Държавният дълг спада до 88,1 на сто за ЕС, негативни данни за България
Държавният дълг на страните членки на Европейски Съюз е понижен до 88,1 на 100 от Брутният вътрешен продукт през четвъртото тримесечие на 2021 година против 89,9 на 100 през предходното тримесечие, сочат данни на Евростат. За еврозоната спадът е до 95,6 на 100 от Брутният вътрешен продукт против 97,5 в предходния интервал.
За еврозоната спадът се дължи на повишаване на Брутният вътрешен продукт и леко понижение на номиналния дълг, до момента в който за Европейски Съюз като цяло номиналния дълг пораства, само че растежът на Брутният вътрешен продукт го изпреварва.
В съпоставяне с последното тримесечие на 2020 година държавният дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт спада и в Европейски Съюз (от 90 на 100 до 88.1 на сто) и в еврозоната (от 97.2 на 100 до 95.6 на сто).
В края на четвъртото тримесечие на 2021 година дълговите скъпи бумаги са съставлявали 82,6 на 100 от дълга в еврозоната и 82,3 на 100 в Европейски Съюз. Заемите са били респективна 14,2 на 100 и 14,7 на 100, а депозитите - 3,1 на 100 и 3 на 100.
Най-високо съответствие на дълга по отношение на Брутният вътрешен продукт регистрира Гърция (193,3 на 100, следвана от Италия (150,8 на сто), Португалия (127,4 на сто), Испания (118,4 на сто), Франция (112,9 на сто), Белгия (108,2 на сто) и Кипър (103,6 на сто). На противоположния полюс са Естония (18.1 на сто), Люксембург (24,4 на сто) и България (25,1 на сто).
В съпоставяне с третото тримесечие на 2021 година седем страни членки записват нарастване на дълга във връзка с Брутният вътрешен продукт, при 19 то понижава, а в Германия остава без смяна.
Увеличението е най-голямо при Словакия (+1.8 процентни пункта), следвана от Чехия (+1.5 пп), Латвия (+1.3 пп), България (+0.9 пп) и Румъния (+0.6 пп). Най-голям спад регистрира Гърция (-8.3 пп), следвана от Кипър (-5.4 пп), Словения (-5 пп) и Италия (-3.8 пп).
За еврозоната спадът се дължи на повишаване на Брутният вътрешен продукт и леко понижение на номиналния дълг, до момента в който за Европейски Съюз като цяло номиналния дълг пораства, само че растежът на Брутният вътрешен продукт го изпреварва.
В съпоставяне с последното тримесечие на 2020 година държавният дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт спада и в Европейски Съюз (от 90 на 100 до 88.1 на сто) и в еврозоната (от 97.2 на 100 до 95.6 на сто).
В края на четвъртото тримесечие на 2021 година дълговите скъпи бумаги са съставлявали 82,6 на 100 от дълга в еврозоната и 82,3 на 100 в Европейски Съюз. Заемите са били респективна 14,2 на 100 и 14,7 на 100, а депозитите - 3,1 на 100 и 3 на 100.
Най-високо съответствие на дълга по отношение на Брутният вътрешен продукт регистрира Гърция (193,3 на 100, следвана от Италия (150,8 на сто), Португалия (127,4 на сто), Испания (118,4 на сто), Франция (112,9 на сто), Белгия (108,2 на сто) и Кипър (103,6 на сто). На противоположния полюс са Естония (18.1 на сто), Люксембург (24,4 на сто) и България (25,1 на сто).
В съпоставяне с третото тримесечие на 2021 година седем страни членки записват нарастване на дълга във връзка с Брутният вътрешен продукт, при 19 то понижава, а в Германия остава без смяна.
Увеличението е най-голямо при Словакия (+1.8 процентни пункта), следвана от Чехия (+1.5 пп), Латвия (+1.3 пп), България (+0.9 пп) и Румъния (+0.6 пп). Най-голям спад регистрира Гърция (-8.3 пп), следвана от Кипър (-5.4 пп), Словения (-5 пп) и Италия (-3.8 пп).
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ