Учени разкриха на каква възраст мозъкът ни работи най-добре
Ако до момента сте считали, че върхът на умствените качества се намира някъде към студентските години, науката има изненада за вас
Нови проучвания демонстрират, че човешкият мозък не доближава своята оптималната успеваемост безусловно в младостта, а в интервал, когато опитът и знанията към този момент са се натрупали.
Дълго време се приемаше, че мозъкът е най-продуктивен в ранните години от живота. Смяташе се, че след 30-35-годишна възраст когнитивните качества стартират последователно да понижават - реакциите се забавят, паметта отслабва, а концентрацията става по-трудна. Учени от Австралия обаче слагат под подозрение тази необятно публикувана визия. Изследването им, оповестено в списание Intelligence, демонстрира, че с възрастта не всичко се губи, а в противен случай - някои от най-ценните умствени качества занапред се развиват.
Анализът на повече от хиляда участници разкрива, че интервалът сред 55 и 60 години може да бъде същинският връх на човешкия разсъдък. Участниците в тази възрастова група демонстрират по-добри резултати от по-младите хора в области като стратегическо мислене, морална зрялост, аналитични качества и резистентност към когнитивни заблуди. Това значи, че мозъкът не се мери единствено със скоростта на реакциите, а със способността да се вижда цялостната картина.
Истинската мощ на зрелия се крие в умеенето да се схващат комплицирани обстановки, да се плануват следствията и да се вземат решения в сложни житейски моменти. Именно този вид мислене постоянно се оказва по-ценен от бързото запомняне или светкавичната реакция. С възрастта в действителност понижава по този начин нареченият флуиден разсъдък - способността за бързо броене, запаметяване и обработка на нова информация. В същото време обаче нараства кристализираният разсъдък - насъбраната база от познания, модели за мислене и житейски решения. Този тип разсъдък освен компенсира някои от измененията в мозъка, само че и основава съществено преимущество при действителни задания. Когато човек би трябвало да вземе значимо решение, да построи тактика или да управлява други хора, точно опитът се трансформира в основен фактор.
Психолозите назовават това " разсъдък на зрелостта ". Колкото повече опит има човек, толкоз повече обстановки и образци може да употребява при решаването на нови проблеми. Това му разрешава по-бързо да открива верния метод и да заобикаля неточности. Промените не се лимитират единствено до интелектуалните качества. Изследванията демонстрират, че с възрастта се развиват и значими личностни качества. Добросъвестността доближава своя връх към 65-годишна възраст, а прочувствената резистентност продължава да се усилва до към 75 години. С течение на времето хората постоянно стават по-спокойни, по-търпеливи и по-уверени в личните си решения.
Способността за морално мислене - да се работи съгласно правила и полезности - също продължава да се развива даже след 70-годишна възраст. Това е интервалът на по този начин наречената " късна зряла възраст " - положение, в което човек не просто мисли дейно, само че и взема решения с по-голяма доза схващане и съпричастност. Именно тогава постоянно се демонстрира особена мъдрост, която съчетава логичност, опит и емпатия. Много хора претърпяват вътрешна рецесия след 45-годишна възраст, тъй като имат чувството, че към този момент не са толкоз продуктивни или не съумяват да следват новите трендове. Научните данни обаче демонстрират изцяло друга картина.
В професионалния свят това от дълго време е видяно. Не е инцидентно, че на стратегически позиции постоянно се намират хора над 50 години. Те имат способността да съчетават познания, опит, резистентност на стрес и умеене за далновидни решения. Зрелият човек по-често вижда причинно-следствените връзки и прави избори не под въздействие на моментни страсти, а след деликатна преценка. Това преимущество намира приложение във всички сфери - от бизнеса до възпитанието на децата. Добрата вест е, че в случай че сте малко над 40 години, мозъкът ви може би занапред навлиза в интервал на най-голяма успеваемост. А в случай че сте по-млади, няма причина да бързате - интелектуалният ви подем може да следва. Той няма да наподобява като силата и ентусиазма на младостта, а ще бъде друг - по-стабилен, по-точен и по-зрял. Възрастта не е ограничаване, а запас, а умеенето да използваме този запас се трансформира в едно от най-важните умения на XXI век.
Нови проучвания демонстрират, че човешкият мозък не доближава своята оптималната успеваемост безусловно в младостта, а в интервал, когато опитът и знанията към този момент са се натрупали.
Дълго време се приемаше, че мозъкът е най-продуктивен в ранните години от живота. Смяташе се, че след 30-35-годишна възраст когнитивните качества стартират последователно да понижават - реакциите се забавят, паметта отслабва, а концентрацията става по-трудна. Учени от Австралия обаче слагат под подозрение тази необятно публикувана визия. Изследването им, оповестено в списание Intelligence, демонстрира, че с възрастта не всичко се губи, а в противен случай - някои от най-ценните умствени качества занапред се развиват.
Анализът на повече от хиляда участници разкрива, че интервалът сред 55 и 60 години може да бъде същинският връх на човешкия разсъдък. Участниците в тази възрастова група демонстрират по-добри резултати от по-младите хора в области като стратегическо мислене, морална зрялост, аналитични качества и резистентност към когнитивни заблуди. Това значи, че мозъкът не се мери единствено със скоростта на реакциите, а със способността да се вижда цялостната картина.
Истинската мощ на зрелия се крие в умеенето да се схващат комплицирани обстановки, да се плануват следствията и да се вземат решения в сложни житейски моменти. Именно този вид мислене постоянно се оказва по-ценен от бързото запомняне или светкавичната реакция. С възрастта в действителност понижава по този начин нареченият флуиден разсъдък - способността за бързо броене, запаметяване и обработка на нова информация. В същото време обаче нараства кристализираният разсъдък - насъбраната база от познания, модели за мислене и житейски решения. Този тип разсъдък освен компенсира някои от измененията в мозъка, само че и основава съществено преимущество при действителни задания. Когато човек би трябвало да вземе значимо решение, да построи тактика или да управлява други хора, точно опитът се трансформира в основен фактор.
Психолозите назовават това " разсъдък на зрелостта ". Колкото повече опит има човек, толкоз повече обстановки и образци може да употребява при решаването на нови проблеми. Това му разрешава по-бързо да открива верния метод и да заобикаля неточности. Промените не се лимитират единствено до интелектуалните качества. Изследванията демонстрират, че с възрастта се развиват и значими личностни качества. Добросъвестността доближава своя връх към 65-годишна възраст, а прочувствената резистентност продължава да се усилва до към 75 години. С течение на времето хората постоянно стават по-спокойни, по-търпеливи и по-уверени в личните си решения.
Способността за морално мислене - да се работи съгласно правила и полезности - също продължава да се развива даже след 70-годишна възраст. Това е интервалът на по този начин наречената " късна зряла възраст " - положение, в което човек не просто мисли дейно, само че и взема решения с по-голяма доза схващане и съпричастност. Именно тогава постоянно се демонстрира особена мъдрост, която съчетава логичност, опит и емпатия. Много хора претърпяват вътрешна рецесия след 45-годишна възраст, тъй като имат чувството, че към този момент не са толкоз продуктивни или не съумяват да следват новите трендове. Научните данни обаче демонстрират изцяло друга картина.
В професионалния свят това от дълго време е видяно. Не е инцидентно, че на стратегически позиции постоянно се намират хора над 50 години. Те имат способността да съчетават познания, опит, резистентност на стрес и умеене за далновидни решения. Зрелият човек по-често вижда причинно-следствените връзки и прави избори не под въздействие на моментни страсти, а след деликатна преценка. Това преимущество намира приложение във всички сфери - от бизнеса до възпитанието на децата. Добрата вест е, че в случай че сте малко над 40 години, мозъкът ви може би занапред навлиза в интервал на най-голяма успеваемост. А в случай че сте по-млади, няма причина да бързате - интелектуалният ви подем може да следва. Той няма да наподобява като силата и ентусиазма на младостта, а ще бъде друг - по-стабилен, по-точен и по-зрял. Възрастта не е ограничаване, а запас, а умеенето да използваме този запас се трансформира в едно от най-важните умения на XXI век.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ