Държавите в Западните Балкани са разделени не само от историята,

Държавите в Западните Балкани са разграничени освен от историята, само че и от сегашното. Войната в Югославия продължава да тлее и няма по какъв начин Европейски Съюз да одобри страни членки, които са застрашени от експлоадирането на подобен спор. Това съобщи някогашният дипломат в Македония Александър Йорданов в предаването " Тази заран ".

Според него всяка от тези страни е осъзнала своята национална цел и тя е точно участието в Европейски Съюз, само че преди този момент те би трябвало да се причислят към НАТО, тъй като единствено по този начин може да се подсигурява сигурността в района.

Той съобщи още, че едно ново име за Македония ще се схване много конфронтационно и от двете страни в спора. Той показа, че преди години в диалог с гръцки политици, те са декларирали, че този, който реши да признае Македония, ще изчезне от историята на Гърция.

Боян Чуков съобщи, че същинската заплаха за Македония е албанския фактор, а не България. Той обаче не чака да има сериозен пробив след днешната среща, тъй като за сполучливи последици ще са нужни дълги и поредни дейности от страна на тези страни. Чуков акцентира, че е належащо те са покажат, че могат да бъдат групов тим и да работят дружно.

Според Йорданов не е правилно да се употребяват географски наименования в имената на страните, защото това ще породи следващи въпроси и неясноти. Той е на мнение, че днешната среща ще е с историческа значимост, тъй като на практика дава опция за присъединение на тези страни, само че не значи безусловно, че за тях това е зелена светлина.

Срещата за Западните Балкани – без конкретика, само че е добре, че изобщо я има
Чуков дефинира тази среща като един пик, тъй като в този момент се включват доста повече страни членки и се чака доста от въпросите да бъдат разисквани и да се търси решение. Според него страните от Западните Балкани са на три равнища в готовността си за присъединение, като последни са Босна и Херцеговина и Косово, следвани от Македония и Албания, а първи Сърбия и Черна гора.

Чуков акцентира, че към страните от Западните Балкани планове има и от страната на Европейски Съюз, и от Съединени американски щати, и от Русия и Китай. Балканите и през днешния ден са поле на конфликт, добави той. Според него Англия също може да играе фактор в тази обстановка. По думите му Европейският съюз много е трансформирал политиките си във връзка с тези страни. Материалният тласък е от много огромно значение – би трябвало да се работи по възстановяване на инфраструктурата им, изясни гостът. Очаква се на днешната среща да бъдат разисквани точно построяването на нови пътища, автомагистрали, телефонните такси.

Йорданов акцентира, че задачите на срещата са да се укрепят връзките сред обособените страни и да се преодолеят провокациите във връзка с сигурността и миграцията, които са в дневният ред на Европейски Съюз. Чуков обаче посочи, че предприсъединителните процеси, които включват мониторинг и сериозен надзор от страна на европейските институции в тези страни може да имат и противоположен резултат, защото постоянно са одобрявани като интервенция във вътрешните работи на дадена страна.

Чуков похвали организацията от българска страна на тази среща. Той дефинира всички дейности дотук по тази среща като триумф на държавното управление и на българската администрация. Йорданов е на същото мнение и самото отношение на европейските водачи тук демонстрира това.

Според Боян Чуков България би трябвало да изиска признаването на българското малцинство в Косово, защото страната ни е била една от първите, която е признала Прищина. Йорданов е на мнение, че тази среща ще остане в европейската политическа история и акцентира, че всички тези страни имат шансове в границите на 10 години да станат членки на Европейски Съюз.

Чуков разяснява, че след излизането на Англия, ще стартира прегрупиране на силите в Европейски Съюз и разбъркване на позициите на страните членки.