До 10 000 лева бонус за добре дошъл, после работиш за 2 бо...
Държавата е подготвена да подтиква българите, които решат да се върнат от чужбина в родината, с до 5000 евро. Емигрантите обаче не желаят единствено пари. Искат същото, което си пожелават и останалите в родината българи - положително опазване на здравето и обучение, прехранване, сигурен превоз, ред, правила, правда. Това излиза от мненията на нашенците зад граница, щедро сипещи се в обществените мрежи ден откакто новината излезе.
Програмата на Министерството на труда и обществените грижи „ Избирам България “ е на обща стойност над 66 милиона лв. и е с два съставния елемент - за връщане на българи от чужбина и за релокиране на нашенци от огромни градове към по-малки обитаеми места.
По първата точка са планувани финансови тласъци за транспортни разноски за връщане в България, в това число и пренасяне на покъщнината и добавка за настаняване вкъщи. Това значи, че страната може да покрива до 12 месеца разноски за квартира (но ненапълно). В допълнение хората могат да разчитат и на подкрепяне при разноските за превоз от вкъщи до работата (между 2 и 7 лв. на работен ден), опция за субсидирана претовареност, образуване на кариерен съветник от Агенцията по заетостта за намиране на най-подходящия шеф.
Вторият съставен елемент е за хора, който живеят в огромни градове, само че желаят да работят в по-малки обитаеми места - под 50 хиляди поданици. При тази догадка също се планува финансов тласък за пренасяне на покъщнината, опция за субсидирана претовареност, за включване на образования, налична качествена здравна грижа, включване на децата в детски градини и учебни заведения и други
За да се компенсират по-ниските приходи от труд в родината, са планувани и спомагателни финансови тласъци. Първоначално хората ще получат 30% от междинната работна заплата за съответната икономическа активност като бонус, в случай че след шестия месец не престават да бъдат на работа. Ако след 12-ия месец още са в претовареност,
ще получат 50% от междинната заплата за съответната икономическа активност.
„ Избирам България “ не е първата сходна самодейност на властта. Вероятно няма и да е последна. Имаме Национална тактика за българските жители и историческите български общности зад граница, а също по този начин и Програма за поощряване на завръщането на млади българи от чужбина - ориентирана към високообразовани експерти, посредством основаване на благоприятни условия за професионално развиване у нас и куп други по-фрагментарни. Не липсват и частни начинания като Bulgaria wants you на продуцентите Иван и Андрей, които свързват нашите в чужбина непосредствено с български работодатели, подготвени да ги наемат незабавно щом се върнат вкъщи. Всъщност тъкмо бизнесът е този, поради който се подхващат тези ограничения - работодателите изпитват апетит за работна ръка и са декларирали потребност от още 260 хиляди служащи и чиновници.
Лошата вест - в случай че сработи програмата „ Избирам България “, очакванията са в родината да се завърнат не по-малко от 1000 фамилии и 1000 други да получат опцията да се реалокират в по-малки обитаеми места, с цел да стартира да се преодолява обезлюдяването у нас. А даже и в идеалния случай това няма по какъв начин да запуши осезателно дупките на трудовия пазар.
Повечето българи
са стегнали преди време куфарите за чужбина в действителност за пари и за по-охолен живот.
Те са оставили тук деца, близки, родственици, парцели, с цел да гурбетчийстват. Ето за какво бонусът до 5000 евро за преместването и първичните разноски едва ли доста ще ги трогне. Още по-трудно би било за хора, които са родили и отглеждат потомство зад граница. Техните деца посещават там детски градини и учебни заведения, а прехвърлянето към родното обучение ще коства доста старания и администрация.
„ Защо да се върна? За да работя за 1500 лв. при тираничен шеф и да пребивавам безреден живот? “, пита по форумите българка, която си вади хляба в чужбина. Тя признава, че носталгията е доста тежка, само че парите надвиват. Колегите й по орис хулят наедно и работодателите, и страната, и описват безкрайни истории за неприятни пътища, груби лекари и липса на правила.
Всеки втори българин би се завърнал в родния си край при подобаваща работа, оптимистично твърди напълно прясно изследване на Bulgaria Wants You и Агенцията за маркетингови изследвания JTN. Национално представителното проучване е ориентирано към настройките на младите българи сред 18 и 35 години, които са съществена демографска група за бъдещето на страната. Проучването демонстрира, че 58% от интервюираните биха се завърнали да живеят в родния си край, в случай че получат подобаваща опция за работа. „ Подходяща “ в множеството случаи значи „ добре платена “. За да одобряват една работа като мотивираща, интервюираните показват междинен чист месечен приход от 3254 лева А мечтаното заплащане, което биха желали да получават, е в размер на 4671 лева И двете стойности означават растеж по отношение на предходната година, надлежно с 27% и 10%, което приказва за все по-ясно дефинирани упования и убеденост в цената на персоналния труд, разясняват от Агенцията за изследвания.
Или с други думи, страната е подготвена да даде в началото до 10 000 лв., само че след това огромна част от завръщащите се емигранти ще работят към или под междинната работна заплата за страната. За първото тримесечие на 2025 година тя е 2443 лв. (бруто). Чисто е към 1900 лв., т.е. с 1350 лв. под мотивиращата заплата и с над 2770 лв. под „ мечтаната “.
Повечето емигранти от България напущат дома за повече пари
Има вяра измежду младите гурбетчии
Резултатите от проучването обаче удостоверяват стабилно положителна смяна в настройките. 93% от интервюираните декларират, че виждат бъдещето си в България през идващите 5 години. Това е растеж от 7% по отношение на 2024 година и най-високото равнище на положителна настройка, измерено до момента. Особено мощно е това чувство измежду респондентите сред 25 и 35 години, от които 95% споделят, че възнамеряват да останат в страната.
" Изтичането на мозъци " се случва постоянно при кризи Няколко пика на миграцията в най-новата ни история
Миграцията на българи към чужбина е развой с няколко пика, като най-сериозните талази се случват след основни политически и стопански промени, разбирайте рецесии.
Първото огромно " приключване на работна мощ " стартира директно след 1989 година Падането на комунистическия режим докара до икономическа неустойчивост и безработица. Много хора не просто търсеха по-добри благоприятни условия в чужбина, те искрено желаеха да избягат от България. Като обичани дестинации се обрисуваха Германия, Съединени американски щати, Канада, Гърция, Турция.
Следващата огромна вълна пристигна 2001-2007 година, като основната причина този път беше либерализирането на пътуванията и работата в Европейски Съюз и усъвършенствани връзки със Западна Европа. Испания, Италия, Германия и Англия бяха измежду най-привлекателните страни.
След присъединението ни към Европейски Съюз - в интервала 2007-2010, само че изключително след 2014 година, когато пазарът на труда се отвори изцяло за българи, отново имаше огромно придвижване от вътрешната страна на открито. Наблюдателите на демографските процеси регистрират и още един, неотдавнашен пик - през 2014-2018 година Тогава над 30 000 души годишно публично напускаха България. Реалният брой евентуално е по-висок, тъй като не всички се отписват административно.
Коронавирус пандемията съумя да обърне наклонността, само че миграцията не спря. Новият тренд е, че повече висококвалифицирани българи отпътуват на открито - IT експерти, лекари, инженери.
2020 година ще остане като годината, в която най-вече българи са се прибрали трайно в родината - над 24 000 души, като наклонността се резервира и през идващите години. А пък през 2023 година завърналите се у нас емигранти са с 5000 повече от напусналите България. От страната са отпътували 11 913 сънародници, само че вкъщи са се прибрали 17 017, излиза наяве от годишния отчет на Национален статистически институт.
Германия е дестинация №1 за гастарбайтерите ни
861 054 е формалният брой български жители, които през 2022 година са живели в други страни в Европейски Съюз. Данните са на Евростат, само че са оповестени и на уеб страницата на немската статистическа работа Statista. Според тях най-вече българи живеят в Германия - 390 021. На второ място е Испания - със 116 843 нашенци, а на трето е Гърция - с 69 550. Става дума за броя на българите, регистрирани публично в тези страни и обитавали там минимум една година. В статистиката не влизат тези, които са живели по-малко от 12 месеца в чужбина, оповестява " Свободна Европа ". Не е учудващо, че формалните данни са толкоз остарели - както и локалната статистика, по този начин и европейската обработва данни със забавяне.
Колко са българите в останалите страни от Европа? На четвърто място е Италия с 49 205, на пето - Нидерландия с 47 699, на шесто - Белгия с 45 187, на седмо - Австрия с 35 879, на осмо - Франция с 27 695, на девето - Швейцария с 13 354, на десето - Дания с 12 427.
Най-малко български жители живеят в Лихтенщайн - едвам 8, следвани от българите в Литва - 41, и Латвия - 130. В останалите страни от Европейски Съюз формалният брой на българите наподобява по този начин: Хърватия - 160, Румъния - 475, Исландия - 524, Унгария - 645, Словакия - 1268, Люксембург - 1969, Ирландия - 2508, Финландия - 2699, Словения - 3148, Полша - 6424, Португалия - 6491, Швеция - 7172, Норвегия - 7735, Чехия - 11 797.
Данните на Евростат обаче се разграничават леко от данните на българското Министерство на външните работи, които бяха обявени през януари 2023-та. Според тях в Германия публично живеят 410 885 български жители. Тези цифри са по информация, направена от българското посолство в Берлин и генералните консулства във Франкфурт и Мюнхен. Според формалните данни, предоставени от посолството в Мадрид и генералните консулства във Валенсия и Барселона, българите са 118 120 хиляди. Но неофициалният им брой е евентуално двойно по-висок - към 215 000.
Смята се, че отвън Европа най-вече българи има в Съединени американски щати, Канада и Аржентина. По неофициални данни броят на българите в Съединени американски щати доближава 350 000.
Програмата на Министерството на труда и обществените грижи „ Избирам България “ е на обща стойност над 66 милиона лв. и е с два съставния елемент - за връщане на българи от чужбина и за релокиране на нашенци от огромни градове към по-малки обитаеми места.
По първата точка са планувани финансови тласъци за транспортни разноски за връщане в България, в това число и пренасяне на покъщнината и добавка за настаняване вкъщи. Това значи, че страната може да покрива до 12 месеца разноски за квартира (но ненапълно). В допълнение хората могат да разчитат и на подкрепяне при разноските за превоз от вкъщи до работата (между 2 и 7 лв. на работен ден), опция за субсидирана претовареност, образуване на кариерен съветник от Агенцията по заетостта за намиране на най-подходящия шеф.
Вторият съставен елемент е за хора, който живеят в огромни градове, само че желаят да работят в по-малки обитаеми места - под 50 хиляди поданици. При тази догадка също се планува финансов тласък за пренасяне на покъщнината, опция за субсидирана претовареност, за включване на образования, налична качествена здравна грижа, включване на децата в детски градини и учебни заведения и други
За да се компенсират по-ниските приходи от труд в родината, са планувани и спомагателни финансови тласъци. Първоначално хората ще получат 30% от междинната работна заплата за съответната икономическа активност като бонус, в случай че след шестия месец не престават да бъдат на работа. Ако след 12-ия месец още са в претовареност,
ще получат 50% от междинната заплата за съответната икономическа активност.
„ Избирам България “ не е първата сходна самодейност на властта. Вероятно няма и да е последна. Имаме Национална тактика за българските жители и историческите български общности зад граница, а също по този начин и Програма за поощряване на завръщането на млади българи от чужбина - ориентирана към високообразовани експерти, посредством основаване на благоприятни условия за професионално развиване у нас и куп други по-фрагментарни. Не липсват и частни начинания като Bulgaria wants you на продуцентите Иван и Андрей, които свързват нашите в чужбина непосредствено с български работодатели, подготвени да ги наемат незабавно щом се върнат вкъщи. Всъщност тъкмо бизнесът е този, поради който се подхващат тези ограничения - работодателите изпитват апетит за работна ръка и са декларирали потребност от още 260 хиляди служащи и чиновници.
Лошата вест - в случай че сработи програмата „ Избирам България “, очакванията са в родината да се завърнат не по-малко от 1000 фамилии и 1000 други да получат опцията да се реалокират в по-малки обитаеми места, с цел да стартира да се преодолява обезлюдяването у нас. А даже и в идеалния случай това няма по какъв начин да запуши осезателно дупките на трудовия пазар.
Повечето българи
са стегнали преди време куфарите за чужбина в действителност за пари и за по-охолен живот.
Те са оставили тук деца, близки, родственици, парцели, с цел да гурбетчийстват. Ето за какво бонусът до 5000 евро за преместването и първичните разноски едва ли доста ще ги трогне. Още по-трудно би било за хора, които са родили и отглеждат потомство зад граница. Техните деца посещават там детски градини и учебни заведения, а прехвърлянето към родното обучение ще коства доста старания и администрация.
„ Защо да се върна? За да работя за 1500 лв. при тираничен шеф и да пребивавам безреден живот? “, пита по форумите българка, която си вади хляба в чужбина. Тя признава, че носталгията е доста тежка, само че парите надвиват. Колегите й по орис хулят наедно и работодателите, и страната, и описват безкрайни истории за неприятни пътища, груби лекари и липса на правила.
Всеки втори българин би се завърнал в родния си край при подобаваща работа, оптимистично твърди напълно прясно изследване на Bulgaria Wants You и Агенцията за маркетингови изследвания JTN. Национално представителното проучване е ориентирано към настройките на младите българи сред 18 и 35 години, които са съществена демографска група за бъдещето на страната. Проучването демонстрира, че 58% от интервюираните биха се завърнали да живеят в родния си край, в случай че получат подобаваща опция за работа. „ Подходяща “ в множеството случаи значи „ добре платена “. За да одобряват една работа като мотивираща, интервюираните показват междинен чист месечен приход от 3254 лева А мечтаното заплащане, което биха желали да получават, е в размер на 4671 лева И двете стойности означават растеж по отношение на предходната година, надлежно с 27% и 10%, което приказва за все по-ясно дефинирани упования и убеденост в цената на персоналния труд, разясняват от Агенцията за изследвания.
Или с други думи, страната е подготвена да даде в началото до 10 000 лв., само че след това огромна част от завръщащите се емигранти ще работят към или под междинната работна заплата за страната. За първото тримесечие на 2025 година тя е 2443 лв. (бруто). Чисто е към 1900 лв., т.е. с 1350 лв. под мотивиращата заплата и с над 2770 лв. под „ мечтаната “.
Повечето емигранти от България напущат дома за повече пари
Има вяра измежду младите гурбетчии
Резултатите от проучването обаче удостоверяват стабилно положителна смяна в настройките. 93% от интервюираните декларират, че виждат бъдещето си в България през идващите 5 години. Това е растеж от 7% по отношение на 2024 година и най-високото равнище на положителна настройка, измерено до момента. Особено мощно е това чувство измежду респондентите сред 25 и 35 години, от които 95% споделят, че възнамеряват да останат в страната.
" Изтичането на мозъци " се случва постоянно при кризи Няколко пика на миграцията в най-новата ни история
Миграцията на българи към чужбина е развой с няколко пика, като най-сериозните талази се случват след основни политически и стопански промени, разбирайте рецесии.
Първото огромно " приключване на работна мощ " стартира директно след 1989 година Падането на комунистическия режим докара до икономическа неустойчивост и безработица. Много хора не просто търсеха по-добри благоприятни условия в чужбина, те искрено желаеха да избягат от България. Като обичани дестинации се обрисуваха Германия, Съединени американски щати, Канада, Гърция, Турция.
Следващата огромна вълна пристигна 2001-2007 година, като основната причина този път беше либерализирането на пътуванията и работата в Европейски Съюз и усъвършенствани връзки със Западна Европа. Испания, Италия, Германия и Англия бяха измежду най-привлекателните страни.
След присъединението ни към Европейски Съюз - в интервала 2007-2010, само че изключително след 2014 година, когато пазарът на труда се отвори изцяло за българи, отново имаше огромно придвижване от вътрешната страна на открито. Наблюдателите на демографските процеси регистрират и още един, неотдавнашен пик - през 2014-2018 година Тогава над 30 000 души годишно публично напускаха България. Реалният брой евентуално е по-висок, тъй като не всички се отписват административно.
Коронавирус пандемията съумя да обърне наклонността, само че миграцията не спря. Новият тренд е, че повече висококвалифицирани българи отпътуват на открито - IT експерти, лекари, инженери.
2020 година ще остане като годината, в която най-вече българи са се прибрали трайно в родината - над 24 000 души, като наклонността се резервира и през идващите години. А пък през 2023 година завърналите се у нас емигранти са с 5000 повече от напусналите България. От страната са отпътували 11 913 сънародници, само че вкъщи са се прибрали 17 017, излиза наяве от годишния отчет на Национален статистически институт.
Германия е дестинация №1 за гастарбайтерите ни
861 054 е формалният брой български жители, които през 2022 година са живели в други страни в Европейски Съюз. Данните са на Евростат, само че са оповестени и на уеб страницата на немската статистическа работа Statista. Според тях най-вече българи живеят в Германия - 390 021. На второ място е Испания - със 116 843 нашенци, а на трето е Гърция - с 69 550. Става дума за броя на българите, регистрирани публично в тези страни и обитавали там минимум една година. В статистиката не влизат тези, които са живели по-малко от 12 месеца в чужбина, оповестява " Свободна Европа ". Не е учудващо, че формалните данни са толкоз остарели - както и локалната статистика, по този начин и европейската обработва данни със забавяне.
Колко са българите в останалите страни от Европа? На четвърто място е Италия с 49 205, на пето - Нидерландия с 47 699, на шесто - Белгия с 45 187, на седмо - Австрия с 35 879, на осмо - Франция с 27 695, на девето - Швейцария с 13 354, на десето - Дания с 12 427.
Най-малко български жители живеят в Лихтенщайн - едвам 8, следвани от българите в Литва - 41, и Латвия - 130. В останалите страни от Европейски Съюз формалният брой на българите наподобява по този начин: Хърватия - 160, Румъния - 475, Исландия - 524, Унгария - 645, Словакия - 1268, Люксембург - 1969, Ирландия - 2508, Финландия - 2699, Словения - 3148, Полша - 6424, Португалия - 6491, Швеция - 7172, Норвегия - 7735, Чехия - 11 797.
Данните на Евростат обаче се разграничават леко от данните на българското Министерство на външните работи, които бяха обявени през януари 2023-та. Според тях в Германия публично живеят 410 885 български жители. Тези цифри са по информация, направена от българското посолство в Берлин и генералните консулства във Франкфурт и Мюнхен. Според формалните данни, предоставени от посолството в Мадрид и генералните консулства във Валенсия и Барселона, българите са 118 120 хиляди. Но неофициалният им брой е евентуално двойно по-висок - към 215 000.
Смята се, че отвън Европа най-вече българи има в Съединени американски щати, Канада и Аржентина. По неофициални данни броят на българите в Съединени американски щати доближава 350 000.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ