1 час извънреден труд на ден става законен
Държавата съгласна с бизнеса - подвига изключителния труд от 150 на 300 часа на година и маха рестриктивните мерки
Промяна в Кодекса на труда за увеличение на изключителното работно време, която ще даде опция на бизнеса да вкара изцяло законно 9-часов работен ден, разисква работна група сред държавното управление, синдикатите и работодателите.
Увеличение на лимита за ексклузивен труд от 150 на 300 часа е една от измененията, поискани от бизнеса, по която има единодушие от общественото министерство. Ако тези 300 часа ексклузивен труд се разхвърлят на работните дни в годината, това значи опция за удължение на работния ден от 8 на над 9 часа.
Полагането на ексклузивен труд обаче ще се включва към този момент наложително в груповия трудов контракт, планува предлагането на общественото министерство. В момента той може да бъде очакван и в самостоятелния контракт. Освен това ще би трябвало да се съблюдават нормите за междудневната и междуседмичната отмора, които са надлежно 12 и 48 часа.
За тази смяна в Кодекса на труда от дълго време упорства бизнесът. Предложението на синдикатите е да отпадне опцията за ексклузивен труд отвън регламентираната 40-часова работна седмица.
Министерството е направило оферти за понижаване на оптималния интервал за сумирано пресмятане на работното време от 6 на 4 месеца. Бизнесът упорства то да е 12 месеца.
“В момента
изключителният
труд е неразрешен,
с изключение на в няколко
случая,
които са категорично дефинирани от законодателя. Сред тях са обезпечаване на сигурността на страната или справяне с следствията от бедствия и повреди. Заради тази възбрана фирмите изготвят графиците по този начин, че сборът от работните часове на служителя за интервала, за който е открито сумираното пресмятане, да е еднакъв на нормата за дълготрайност на работното време, което е огромно стеснение за бизнеса. Нашето предложение е да отпадне възбраната за полагането и планирането на ексклузивен труд или да се усили обсегът на плануваните в Кодекса на труда изключения, като секторът на търговията бъде включен в тях ”, изясни Йордан Матеев, изпълнителен шеф на Сдружение за съвременна търговия.
Според бизнеса е належащо да има по-голяма еластичност при изчисляването на изключителния труд.
“За бранша на
търговията това
е доста значимо,
защото процесите в огромните компании постановат полагане на ексклузивен труд. Например при положение на инвентаризация на складови наличия или въвеждане на нова осведомителна система разнообразни екипи са ангажирани с процеса до неговото привършване. Също по този начин в нашата сфера има ясно изразена сезонност. По време на великденските или коледните празници се постанова повече хора да са в магазините, с цел да могат да обслужат по-големия брой клиенти ”, аргументират се още огромните търговски хранителни вериги. Те упорстват и за въвеждането на електронни графици. “Така наречената Форма 76, която работодателите са задължени да употребяват за обмисляне и отчитане на работното време, е много остаряла като формат и идея, само че е единственият документ, който Инспекцията по труда приема ”, изясни още Матеев. В същото време огромните интернационалните компании постоянно ползват у нас интернационално потвърдени системи за обмисляне и отчетност на работното време.
“Приемането на промени във връзка с изключителния труд ще е от изгода както на работодателите, по този начин и на служащите.
Компаниите ще могат по-ефективно да възнамеряват работните процеси. От друга страна, чиновниците ще могат да поставят ексклузивен труд, когато им се постанова, и да получат съответното възнаграждение за това. Разбира се, тук е извънредно значимо да има цялостно съгласие сред служащия и работодателя ”, изясни още Матеев.
Кодексът на
труда е
безпределно стар,
твърди бизнесът.
“Ние сме разпознали редица проблеми. Освен регулацията на изключителния труд тук влизат и използването на заплатен годишен отпуск при отпуск по майчинство, неналичието на ясна регулация за сумираното пресмятане и електронното отчитане на работното време, минимално нужното наличие на трудовия контракт, периодите и документите за предпазване в трудовите досиета на чиновниците, регулирането на надомната работа, трудовите контракти на учениците в дуално образование и тежкият развой за въвеждане на нови специалности ”, изброи Матеев.
Синдикатите обаче упорстват да се подсигурява действителното отчитане и възнаграждение на положения ексклузивен труд при сумирано пресмятане на работното време.
“Когато се работи при сумирано пресмятане на работното време, от време на време се постанова ексклузивен труд. В тези случаи работодателите не всеки път регистрират целия действително положен от служащия ексклузивен труд по график, тъй като има ограничаващи правила за ден, седмица, месец и година. За да не се прескочат тези граници, доста постоянно положеният ексклузивен труд не се регистрира и заплаща действително ”, твърди националният секретар на КНСБ Величка Микова.
Извънредният труд да бъде с увеличено възнаграждение от 75% в почивни дни и 100% на публични празници, оферират от КНСБ. “За всеки служащ и чиновник по предписание почивните дни са два поредни, от които единият е неделя. Работещите при сумирано пресмятане на работното време по график не всеки път употребяват неделята като почивен ден, по тази причина те би трябвало да бъдат съответно обезщетени за работа през подобен ден от седмицата и изключително в случай че в него са положили ексклузивен труд ”, изясни Микова.
“Докладите на трудовата ревизия и сигнали от нашите сътрудници демонстрират, че
при изключителния
труд има
обилие от
нарушавания
Особено през потреблението на така наречен сумирано отчитане на работното време ”, добави вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов. Категоричен е, че трудовото ни законодателство не дава отговор на Конвенция №1 на Международната организация на труда и Европейската инструкция за работното време. “Те не позволяват продължителността на работния ден да надвишава 8 часа дневно и 48 часа на седмица с някои категорично посочени изключения. За страдание, от 2001 година КТ позволява 56-часов седмичен режим и над 8 часа дневно в прорез с нея. Това е нарушаване и на условията на директивата ”, изясни Христов. И удостовери, че се разисква повишението на допустимите месечни, седмични и годишни граници на ексклузивен труд, само че при договарянето им на секторно ниво. “Категорични сме, че режимът на сумираното отчитане на работното време би трябвало съществено да бъде изменен в сходство с интернационалните стандарти ”, сподели още вицепрезидентът на КНСБ.
Обсъждат промяна на минималната заплата
Реформи в минималната заплата, болничните, енергетиката и налозите са измежду 40 ограничения в общата оферта на синдикатите и бизнеса, които през днешния ден те ще пазят пред вицепремиера Томислав Дончев.
Искането им е до края на месеца да се подписа национално тристранно съглашение, а всички ограничения да стартират реализацията си до края на мандата на държавното управление.
Мерките са разпределени в 4 посоки за промени - бизнес среда и стопанска система, енергетика, демография, обучение, пазар на труда, трудова миграция и обществени въпроси.
Сред предложенията, поставени на масата, са – първите три дни от болничния да се върнат в Национален осигурителен институт, минималната заплата да е по стопански браншове, да се възвръща налог общ приход на бедните в края на годината. Според предварителните оценки на кабинета обаче 2/3 от предложенията на синдикатите и работодателите са свързани с увеличени заплащания от страна на страната и са неприемливи. /24chasa.bg
Промяна в Кодекса на труда за увеличение на изключителното работно време, която ще даде опция на бизнеса да вкара изцяло законно 9-часов работен ден, разисква работна група сред държавното управление, синдикатите и работодателите.
Увеличение на лимита за ексклузивен труд от 150 на 300 часа е една от измененията, поискани от бизнеса, по която има единодушие от общественото министерство. Ако тези 300 часа ексклузивен труд се разхвърлят на работните дни в годината, това значи опция за удължение на работния ден от 8 на над 9 часа.
Полагането на ексклузивен труд обаче ще се включва към този момент наложително в груповия трудов контракт, планува предлагането на общественото министерство. В момента той може да бъде очакван и в самостоятелния контракт. Освен това ще би трябвало да се съблюдават нормите за междудневната и междуседмичната отмора, които са надлежно 12 и 48 часа.
За тази смяна в Кодекса на труда от дълго време упорства бизнесът. Предложението на синдикатите е да отпадне опцията за ексклузивен труд отвън регламентираната 40-часова работна седмица.
Министерството е направило оферти за понижаване на оптималния интервал за сумирано пресмятане на работното време от 6 на 4 месеца. Бизнесът упорства то да е 12 месеца.
“В момента
изключителният
труд е неразрешен,
с изключение на в няколко
случая,
които са категорично дефинирани от законодателя. Сред тях са обезпечаване на сигурността на страната или справяне с следствията от бедствия и повреди. Заради тази възбрана фирмите изготвят графиците по този начин, че сборът от работните часове на служителя за интервала, за който е открито сумираното пресмятане, да е еднакъв на нормата за дълготрайност на работното време, което е огромно стеснение за бизнеса. Нашето предложение е да отпадне възбраната за полагането и планирането на ексклузивен труд или да се усили обсегът на плануваните в Кодекса на труда изключения, като секторът на търговията бъде включен в тях ”, изясни Йордан Матеев, изпълнителен шеф на Сдружение за съвременна търговия.
Според бизнеса е належащо да има по-голяма еластичност при изчисляването на изключителния труд.
“За бранша на
търговията това
е доста значимо,
защото процесите в огромните компании постановат полагане на ексклузивен труд. Например при положение на инвентаризация на складови наличия или въвеждане на нова осведомителна система разнообразни екипи са ангажирани с процеса до неговото привършване. Също по този начин в нашата сфера има ясно изразена сезонност. По време на великденските или коледните празници се постанова повече хора да са в магазините, с цел да могат да обслужат по-големия брой клиенти ”, аргументират се още огромните търговски хранителни вериги. Те упорстват и за въвеждането на електронни графици. “Така наречената Форма 76, която работодателите са задължени да употребяват за обмисляне и отчитане на работното време, е много остаряла като формат и идея, само че е единственият документ, който Инспекцията по труда приема ”, изясни още Матеев. В същото време огромните интернационалните компании постоянно ползват у нас интернационално потвърдени системи за обмисляне и отчетност на работното време.
“Приемането на промени във връзка с изключителния труд ще е от изгода както на работодателите, по този начин и на служащите.
Компаниите ще могат по-ефективно да възнамеряват работните процеси. От друга страна, чиновниците ще могат да поставят ексклузивен труд, когато им се постанова, и да получат съответното възнаграждение за това. Разбира се, тук е извънредно значимо да има цялостно съгласие сред служащия и работодателя ”, изясни още Матеев.
Кодексът на
труда е
безпределно стар,
твърди бизнесът.
“Ние сме разпознали редица проблеми. Освен регулацията на изключителния труд тук влизат и използването на заплатен годишен отпуск при отпуск по майчинство, неналичието на ясна регулация за сумираното пресмятане и електронното отчитане на работното време, минимално нужното наличие на трудовия контракт, периодите и документите за предпазване в трудовите досиета на чиновниците, регулирането на надомната работа, трудовите контракти на учениците в дуално образование и тежкият развой за въвеждане на нови специалности ”, изброи Матеев.
Синдикатите обаче упорстват да се подсигурява действителното отчитане и възнаграждение на положения ексклузивен труд при сумирано пресмятане на работното време.
“Когато се работи при сумирано пресмятане на работното време, от време на време се постанова ексклузивен труд. В тези случаи работодателите не всеки път регистрират целия действително положен от служащия ексклузивен труд по график, тъй като има ограничаващи правила за ден, седмица, месец и година. За да не се прескочат тези граници, доста постоянно положеният ексклузивен труд не се регистрира и заплаща действително ”, твърди националният секретар на КНСБ Величка Микова.
Извънредният труд да бъде с увеличено възнаграждение от 75% в почивни дни и 100% на публични празници, оферират от КНСБ. “За всеки служащ и чиновник по предписание почивните дни са два поредни, от които единият е неделя. Работещите при сумирано пресмятане на работното време по график не всеки път употребяват неделята като почивен ден, по тази причина те би трябвало да бъдат съответно обезщетени за работа през подобен ден от седмицата и изключително в случай че в него са положили ексклузивен труд ”, изясни Микова.
“Докладите на трудовата ревизия и сигнали от нашите сътрудници демонстрират, че
при изключителния
труд има
обилие от
нарушавания
Особено през потреблението на така наречен сумирано отчитане на работното време ”, добави вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов. Категоричен е, че трудовото ни законодателство не дава отговор на Конвенция №1 на Международната организация на труда и Европейската инструкция за работното време. “Те не позволяват продължителността на работния ден да надвишава 8 часа дневно и 48 часа на седмица с някои категорично посочени изключения. За страдание, от 2001 година КТ позволява 56-часов седмичен режим и над 8 часа дневно в прорез с нея. Това е нарушаване и на условията на директивата ”, изясни Христов. И удостовери, че се разисква повишението на допустимите месечни, седмични и годишни граници на ексклузивен труд, само че при договарянето им на секторно ниво. “Категорични сме, че режимът на сумираното отчитане на работното време би трябвало съществено да бъде изменен в сходство с интернационалните стандарти ”, сподели още вицепрезидентът на КНСБ.
Обсъждат промяна на минималната заплата
Реформи в минималната заплата, болничните, енергетиката и налозите са измежду 40 ограничения в общата оферта на синдикатите и бизнеса, които през днешния ден те ще пазят пред вицепремиера Томислав Дончев.
Искането им е до края на месеца да се подписа национално тристранно съглашение, а всички ограничения да стартират реализацията си до края на мандата на държавното управление.
Мерките са разпределени в 4 посоки за промени - бизнес среда и стопанска система, енергетика, демография, обучение, пазар на труда, трудова миграция и обществени въпроси.
Сред предложенията, поставени на масата, са – първите три дни от болничния да се върнат в Национален осигурителен институт, минималната заплата да е по стопански браншове, да се възвръща налог общ приход на бедните в края на годината. Според предварителните оценки на кабинета обаче 2/3 от предложенията на синдикатите и работодателите са свързани с увеличени заплащания от страна на страната и са неприемливи. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ