КНСБ: 9% годишен ръст на цените на стоките от малката потребителска кошница
През последните 12 месеца се следи слаб, само че продължаващ и резистентен прогресивен тренд на цените на стоките от дребната потребителска кошница, довел до забележителен кумулативен растеж от близо 9 %. Това демонстрира наблюдението на главните артикули, което КНСБ стартира тъкмо преди година с ежемесечно проучване в над 600 дребни и огромни търговски обекта в 81 общини в страната.
Нашата цел беше да се увеличи информираността, а регулаторните органи и институции да подхващат ограничения и инциативи, които да послужат като предварителна защита на спекулата, против голословното повишаване и да се лимитират нелоялните търговски практики, с цел да се защитят потребителите и тяхната покупателна дарба, изясни зам.-директорът на ИССИО Виолета Иванова при представянето през днешния ден, 30 юни, на данните от наблюдението на цените през този месец.
Зам.-директорът на ИССИО Виолета Иванова показва проучването
Изследването демонстрира, че междинната стойност на дребната потребителска кошница през юни е 61,82 евро. Това е повишаване с 0,5% по отношение на предишни месец май и 8,9% повишаване по отношение на юни предходната година.
През юни по отношение на май по-значително повишаване има на лимоните, свинския бут, картофите. Ако повишаването на дребната потребителска кошница е с 0,5%, то чувството при семействата е за доста по-висока инфлация, разяснява Иванова. Това се дължи на първо място на достигнатите към този момент високи ценови равнища и на ниските приходи, които не дават отговор на тези високи цени, разяснява Иванова.
Само за храна едно семейства в България дава към 30% от прихода си. В Европейски Съюз междинният разход е 16 %. На този декор в България има и семейства, при които разходът доближава 36 и повече %, което значи, че всяко повишение на цените води до мощно чувство за инфлацията, изясни Иванова.
За една година краставиците са поскъпнали с 61%, а доматите – с 30 %. Президентът на КНСБ Пламен Димитров подчертава, че това е необяснимо – и като повишаване на краставиците и като двойна разлика по отношение на нарасналите междинни стойности на доматите. „ Няма пояснение за какво единствено краставицита, а не картофа, не ябълката, които се возят също в щайга. Няма пазарна логичност, няма сезонен фактор “, уточни той. На годишна база необяснимо остава и повишаването на цената на пилето – с 16,3, на хляба – 11,5 на 100.
Димитров изясни още, че не престават и огромните разлики в цените на едро и на дребно, които бяха установени още при започване на проучването преди година и се резервираха през целия интервал. За юни надценката е в диапазона 23,4 – 152 на 100.
Конкретно при краставиците цената на едро през юни съгласно данните на Държавната комисия по стоковите тържища и борсите (ДКСБТ) е 1,14 евро за кг през юни, а на дребно е приблизително 2,86 евро, което разлика от близо 152 %. Силно нарастват до щанда и ябълките, картофите, белия фасул, оризът, брашното. При сиренето остават огромни надценките – съвсем 68 %.
Запазват се и районните разлики в цените, като още веднъж при сиренето се най-големи разликите: във Велико Търново килограмът е най-скъп (10,61 евро), а най-евтин е в Габрово (8,14 евро). Средната цена в страната пък е 10,14 евро.
Димитров разяснява още, че има наклонност цените на питателните артикули в дребната потребителска кошница у нас да са по-високи спрямо други страни. Пример са брашното, оризът и прясното мляко.
Позицията на КНСБ е, че самодейността „ Кошница с грижа “ не може сама да компенсира мощно повишените и непазарно обосновани надценки, които при някои храни доближават до 152%. Затова конфедерацията продължава да упорства да се приложи спомагателен необятен набор от навременни и целенасочени политики за подкрепяне на най-уязвимите групи в българското общество.
Презентация на данните можете да видите тук.
