Петър Ганев: България е в най-лошата си фискална позиция от началото на хилядолетието
Държавният дълг в България доближава 30% от Брутният вътрешен продукт през 2025 година
Бюджетът ще е първата огромна задача пред новата власт, в собствен разбор икономистът Петър Ганев, който е част от екипа на Института за пазарна стопанска система. Според него тази задача пред новото държавно управление е изцяло изпълнима.
България е в най-лошата си фискална позиция от началото на новото хилядолетие. В последните 25 години страната регистрира два дълги интервала на бюджетен недостиг.
Първият от 2009 година до 2015 година покрива световната финансова рецесия, последвалата европейска дългова рецесия и банкрута на КТБ.
Вторият обгръща целия интервал след пандемията (2020-2026 г.), като се характеризира с продължителна политическа неустойчивост, бюджети в спешен режим, рекорден растеж на разноските, влошаваща се траектория на бюджета и в последна сметка нарастване на държавния дълг.
Какво значи това в цифри:
Публичните разноски стабилно надвишават границата от 40% от Брутният вътрешен продукт. В края на 2025 година в Народното събрание беше импортиран план на държавен бюджет с обществени разноски в размер на 45% от Брутният вътрешен продукт. Това е неустойчиво равнище, което неизбежно би довело до рекордно повишаване на държавния дълг и разтрошаване на данъчния модел;
Официално регистрираният бюджетен недостиг за 2025 година е в размер на 3,5% от Брутният вътрешен продукт. Само за първите три месеца на 2026 година дефицитът е в размер на 1,5 милиарда евро. Наблюдава се влошаваща се траектория на бюджетния недостиг, като за пръв път равнището на недостиг в страната изпреварва междинното за Европейски Съюз и еврозоната. Без ориентирани ограничения в разходната част България се е насочила към процедура по несъразмерен дефицит;
Държавният дълг в България доближава 30% от Брутният вътрешен продукт през 2025 година При опазване на настоящата траектория на държавните финанси, страната отива към равнища на дълга от порядъка на 45-50% от Брутният вътрешен продукт към 2030 година Това ще бъде разследване от цялостно десетилетие на бюджетни дефицити. Разходите на страната за лихви внезапно се повишават – от под 500 млн. евро през 2023 и 2024 година, до над 1 милиарда евро през 2026 година и 2 милиарда евро през 2029 и 2030 г.;
Всичко това ясно демонстрира за какво бюджетът ще е първата огромна задача пред новата власт. Целта би трябвало да е в посока преодоляване на обществените разноски и връщането им на равнища до 40% от Брутният вътрешен продукт. Това автоматизирано би означавало и възстановяване на бюджетното салдо и надлежно отбягване на сюжет с влизане в процедура по несъразмерен недостиг. Стъпки към преодоляване на харчовете би трябвало да се видят още в постоянния бюджет за 2026 година, в това число по повод разноските за личен състав (достигнали рекорден размер) и планирането на капиталовите разноски на страната.
Важно е да се уточни, че тази задача пред новото държавно управление е изцяло изпълнима. България към момента регистрира добър стопански напредък и се намира в нов интервал на по-висока инфлация. Комбинацията от тези фактори значи мощен растеж на приходите в държавната хазна (около 15% на годишна база). В тази среда консолидацията на бюджета е (все още) по-лесна задача, в съпоставяне да вземем за пример интервала от 2009 и 2010 година, когато имаше номинален спад на приходите в хазната поради внезапен спад на стопанската и капиталовата интензивност, заледяване на заема и доста нарастване на безработицата. Благоприятната среда за приходите обаче не е обезпечена, на фона на опасенията за икономическия напредък в международната стопанска система, което иде да рече, че би трябвало да се работи оптимално бързо.
Примерите на страните в района, които изпуснаха своите бюджети през последните години, са красноречиви. Румъния е страната с най-голям недостиг в Европейски Съюз (нива от 8-9% от БВП) и отворена процедура за несъразмерен недостиг. Страната подвигна налози, умъртви икономическия напредък, а сега, в които би трябвало да се консолидират и разноските се стигна до раздробяване на ръководещата коалиция. Словакия също е в процедура по несъразмерен недостиг (нива от 4-5% от БВП) – и към този момент три следващи години подвигат налози, икономическият напредък си отпътува и не съумяват да понижат дупката в бюджета. Не по-добра е и картината в Унгария – висок недостиг и нулев напредък.
Казано в резюме, в случай че изпуснеш бюджета напълно отвън рамки, следват мъчителни ограничения, нулев напредък и политическа неустойчивост. Ако искаш да има непоклатимост и да управляваш с небосвод от четири години, би трябвало в точния момент да овладееш разноските, да обърнеш траекторията на бюджета и да позволиш на стопанската система да пораства. Последното на процедура ще ти финансира (през бюджета) ръководството.
Източник:
Бюджетът ще е първата огромна задача пред новата власт, в собствен разбор икономистът Петър Ганев, който е част от екипа на Института за пазарна стопанска система. Според него тази задача пред новото държавно управление е изцяло изпълнима.
България е в най-лошата си фискална позиция от началото на новото хилядолетие. В последните 25 години страната регистрира два дълги интервала на бюджетен недостиг.
Първият от 2009 година до 2015 година покрива световната финансова рецесия, последвалата европейска дългова рецесия и банкрута на КТБ.
Вторият обгръща целия интервал след пандемията (2020-2026 г.), като се характеризира с продължителна политическа неустойчивост, бюджети в спешен режим, рекорден растеж на разноските, влошаваща се траектория на бюджета и в последна сметка нарастване на държавния дълг.
Какво значи това в цифри:
Публичните разноски стабилно надвишават границата от 40% от Брутният вътрешен продукт. В края на 2025 година в Народното събрание беше импортиран план на държавен бюджет с обществени разноски в размер на 45% от Брутният вътрешен продукт. Това е неустойчиво равнище, което неизбежно би довело до рекордно повишаване на държавния дълг и разтрошаване на данъчния модел;
Официално регистрираният бюджетен недостиг за 2025 година е в размер на 3,5% от Брутният вътрешен продукт. Само за първите три месеца на 2026 година дефицитът е в размер на 1,5 милиарда евро. Наблюдава се влошаваща се траектория на бюджетния недостиг, като за пръв път равнището на недостиг в страната изпреварва междинното за Европейски Съюз и еврозоната. Без ориентирани ограничения в разходната част България се е насочила към процедура по несъразмерен дефицит;
Държавният дълг в България доближава 30% от Брутният вътрешен продукт през 2025 година При опазване на настоящата траектория на държавните финанси, страната отива към равнища на дълга от порядъка на 45-50% от Брутният вътрешен продукт към 2030 година Това ще бъде разследване от цялостно десетилетие на бюджетни дефицити. Разходите на страната за лихви внезапно се повишават – от под 500 млн. евро през 2023 и 2024 година, до над 1 милиарда евро през 2026 година и 2 милиарда евро през 2029 и 2030 г.;
Всичко това ясно демонстрира за какво бюджетът ще е първата огромна задача пред новата власт. Целта би трябвало да е в посока преодоляване на обществените разноски и връщането им на равнища до 40% от Брутният вътрешен продукт. Това автоматизирано би означавало и възстановяване на бюджетното салдо и надлежно отбягване на сюжет с влизане в процедура по несъразмерен недостиг. Стъпки към преодоляване на харчовете би трябвало да се видят още в постоянния бюджет за 2026 година, в това число по повод разноските за личен състав (достигнали рекорден размер) и планирането на капиталовите разноски на страната.
Важно е да се уточни, че тази задача пред новото държавно управление е изцяло изпълнима. България към момента регистрира добър стопански напредък и се намира в нов интервал на по-висока инфлация. Комбинацията от тези фактори значи мощен растеж на приходите в държавната хазна (около 15% на годишна база). В тази среда консолидацията на бюджета е (все още) по-лесна задача, в съпоставяне да вземем за пример интервала от 2009 и 2010 година, когато имаше номинален спад на приходите в хазната поради внезапен спад на стопанската и капиталовата интензивност, заледяване на заема и доста нарастване на безработицата. Благоприятната среда за приходите обаче не е обезпечена, на фона на опасенията за икономическия напредък в международната стопанска система, което иде да рече, че би трябвало да се работи оптимално бързо.
Примерите на страните в района, които изпуснаха своите бюджети през последните години, са красноречиви. Румъния е страната с най-голям недостиг в Европейски Съюз (нива от 8-9% от БВП) и отворена процедура за несъразмерен недостиг. Страната подвигна налози, умъртви икономическия напредък, а сега, в които би трябвало да се консолидират и разноските се стигна до раздробяване на ръководещата коалиция. Словакия също е в процедура по несъразмерен недостиг (нива от 4-5% от БВП) – и към този момент три следващи години подвигат налози, икономическият напредък си отпътува и не съумяват да понижат дупката в бюджета. Не по-добра е и картината в Унгария – висок недостиг и нулев напредък.
Казано в резюме, в случай че изпуснеш бюджета напълно отвън рамки, следват мъчителни ограничения, нулев напредък и политическа неустойчивост. Ако искаш да има непоклатимост и да управляваш с небосвод от четири години, би трябвало в точния момент да овладееш разноските, да обърнеш траекторията на бюджета и да позволиш на стопанската система да пораства. Последното на процедура ще ти финансира (през бюджета) ръководството.
Източник:
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ