Шест месеца след присъединяването на България към еврозоната пред страната

Шест месеца след присъединението на България към еврозоната пред страната към този момент се обрисуват новите финансови провокации на участието. Наред с предизвестията за вероятен свръхдефицит и предстоящото стягане на обществените разноски, в Европа стартира и един от най-важните диалози за идващото десетилетие:

Как ще наподобява новият общ бюджет на Европейския съюз и при какви условия ще се разпределят средствата

Обсъжданата финансова рамка доближава близо 2 трилиона евро, само че съгласно евродепутати основният въпрос към този момент не е какъв брой пари ще има, а по какъв начин страните ще могат да ги получават. Все по-ясно се обрисува моделът, при който европейското финансиране ще бъде обвързано не просто с подадени планове, а с осъществяването на съответни промени.

Темата беше разисквана в предаването „ 120 минути “, където представители на разнообразни политически фамилии в Европейския парламент разясниха дали България е подготвена за тази смяна.

Според Андрей Новаков предизвестията за свръхдефицит не би трябвало да бъдат драматизирани, защото става дума за прогнози и сходни процедури съществуват и в други страни членки. По думите му политическата неустойчивост е повлияла върху обществените разноски, само че занапред ще се види по какъв начин ще наподобява финансовата политика в идващите години.

„ Аз не споделям метода, който бе определен да се показва като нещо трагично. Първо, той е изработен на база прогноза за 2026-та. Второ, такива процедури са доста от други страни и това не е такава покруса. Факт е, че разноските на страната бяха изпуснати поради политическата неустойчивост, само че до преди този момент аз смятам, че изключително през 2025-та, макар нарасналите разноски за защита, дефицитът беше по отношение на условията на Европейската комисия. Какво от тук насетне ще се случи е напълно различен въпрос. Не мисля, че това ще бъде употребявано за краткосрочни политически цели вътре в България “, разяснява Андрей Новаков.

Цветелина Пенкова сложи акцент върху изменящата се логичност на европейското финансиране

По думите ѝ дебатът към този момент не е за размера на бюджета, а за механизма, по който средствата доближават до страните членки. Според нея Европа последователно минава към правилото „ пари против промени “, сходен на механизма на проектите за възобновяване.

„ По-скоро огромният проблем и спор в актуалната финансова рамка за 7 години напред е не размерът на средства, а методът, по който те ще доближават от страните членки, защото там виждаме една голяма промяна. От към 500 оперативни стратегии сега минаваме на модел с национални, районни и партньорски проекти, комфортни на по този начин наречените национални проекти за възобновяване и резистентност. Или в резюме казано – пари против промени. И тук идва основният миг до каква степен това ще бъде заслужено и до каква степен няма да има риск парите да остават заключени и да се употребяват за политически напън “, съобщи Цветелина Пенкова.

Никола Минчев за европейските средства и метода на усвояването им

Никола Минчев отбрани тази посока, като акцентира, че европейските средства не би трябвало да се преглеждат като запас за асимилиране, а като инструмент за действителна смяна. По думите му точно посредством европейските политики България може да подкрепи изоставащи райони и да форсира промени, които мъчно се случват без външен напън.

„ Прекалено дълго време и на европейските средства се гледаше като на опция да усвоим нещо. А това би трябвало да се промени. Брюксел дълги години ставаше очевидец навръх този вид асимилиране, в това число от страни като нашата, където значително пари не отиваха по предопределение. Затова обвързването на средствата с промени е опция за нас по-добре да оползотворим европейските средства. Това, което би трябвало България да направи, е да употребява европейските политики, с цел да подкрепи своята лична стопанска система и районите, които изостават, като да вземем за пример Северозападна България. Има и антикорупционни промени, които, с изключение на да станат с напън извън, различен късмет рядко се намира “, сподели Никола Минчев.

Илхан Кючук подчертава върху нуждата от ясни и обективни правила

Според него правилото за обвързване на европейските средства с условия не е нов, само че България би трябвало ясно да формулира личните си цели и да пази националния интерес в идните договаряния.

„ Наложи се през годините да приказваме все по-често за правилото на конвенционалност в европейския бюджет. Това не е нова технология, а одобрена процедура. Целта е да се предотвратят комплицирани връзки сред националната страна и общото схващане в Брюксел. България би трябвало да разбере първо какво желае да направи със своите национални благоприятни условия. Трябва да настояваме за обективни критерии, да е ясно какви са изискванията и промените и по какъв начин се обвързват. Данъците са национална политика “, разяснява Илхан Кючук.

Така огромният въпрос пред страната към този момент не е дали Европа ще отпуска повече средства, а дали България ще успее да се приспособява към новия модел, в който европейските пари все по-често ще се получават против съответни резултати, а освен против добре написани планове.

Източник: бтв

Още вести четете в: България, Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News