Държавно рамо за газа в Черно море
Държавата може да влезе с до 20% в консорциума, който търси въглеводороди в блока " Хан Аспарух ". Надеждите там са за обилни находища на природен газ в източната част, само че те още не са доказани. По груби сметки БЕХ би трябвало да вложи най-малко 20 млн. евро, само че сумата може да мине 800 млн. евро, в случай че се потвърдят ресурси.
Държавата може да стане акционер с до 20% в консорциума на TotalEnergies и OMV Petrom, който прави изследвания за петрол и газ в блок " Хан Аспарух " в Черно море. Преговорите за това ще се водят от енергийния министър, а възможен вложител ще бъде Българският енергиен холдинг (БЕХ). Такова проекторешение беше взето на енергийна комисия в сряда по предложение на ГЕРБ, като следва то да бъде гласувано и в пленарна зала.
Държавата може да влезе с до 20% в консорциума, който търси въглеводороди в блока " Хан Аспарух ". Надеждите там са за обилни находища на природен газ в източната част, само че те още не са доказани. По груби сметки БЕХ би трябвало да вложи най-малко 20 млн. евро, само че сумата може да мине 800 млн. евро, в случай че се потвърдят ресурси.
Държавата може да стане акционер с до 20% в консорциума на TotalEnergies и OMV Petrom, който прави изследвания за петрол и газ в блок " Хан Аспарух " в Черно море. Преговорите за това ще се водят от енергийния министър, а възможен вложител ще бъде Българският енергиен холдинг (БЕХ). Такова проекторешение беше взето на енергийна комисия в сряда по предложение на ГЕРБ, като следва то да бъде гласувано и в пленарна зала.
На този стадий е мъчно да се направи оценка какви са рисковете и изгодите от присъединяване на страната като акционер, тъй като икономическите параметри на плана не са ясни, най-малко не обществено. В същото време вложителите имат потребност минимум от институционално рамо, с цел да съумеят да приключат изследванията си, срокът за което изтича през май следващата година. Идея с предистория Проектът за решението беше импортиран на 12 юли, няколко дни откакто депутатът от ГЕРБ и ръководител на енергийната комисия Делян Добрев разгласи във Фейсбук, че консорциумът чака да откри газ в източния завършек на блока, който ще разреши рандеман на 13 милиарда куб.м годишно - впечатляващо количество на фона на потребяваните 2.5 милиарда куб.м в страната . В поддръжка на думите си той разгласява част от презентация на TotalEnergies, показана на съвещание на енергийната комисия.
" Ще увещавам сътрудниците от останалите парламентарни групи да приемем решение на Народното събрание, с което да възложим на кабинета да контракти присъединяване на България като акционер в този план ", написа той. Първоначалната му концепция даже беше страната да взе участие с 35%.
Реклама
Това предложение обаче има по-дълга предистория. Още при започване на тази година генералният управител на TotalEnergies (преди Total) за България Ив льо Стънф разяснява в изявление за Българска телеграфна агенция, че в източната част на блока " Хан Аспарух " са съсредоточени най-големите очаквания за разкриване на въглеводороди, по-специално на природен газ, и че компанията търси поддръжка за сондаж там. " Разглеждаме главно интернационалните компании с опит в дълбоководните изследвания, само че сме отворени и за вероятно присъединяване на българското държавно управление ", сподели той.
От изявлението на Добрев в сряда пък стана ясно, че повече от година от консорциума се обръщат към страната да се включи в изследователски сондаж. " Те не търсят единствено финансиране, а институционална поддръжка. За тях е значимо за имат страната зад тила си ", разяснява ръководителят на Българския енергиен и минен конгрес Иван Хиновски за " Капитал ". Какво е намерено до момента Надеждите за личен рандеман в България се появиха през 2012 година, когато консорциум сред френската Total, австрийската OMV и испанската Repsol получи позволение за търсене и изследване на петрол и газ в блока " Хан Аспарух " с повърхност малко над 14 хиляди кв. км. Срещу това фирмите се ангажираха да влагат 1 милиарда евро в проучвателни действия и заплатиха рекордния бонус от 40 млн. евро на държавното управление. По думите на Добрев до момента са вложени над 450 млн. евро в плана.
През първите две години консорциумът организира акция за събиране на сеизмични данни в западната част на блока. На тяхна база сред 2016 година и 2019 година бяха направени три проучвателни сондажа - " Полшков-1 ", " Рубин-1 " и " Мелник-1 ", които демонстрираха съществуването на петролна система в дълбоките води на Черно море, само че търговски количества не бяха потвърдени.
Впоследствие консорциумът се насочи към източната част на блока, където при започване на 2020 година направи втора акция за 3D снимане. Анализът на данните от него в действителност дава съображение за провеждането на проучвателни сондажи - съгласно Добрев там може да се чакат сред 210 милиарда куб.м и 510 милиарда куб.м газ. Дори и долната граница би трансформирала " Хан Аспарух " в голямо находище - по-голямо даже от румънското Neptun. За да стане блокът находище обаче, би трябвало да бъде направено геоложко изобретение, а това изисква най-малко един сондаж, и то сполучлив. По оценка на TotalEnergies сондажът ще коства сред 80 млн. и 100 млн. $.
Реклама
Сеизмичните данни дават относително висока степен на възможност - към 60% , изясни Хиновски. Затова и има смисъл да се продължат изследванията. Пълна сигурност обаче ще има едвам когато бъде удостоверено находището. Затова и той счита, че страната би трябвало да се включи на по-късен стадий в плана.
" Аз бих посъветвал държавното управление да изчака, до момента в който консорциумът подаде документи за издаване на геоложко изобретение ", разяснява той. Газови очаквания Правата за изследвания в блока сега се държат от две компании, откакто в средата на 2020 година Repsol се отдръпна от плана и трансферира присъединяване си на Total и OMV, чийто дял набъбна надлежно до 57.14 и 42.86%. Малко по-късно същата година OMV беше сменена от OMV Petrom - смесено сдружение с миноритарно присъединяване на румънската страна, което държи правата върху прилежащия блок Neptun в румънската част на Черно море дружно с Romgaz.
" Хан Аспарух " сега е с повърхност 13.7 хиляди кв.м (територията беше леко намалена) и се намира в дълбоките води на юг от гигантското румънско газово находище Neptun, което се прави оценка на към 100 милиарда куб.м и където добивът би трябвало да стартира през 2027 година, и на север от турското Sakarya, което се счита за най-голямото в историята на Турция. Това дава очаквания за съществуване на находища и в българските води, въпреки че това не е наложително.
От презентацията на TotalEnergy, която Добрев популяризира, излиза наяве, че компанията залага на два сектора - " Винех " и " Крум ", с капацитет за общо 13 милиарда куб.м газ годишно. Първоначалните старания, наподобява, ще бъдат ориентирани към " Винех " - по-малкия и по-отдалечен сектор, който се намира на към 185 км от брега. За това загатна и енергийният министър Румен Радев в изявление за бТВ. Проучванията към този момент дават очаквания от там да се добиват по 5 милиарда куб.м газ годишно през първите 10 години и по 3 милиарда куб.м през идващите 10 години. За да се удостовери това обаче, би трябвало да се направи най-малко един изследователски сондаж, целевият период за което е второто тримесечие на 2024 г.
Държавата може да стане акционер с до 20% в консорциума на TotalEnergies и OMV Petrom, който прави изследвания за петрол и газ в блок " Хан Аспарух " в Черно море. Преговорите за това ще се водят от енергийния министър, а възможен вложител ще бъде Българският енергиен холдинг (БЕХ). Такова проекторешение беше взето на енергийна комисия в сряда по предложение на ГЕРБ, като следва то да бъде гласувано и в пленарна зала.
Държавата може да влезе с до 20% в консорциума, който търси въглеводороди в блока " Хан Аспарух ". Надеждите там са за обилни находища на природен газ в източната част, само че те още не са доказани. По груби сметки БЕХ би трябвало да вложи най-малко 20 млн. евро, само че сумата може да мине 800 млн. евро, в случай че се потвърдят ресурси.
Държавата може да стане акционер с до 20% в консорциума на TotalEnergies и OMV Petrom, който прави изследвания за петрол и газ в блок " Хан Аспарух " в Черно море. Преговорите за това ще се водят от енергийния министър, а възможен вложител ще бъде Българският енергиен холдинг (БЕХ). Такова проекторешение беше взето на енергийна комисия в сряда по предложение на ГЕРБ, като следва то да бъде гласувано и в пленарна зала.
На този стадий е мъчно да се направи оценка какви са рисковете и изгодите от присъединяване на страната като акционер, тъй като икономическите параметри на плана не са ясни, най-малко не обществено. В същото време вложителите имат потребност минимум от институционално рамо, с цел да съумеят да приключат изследванията си, срокът за което изтича през май следващата година. Идея с предистория Проектът за решението беше импортиран на 12 юли, няколко дни откакто депутатът от ГЕРБ и ръководител на енергийната комисия Делян Добрев разгласи във Фейсбук, че консорциумът чака да откри газ в източния завършек на блока, който ще разреши рандеман на 13 милиарда куб.м годишно - впечатляващо количество на фона на потребяваните 2.5 милиарда куб.м в страната . В поддръжка на думите си той разгласява част от презентация на TotalEnergies, показана на съвещание на енергийната комисия.
" Ще увещавам сътрудниците от останалите парламентарни групи да приемем решение на Народното събрание, с което да възложим на кабинета да контракти присъединяване на България като акционер в този план ", написа той. Първоначалната му концепция даже беше страната да взе участие с 35%.
Реклама
Това предложение обаче има по-дълга предистория. Още при започване на тази година генералният управител на TotalEnergies (преди Total) за България Ив льо Стънф разяснява в изявление за Българска телеграфна агенция, че в източната част на блока " Хан Аспарух " са съсредоточени най-големите очаквания за разкриване на въглеводороди, по-специално на природен газ, и че компанията търси поддръжка за сондаж там. " Разглеждаме главно интернационалните компании с опит в дълбоководните изследвания, само че сме отворени и за вероятно присъединяване на българското държавно управление ", сподели той.
От изявлението на Добрев в сряда пък стана ясно, че повече от година от консорциума се обръщат към страната да се включи в изследователски сондаж. " Те не търсят единствено финансиране, а институционална поддръжка. За тях е значимо за имат страната зад тила си ", разяснява ръководителят на Българския енергиен и минен конгрес Иван Хиновски за " Капитал ". Какво е намерено до момента Надеждите за личен рандеман в България се появиха през 2012 година, когато консорциум сред френската Total, австрийската OMV и испанската Repsol получи позволение за търсене и изследване на петрол и газ в блока " Хан Аспарух " с повърхност малко над 14 хиляди кв. км. Срещу това фирмите се ангажираха да влагат 1 милиарда евро в проучвателни действия и заплатиха рекордния бонус от 40 млн. евро на държавното управление. По думите на Добрев до момента са вложени над 450 млн. евро в плана.
През първите две години консорциумът организира акция за събиране на сеизмични данни в западната част на блока. На тяхна база сред 2016 година и 2019 година бяха направени три проучвателни сондажа - " Полшков-1 ", " Рубин-1 " и " Мелник-1 ", които демонстрираха съществуването на петролна система в дълбоките води на Черно море, само че търговски количества не бяха потвърдени.
Впоследствие консорциумът се насочи към източната част на блока, където при започване на 2020 година направи втора акция за 3D снимане. Анализът на данните от него в действителност дава съображение за провеждането на проучвателни сондажи - съгласно Добрев там може да се чакат сред 210 милиарда куб.м и 510 милиарда куб.м газ. Дори и долната граница би трансформирала " Хан Аспарух " в голямо находище - по-голямо даже от румънското Neptun. За да стане блокът находище обаче, би трябвало да бъде направено геоложко изобретение, а това изисква най-малко един сондаж, и то сполучлив. По оценка на TotalEnergies сондажът ще коства сред 80 млн. и 100 млн. $.
Реклама
Сеизмичните данни дават относително висока степен на възможност - към 60% , изясни Хиновски. Затова и има смисъл да се продължат изследванията. Пълна сигурност обаче ще има едвам когато бъде удостоверено находището. Затова и той счита, че страната би трябвало да се включи на по-късен стадий в плана.
" Аз бих посъветвал държавното управление да изчака, до момента в който консорциумът подаде документи за издаване на геоложко изобретение ", разяснява той. Газови очаквания Правата за изследвания в блока сега се държат от две компании, откакто в средата на 2020 година Repsol се отдръпна от плана и трансферира присъединяване си на Total и OMV, чийто дял набъбна надлежно до 57.14 и 42.86%. Малко по-късно същата година OMV беше сменена от OMV Petrom - смесено сдружение с миноритарно присъединяване на румънската страна, което държи правата върху прилежащия блок Neptun в румънската част на Черно море дружно с Romgaz.
" Хан Аспарух " сега е с повърхност 13.7 хиляди кв.м (територията беше леко намалена) и се намира в дълбоките води на юг от гигантското румънско газово находище Neptun, което се прави оценка на към 100 милиарда куб.м и където добивът би трябвало да стартира през 2027 година, и на север от турското Sakarya, което се счита за най-голямото в историята на Турция. Това дава очаквания за съществуване на находища и в българските води, въпреки че това не е наложително.
От презентацията на TotalEnergy, която Добрев популяризира, излиза наяве, че компанията залага на два сектора - " Винех " и " Крум ", с капацитет за общо 13 милиарда куб.м газ годишно. Първоначалните старания, наподобява, ще бъдат ориентирани към " Винех " - по-малкия и по-отдалечен сектор, който се намира на към 185 км от брега. За това загатна и енергийният министър Румен Радев в изявление за бТВ. Проучванията към този момент дават очаквания от там да се добиват по 5 милиарда куб.м газ годишно през първите 10 години и по 3 милиарда куб.м през идващите 10 години. За да се удостовери това обаче, би трябвало да се направи най-малко един изследователски сондаж, целевият период за което е второто тримесечие на 2024 г.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ