Колко е задлъжняла България? Създадоха нов дългов калкулатор...
Държавният дълг на България продължава да нараства, предизвестяват икономисти. По техни калкулации всяко българско домакинство към този момент носи тежест от близо 22 000 лв. дълг, като наклонността е тази сума да се усили с към 50% още през идната година.
За да създадат казуса по-разбираем за обществото, специалистите показаха онлайн дългов калкулатор, който разрешава на всеки жител да наблюдава в действително време с какъв брой се усилва задлъжнялостта на страната.
Според икономистите общественият дълг на страната се усилва с към 85 лв. всяка секунда. За една година над 28% от брутния вътрешен артикул отива за обслужване и погашение на задължения.
Експертите припомнят, че всяко ново вдишване на дълг в последна сметка се заплаща от жителите – посредством налози, такси или по-високи осигуровки.
Икономистите предизвестяват за съществени последици
Стоян Панчев от Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП) акцентира, че несъразмерният дълг може да докара до дълготрайни отрицателни резултати:
„ Когато дългът нарасне прекалено, следват по-нисък стопански напредък, по-високо данъчно облагане и загуба на конкурентоспособност. България е дребна и отворена стопанска система и има потребност от ниски налози и сдържан дълг, с цел да бъде конкурентна на международните пазари. “
Експертите показват, че в някои страни след присъединението към еврозоната се следи ускорено повишаване на обществения дълг. Това поражда опасения, че сходна наклонност може да докара и до повишение на налозите в България.
Данъците – неизбежният излаз?
Инвестиционният специалист Макс Баклаян е безапелационен, че при сегашните темпове на задлъжняване данъчният напън е мъчно да бъде избегнат:
„ Осигуровките към този момент се усилват, минималният застрахователен приход пораства, а МВФ предлага преразглеждане на плоския налог. В последна сметка новият дълг би трябвало да бъде изплатен, а това става посредством налозите. “
Той добавя, че повишението им не е наложително да продължи в дълготраен проект, в случай че средствата се употребяват рационално – за инфраструктура, технологии, опазване на здравето и резистентен стопански напредък.
Според специалистите виновното ръководство на обществените финанси не значи просто по-малко заеми, а по-добро потребление на наличните средства. Това може да докара до по-ниски налози, по-висока конкурентоспособност и по-добро качество на живот за жителите.
За да създадат казуса по-разбираем за обществото, специалистите показаха онлайн дългов калкулатор, който разрешава на всеки жител да наблюдава в действително време с какъв брой се усилва задлъжнялостта на страната.
Според икономистите общественият дълг на страната се усилва с към 85 лв. всяка секунда. За една година над 28% от брутния вътрешен артикул отива за обслужване и погашение на задължения.
Експертите припомнят, че всяко ново вдишване на дълг в последна сметка се заплаща от жителите – посредством налози, такси или по-високи осигуровки.
Икономистите предизвестяват за съществени последици
Стоян Панчев от Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП) акцентира, че несъразмерният дълг може да докара до дълготрайни отрицателни резултати:
„ Когато дългът нарасне прекалено, следват по-нисък стопански напредък, по-високо данъчно облагане и загуба на конкурентоспособност. България е дребна и отворена стопанска система и има потребност от ниски налози и сдържан дълг, с цел да бъде конкурентна на международните пазари. “
Експертите показват, че в някои страни след присъединението към еврозоната се следи ускорено повишаване на обществения дълг. Това поражда опасения, че сходна наклонност може да докара и до повишение на налозите в България.
Данъците – неизбежният излаз?
Инвестиционният специалист Макс Баклаян е безапелационен, че при сегашните темпове на задлъжняване данъчният напън е мъчно да бъде избегнат:
„ Осигуровките към този момент се усилват, минималният застрахователен приход пораства, а МВФ предлага преразглеждане на плоския налог. В последна сметка новият дълг би трябвало да бъде изплатен, а това става посредством налозите. “
Той добавя, че повишението им не е наложително да продължи в дълготраен проект, в случай че средствата се употребяват рационално – за инфраструктура, технологии, опазване на здравето и резистентен стопански напредък.
Според специалистите виновното ръководство на обществените финанси не значи просто по-малко заеми, а по-добро потребление на наличните средства. Това може да докара до по-ниски налози, по-висока конкурентоспособност и по-добро качество на живот за жителите.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ