Държавната субсидия за киноиндустрията ще се разпределя по нов неясен

Държавната дотация за киноиндустрията ще се разпределя по нов неразбираем към този момент метод през 2018 година Това излиза наяве от известие на държавната пресслужба във връзка утвърдените промени в Закона за филмовата промишленост. Те се вършат поради обстоятелството, че България не извършва европейски условия в тази област и е сложена под наблюдаване от Брюксел, както и за реформиране на модела.

Промените в закона бяха поискани от редица известни кинорежисьори през лятото в отворено писмо до Народното събрание и премиера. Те упорстваха за нов модел на финансиране на производството на филми и се оповестиха срещу сегашната процедура, при която пет-шест кино лентата взимат цялата годишна дотация.

В същото време филми, получили интернационално самопризнание, се отхвърля да бъдат финансирани от Националния кино център и получават средства от други страни, с помощта на обстоятелството че са копродукции.

Новата скица

Към момента Министерството на културата не е показало публично по каква скица ще се субсидира киноиндустрията през 2018 година Mediapool към момента не е получил отговор на запитването от културното ведомство и от Националния кино център.

За тази година държавното подкрепяне на филмовата промишленост беше 13.2 млн. лева Правилата, по които се отпускаха парите са: за филмопроизводство – не по-малко от 80% от бюджета, за разпространяване и показ – не по-малко от 10% от бюджета, за промоция на български филми – не по-малко от 5% от бюджета и останалите - за подкрепяне основаването на български филми, свързани с национални прояви и празнувания на събития и бележити дейци. На уеб страницата на Националния кино център няма информация по какъв начин са разпределени тези средства – за кого, защо и какъв брой.

Кинорежисьорите упорстваха размерът на държавната дотация да се усили и да се обвърже като % от бюджета на Министерството на културата. Предложението им беше за 15%, което означаваше към 23–25 млн. лева да бъде годишната дотация за киноиндустрията.

Освен това желаеха и друго финансиране за компаниите. Предложиха и примерно систематизиране на дотацията: за произвеждане на игрално кино - 30 % за общоприети филми (които могат да получат до 50 % от бюджета си), 30% за нискобюджетни и микробюджетни игрални филми (които могат да получат до 80 % от бюджета си), 30 % за първи и втори пълнометражни филми (които могат да получат до 80 % от бюджета си), 5 % за късометражни филми (до 80 % от бюджета си) и 5 % за развиване на планове (до 80 % от бюджета си).

Преди време министърът на културата Боил Банов даде обещание повече пари за кино, които да се разпределят сред повече претенденти, а не както в този момент - сред няколко. Публично не е представял новата скица.

Премахване на дискриминационни текстове

С предлаганите промени в Закона за филмовата промишленост се отстраняват редица дискриминационни текстове, които опонират на правото на Европейския съюз.

Отпада текстът, съгласно който създателите на филми, създадени на територията на страната, би трябвало да имат българско поданство.

Заради този текст сега България е сложена под наблюдаване от Европейската комисия във връзка с парите за киноиндустрията, което няма да завърши, до момента в който този текст в закона не бъде отстранен, излиза наяве от държавното известие.

Изискването на Европейски Съюз е да има равнопоставеност сред претендентите, а не да се дава преимущество на българите.

Български създатели могат да аплайват за финансиране в други страни и получават утвърждение, като по този начин са основани едни от най-успешните филми през последните години, които у нас в никакъв случай не биха получили финансиране.

Например, анимацията " Сляпата Вайша " на Теодор Ушев и Георги Господинов, финансирана от Канадския кино център, която стигна до номинация за " Оскар ".

Другият дискриминационен текст, който се трансформира, е обвързван с това, къде да се изхарчи отпуснатата дотация.

Сега законът планува не по-малко от 75 на 100 от отпуснатата дотация да бъде изхарчена в България, като се дава право на Националния съвет за кино всяка година да дефинира и по-висок % за разходване. Това слага създателите пред невъзможността да снимат отвън страната. Сега се вкарва горен предел. Не излиза наяве до каква степен ще бъдат изпълнени европейските правила, съгласно които държавите-членки могат да изискат от плановете минимално ниво на индустриална активност на своя територия като изискване за приемане на държавна помощ, само че това ниво не може да надвишава 50% от целия бюджет на продукцията.

Абсурдното определение " сложен филм "

Абсурдно звучи поправката в закона, с която се вкарва легално определение за " сложен филм ". Това е филм, чиято единствена версия е на български език, се споделя в държавното прессъобщение, без да излиза наяве какво се крие зад това.

От претекстовете към законопроекта се схваща, че новата формулировка " сложен филм " заменя досегашната " нискобюджетен " филм, която е доста по-ясна. " Нискобюджетен " филм е филм с бюджет не по-голям от 60 на 100 от средностатистическия бюджет на европейски филм за миналата година по данни на Европейската аудио-визуална обсерватория.

" Въвеждането на легално определение за сложен филм е от особена значимост, защото възприетите в Европейски Съюз политики, отреждат основно значение точно на този тип произведения, при установяване на параметрите и лимитите за финансово подкрепяне на производството, промоцията и разпространяването на игрални, документални и анимационни филми на територия на Европейски Съюз ", се споделя в претекстовете към законопроекта.

С измененията в закона се оферират и ограничения за понижаване на административната тежест. Отпада условието за включване в обществения указател на филмовите продуценти, разпространителите на филми и на лицата, осъществяващи показ на филми на територията на България, даването на настоящо уверение за регистриране в Търговския указател. Цялата тази информация ще се събира по длъжностен път, е посочено в държавното известие.

Промените са козметични

Предложените промени в закона са козметични и няма да доведат до решаването на главното ни искане – повече пари за кино и друг размер на дотация за другите жанрове кино, разяснява пред Mediapool кинорежисьорът Камен Калев.