Пазарите надушиха слабостта ни и ни извиват ръце с високи лихви. Държавата се нуждае от дългосрочен заем в голям обем
Държавата се кредитира все по-скъпо. Кривата на доходността е пред превръщане. И всичко това, тъй като Асен Василев седем месеца топлеше министерското кресло, отказвайки да финансира недостига, когато лихвите към момента бяха ниски.
Как се напудря грозната истина за лихвеното цунами, което удря България? Министерство на финансите знае най-добре.
Реактивираш емисия от 2016 г. и съобщаваш, че си продал 10-годишни Държавни скъпи бумаги при 4.01% рентабилност (лихва плюс рабат от номинала).
Не уточняваш, че те би трябвало да се изплатят през 2026 година, което значи, че до падежа им остават 4 години и това ги прави 4-годишни всъщност и 10-годишни единствено по номенклатурен номер.
Ако публицистите, които прегледат прессъобщението са неграмотни или мързеливи, тематиката може и да завърши. Ако обаче тръгнат да четат надолу, както ще създадат хората, които съществено наблюдават пазара, от втория абзац стартират стряскащите обстоятелства.
Държавата е продала ДЦК дза едвам 102 млн. лева, откакто разгласи, че ще предложи 200 милиона. Това значи, че за половината от търсения заем доходността е недопустимо висока.
Колко недопустимо висока тъкмо и какво значи това?
Облигациите, които страната продаде на интернационалните пазари предишния месец, бяха 7 и 12-годишни с рентабилност 4.3 и 4.8%. На 26 септември продаде емисия 5-годишни с рентабилност 4.13%. Вчера вече и 4-годишните стигнаха 4.01%. Много забавно е какво става и с непродадените количества. Те не са продадени, тъй като поръчките са били за недопустимо високи лихви.
Миналата седмица е имало поръчки за 5-годишните ДЦК при рентабилност 7%. Сега щом половината са минали при 4.01%, значи, че непродадените са били още веднъж за много повече. А когато в границите на един месец пазарът стартира да ти желае по-висока рентабилност за по-краткосрочните бумаги, значи, че кривата на доходностна стартира да се обръща.
Inverted yield curve е термин, който в превод значи " обърната крива на доходността ", а същинското му значение е " пазарите надушиха слабостта и ни одрусват ".
Случва се на длъжници, за които се счита, че мощно се нуждаят от пари. България е в тази група, тъй като до края на годината би трябвало да извади 6 милиарда лева повече, в сравнение с следва да събере. При фискален запас сред 13 и 14 милиарда лева в края на септември, без нови заеми и забавени заплащания, на 31 декември ще останат сред 7-8 милиарда. После, като настъпи заплащането на огромните дългови излъчвания при започване на 2023 година без нови заеми, фискалният запас може да падне под законовия си най-малко от 4.5 млрд.лв., което значи, че страната ще бъде с рисково лимитирана ликвидност. Също като този април, когато нежелаещ да натрупа политически негативи, Асен Василев се въздържа от тегленето на заеми и ни обрича през днешния ден да ги теглим при рента, която е 15-20 пъти по-висока.
Единствената причина да нямаме в действителност обърната крива на доходността е, че Министерство на финансите към момента удържа фронта и отхвърля неизгодните поръчки. От този аукцион обаче навлизаме в качествено нова обстановка и Министерство на финансите го е осъзнало.
Предложените през вчерашния ден ДЦК бяха за общо 200 милиона, а подадените поръчки за едва 156 милиона и утвърдените единствено за 102 милиона. Това значи, че към този момент пазарът даже не си прави труда да поръчва ДЦК, знаейки, че допустимите за страната лихви не го устройват. Финансовото министерство реагира като анулира емисионния си календар до края на годината и заяви, че ще организира уравновесена и гъвкава политика, което значи, че ще се надява на времеви изрезки с положителни условия, които да не изпусне. Било то на вътрешния пазар, или на външия.
За да избегне унижението на действително обърната дългова крива, Министерство на финансите би трябвало да се стреми да тегли по-дългосрочни заеми - с 10-годишен и по-дълъг интервал на обслужване, преглъщайки обстоятелството, че там лихвите ще са още по-горчиви. Може да излязат скъпо, само че най-малко ще решат проблемите за месеци напред.
И всичко това, тъй като Асен Василев седем месеца топлеше министерското кресло, отказвайки да финансира недостига, когато лихвите към момента бяха ниски.
Как се напудря грозната истина за лихвеното цунами, което удря България? Министерство на финансите знае най-добре.
Реактивираш емисия от 2016 г. и съобщаваш, че си продал 10-годишни Държавни скъпи бумаги при 4.01% рентабилност (лихва плюс рабат от номинала).
Не уточняваш, че те би трябвало да се изплатят през 2026 година, което значи, че до падежа им остават 4 години и това ги прави 4-годишни всъщност и 10-годишни единствено по номенклатурен номер.
Ако публицистите, които прегледат прессъобщението са неграмотни или мързеливи, тематиката може и да завърши. Ако обаче тръгнат да четат надолу, както ще създадат хората, които съществено наблюдават пазара, от втория абзац стартират стряскащите обстоятелства.
Държавата е продала ДЦК дза едвам 102 млн. лева, откакто разгласи, че ще предложи 200 милиона. Това значи, че за половината от търсения заем доходността е недопустимо висока.
Колко недопустимо висока тъкмо и какво значи това?
Облигациите, които страната продаде на интернационалните пазари предишния месец, бяха 7 и 12-годишни с рентабилност 4.3 и 4.8%. На 26 септември продаде емисия 5-годишни с рентабилност 4.13%. Вчера вече и 4-годишните стигнаха 4.01%. Много забавно е какво става и с непродадените количества. Те не са продадени, тъй като поръчките са били за недопустимо високи лихви.
Миналата седмица е имало поръчки за 5-годишните ДЦК при рентабилност 7%. Сега щом половината са минали при 4.01%, значи, че непродадените са били още веднъж за много повече. А когато в границите на един месец пазарът стартира да ти желае по-висока рентабилност за по-краткосрочните бумаги, значи, че кривата на доходностна стартира да се обръща.
Inverted yield curve е термин, който в превод значи " обърната крива на доходността ", а същинското му значение е " пазарите надушиха слабостта и ни одрусват ".
Случва се на длъжници, за които се счита, че мощно се нуждаят от пари. България е в тази група, тъй като до края на годината би трябвало да извади 6 милиарда лева повече, в сравнение с следва да събере. При фискален запас сред 13 и 14 милиарда лева в края на септември, без нови заеми и забавени заплащания, на 31 декември ще останат сред 7-8 милиарда. После, като настъпи заплащането на огромните дългови излъчвания при започване на 2023 година без нови заеми, фискалният запас може да падне под законовия си най-малко от 4.5 млрд.лв., което значи, че страната ще бъде с рисково лимитирана ликвидност. Също като този април, когато нежелаещ да натрупа политически негативи, Асен Василев се въздържа от тегленето на заеми и ни обрича през днешния ден да ги теглим при рента, която е 15-20 пъти по-висока.
Единствената причина да нямаме в действителност обърната крива на доходността е, че Министерство на финансите към момента удържа фронта и отхвърля неизгодните поръчки. От този аукцион обаче навлизаме в качествено нова обстановка и Министерство на финансите го е осъзнало.
Предложените през вчерашния ден ДЦК бяха за общо 200 милиона, а подадените поръчки за едва 156 милиона и утвърдените единствено за 102 милиона. Това значи, че към този момент пазарът даже не си прави труда да поръчва ДЦК, знаейки, че допустимите за страната лихви не го устройват. Финансовото министерство реагира като анулира емисионния си календар до края на годината и заяви, че ще организира уравновесена и гъвкава политика, което значи, че ще се надява на времеви изрезки с положителни условия, които да не изпусне. Било то на вътрешния пазар, или на външия.
За да избегне унижението на действително обърната дългова крива, Министерство на финансите би трябвало да се стреми да тегли по-дългосрочни заеми - с 10-годишен и по-дълъг интервал на обслужване, преглъщайки обстоятелството, че там лихвите ще са още по-горчиви. Може да излязат скъпо, само че най-малко ще решат проблемите за месеци напред.
И всичко това, тъй като Асен Василев седем месеца топлеше министерското кресло, отказвайки да финансира недостига, когато лихвите към момента бяха ниски.
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ