Първо във Фрог: Ще остане ли на улицата в Монтана болна и стара жена посред зима?
Държавата се тресе – импорт на отпадък от чужбина, замърсен въздух, олигарх ощетил страната с 500 млн лева, далавери с медикаменти, подслушване на Президента. И в целия този дим някак си остава на назад във времето бездушието на локална власт към бедните и обществено уязвими хора, които е мъчно да стигнат до светлината на прожекторите.
Зоя Андреева е самотна жена на 71 години, обществено слаба, без личен дом, без парцели, без близки.... Човекът с който живее на брачен начала Коци Иванов преди 1989г е лежал в пандиза като герой за човешки права, а след 1989г постоянно подлага на критика властимащите и съответно сегашния кмет на Монтана.
Зоя и Коци преди 35 години получават непретенциозно държавно жилище в Монтана с неопределен, непрекъснат контракт. Мъжът почива преди 13 години, Зоя остава сама, а жилището по някакъв метод става общинско. През 2009г получава заповед да напусне общинското жилище, с претекстовете че на негово място ще се строи паркинг и улица. Зоя Андреева завежда дело и го печели на втора инстанция ( Висш Административен Съд), а заповедта за овакантяване на жилището е оповестена за оскъдна.
През 2012 г следва нова заповед на Общината за овакантяване на жилището, съпроводена със заповед за настаняване в общинско жилище с тригодишен период за настаняване. Жената не има вяра в положителните планове на общинската администрация, счита, че това ще е съображение след три години да бъде изхвърлена от общинското жилище...... Следват още веднъж каузи, като този път Висшия Административен съд отхвърля исковата молба на Андреева и заповедта за освобождението на жилището влиза в действие от 12 11 2019г.
Същевременно заповедта за настаняване в общинско жилище е анулирана заради изминал период. На 19.11.2019г от Общината изпращат писмо за непринудено освобождение на жилището, Зоя Андреева не го получава, защото по това време се намира в болница. На 23.01. 2020г и е връчено писмо, че на 6 февруари от 11.00 часа следва извеждането и от жилището с полиция, заради това, че го владее без правно съображение. Със казусът е осведомен и кметът на Монтана Златко Живков.
Не съм правист, не мога да разясня детайлите на този юридически проблем, само че от един деликатен прочит на Наредбата за изискванията и реда за ръководство и предписание с общинския жилищен фонд на територията на община Монтана се вижда, че Зоя Андреева дава отговор на изискванията за настаняване в общинско жилище – няма лично жилище, обществено слаба, самотна и болна жена на 71г, общинското жилище в което е живяла 34 години и си е плащала наемът и се лишава.....
Налага се изводът, че дейностите на общинската администрация в Монтана са ослепителен образец за бездушно и бюрократично мислене, и липса на връзка с хора, даже когато те са некомуникативни. Защото какво друго, в случай че не безсърдечие да изхвърлиш измежду зима една стара и болна жена на улицата!
Това срамно деяние ще се извърши от 11 часа на 6 февруари на улица „ Иван Хаджийски “, №7 в година Монтана. Дано кметът и общинарите от Монтана ни опрвелгаят! Дано надделее човещината!
Петър Петров- Българска зора
Зоя Андреева е самотна жена на 71 години, обществено слаба, без личен дом, без парцели, без близки.... Човекът с който живее на брачен начала Коци Иванов преди 1989г е лежал в пандиза като герой за човешки права, а след 1989г постоянно подлага на критика властимащите и съответно сегашния кмет на Монтана.
Зоя и Коци преди 35 години получават непретенциозно държавно жилище в Монтана с неопределен, непрекъснат контракт. Мъжът почива преди 13 години, Зоя остава сама, а жилището по някакъв метод става общинско. През 2009г получава заповед да напусне общинското жилище, с претекстовете че на негово място ще се строи паркинг и улица. Зоя Андреева завежда дело и го печели на втора инстанция ( Висш Административен Съд), а заповедта за овакантяване на жилището е оповестена за оскъдна.
През 2012 г следва нова заповед на Общината за овакантяване на жилището, съпроводена със заповед за настаняване в общинско жилище с тригодишен период за настаняване. Жената не има вяра в положителните планове на общинската администрация, счита, че това ще е съображение след три години да бъде изхвърлена от общинското жилище...... Следват още веднъж каузи, като този път Висшия Административен съд отхвърля исковата молба на Андреева и заповедта за освобождението на жилището влиза в действие от 12 11 2019г.
Същевременно заповедта за настаняване в общинско жилище е анулирана заради изминал период. На 19.11.2019г от Общината изпращат писмо за непринудено освобождение на жилището, Зоя Андреева не го получава, защото по това време се намира в болница. На 23.01. 2020г и е връчено писмо, че на 6 февруари от 11.00 часа следва извеждането и от жилището с полиция, заради това, че го владее без правно съображение. Със казусът е осведомен и кметът на Монтана Златко Живков.
Не съм правист, не мога да разясня детайлите на този юридически проблем, само че от един деликатен прочит на Наредбата за изискванията и реда за ръководство и предписание с общинския жилищен фонд на територията на община Монтана се вижда, че Зоя Андреева дава отговор на изискванията за настаняване в общинско жилище – няма лично жилище, обществено слаба, самотна и болна жена на 71г, общинското жилище в което е живяла 34 години и си е плащала наемът и се лишава.....
Налага се изводът, че дейностите на общинската администрация в Монтана са ослепителен образец за бездушно и бюрократично мислене, и липса на връзка с хора, даже когато те са некомуникативни. Защото какво друго, в случай че не безсърдечие да изхвърлиш измежду зима една стара и болна жена на улицата!
Това срамно деяние ще се извърши от 11 часа на 6 февруари на улица „ Иван Хаджийски “, №7 в година Монтана. Дано кметът и общинарите от Монтана ни опрвелгаят! Дано надделее човещината!
Петър Петров- Българска зора
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ