Дарко Тасевски кара четвъртата си година като футболист в първенството

Дарко Тасевски кара четвъртата си година като футболист в шампионата на Тайланд. Екзотична дестинация, която в хода на диалога с техничаря и някогашен футболист на Левски, е засипана със суперлативи от футболиста. С някогашния македонски национал, който е с съвсем 400 мача на клубно равнище в професионалния футбол, се върнахме и обратно във времето, когато той бе главен футболист в Левски. На " Герена " подвигна купата през 2009 година, която и към днешна дата е последна. Вижте какво сподели Тасевски за аудиторията на ТОПСПОРТ, който понастоящем е част от тима на Хонкаен, а преди този момент е носил екипите на Банкгкок Глас и Супханбури в тази страна. Във визитката му попадат още Цементарица, Вардар, Металург (Запорожие), Левски и Апоел Ирони.

Дарко, от много време си в Тайланд, разкажи ни малко повече за шампионата в Тайланд. На какво равнище е футболът, какви са локалните играчи, имаш ли някоя забавна преживелица?

- В последните години тайландският футбол доста се развива, влагат се много пари. Заплатите са съществени, и то освен за задграничните футболисти, само че и за локалните играчи, което рядко се среща по нашите ширини да вземем за пример. Миналата година се направиха два изходящи прехвърлянето на локални футболисти за по 2 милиона $, което е нереална и мъчно осъществима цена в българското състезание. Тук техните национали са огромни звезди и ги третират като такива. Използват ги на съвсем всяка реклама, без значение за какъв артикул става дума. По-интересна преживелица... Не се сещам за момента, с изключение на, че някои от тях са ми желали фланелката след мача.

От години се откри в Тайланд, толкоз доста ли ти подхожда животът там?

- Най-голямата причина да остана в Тайланд толкоз дълго, е методът на живот, който се води тук. Прекрасно е, имам идеални условия за развъждане на децата, а и всичко е доста по-спокойно, все едно си в различен свят... Който е идвал и живял в Тайланд, ще разбере защо приказвам.

Да преминем към Левски. С какво асоциираш този клуб?

- Пълен стадион, щастливи хора, европейски вечери. Щастливи хора те поздравяват из цяла София, където и да срещнат. Никога няма да не помни престоя си на " Герена ". Имах шанса да играя с огромни футболисти, които много помогнаха за развиването ми. Не приказвам единствено в игрови проект, а и в чисто човешки. Въобще вардя единствено хубави мемоари от Левски.

Преди 10 години стана част от тима. Спомняш ли си по какъв начин се реализира прехвърлянето ти?

- Станимир Стоилов настояваше най-вече за моето привличане. По това време Левски играеше в групите на Шампионска лига, непрекъснато ставаше първенец. Изкушението да пристигна в Левски беше огромно. Ако би трябвало да съм почтен, пристигнах да играя за по-малко пари, отколко взимах в Украйна по това време. Истината е, че доста желаех да играя в Левски, да бъда част от оня тим, считам че не сбърках с това свое решение.

За последно Левски стана първенец през 2009 година. Какво пречи на тима към този момент толкоз време да вдигне трофей?

- В последните години този въпрос е доста постоянно задаван, само че по този начин и не се дава правилния отговор. Факт е обаче, че Левски не може да стане първенец. Казва се, че разликата идва от парите, които има Лудогорец, само че аз не съм склонен с сходно изказване. Когато по мое време Левски ставаше първенец, клубът разполагаше с доста по-малко финанси, заплатите бяха надалеч по-малки, само че все пак играхме в групите на Шампионска лига, след това станахме първенци, а в идващите сезони отново бяхме част от групите на Лига Европа. Грешката в спортно-технически аспект идва от метода на правене на селекция. 10 нови играчи при всеки трансферен прозорец е огромна неточност. Отбор по този начин не се прави, най-малко това е моето мнение.

Спомена, че Станимир Стоилов е бил доста настойчив за прехвърлянето ти. Имаш ли контакт с него, с Наско Сираков?

- Мога единствено да съм признателен на Сираков и Стоилов, че ме взеха в Левски и направиха всичко допустимо да се реализира този трансфер. Не поддържаме връзка, тъй като отдавна съм в чужбина, само че проследявам всичко и съм осведомен какво се случва. Радвам се на триумфите на Мъри, тъй като те не са инцидентни. Както не бяха и триумфите на Левски под негово управление. Не е инцидентно, че Левски за последно стана първенец точно с помощта на селекцията на Стоилов и Сираков, и несъмнено, на работата на Емил Велев, който тогава беше отпред на тима.

Преди година се твърдеше, че си пред завръщане в българския футбол. Какво се случи, или по-точно, какво не се случи?

- Да, по този начин е. Имахме предпочитание със фамилията ми да се върнем в България, въпреки че получих предложение да удължа контракта си за още една година в Тайланд. Разбира се, единствената алтернатива за мен беше Левски. Бях склонен да играя за минимални условия, единствено и единствено да се върна. Исках да приключа с футбола в Левски. Треньорите ( б.а. - тогава отпред на тима е Елин Топузаков, а Станислав Ангелов е състезателен шеф ) обаче решиха, че нямат потребност от мен и за жалост нещата не се получиха.

Да поговорим малко за комерсиализацията във футбола. Как гледаш на сумите, които се хвърлят в днешно време за играчи?

- Прекалява се с цените, които превзеха футболния пазар. Това би трябвало да спре! Плащат се луди пари за бранители, по 50, 60 милиона, което не е действително. Преди 10 години за такива суми можеше да се купят Зинедин Зидан и Роналдиньо вкупом, а в този момент виждаме, че Върджил Ван Дайк коства толкоз, което е смешно...

Почти на 34 години си, замисляш ли се какво ще правиш, когато спреш да практикуваш специалността?

- Мисля да поиграя още 1-2 години, тъй като за момента се усещам добре. След това имам предложение да остана в клуба като треньор на децата, само че ще забележим какво ще се случи. Зависи и от събитията. Ако не ни долипсват доста България и Македония, може да останем в Тайланд със фамилията ми.

Какво си пожелаваш през 2018 година?

- Пожелавам си здраве на мен и фамилията ми. Всичко друго съм сигурен, че ще е на ред. И, несъмнено, единствено Левски!