Държавната петролна компания се закрива, скоро законопроектът ще бъде внесен в парламента
Държавната петролна компания (ДКК) се закрива и скоро ще внесем законопроект, обвързван с това, съобщи вицепремиерът и министър на стопанската система и промишлеността Корнелия Нинова в отговор на депутатски въпрос в границите на представянето на проектобюджета за 2022 година в отрасловата парламентарна комисия.
Вицепремиерът заяви, че остава открит въпросът за съхранението на запасите на горива. Обсъждаме с компаниите, които са длъжни по закон да съхраняват ресурси, да заплатят това обвързване, тези ресурси под формата на средства, а страната да ги купува, съхранява и да отговоря, с цел да бъдат те безусловно обезпечени и да не зависят от частни ползи, от това коя компания дали ги съхранява, или не. Понякога заниженият надзор в тази сфера демонстрира, че не всички си извършват задължението да пазят ресурси, изясни икономическият министър. Затова ние считаме, че страната би трябвало да поеме огромния ангажимент, да ги обезпечи, страната има задоволително терени, където да ги съхранява, а компаниите, чието обвързване е това, да ги заплащат, добави Нинова, представена от Българска телеграфна агенция. В проектобюджета на Министерството на стопанската система и промишлеността са планувани спомагателни 90.048 млн. лв.. От тази сума 57,1 млн. лв. са трансфер към Държавното дружество " Управление и стопанисване на язовири ". В проектобюджета на министерството на Нинова са планувани и спомагателни прехвърляния от 572.5 хиляди лв. за Комисията за отбрана на потребителите за поставената от вицепремиера предпочитана активност - отбрана на хората от злоупотреби на пазара и от деформиране на конкурентната среда от разнообразни стопански субекти.
Вицепремиерът посочи, че в проектобюджета на ведомството са сложени значими цели в девет бюджетни стратегии.
За облекчение на регулациите за бизнеса са планувани 3.9 млн. лв., сподели Нинова и добави, че към този момент са разпознати съвсем към 150 поднормативни актове, които би трябвало да бъдат прегледани. Програмата за поощряване на дребните и междинните предприятия и промишлеността е на стойност 1.141 млн. лв., като посредством нея се цели възстановяване на конкурентоспособността на компаниите, дигитализацията им и експортното насочване. По програмата за протекция на обектите на индустриална благосъстоятелност са планувани 3.7 млн. лв.. Друга стратегия е за инфраструктурата по качеството в поддръжка развиването на стопанската система. Програмата за възстановяване на опциите за присъединяване в единния европейски пазар е на стойност 895.5 хиляди лв.. По програмата за преструктуриране и дейно ръководство на държавната благосъстоятелност и в частност на Държавната консолидационна компания и дъщерните й сдружения са планувани 41.176 млн. лв.. „ През последните години България резервира непоклатимост на икономическата среда, само че рецесията от COVID-19 се отрази отрицателно и на някои стопански процеси. Според прогнозата на Министерство на финансите растежът на Брутният вътрешен продукт през 2022 година се чака да бъде 4.8%, който е движен от вложенията. В цялостния бюджет обществените вложения се усилват съвсем двойно, от 2.9% на 4.8% от Брутният вътрешен продукт “, сподели още Нинова пред депутатите от икономическата комисия. По думите й тази държавна политика се чака да бъде допълнена и от средствата от Националния проект за възобновяване и резистентност. „ Нашата позиция е за повече директна помощ към българския бизнес в Плана за възобновяване и резистентност “, безапелационна бе тя. По отношение на макроикономическите индикатори Нинова изясни, че България е на 17-о място по Брутният вътрешен продукт измежду страните в Европейския съюз и е малко над междинния за Европейски Съюз. „ Очакванията на Европейската комисия за българската стопанска система са за засилено потребителско търсене, растеж на заплатите и растеж на износа “, съобщи тя, като добави, че все пак прогнозите за нарастването на стопанската система при тях са по-консервативни.
Вицепремиерът заяви, че остава открит въпросът за съхранението на запасите на горива. Обсъждаме с компаниите, които са длъжни по закон да съхраняват ресурси, да заплатят това обвързване, тези ресурси под формата на средства, а страната да ги купува, съхранява и да отговоря, с цел да бъдат те безусловно обезпечени и да не зависят от частни ползи, от това коя компания дали ги съхранява, или не. Понякога заниженият надзор в тази сфера демонстрира, че не всички си извършват задължението да пазят ресурси, изясни икономическият министър. Затова ние считаме, че страната би трябвало да поеме огромния ангажимент, да ги обезпечи, страната има задоволително терени, където да ги съхранява, а компаниите, чието обвързване е това, да ги заплащат, добави Нинова, представена от Българска телеграфна агенция. В проектобюджета на Министерството на стопанската система и промишлеността са планувани спомагателни 90.048 млн. лв.. От тази сума 57,1 млн. лв. са трансфер към Държавното дружество " Управление и стопанисване на язовири ". В проектобюджета на министерството на Нинова са планувани и спомагателни прехвърляния от 572.5 хиляди лв. за Комисията за отбрана на потребителите за поставената от вицепремиера предпочитана активност - отбрана на хората от злоупотреби на пазара и от деформиране на конкурентната среда от разнообразни стопански субекти.
Вицепремиерът посочи, че в проектобюджета на ведомството са сложени значими цели в девет бюджетни стратегии.
За облекчение на регулациите за бизнеса са планувани 3.9 млн. лв., сподели Нинова и добави, че към този момент са разпознати съвсем към 150 поднормативни актове, които би трябвало да бъдат прегледани. Програмата за поощряване на дребните и междинните предприятия и промишлеността е на стойност 1.141 млн. лв., като посредством нея се цели възстановяване на конкурентоспособността на компаниите, дигитализацията им и експортното насочване. По програмата за протекция на обектите на индустриална благосъстоятелност са планувани 3.7 млн. лв.. Друга стратегия е за инфраструктурата по качеството в поддръжка развиването на стопанската система. Програмата за възстановяване на опциите за присъединяване в единния европейски пазар е на стойност 895.5 хиляди лв.. По програмата за преструктуриране и дейно ръководство на държавната благосъстоятелност и в частност на Държавната консолидационна компания и дъщерните й сдружения са планувани 41.176 млн. лв.. „ През последните години България резервира непоклатимост на икономическата среда, само че рецесията от COVID-19 се отрази отрицателно и на някои стопански процеси. Според прогнозата на Министерство на финансите растежът на Брутният вътрешен продукт през 2022 година се чака да бъде 4.8%, който е движен от вложенията. В цялостния бюджет обществените вложения се усилват съвсем двойно, от 2.9% на 4.8% от Брутният вътрешен продукт “, сподели още Нинова пред депутатите от икономическата комисия. По думите й тази държавна политика се чака да бъде допълнена и от средствата от Националния проект за възобновяване и резистентност. „ Нашата позиция е за повече директна помощ към българския бизнес в Плана за възобновяване и резистентност “, безапелационна бе тя. По отношение на макроикономическите индикатори Нинова изясни, че България е на 17-о място по Брутният вътрешен продукт измежду страните в Европейския съюз и е малко над междинния за Европейски Съюз. „ Очакванията на Европейската комисия за българската стопанска система са за засилено потребителско търсене, растеж на заплатите и растеж на износа “, съобщи тя, като добави, че все пак прогнозите за нарастването на стопанската система при тях са по-консервативни.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ