Държавата. В очакване на Месия. Колкото са по-умни, по-добри хората,

Държавата. В очакване на Месия.

Колкото са по-умни, по-добри хората, толкоз страната е по-добре подредена. Колкото са по-слабокултурни или по-малка светлина имат, толкоз и законите подхождат на техните знания.

Който счита, че човечеството зависи от обществения строй, той се намира в подвеждане - все едно да направиш каруца, която е неприятна и след това да казваш, че си подвластен от нея.

За да има мир в която и да е страна, би трябвало да има истина. Има ли беззаконие, в нея ще настъпи безвластие. Отворете страниците на историята в предишното, взрете се в сегашното и ще видите, че безправието постоянно е било причина на всяко безвластие. Навсякъде законът е еднакъв - щом има беззаконие, незабавно ще се яви безвластие. Правдата е, която дефинира връзките сред хората. Тя е, която разпределя Божиите богатства - кръвта на живота - в общочовешкия организъм.

Аз мисля, че политиците няма да спасят човечеството. Любовта ще го избави. Политическите партии идват в света по силата на специфичен закон. Искате или не желаете, те ще дойдат, както пораства троскотът по нивите.

Хората от политическите кръгове са мощно честолюбиви и в случай че се случи някой всред тях да каже някоя дума на кого и да е от тия видни политически лица, дори с мек език, може да го засегне толкоз доста, че да създаде цяла реакция в него. Често в някои държавници, политици, които са на власт, персоналните усеща биват така мощно развити, че те единствено за една дума, дори внимателно изказана, са в положение да отворят цяла война.

Сега светът се намира в ограничаване. В едно отношение хората се лимитират от Небето, а в друго отношение се насърчават. Вземете за образец ръководещите: душата на народа се отдалечава от тях, изоставя ги и с това се сковават. Те усещат, че националната душа се отдръпва и стават безсилни. Като че ли националната душа стопира всички свои източници, не им дава условия и те са смутени.

Мислиш, че като станеш министър, ще оправиш България. Колко министри са идвали, не са я оправили. Ти може да дадеш повод на българския народ, българският народ може да се усъвършенства, само че би трябвало да дадем повод на целия народ, не да го водим като един вол. Всеки да има повод, да стартират българите да мислят. Да кажеш: „ Ти си кадърен човек, направи това и това ”. Кажете му, дано той да го направи.

Имаш огромни хрумвания. „ Аз да ви кажа какво мога да направя! “ Казвам: „ Какво можеш да направиш? ” Казваш: „ Аз да съм министър на България, ще избеся всичките тия! “ Българинът беси всичките. Учение би трябвало! Всичките хора страдат от една и съща болест - от хиляди години хората все се бесят.

В българина персоналните усеща са толкоз мощно развити - отчаянието, честолюбието, българинът има извънредно самолюбие. Българинът е толкоз самолюбив, толкоз горделив, че всеки българин мисли, че е роден за министър, за цар, защо ли не. Казва: „ Аз да стана, ще ги изколя, ще ги погреба ”. Дето скърби, тъга няма в него. В тази смисъл тъга няма, отчаяние, персонален детайл на всички места има.

В България всеки мисли, че може да стане министър. Не е по този начин. Да се мисли по този начин е една нелепост. Всеки мисли, че може да стане общественик, да ръководи света. И по тази причина споделя: „ Ако стана министър, ще избеся всички, които не се подчиняват на моите заповеди “. Това е второто ръководство, ръководството с принуждение. Не, светът по този начин не може да се ръководи. Светът по този начин не може да се оправи. Който не схваща, споделя: „ Дърво, дърво на тези хора, няма какво да им приказваш. Наложи го както би трябвало и той ще млъкне. “ За да бъде общественик, човек би трябвало да е най-ученият в света, да схваща надълбоко човешкото естество, човешката душа, човешкия разум, човешкото сърце, да схваща надълбоко неговите сили, да взима поради всички неща.

В един народ, когато пристигна някой общественик, който схваща по какъв начин да подигне този народ, е положително, само че в случай че пристигна някой общественик, който не схваща по какъв начин да ръководи, а има единствено упоритост, по какъв начин ще повдигне народа? Не е лесна работа да управляваш хората. То е най-трудната работа. Искаш да направиш тия хора щастливи. Трудна работа е това. Бог, Който е всевластен, Той не може да направи хората щастливи, чака да пристигна времето. Той е планувал всичко и отново хората са недоволни, а ти, като човек, мислиш, че ще бъдат удовлетворени от тебе. Не се мами! Ако хората си разрешават за Бога да приказват нещо, то срещу тебе ще приказват 10 пъти повече.

Има една линия в нас, в българите - няма да кажа, че аз не съм българин. Българин, то е псевдоним. Та като пристигна един министър, българите ще му видят всичките неприятни качества. Като стане някой министър, турете хубави мисли за него, може би ще свърши работата. Кажете: „ Господ е в него, той е добър човек ”. А в този момент казвате: „ Той ще обере орталъка! Той ще направи това, ще направи това.... ” И така става, както мислите.

Мислете добре за всички. Нека всички пожелаем на ръководещите, които в този момент са пристигнали в България, да извършат волята Божия. Тогава ще бъде наслада за всички.

Когато върших своите френологически проучвания, все ме питаха селяните: „ Кога ще се оправи светът? Искаме да пристигна някое ново държавно управление, да ни освободи. “ Рекох: „ Много се лъжете! Никое държавно управление няма да ви освободи. Свободата не е външен, а вътрешен развой. ”

Я, кажете, кой министър оправи България, кой оправи Англия, къде е остаряла Гърция, къде е Рим със своята популярност? Не оборвам, че човек би трябвало да има желания, само че споделям, че ние вървим в крива посока, криворазбираме живота и че на това криворазбиране към този момент би трябвало да сложим кръст.

Помнете следното нещо: свободата на един народ зависи от груповото изпитание на целия народ. Но свободата не може да пристигна, до момента в който всеки субект няма в себе си това извънредно предпочитание да се освободи и да е подготвен да жертва всичко поради тази независимост. Това би трябвало да стане надълбоко вътрешно схващане във всеки човек.

Спасението на България е в това, всички българи да се извърнат към живия Господ, Който държи съдбините на народите в ръцете си. Те се кланяха на германци, на англичани, на американци, на французи, само че никой не им оказа помощ. Казано е: „ Проклет е оня, който се надява на индивида ”. Нека българите се извърнат към Бога и кажат: „ На Тебе, Господи, се кланяме. На Тебе уповаваме. Никаква политика не ни би трябвало! Долу всички узурпатори! Долу всички лъжци! ”

Някои ме питат за политическия живот на България: „ Какво ще стане с нея? ” Чудна работа! Че какво е станало в този момент? На България й вършат малко фрикция - туй е всичко. Снели са й малко от товара, дали са й нова умелост и задача за позволение. Ние не седнем да мислим рационално за законите, които контролират живота, а търсим отговорните. Кой е отговорен, кажете! Виновните в този момент няма да ги намерите. Виновен е самостоятелният живот на човек. Когато човек желае да стане цар на хората, той е отговорен. И оня, който желае да смъкна един цар, и той е отговорен. Безразлично е за нас кой е цар - един или различен, трети или четвърти, всичко вървят по един и същи път. Не споделям, че човек не би трябвало да желае да стане цар или кралица. Но кому? На себе си, на своя разум, на своето сърце, на своята воля. Как са вашите жители - вашите мисли, усеща и стремежи, подчинили ли сте ги, поставили ли сте ред и порядък в себе си?

Има три връзки, които би трябвало да пазим. В света съществува Бог, съществуваме ние, съществува известно общество. Някои поставят преди всичко себе си, като споделят: „ Аз, след това обществото, а най-после Господ ”. Това е напълно погрешно позволение на въпроса. Други споделят: „ Първо обществото, аз пребивавам за народа, за обществото, след това пристигам аз, че най-сетне Господ ”. И това е неприятно позволение. Трети споделят: „ Първо Бог, Господ, Духът ми тогава, аз рационалната душа, която би трябвало да послужвам Нему, че след това на обществото и най-сетне на себе си ”. Ето вярното позволение.

Ако всички депутати от Народното събрание кажат: „ Най-първо ние ще служим на Бога, ще пожертваме всичко за Него, а след това за българския народ ” - знаете ли какво Велико национално заседание щяхме да имаме? Знаете ли какъв брой популярен щеше да бъде българският народ?

Ако вие седнете като окултист и казвате: „ Да имаме сили, ще оправим България! ” - нищо няма да извършите. Ако на един народ му дадете най-голямото благосъстояние, вие ще му създадете най-голямо злощастие, в случай че го извършите мощен, вие ще му създадете друго злощастие. Аз не споделям да не е мощен, само че силите би трябвало да дойдат от вътрешната страна, благосъстоянието би трябвало да пристигна от вътрешната страна.

Парите са изискване на живот, само че не основен детайл. Знайте, че всеки, който ме слуша през днешния ден, като българин може да способства нещо на своя народ. „ Мога ли аз да направя нещо? Мога ли да оказа помощ на България? ” Може би ти си последният, който като минеш, ще скъсаш конците и ще освободиш оня, който от години е вързан.

Сега точно, в тая ера, българският народ има условия да стане културен, да пречисти своите сили, да се укрепи вътрешно. Той не се нуждае от пари, тъй като земята му е богата, той не се нуждае от непознати мозъци, тъй като животът е в него. Той не се нуждае от препоръките на други да работи, тъй като по естество е трудолюбив. Не отхвърлям съдействието на други мозъци и сърца, само че ония, които откровено го обичат.

Сегашният строй е резултат на хиляди генерации. Следователно, с цел да оправим света, ние би трябвало да викнем всички тия генерации да вземат участие в това изправяне. Какво ще оправям аз работите на този свят? Те яли и пили, създали, пък аз ще би трябвало да им заплащам задълженията. Кой каквото е ял и пил, да пристигна да си го заплати. Казвате: „ Поне да оправим младото потомство! ” И младото потомство единствено ще се изправи. Трябва ни една среда. Освен това ще имаме вяра, че в младото потомство е вложена разумност - единствено да изправи своите погрешки. Пък младото потомство има и много мощ да приложи своите добродетели. И двете неща са вложени в индивида. Човек, който не работи, той всеки път е изложен на несрети в живота. Това всички би трябвало да знаете! Има една просвета в света, която в случай че ние възприемем, можем да уредим живота си. Няма какво да чакаме на някакъв нов строй.

Избрано от: „ Държавата В очакване на Месия “, Петър Дънов
Снимка: petardanov.com