Държавата има намерението да си върне около 6 млрд. лева.

„ Държавата има желанието да си върне към 6 милиарда лв.. Това евентуално ще стане, т.е повече от половината дадени средства, ще си ги прибере назад ”, разяснява за „ Банкер ” оснавателят на Института за пазарна стопанска система и учител в УНСС Красен Станчев.

 

Той обаче се съмнява в крайния резултат.

 

„ Това е главният ми укор към властта: обезщетенията основават „ наркотична взаимозависимост ”. Бизнесът ще продължи да си ги желае. Ето за какво те не могат да бъдат спрени изведнъж.

 

Значи процесът на връщане на парите най-вероятно няма да е еднопосочен ”, предизвестява Станчев.

 

По този метод крайният резултат може да е друг от упования.

 

Впрочем има логичност най-печелившите, каквито са компаниите в енергетиката и бранша на горивата, както и фармацията, да бъдат обложени с сходен налог. Точно в това са постановките на Брюксел, които стимулират сходен правилник.

 

Но въпреки това образецът с тока е очеваден. България е на трето място в Европа по чист експорт на електрическа енергия в безспорни стойности единствено за първата половина на 2022-ра.

 

За цялата година износът е повишен с 50 %.

 

Зад граница са продадени 11.669 милиона мегаватчаса ел. сила при 7.77 милиона мегаватчаса през 2021-ва, демонстрират данните на Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО).

 

„ Има аргумент да се обложат свръхпечелившите. Проблемът е в това, че една безплатна и повсеместна помощ ще се индивидуализира със забавяне, с всички последици от това ”, акцентира Станчев.

 

Той цитира един счетоводен фолклор: „ Разходите са си разноски, а облагата е разбиране ”

 

Така илюстрира естествения блян на компаниите да лимитират облагите си посредством вложения. „ А кои разноски ще бъдат утвърдени като капиталови и кои – не, това ще е основният проблем при администрирането на „ непристойно забогателите ”, добавя Станчев.

 

От финансовото министерство показват, че в интервала 2020 – 2022-ра страната е отпуснала под формата на помощи поради високите цени на електрическата енергия, войната в Украйна и пандемията от ковид 10.3 милиарда лв..

 

Загубата от невнесен Данък добавена стойност поради облекченията се пресмята на близо 1 милиарда лв..

 

Дефицитът е най-малко сред 8 и 9 милиарда, а би трябвало да е най-много към 5,5 милиарда.

 

“Три % е дефицитът, към който би трябвало да се стремим. Ако е над тази граница, зачертаваме еврозоната за идващите 3-4 години. “, отбелязва финансистът Любомир Дацов.

 

В същото време заявените облаги от фирмите у нас се усилват доста през този интервал – от приблизително 23-24 милиарда лв. през 2018-2019-та до 47 милиарда лв. през 2022 година.