Държавата трябва да плати общо 450 хил. лв. обезщетение на

...
Държавата трябва да плати общо 450 хил. лв. обезщетение на
Коментари Харесай

Държавата е виновна за смъртоносния взрив в завод Миджур, плащаме на наследници 450 бона кръвнина

Държавата би трябвало да заплати общо 450 хиляди лева обезщетение на тримата наследници на починала работничка при гърмежа в цех " Миджур " в Горни Лом, постанови Върховният административен съд. Решението е дефинитивно и не предстои на обжалване. Адвокат на наследниците е Александър Кашъмов. С лихвите обаче сумата може да се удвои.
Така близо 10 години след гърмежа, при който починаха 15 души, може да се приказва за частична и безпределно закъсняла правдивост. Експлозията избухна 1 октомври 2014 година За случая бяха упрекнати четирима души – притежателят на завода Валери Митков, чийто наследник също почина, служителката по сигурност на труда в " Миджур " Палма Иванова, тогавашният шеф на работа " Контрол на общоопасните средства " в Министерство на вътрешните работи Божидар Василев и Ивелина Бахчеванова – секретар на Междуведомствената комисия за експортен надзор и неразпространение на оръжията за всеобщо заличаване.
Те бяха оправдани поредно на три инстанции. Така се оказа, че за гибелта на 15 души отговорни няма.
Наред с наказателното дело обаче роднините на починалата са завели и такова за обезщетение по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ). То се преглежда от административния съд. На първа инстанция искът им е отритнат, откакто съдът във Видин взема решение, че гърмежът е породен от външно влияние, въпреки и да не е ясно кой е виновникът. Затова, споделя първата инстанция, от страната не може да се желае обезщетение. Решението на Върховен административен съд изцяло прекатурва това на видинския съд. Върховните съдии разказват стряскаща безнаказаност от страна на институциите и приказват за нарушаване както на български закони, по този начин и на интернационална спогодба.

Гръцките мини

Основната активност на завод " C " в цех " Миджур " по време на гърмежа бе утилизация на противопехотни мини, импортирани у нас от Гърция. Става дума за 1.6 млн. броя. Вносът им е позволен откакто компанията " Видекс " подписва контракт с гръцко сдружение. Тъй като работата с сходни муниции е високорискова, а има и интернационалните спогодби за унищожаването им, активността на " Видекс ", най-малко официално, предстои на извънредно непоколебим надзор от страна на страната. Ето за какво по разрешението за вноса на мините у нас са се произнасяли редица институции.
Въпреки че страната е била сигнализирана още през 2008 година от неправителствени организации, че вносът на такова количество мини у нас е доста рисков и в нарушаване на Конвенцията за възбраната на потреблението, складирането, производството и прехвърлянето на противопехотни мини и за тяхното заличаване (Отавската конвенция), институциите се съгласяват. Как тъкмо са докарани боеприпасите в Горни Лом преди години, разказа починалият магистрат Евгени Диков, по това време началник на националната следствена работа:
" В националната следствена работа има един образователен филм от 1984 година, който показва по какъв начин автомобил, в който има 1.5 кг взривно вещество, е извеждан от центъра на Варна до площадка, където е бил взривен – от всички страни с полицейски коли, пожарна и специфичен влекач. В случая в ескорт от три тира, във всеки по 21 тона мини, е минавал от " Кулата " до Горни Лом, придружаван единствено от един частен автомобил и с един някогашен служител на реда, въоръжен с револвер ".
Изначално договорът сред гръцката компания и " Видекс " е подписан в нарушаване на конвенцията, постановява съдът. В нея се позволява трансфер (т.е. транспорт на мини), само че единствено с една-единствена цел – унищожаването им. У нас обаче боеприпасите са били обезвреждани (или утилизирани), само че посредством демонтиране. Освен това съставни елементи като детонатори и взривно вещество са съхранявани в големи количества в избухналия завод в нарушаване.
Още преди мините да са стигнали до България е следвало страната да се намеси, декларира съдът. Това обаче не е направено, макар че е имало сигнали, че може да се стигне до покруса.
" Издадени са нужните за осъществяване на индустриалната активност на " Видекс " АД административни актове, с което директно са нарушени произлизащите за страната от Отавската спогодба интернационалните отговорности. Според ясните наставления на интернационалния контракт страните би трябвало да унищожават, а не да утилизират противопехотни мини ", написа в решението на Върховен административен съд.
Освен това страната е нарушила и личните си закони, пишат още съдиите. Към оня миг у нас не е позволена утилизацията на муниции, а единствено унищожаването им. В случая това е следвало да се прави посредством следено взривяване. Едва през 2010 година в българското законодателство се появява терминът " утилизация ", само че даже тогава се приказва за взривяване, а не за демонтиране на боеприпасите.
Две години по-рано обаче институциите към този момент са разрешили вноса на гръцките мини. Това се е случило макар че при разискванията са постъпили отрицателни мнения. Едно от тях е на Министерство на вътрешните работи и в него се акцентира, че процесът би бил " трудоемък, рисков и изключително рисков ". В друго мнение, от зам.-министър на Министерство на вътрешните работи, се споделя, че " тревожно се усилват количествата на негодните муниции на територията на страната ". Сигнал е подаден от съдружие " Екогласност ", само че съдът показва, че те получават " изцяло официални отговори, от наличието на които не може да се направи извод, че изнесените в този сигнал обстоятелства са тествани и оценени ".
" Не са задействани и съответните механизми за възбрана на активността с оглед съдържащата се в контракта противоречива уговорка, съгласно която в предприятието ще се обработват по 8000 мини дневно, което не подхожда на неговия индустриален потенциал, както и на опциите за депозиране на муниции в сходство с условията за сигурност на работния развой ", показва съдът.

Взрив

Часове преди гърмежа в " Миджур " получават нова пратка мини, докарани с няколко тира. По-късно брачната половинка на починалия шеф на завода Валери Цокин споделя, че в дните преди случая той е бил доста обезпокоен, основно поради неприятната организация на доставките от Гърция. Те идвали ненадейно, без да се уведоми управлението на завода и в последния миг трябвало да се провеждат служащите да останат изключително, без да им се заплаща за разтоварването.
Последната пратка мини са разтоварвани на ръка, тъй като мотокарите в завода не работели. В деня на гърмежа в завода е шефът Емил Митков, наследник на притежателя. Той обикаля работните места и засича какъв брой време лишава всяка интервенция по демонтиране, тъй като предприятието не съумява да се оправи в точния момент. Присъствието му изнервя служащите. По-късно един от тях ще каже: " Направи ни луди, нямаше почивки. Имаше огромно напрежение ".
Утилизирането на гръцките мини включва няколко интервенции. Те имат два детонатора – един в самото тяло на мината (капсул-детонатор) и един обособен – който задейства мината при настъпване. Той се слага след заравянето ѝ в земята. Под капсул-детонатора има хексоген и черен барут, а под тях – тротил.
Работниците махат капсул-детонатора и по-късно мината се реже на струг, от време на време се пробива с бормашина. Махат се барутът, хескогенът и тротилът. После боеприпасът се изпраща във " ваните ". Там металните кутии се нагряват с масло, с цел да отпаднат последните частици от тротила. Работниците го назовават " размразяване ".
Има обаче още една интервенция – изчукване. Най-общо казано служащият удря мината с чук, за отпадне от нея тротилът. Или - тъй като към капсул-детонатора има смола, която пречи на отстраняването му, тъй като е в резбата му, би трябвало да се извади с чук и длето.
" Изчукването " на тротила е безусловно неприемливо, излиза наяве по време на наказателното дело. В техническа експертиза е записано, че служащите не са изчаквали тротилът да се разтопи задоволително, а просто са удряли, с цел да го извадят.

Сетиха се

Едва след нещастието институциите се сещат, че би трябвало да вземат някакви ограничения. Година по-късно е признат специфичен закон, посредством който да е ползват към този момент нарушените правила на Конвенцията. С него са неразрешени всевъзможни действия с муниции от вида на касетъчни муниции и противопехотни мини като се изключи тези, позволени на интернационално равнище. Вносът за утилизация също е неразрешен. Отнет е лицензът за импорт и експорт на " Видекс " с аргумента, че с " дейностите си по процеса на трансфер, превозване и утилизация на противопехотни мини, благосъстоятелност на Република Гърция, сдружението е дискредитирало Република България ".
" В умозаключение следва да се одобри, че държавните органи не са упражнили правомерно предоставените им пълномощия за задачите и на основанията, открити от закона, с което да подсигуряват здравето и живота на работещите в цех " Миджур ". Вследствие на издадените от административните органи оскъдни административни актове и бездействието им да изпълнят свои нормативни отговорности, при съществуването на директна и непосредствена причинно-следствена връзка, са породени неимуществени вреди на околните на починалата, както и на околните на още 14 служащи от цех " Миджур ", обобщава съдът.
Обезщетението от 450 хиляди лева би трябвало се заплати от министерския съвет и министерството на околната среда и водите. Иначе казано – от данъкоплатците.
Източник: bulnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР