Радев наложи вето на част от измененията в Закона за отбраната и въоръжените сили
Държавният глава Румен Радев върна за ново разискване в Народното събрание разпореждания от признатия на 30 октомври т.г. Закон за изменение и допълнение на Закона за защитата и въоръжените сили на Република България.
В претекстовете си президентът акцентира, че са направени стъпки в вярната посока, целящи възстановяване на синхрона сред способените органи в областта на защитата, както и основаване на регулация по отношение на активността на Върховното основно командване.
Президентът регистрира и нуждата от рационализиране на регламентацията по отношение на пределната възраст за военна работа, за поощряване развиването на университетския състав, както и във връзка с прецизиране реда за разпределение на служебното време, за отчитането и компенсирането му, за използването и отлагането на отпуски. Това обаче не трябва да става по метод, ощетяващ военнослужещите.
Досегашната законодателна процедура за повишаване на пределната възраст за военна работа не докара до решение на казуса с некомплекта във Въоръжените сили, а основава и предпоставки за застой в системата, застоялост в обновяването на командния състав и неспособност за кадрово развиване на офицерския състав. Промените в методите за отчитането и компенсирането на служебното време и новия ред за прилагане на отпуските са причина за ощетяване на военнослужещите и основават условия за спомагателна демотивация.
Държавният глава акцентира в претекстовете, че признатите промени, въпреки и да преследват значими за защитата цели, на процедура могат да задълбочат казуса с дефицита на човешки запас в армията и следва да бъдат в допълнение преосмислени от законодателя.
БГНЕС разгласява цялостния текст на претекстовете:
Уважаеми народни представители,
Подкрепям напъните на законодателя в посока рационализиране на уредбата, регулираща защитата и Въоръжените сили на Република Българя, тъй като това е належащо изискване те да могат да извършват вменената им от Конституцията задача – дейно да подсигуряват суверенитета, сигурността и независимостта на страната и да пазят нейната териториална целокупност (чл. 9, алинея 1-2 ). С признатия Закон за изменение и допълнение на Закона за защитата и въоръжените сили на Република България (ЗИД ЗОВСРБ) са направени стъпки в вярната посока, целящи възстановяване на синхрона сред способените органи в областта на защитата, както и основаване на регулация по отношение на активността на Върховното основно командване.
Независимо от това, не мога да се съглася с обособени разпореждания от ЗИД ЗОВСРБ. Считам, че продължаването на заложения метод на увеличение на пределната възраст за военна работа привилегирова избрана категория военнослужещи, което е незаслужено и демотивиращо за останалия състав на Въоръжените сили. Немалка част от наредбите, свързани с новия режим на отпуските и обезщетенията ще обиден неподходящо най-натоварените звена в защитата, които оперативно и стратегически са ангажирани с поддържането на главните ежедневни функционалности на въоръжените сили. Поради това съм задължен да отвръщам на всеки опит за регулации, които биха се отразили отрицателно върху правата и законните ползи на актуалните и бъдещи български военнослужещи, като предлагам на Вашето внимание следните причини в тази връзка:
1. Споделям концепцията за определяне на насърчителни ограничения, свързани с развиването на университетския състав, и изключително поддръжката на военнослужещи с потвърден принос към развиването на образованието и науката във военно-образователната система. Поради тези аргументи, смятам за позитивно разширението на обсега на категорията хабилитирани военнослужещи, които да имат право да се употребяват от опция за по-висока пределна възраст за военна работа (§ 33, т. 1 ЗИД ЗОВСРБ).
С § 33, т. 2 ЗИД ЗОВСРБ се усилва пределната възраст за военна работа на всички военнослужещи, неупражнили право на пенсия за застрахователен стаж и възраст. Тя става с 5 години по-висока от посочените възрасти в алинея 1 и 2 и със 7 години по-висока от посочената в алинея 3. Като позитивна следва да бъде оценена опцията напускането на системата на бойците (матросите) да бъде отсрочено с 5 години, вместо с досегашните 3, доколкото точно за тази категория лица е планувана и най-ниската пределна възраст.
От друга страна, новият текст на член 160, алинея 4 завишава прекалено вероятния лимит на възрастта за всеки офицер със звание „ военачалник “ („ адмирал “), който ex lege доближава 67 години, без значение дали въпросното лице заема академична служба. По своя обсег това законодателно състояние е невиждано спрямо множеството страни членки на НАТО и Европейски Съюз. Вярно е, че с тези промени законодателят продължава един метод, заложен през 2020 година, чрез който се дава универсално право на всеки военнослужещ, отговарящ на изискванията за пенсиониране, да отсрочи напускането на системата за период, симетричен на пределната му възраст за военна работа в член 160, алинея 1-2 от ЗОВСРБ, без значение от самостоятелния му капацитет за предаване на опит и без значение дали неговата служба постанова справедлива нужда, той да остане на нея по изключение. Поставяйки като решителен аршин типа на званието и желанието на самия военнослужещ, а не обективните характерности на длъжността, тази мярка не позволи казуса със запълването на високия брой вакантни длъжности.
Считам, че новото увеличение на пределната възраст на военнослужещите, неупражнили право на пенсия за застрахователен стаж и възраст, е прекалено и основава условия за опълчване на другите категории военнослужещи. За лицата, притежаващи висше офицерско звание, които не заемат хабилитирана служба, рангът един път е взет поради от законодателя при регламентиране на по принцип по-високата пределна възраст в член 160, алинея 1, т. 6-9 от ЗОВСРБ. На процедура той се регистрира още един път като решителен аршин за самото удължение. Това в последна сметка ще е демотивиращо и непропорционално за онази част от офицерския състав, отговарящ на условията за по-високи звания, само че които не биха могли да бъдат усвоени преди напускането на системата на командния състав, останал на служба след навършване на пенсионна възраст. Само по себе си отлагането на напускането на системата на висшия команден състав чрез прекалено увеличение на оптималната им възраст би осигурило официална непрекъснатост за съответната командна позиция, само че същото не би подсигурило по-висока успеваемост в придобиването, образованието и потреблението на новопридобито въоръжение и техника, каквито цели декларира вносителят на предлагането.
Не е изненада също, че промените на член 160, алинея 4 ЗИД ЗОВСРБ не са статистически или финансово аргументирани. Въпреки нуждата да бъдат подложени на изчерпателен спор, те са направени по реда на член 79, алинея 1 ПОДНС, с цел да бъде заобиколено провеждането на процедура на публични съвещания по реда на член 18а и сл. от Закона за нормативните актове и с цел да не се случат двете четения на законопроекта, както повелява член 88, алинея 1 от Конституцията. Именно това е наложило и последващото постфактум ангажиране на Министерството на защитата с посочените промени, само че в качеството на заинтригувана страна. Макар и трансформирало се в традиция, смятам че такова отклоняване от конституционните и законовите разпореждания на нормотворческия развой не е възможно във връзка с разглеждането на оферти, които имат значими последствия за сферата на защитата и въоръжените сили.
2. Не са препоръчани претекстове, обосноваващи признатото предложение за смяна на член 141, алинея 6, т. 3 ЗОВСРБ, чрез която се редуцира законовият период, след приключването на който няма да могат да се одобряват лица, изпълнявали военна работа (кадрова военна служба). Този период се трансформира от 10 на 3 години, което в допълнение стеснява кръга от лица, които биха могли да се върнат на действителна работа. Така, тази смяна се конфронтира със декларираното в претекстовете, че като цяло измененията целят облекчение на условията за постъпване на военна работа и понижаване на некомплекта.
С § 63, т. 2 ЗИД ЗОВСРБ се задава правилото, че бойците (матросите) се образоват за заграбване на първо сержантско (старшинско) звание в професионалните колежи. Принципно поддържам концепцията на законодателя да бъдат спазвани нужните държавни просветителни условия за приключена степен на професионална подготовка, като изискване да бъдат присвоявани звания. Приложена на процедура обаче, тази наредба ще докара до задълбочаване на казуса с некомплекта в армията. Причината е, че годишният потенциал за образование на войнишкия състав за сержанти в колежите е непълен, т.е. броят на завършващите бойци в колежите е по-малък от броя на напускащия по пределна възраст сержантски състав. За да бъде преодолян действително този проблем, са нужни нормативни промени, отчитащи съществуващите проблеми в системата.
3. Очевидно е, че съществуват проблеми, които постановат рационализиране на регламентацията по отношение на реда за систематизиране на служебното време на военнослужещите, за отчитането и компенсирането му, както и на реда и изискванията за прилагане и отсрочване на отпуски. Считам обаче избрани разпореждания в ЗИД ЗОВСРБ за ощетяващи военнослужещите.
Съгласно § 38 ЗИД ЗОВСРБ се възприема възбрана за компенсиране с понижено време на служебното време над естествената му дълготрайност от 8 часа до общата му дълготрайност от 12 часа. Навярно задачата на законодателя е посредством заличаването на основанието за компенсиране да бъде способствано да не се поставя подобен труд и по този начин да се съблюдава откритата естествена дълготрайност на служебното време от 8 часа на ден и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 194, алинея 1 от ЗОВСРБ). Нито законодателят, нито действителността обаче може да изключат такива случаи, в които военнослужещият е длъжен да поставя ексклузивен труд, в това число заради съществуващия некомплект. Социалната цена на отпадането на тези случаи за компенсиране ще следва да бъде платена отново от самия военнослужещ.
Израз на този метод е и възприетата уредба по отношение на режима на лимитирано компенсиране с понижено време на положените наряди (§ 39, § 40, § 41 ЗИД ЗОВСРБ). Отвъд него остават редица случаи на полагане на ексклузивен труд от военнослужещи. Установява се период за компенсиране на дежурствата до два месеца след края на календарния месец, в който е положено дежурството, по изключение заради обоснована нужда или неотложни служебни аргументи, като след приключването на този период правото на използването му се погасява по отминалост (§ 40 по отношение на член 196, алинея 2 и 3). По този метод неравно третирани ще са военнослужещите, които са в справедлива неспособност да употребяват официално полагащите им се обезщетения в поставения 2-месечен период, заради спецификата на подготовката, даваните наряди и нуждата от застраховане на изправния брой техника. Не на последно място, в новата редакция на член 196, алинея 2 се залагат редица избрания като „ обоснована нужда “, „ неотложни служебни аргументи “, които основават условия за неясноти и субективизъм при използването им от командирите (началниците).
Режимът на обезщетенията отваря опция за полагане на ексклузивен труд, без той да се заплаща. Новият ред не пресича по никакъв метод евентуално високия брой обезщетения в избрани формирования с огромен некомплект.
Макар и да има за своя законна цел действителното практикуване на правото на заплатен годишен отпуск от военнослужещите и предотвратяването на злоупотребите с използването му, новият режим ще има за справедлив резултат затрудняване на носенето на службата в избрани звена на армията. Предвидените учредения за отсрочване на отпуска в член 198б, алинея 3 не обгръщат всички вероятни случаи, при които военнослужещият е бил в справедлива неспособност да употребява напълно или частично полагащия му се отпуск. Това от своя страна ще има за резултат погасяването на тези права на военнослужещите на съображение член 198в, без значение дали те са имали някаква виновност за това.
Фокусирайки се върху следствията от казуса – евентуалните благоприятни условия за злоупотреби с обезщетения и отпуски, законодателят всъщност задълбочава същинския проблем, обвързван с дефицита на човешки запаси в армията. Когато Парламентът основава, променя или анулира правила, той има обвързване да съобрази специфичното състояние на военната работа при минимално засягане на трудовите права на военнослужещите. От една страна, новите регулации по отношение на допустимата междуседмична отмора, опциите за компенсиране на ексклузивен труд и прочие се отклоняват доста от наредбите в Кодекса на труда и в Закона за държавния чиновник. От друга – уредбата по отношение на използването на отпуските става в прочут смисъл аналогична на тези общи правила. И в двата случая обаче не са уредени нужните изключения, които биха подсигурили упражняването на тези благоприятни условия в цялостен размер от избрани категории военнослужещи, което в последна сметка би било в полза на военната работа като цяло. Нееднократно Конституционният съд в своята процедура акцентира, че законодателят дължи да уреди сходните случаи по идентичен метод, а другите – по друг, защото единствено по този метод може да се подсигурява равенството пред закона и да се обезпечи правдивост в обществото (Решение № 3 от 2013 година по к.д. № 7 от 2013 г.; Решение №10 от 2022 по к.д. 21/2021 г.). Поради тези аргументи смятам за негодни признатите законови средства за реализира на другояче законните цели по отношение на възстановяване на реда за компенсиране с понижено служебно време, както и по отношение на изискванията за прилагане и отсрочване на платения годишен отпуск.
Уважаеми народни представители,
Това са претекстовете ми да упражня правото си по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България, като върна за ново разискване § 28, т. 2, § 33, т. 2, както и § 38, § 40 и обвързваните § 39 и § 41, както и § 42, § 43, § 44, § 45, § 63, т. 2 от Закона за защитата и въоръжените сили на Република България, признат от 51-вото Народно заседание на 30 октомври 2025 година
В претекстовете си президентът акцентира, че са направени стъпки в вярната посока, целящи възстановяване на синхрона сред способените органи в областта на защитата, както и основаване на регулация по отношение на активността на Върховното основно командване.
Президентът регистрира и нуждата от рационализиране на регламентацията по отношение на пределната възраст за военна работа, за поощряване развиването на университетския състав, както и във връзка с прецизиране реда за разпределение на служебното време, за отчитането и компенсирането му, за използването и отлагането на отпуски. Това обаче не трябва да става по метод, ощетяващ военнослужещите.
Досегашната законодателна процедура за повишаване на пределната възраст за военна работа не докара до решение на казуса с некомплекта във Въоръжените сили, а основава и предпоставки за застой в системата, застоялост в обновяването на командния състав и неспособност за кадрово развиване на офицерския състав. Промените в методите за отчитането и компенсирането на служебното време и новия ред за прилагане на отпуските са причина за ощетяване на военнослужещите и основават условия за спомагателна демотивация.
Държавният глава акцентира в претекстовете, че признатите промени, въпреки и да преследват значими за защитата цели, на процедура могат да задълбочат казуса с дефицита на човешки запас в армията и следва да бъдат в допълнение преосмислени от законодателя.
БГНЕС разгласява цялостния текст на претекстовете:
Уважаеми народни представители,
Подкрепям напъните на законодателя в посока рационализиране на уредбата, регулираща защитата и Въоръжените сили на Република Българя, тъй като това е належащо изискване те да могат да извършват вменената им от Конституцията задача – дейно да подсигуряват суверенитета, сигурността и независимостта на страната и да пазят нейната териториална целокупност (чл. 9, алинея 1-2 ). С признатия Закон за изменение и допълнение на Закона за защитата и въоръжените сили на Република България (ЗИД ЗОВСРБ) са направени стъпки в вярната посока, целящи възстановяване на синхрона сред способените органи в областта на защитата, както и основаване на регулация по отношение на активността на Върховното основно командване.
Независимо от това, не мога да се съглася с обособени разпореждания от ЗИД ЗОВСРБ. Считам, че продължаването на заложения метод на увеличение на пределната възраст за военна работа привилегирова избрана категория военнослужещи, което е незаслужено и демотивиращо за останалия състав на Въоръжените сили. Немалка част от наредбите, свързани с новия режим на отпуските и обезщетенията ще обиден неподходящо най-натоварените звена в защитата, които оперативно и стратегически са ангажирани с поддържането на главните ежедневни функционалности на въоръжените сили. Поради това съм задължен да отвръщам на всеки опит за регулации, които биха се отразили отрицателно върху правата и законните ползи на актуалните и бъдещи български военнослужещи, като предлагам на Вашето внимание следните причини в тази връзка:
1. Споделям концепцията за определяне на насърчителни ограничения, свързани с развиването на университетския състав, и изключително поддръжката на военнослужещи с потвърден принос към развиването на образованието и науката във военно-образователната система. Поради тези аргументи, смятам за позитивно разширението на обсега на категорията хабилитирани военнослужещи, които да имат право да се употребяват от опция за по-висока пределна възраст за военна работа (§ 33, т. 1 ЗИД ЗОВСРБ).
С § 33, т. 2 ЗИД ЗОВСРБ се усилва пределната възраст за военна работа на всички военнослужещи, неупражнили право на пенсия за застрахователен стаж и възраст. Тя става с 5 години по-висока от посочените възрасти в алинея 1 и 2 и със 7 години по-висока от посочената в алинея 3. Като позитивна следва да бъде оценена опцията напускането на системата на бойците (матросите) да бъде отсрочено с 5 години, вместо с досегашните 3, доколкото точно за тази категория лица е планувана и най-ниската пределна възраст.
От друга страна, новият текст на член 160, алинея 4 завишава прекалено вероятния лимит на възрастта за всеки офицер със звание „ военачалник “ („ адмирал “), който ex lege доближава 67 години, без значение дали въпросното лице заема академична служба. По своя обсег това законодателно състояние е невиждано спрямо множеството страни членки на НАТО и Европейски Съюз. Вярно е, че с тези промени законодателят продължава един метод, заложен през 2020 година, чрез който се дава универсално право на всеки военнослужещ, отговарящ на изискванията за пенсиониране, да отсрочи напускането на системата за период, симетричен на пределната му възраст за военна работа в член 160, алинея 1-2 от ЗОВСРБ, без значение от самостоятелния му капацитет за предаване на опит и без значение дали неговата служба постанова справедлива нужда, той да остане на нея по изключение. Поставяйки като решителен аршин типа на званието и желанието на самия военнослужещ, а не обективните характерности на длъжността, тази мярка не позволи казуса със запълването на високия брой вакантни длъжности.
Считам, че новото увеличение на пределната възраст на военнослужещите, неупражнили право на пенсия за застрахователен стаж и възраст, е прекалено и основава условия за опълчване на другите категории военнослужещи. За лицата, притежаващи висше офицерско звание, които не заемат хабилитирана служба, рангът един път е взет поради от законодателя при регламентиране на по принцип по-високата пределна възраст в член 160, алинея 1, т. 6-9 от ЗОВСРБ. На процедура той се регистрира още един път като решителен аршин за самото удължение. Това в последна сметка ще е демотивиращо и непропорционално за онази част от офицерския състав, отговарящ на условията за по-високи звания, само че които не биха могли да бъдат усвоени преди напускането на системата на командния състав, останал на служба след навършване на пенсионна възраст. Само по себе си отлагането на напускането на системата на висшия команден състав чрез прекалено увеличение на оптималната им възраст би осигурило официална непрекъснатост за съответната командна позиция, само че същото не би подсигурило по-висока успеваемост в придобиването, образованието и потреблението на новопридобито въоръжение и техника, каквито цели декларира вносителят на предлагането.
Не е изненада също, че промените на член 160, алинея 4 ЗИД ЗОВСРБ не са статистически или финансово аргументирани. Въпреки нуждата да бъдат подложени на изчерпателен спор, те са направени по реда на член 79, алинея 1 ПОДНС, с цел да бъде заобиколено провеждането на процедура на публични съвещания по реда на член 18а и сл. от Закона за нормативните актове и с цел да не се случат двете четения на законопроекта, както повелява член 88, алинея 1 от Конституцията. Именно това е наложило и последващото постфактум ангажиране на Министерството на защитата с посочените промени, само че в качеството на заинтригувана страна. Макар и трансформирало се в традиция, смятам че такова отклоняване от конституционните и законовите разпореждания на нормотворческия развой не е възможно във връзка с разглеждането на оферти, които имат значими последствия за сферата на защитата и въоръжените сили.
2. Не са препоръчани претекстове, обосноваващи признатото предложение за смяна на член 141, алинея 6, т. 3 ЗОВСРБ, чрез която се редуцира законовият период, след приключването на който няма да могат да се одобряват лица, изпълнявали военна работа (кадрова военна служба). Този период се трансформира от 10 на 3 години, което в допълнение стеснява кръга от лица, които биха могли да се върнат на действителна работа. Така, тази смяна се конфронтира със декларираното в претекстовете, че като цяло измененията целят облекчение на условията за постъпване на военна работа и понижаване на некомплекта.
С § 63, т. 2 ЗИД ЗОВСРБ се задава правилото, че бойците (матросите) се образоват за заграбване на първо сержантско (старшинско) звание в професионалните колежи. Принципно поддържам концепцията на законодателя да бъдат спазвани нужните държавни просветителни условия за приключена степен на професионална подготовка, като изискване да бъдат присвоявани звания. Приложена на процедура обаче, тази наредба ще докара до задълбочаване на казуса с некомплекта в армията. Причината е, че годишният потенциал за образование на войнишкия състав за сержанти в колежите е непълен, т.е. броят на завършващите бойци в колежите е по-малък от броя на напускащия по пределна възраст сержантски състав. За да бъде преодолян действително този проблем, са нужни нормативни промени, отчитащи съществуващите проблеми в системата.
3. Очевидно е, че съществуват проблеми, които постановат рационализиране на регламентацията по отношение на реда за систематизиране на служебното време на военнослужещите, за отчитането и компенсирането му, както и на реда и изискванията за прилагане и отсрочване на отпуски. Считам обаче избрани разпореждания в ЗИД ЗОВСРБ за ощетяващи военнослужещите.
Съгласно § 38 ЗИД ЗОВСРБ се възприема възбрана за компенсиране с понижено време на служебното време над естествената му дълготрайност от 8 часа до общата му дълготрайност от 12 часа. Навярно задачата на законодателя е посредством заличаването на основанието за компенсиране да бъде способствано да не се поставя подобен труд и по този начин да се съблюдава откритата естествена дълготрайност на служебното време от 8 часа на ден и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 194, алинея 1 от ЗОВСРБ). Нито законодателят, нито действителността обаче може да изключат такива случаи, в които военнослужещият е длъжен да поставя ексклузивен труд, в това число заради съществуващия некомплект. Социалната цена на отпадането на тези случаи за компенсиране ще следва да бъде платена отново от самия военнослужещ.
Израз на този метод е и възприетата уредба по отношение на режима на лимитирано компенсиране с понижено време на положените наряди (§ 39, § 40, § 41 ЗИД ЗОВСРБ). Отвъд него остават редица случаи на полагане на ексклузивен труд от военнослужещи. Установява се период за компенсиране на дежурствата до два месеца след края на календарния месец, в който е положено дежурството, по изключение заради обоснована нужда или неотложни служебни аргументи, като след приключването на този период правото на използването му се погасява по отминалост (§ 40 по отношение на член 196, алинея 2 и 3). По този метод неравно третирани ще са военнослужещите, които са в справедлива неспособност да употребяват официално полагащите им се обезщетения в поставения 2-месечен период, заради спецификата на подготовката, даваните наряди и нуждата от застраховане на изправния брой техника. Не на последно място, в новата редакция на член 196, алинея 2 се залагат редица избрания като „ обоснована нужда “, „ неотложни служебни аргументи “, които основават условия за неясноти и субективизъм при използването им от командирите (началниците).
Режимът на обезщетенията отваря опция за полагане на ексклузивен труд, без той да се заплаща. Новият ред не пресича по никакъв метод евентуално високия брой обезщетения в избрани формирования с огромен некомплект.
Макар и да има за своя законна цел действителното практикуване на правото на заплатен годишен отпуск от военнослужещите и предотвратяването на злоупотребите с използването му, новият режим ще има за справедлив резултат затрудняване на носенето на службата в избрани звена на армията. Предвидените учредения за отсрочване на отпуска в член 198б, алинея 3 не обгръщат всички вероятни случаи, при които военнослужещият е бил в справедлива неспособност да употребява напълно или частично полагащия му се отпуск. Това от своя страна ще има за резултат погасяването на тези права на военнослужещите на съображение член 198в, без значение дали те са имали някаква виновност за това.
Фокусирайки се върху следствията от казуса – евентуалните благоприятни условия за злоупотреби с обезщетения и отпуски, законодателят всъщност задълбочава същинския проблем, обвързван с дефицита на човешки запаси в армията. Когато Парламентът основава, променя или анулира правила, той има обвързване да съобрази специфичното състояние на военната работа при минимално засягане на трудовите права на военнослужещите. От една страна, новите регулации по отношение на допустимата междуседмична отмора, опциите за компенсиране на ексклузивен труд и прочие се отклоняват доста от наредбите в Кодекса на труда и в Закона за държавния чиновник. От друга – уредбата по отношение на използването на отпуските става в прочут смисъл аналогична на тези общи правила. И в двата случая обаче не са уредени нужните изключения, които биха подсигурили упражняването на тези благоприятни условия в цялостен размер от избрани категории военнослужещи, което в последна сметка би било в полза на военната работа като цяло. Нееднократно Конституционният съд в своята процедура акцентира, че законодателят дължи да уреди сходните случаи по идентичен метод, а другите – по друг, защото единствено по този метод може да се подсигурява равенството пред закона и да се обезпечи правдивост в обществото (Решение № 3 от 2013 година по к.д. № 7 от 2013 г.; Решение №10 от 2022 по к.д. 21/2021 г.). Поради тези аргументи смятам за негодни признатите законови средства за реализира на другояче законните цели по отношение на възстановяване на реда за компенсиране с понижено служебно време, както и по отношение на изискванията за прилагане и отсрочване на платения годишен отпуск.
Уважаеми народни представители,
Това са претекстовете ми да упражня правото си по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България, като върна за ново разискване § 28, т. 2, § 33, т. 2, както и § 38, § 40 и обвързваните § 39 и § 41, както и § 42, § 43, § 44, § 45, § 63, т. 2 от Закона за защитата и въоръжените сили на Република България, признат от 51-вото Народно заседание на 30 октомври 2025 година
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ