,една трета избират междинното дете и само 19% клонят към най-голямото. Данните са част от многото изводи, дали отражение върху новия анализ. Тяхното разяснение е, че отношението към най-малкото дете е обвързвано със публичните и прочувствените умения на родителите във времето – когато са придобили повече опит в развъждането,имат по- добра визия по какъв метод да възпитават своите потомции кои качества са най-важни за поощряване. Друго проучване прави териториално наедрял извод, че феноменът обичано дете се среща минимум в 65% от семействата  и е открит и изследван в много разнородни култури. Включително от позиция по какъв метод може да помага/вреди на децата чак до междинна възраст и по-късно.Смята се за толкова важен фактор в преправянето на прочувствените проблеми,че психолозите имат име и акроним за него:  диференцирано родителско отношение,  ДРО.
Майките и бащите могат да показват желанието си по много начини – в общуването, строгостта, изискванията, отделеното време, колко пари харчат за всяко от децата, упражнявания контрол и още стотици дребни неща.Любимецът си е обичан.Но облагодетелстваните не всякога печелят от това. Често те развиват усещане, че са по-добри от другите, и не престават да разчитат на това на всички места, губейки действителна самооценка. В логиката на душeвността за това има схващане – синдром на златното дете.Сблъсъкът с действителността обаче може да бъде безмилостен.
Въпреки че родителите непрекъснато имат предпочитание, много от тях са обзети от виновност, знаейки, че проявлението на преимуществото ще има дълготрайно въздействие върху усещането за персонално достойнство на детето им. Тревогата е по-скоро основателна. Децата, които порастват в семейства,
където смятат, че са третирани несправедливо,
може да изпитат дълбоко усещане на непълноценност и комплекси. Може да се усещат второ качество или че не имат характерните черти и достолепия, за които да бъдат обичани от другите. Братята и сестрите, които получават по-неблагоприятно отношение, са склонни да имат по-лошо психично здраве и по-обтегнати фамилни връзки.
Но в цялата история има и нещо хубаво,
което се открива в метаанализа: децата непрекъснато се заблуждават за любимеца. Това се вижда от кръстосаните анкети – отговорите на родители и техните наследници в допълнение от половината случаи се разграничават. Децата погрешно разпознават кой е номер едно в 60% от случаите. Разбира се, възможно е обяснението да е в контрола на усещанията на родителите и те да се оправят много по-добре с прикриването на желанията си.
А имат ли децата обичан родител?
Слабостта на детето към майката или бащата не е отражение на любов, а резултат от повтарящи се положителни прекарвания, смятат учените. С порастването на дребните се усилва и потребността им от автономност, което прави желанията им естествена част от тяхното насърчаване.