Проф. Теодора Георгиева, зам.-ректор на Международното висше бизнес училище в Ботевград, пред „Труд: Бизнесът става все по-активен в подкрепа на науката
Държавната администрация към момента не е потвърдила, че може да формулира ясни цели за учреден на нововъведенията стопански напредък
Проф. Теодора Георгиева е заместник-ректор по научноизследователската активност в Международното висше бизнес учебно заведение, Ботевград, и старши специалист във Фондация “Приложни проучвания и връзки ”. Тя координира работата по подготовката на годишния отчет Иновации.бг, който проучва положението и опциите за развиване на националната иновационна система.
– Иновациите в бизнеса и промишлеността са част от концепцията за новия вид стопанска система, към която Европейски Съюз се стреми. Как българската индустрия се вписва в този проект?
– Иновациите, т.е. превръщането на новото научно познание в съответни на практика решения, са това, което осмисля вложенията в научни проучвания. За задачата, извънредно значимо е да се предизвиква взаимоотношението сред другите участници в иновационната система – шерване на хрумвания, взаимна изследователска активност, софтуерен трансфер. Особеното за България е, че сходен тип взаимоотношения се реализират най-вече на лична основа сред обособени представители на университетите, изследователските звена и бизнеса, и не е институционализирано.
Що се отнася до бизнеса, той става все по-активен и с възходящи вложения за изследователска и иновационна активност. Нещо, което не може да се каже за държавния бранш и висшето обучение.
– България се трансформира в хъб в Югоизточна Европа за предприемачество и нововъведения. Съгласни ли сте с това изказване? Какъв е капацитетът на страната ни да бъде локомотив за стопанска система, построена на познания и нововъведения?
– България има капацитета да се трансформира в хъб за предприемачество и нововъведения на Балканите и в границите на Югоизточна Европа. Друг въпрос е, обаче, дали този капацитет ще се употребява. Данните от интернационалните и европейски проучвания, в които е показана и нашата страна, приказват по-скоро за противоположното. България продължава да стои в дъното на Европейското иновационна табло, което съпоставя националния иновационен капацитет на страните членки.
В други ранглисти, да вземем за пример Глобалния иновационен показател, страната ни записва напредване напред в класацията, което се дължи на промени в броя на включените страни и закъснение при някои от тях.
След 10 години пълноправно участие на България в Европейски Съюз, държавната администрация към момента не е потвърдила, че може да формулира ясни цели за учреден на нововъведенията стопански напредък, и дейно да ползва схеми за систематизиране на обществен запас в интерес на публични, а не на частни, ползи.
– Какво е мнението Ви за прилаганите сега национални политики в поддръжка на нововъведенията и предприемачеството? Доколко през годините Вашите рекомендации като специалист и създател на отчета Иновации.бг в тази тенденция са се превръщали в действителни дейности?
– Развитието на иновационния капацитет на българската стопанска система се случва в следствие от въздействието на външни фактори (европейско структурно финансиране, напън за създаването на насочената към нововъведенията национална политическа рамка) и макар вътрешните бариери (неразбиране по отношение на смисъла на нововъведенията, липса на целенасочени механизми за стимулиране на предприемаческата и иновационната просвета, корупция). В този смисъл България продължава да бъде „ подизпълнител “ на решения, взети отвън страната. Продължава да има безнаказани злоупотреби с народен запас, предопределен за просвета. Няма изцяло виждане за целите за развиване на националната стопанска система. Затова индикаторите за вложените запаси в националната иновационна екосистема и резултатите от нейното действие мощно варират. Необходима е интегрирана национална тактика с акцент върху взаимоотношението „ просвета – обучение – нововъведения “ с по-малко цели и съсредоточено финансиране. Също по този начин единна административна конструкция за ръководство и финансиране на научните проучвания и нововъведенията. Препоръчваме въвеждане на най-малко тригодишен небосвод на обмисляне на националните средства за изследователска активност и нововъведения и обвързване с ясни упования за резултати и артикули. Призоваваме и към използването на ограничения за иновационно развиване на нискотехнологични микро- и дребни предприятия посредством грантови схеми с по-висок интензитет на безвъзмездната помощ, само че по-малки общи стойности на плановете. По доста от тези оферти не се работи или направеното е незадоволително.
– Управлението на нововъведенията е значителен детайл на фирмения мениджмънт във всички браншове. Как оценявате успеваемостта на този мениджмънт в другите браншове? Кои са сполучливите практики в това отношение?
– През 2006 година Европейската комисия стартира приложението на методологията IMP?rove за оценка на иновационния мениджмънт на МСП в страните от Европейски Съюз. То е част от безплатните услуги на Enterprise Europe Network – България. Изготвя се обстоен отчет с бенчмаркинг-анализ с водещи компании от сектора и на пазари, на които компанията е показана. Компаниите получават пътна карта за възстановяване на иновационния мениджмънт и могат да вземат участие в Конкурса за новаторско дружество на Фондация „ Приложни проучвания и връзки “ в категорията Иновативен мениджмънт. По данни на наше изследване от 2017 година, което обгръща интервала 2013-2016 година иновационната интензивност на компаниите в по-голямата си степен е насочена към промени, свързани с увеличение на приходите, за сметка на основаването на коренно нови оферти. 80% от предприятията показват, че избрана част от облагата им се генерира на база иновационни разработки. За 14,6% от предприятията цялата облага се генерира от нововъведения (представители както на високотехнологичния бранш, по този начин и на обичайните дейности). За четири години броят на предприятията с сполучливо внедрени процесни и организационни нововъведения нараства двойно. Но едвам 29% от фирмите са употребявали външно обществено финансиране. Близо 70% от изследваните предприятия разчитат в избрана степен на външните пазари при валидиране триумфа на иновационните си планове.
– Тече акцията на 13-ото издание на Конкурса за новаторско дружество на годината. Как се трансформира профилът на претендентите и спечелилите през годините? Има ли мода в нововъведенията, която компаниите следват?
– Увеличава се броят на компаниите, които се интересуват от присъединяване в състезанието. За тях сходна премия е значим маркетингов инструмент и значимо самопризнание за вложените старания. В началото, когато стартирахме тази самодейност, нововъведенията се определяха единствено като продуктови или единствено като процесни, нововъведения в огромни или в дребни предприятия, нововъведения в избрани браншове. В момента иновационната активност има мултидисциплинарен темперамент – визира разнообразни области и има многостранни въздействия. Това промени и категориите, в които разгласяваме награди – зелени нововъведения, обществени нововъведения, качество на живот. На процедура, компании от всеки бранш могат да аплайват в тези категории, като най-съществен е резултатът и дълготрайното влияние върху пазарите и обществото като цяло.
Проф. Теодора Георгиева е заместник-ректор по научноизследователската активност в Международното висше бизнес учебно заведение, Ботевград, и старши специалист във Фондация “Приложни проучвания и връзки ”. Тя координира работата по подготовката на годишния отчет Иновации.бг, който проучва положението и опциите за развиване на националната иновационна система.
– Иновациите в бизнеса и промишлеността са част от концепцията за новия вид стопанска система, към която Европейски Съюз се стреми. Как българската индустрия се вписва в този проект?
– Иновациите, т.е. превръщането на новото научно познание в съответни на практика решения, са това, което осмисля вложенията в научни проучвания. За задачата, извънредно значимо е да се предизвиква взаимоотношението сред другите участници в иновационната система – шерване на хрумвания, взаимна изследователска активност, софтуерен трансфер. Особеното за България е, че сходен тип взаимоотношения се реализират най-вече на лична основа сред обособени представители на университетите, изследователските звена и бизнеса, и не е институционализирано.
Що се отнася до бизнеса, той става все по-активен и с възходящи вложения за изследователска и иновационна активност. Нещо, което не може да се каже за държавния бранш и висшето обучение.
– България се трансформира в хъб в Югоизточна Европа за предприемачество и нововъведения. Съгласни ли сте с това изказване? Какъв е капацитетът на страната ни да бъде локомотив за стопанска система, построена на познания и нововъведения?
– България има капацитета да се трансформира в хъб за предприемачество и нововъведения на Балканите и в границите на Югоизточна Европа. Друг въпрос е, обаче, дали този капацитет ще се употребява. Данните от интернационалните и европейски проучвания, в които е показана и нашата страна, приказват по-скоро за противоположното. България продължава да стои в дъното на Европейското иновационна табло, което съпоставя националния иновационен капацитет на страните членки.
В други ранглисти, да вземем за пример Глобалния иновационен показател, страната ни записва напредване напред в класацията, което се дължи на промени в броя на включените страни и закъснение при някои от тях.
След 10 години пълноправно участие на България в Европейски Съюз, държавната администрация към момента не е потвърдила, че може да формулира ясни цели за учреден на нововъведенията стопански напредък, и дейно да ползва схеми за систематизиране на обществен запас в интерес на публични, а не на частни, ползи.
– Какво е мнението Ви за прилаганите сега национални политики в поддръжка на нововъведенията и предприемачеството? Доколко през годините Вашите рекомендации като специалист и създател на отчета Иновации.бг в тази тенденция са се превръщали в действителни дейности?
– Развитието на иновационния капацитет на българската стопанска система се случва в следствие от въздействието на външни фактори (европейско структурно финансиране, напън за създаването на насочената към нововъведенията национална политическа рамка) и макар вътрешните бариери (неразбиране по отношение на смисъла на нововъведенията, липса на целенасочени механизми за стимулиране на предприемаческата и иновационната просвета, корупция). В този смисъл България продължава да бъде „ подизпълнител “ на решения, взети отвън страната. Продължава да има безнаказани злоупотреби с народен запас, предопределен за просвета. Няма изцяло виждане за целите за развиване на националната стопанска система. Затова индикаторите за вложените запаси в националната иновационна екосистема и резултатите от нейното действие мощно варират. Необходима е интегрирана национална тактика с акцент върху взаимоотношението „ просвета – обучение – нововъведения “ с по-малко цели и съсредоточено финансиране. Също по този начин единна административна конструкция за ръководство и финансиране на научните проучвания и нововъведенията. Препоръчваме въвеждане на най-малко тригодишен небосвод на обмисляне на националните средства за изследователска активност и нововъведения и обвързване с ясни упования за резултати и артикули. Призоваваме и към използването на ограничения за иновационно развиване на нискотехнологични микро- и дребни предприятия посредством грантови схеми с по-висок интензитет на безвъзмездната помощ, само че по-малки общи стойности на плановете. По доста от тези оферти не се работи или направеното е незадоволително.
– Управлението на нововъведенията е значителен детайл на фирмения мениджмънт във всички браншове. Как оценявате успеваемостта на този мениджмънт в другите браншове? Кои са сполучливите практики в това отношение?
– През 2006 година Европейската комисия стартира приложението на методологията IMP?rove за оценка на иновационния мениджмънт на МСП в страните от Европейски Съюз. То е част от безплатните услуги на Enterprise Europe Network – България. Изготвя се обстоен отчет с бенчмаркинг-анализ с водещи компании от сектора и на пазари, на които компанията е показана. Компаниите получават пътна карта за възстановяване на иновационния мениджмънт и могат да вземат участие в Конкурса за новаторско дружество на Фондация „ Приложни проучвания и връзки “ в категорията Иновативен мениджмънт. По данни на наше изследване от 2017 година, което обгръща интервала 2013-2016 година иновационната интензивност на компаниите в по-голямата си степен е насочена към промени, свързани с увеличение на приходите, за сметка на основаването на коренно нови оферти. 80% от предприятията показват, че избрана част от облагата им се генерира на база иновационни разработки. За 14,6% от предприятията цялата облага се генерира от нововъведения (представители както на високотехнологичния бранш, по този начин и на обичайните дейности). За четири години броят на предприятията с сполучливо внедрени процесни и организационни нововъведения нараства двойно. Но едвам 29% от фирмите са употребявали външно обществено финансиране. Близо 70% от изследваните предприятия разчитат в избрана степен на външните пазари при валидиране триумфа на иновационните си планове.
– Тече акцията на 13-ото издание на Конкурса за новаторско дружество на годината. Как се трансформира профилът на претендентите и спечелилите през годините? Има ли мода в нововъведенията, която компаниите следват?
– Увеличава се броят на компаниите, които се интересуват от присъединяване в състезанието. За тях сходна премия е значим маркетингов инструмент и значимо самопризнание за вложените старания. В началото, когато стартирахме тази самодейност, нововъведенията се определяха единствено като продуктови или единствено като процесни, нововъведения в огромни или в дребни предприятия, нововъведения в избрани браншове. В момента иновационната активност има мултидисциплинарен темперамент – визира разнообразни области и има многостранни въздействия. Това промени и категориите, в които разгласяваме награди – зелени нововъведения, обществени нововъведения, качество на живот. На процедура, компании от всеки бранш могат да аплайват в тези категории, като най-съществен е резултатът и дълготрайното влияние върху пазарите и обществото като цяло.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ