Държавният натиск над религиите расте навсякъде, България е със средна оценка
Държавните ограничавания върху свободното изповядване на религия се усилват на всички места по света, само че мюсюлманските страни си остават най-строги в отношението към религиите. Това демонстрира годишният отчет на американския проучвателен център " Пю ".
България има междинни оценки – 4.5 пункта по скалата от 1 до 10 във връзка с фаворизирането на избрана религия; 4.3 за оценка на общото законодателство, 4.9 за издевателството към религиозни групи, 6.0 за рестриктивните мерки на религиозната активност от държавното управление и 6 за враждебността по отношение на религиозни правила. С 3.3 е оценено насилието сред религиите, с 2.5 самостоятелния тормоз и 3.3 религиозното принуждение от проведени групи.
За образец отчетът дава физическите набези против Свидетелите на Йехова и мормоните, както и казусът през юни 2017 година, когато дъщерите и брачната половинка на мюсюлмански свещеник бяха нападнати в супермаркет. Цитират се и недоволства на протетантски свещеник, че с сътрудниците му са били унизени от православни свещеници.
Първенците
Повечето страни с най-високи оценки във връзка с държавната поддръжка към избрана вяра са мюсюлмански – Афганистан, Бахрейн, Бангладеш са в топ 3. Четвърта обаче е Гърция, която дефинира православието като " преобладаваща вяра " и финансира образованието и заплаща заплатите на духовниците. Пета е Исландия, където държавното управление дава финансова поддръжка на Лутеранската черква, каквато другите религии не получават.
Следват ги Ирак, Кувейт, Малайзия, Малдивите, Мавритания, Мароко, Оман, Пакистан, Палестинската автономност, Саудитска Арабия, Судан, Англия (където монархът е и глава на Англиканската църква) и оспорваната територия Западна Сахара.
Натиск от страната и от обществото
В десетилетието сред 2007 година и 2017 година рестриктивните мерки върху религиите в целия свят се усилват доста. Социалната неприязън – тормоз и принуждение от страна на частни лица, организации или групировки – също.
Сега общо 52 страни, измежду които Китай, Индонезия и Русия, постановат " тежки " или " доста тежки " ограничавания на религиите. През 2007 година в тази група е имало 40 страни. Броят на страните, в които тормозът е най-голям, се е нараснал от 39 на 56.
Обичайно държавните регулации са най-масови – измежду тях са закони, ограничаващи религиозната независимост, да вземем за пример посредством условие вероизповеденията да бъдат регистрирани, и държавно фаворизиране на избрана вяра – посредством бюджетно финансиране, да вземем за пример. В световен мащаб такива прояви са се нараснали с 20% за изследваните 10 години.
Що се отнася до публичната неприязън, отчетът регистрира повишение на издевателството, обвързван с религиозните правила – да вземем за пример, към дами, които не се обличат по отношение на каноните на вярата.
Ограниченията в Близкия Изток и Северна Африка по традиция са високи и страните от района не престават да са начело; само че най-големите скокове се виждат в Европа, поради ограниченията против ислямските женски дрехи, и Субсахарска Африка поради нападенията на войнстващи религиозните групировки.
Държавите в този район имат двойно по-високи резултати от междинното за страните във всеки различен във връзка с държавната поддръжка за избрана вяра. 19 от 20-те страни там (с изключение на Ливан) показват желания в законите си към дадена вяра като публична или желана. Израел е единствената, в която въпросната вяра не е ислямът.
Откъде идват данните
" Пю " събира информацията си от десетки обществено налични източници, в това число годишните отчети на Държавния департамент на Съединени американски щати и Комисията за интернационалните религиозни свободи, организации на Европейски Съюз и Организация на обединените нации и няколко самостоятелни институции. Всеки отчет обгръща събитията отпреди към 18 до 24 месеца, като тазгодишният е за 2017 година
Франция и Катар, да вземем за пример, имат високи индикатори във връзка с държавните ограничавания. В европейската страна това е по този начин поради възбраните за забулването на държавно и локално равнище, до момента в който в Катар – поради това, че ислямът е формалната държавна вяра съгласно конституцията.
България има междинни оценки – 4.5 пункта по скалата от 1 до 10 във връзка с фаворизирането на избрана религия; 4.3 за оценка на общото законодателство, 4.9 за издевателството към религиозни групи, 6.0 за рестриктивните мерки на религиозната активност от държавното управление и 6 за враждебността по отношение на религиозни правила. С 3.3 е оценено насилието сред религиите, с 2.5 самостоятелния тормоз и 3.3 религиозното принуждение от проведени групи.
За образец отчетът дава физическите набези против Свидетелите на Йехова и мормоните, както и казусът през юни 2017 година, когато дъщерите и брачната половинка на мюсюлмански свещеник бяха нападнати в супермаркет. Цитират се и недоволства на протетантски свещеник, че с сътрудниците му са били унизени от православни свещеници.
Първенците
Повечето страни с най-високи оценки във връзка с държавната поддръжка към избрана вяра са мюсюлмански – Афганистан, Бахрейн, Бангладеш са в топ 3. Четвърта обаче е Гърция, която дефинира православието като " преобладаваща вяра " и финансира образованието и заплаща заплатите на духовниците. Пета е Исландия, където държавното управление дава финансова поддръжка на Лутеранската черква, каквато другите религии не получават.
Следват ги Ирак, Кувейт, Малайзия, Малдивите, Мавритания, Мароко, Оман, Пакистан, Палестинската автономност, Саудитска Арабия, Судан, Англия (където монархът е и глава на Англиканската църква) и оспорваната територия Западна Сахара.
Натиск от страната и от обществото
В десетилетието сред 2007 година и 2017 година рестриктивните мерки върху религиите в целия свят се усилват доста. Социалната неприязън – тормоз и принуждение от страна на частни лица, организации или групировки – също.
Сега общо 52 страни, измежду които Китай, Индонезия и Русия, постановат " тежки " или " доста тежки " ограничавания на религиите. През 2007 година в тази група е имало 40 страни. Броят на страните, в които тормозът е най-голям, се е нараснал от 39 на 56.
Обичайно държавните регулации са най-масови – измежду тях са закони, ограничаващи религиозната независимост, да вземем за пример посредством условие вероизповеденията да бъдат регистрирани, и държавно фаворизиране на избрана вяра – посредством бюджетно финансиране, да вземем за пример. В световен мащаб такива прояви са се нараснали с 20% за изследваните 10 години.
Що се отнася до публичната неприязън, отчетът регистрира повишение на издевателството, обвързван с религиозните правила – да вземем за пример, към дами, които не се обличат по отношение на каноните на вярата.
Ограниченията в Близкия Изток и Северна Африка по традиция са високи и страните от района не престават да са начело; само че най-големите скокове се виждат в Европа, поради ограниченията против ислямските женски дрехи, и Субсахарска Африка поради нападенията на войнстващи религиозните групировки.
Държавите в този район имат двойно по-високи резултати от междинното за страните във всеки различен във връзка с държавната поддръжка за избрана вяра. 19 от 20-те страни там (с изключение на Ливан) показват желания в законите си към дадена вяра като публична или желана. Израел е единствената, в която въпросната вяра не е ислямът.
Откъде идват данните
" Пю " събира информацията си от десетки обществено налични източници, в това число годишните отчети на Държавния департамент на Съединени американски щати и Комисията за интернационалните религиозни свободи, организации на Европейски Съюз и Организация на обединените нации и няколко самостоятелни институции. Всеки отчет обгръща събитията отпреди към 18 до 24 месеца, като тазгодишният е за 2017 година
Франция и Катар, да вземем за пример, имат високи индикатори във връзка с държавните ограничавания. В европейската страна това е по този начин поради възбраните за забулването на държавно и локално равнище, до момента в който в Катар – поради това, че ислямът е формалната държавна вяра съгласно конституцията.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ