Държат се като уплашени деца в гората“, които все още

Държат се като уплашени деца в „ гората “, които към момента разчитат на мощните си татковци, счита психологът

„ В момента се следи общо положение на тревога измежду водещите политици, макар интерпретациите, че надали не всички се радват на удобството да ръководи президентът и те да не поемат отговорност “. Това съобщи пред БГНЕС психологът Росен Йорданов.

Тази тревога, съгласно него, се дължи на три фактора.

„ Първият е страхът от възходящото неодобрение и отвращение измежду хората, колкото и аморфно да е на този стадий. Политиците схващат, че търпението на обществото стартира да се изчерпва. Провеждането на пет парламентарни избори за две години е прекалено много.

Вторият е страхът от делегитимация на „ политическото “ в България, което може да предизвика въодушевление за промяна на политическия модел. Най-чувствителни към това са старите партии и на това приписвам „ срамежливите сигнали “ на нормализиращ се звук, който беше демонстриран на лидерската среща сред опитните политически сили. „ Там се направиха едни дискретни и не толкоз дискретни анонси, че може да се мисли за някакъв тип, в случай че не колаборация, то най-малко балансиране на връзките в името на оцеляване на политическата нормалност у нас.

Третият фактор е страхът от „ привършване на запасите “, както бих го определил. Трябва да си дадем сметка, че хората през последните две години, макар всички изказвания и спешен ПР, разпространяван пропагандно от така наречен революционни сили, преживяваха рецесиите, черпейки инерционно от „ ресурсите и запасите “, които бяха създавани прогресивно през последните 20 години. По същия метод 3-4 години, макар множеството неуредици и рецесии след 1990 година при промяната на тоталитарния режим, хората черпеха от заделеното преди този момент, до момента в който не им го лишиха хищнически през 1995-1996 година посредством планувания банкрут на 16 банки “, изясни Йорданов.

„ През тази година всички водачи, които имат здрав разсъдък и опит за процесите в България, усещат, че този запас ще стартира да се изчерпва, без значение от великодушните поръчки в Плана за възобновяване и резистентност “, означи психологът.

Тревожността се интерпретира по друг метод от политическите играчи.

„ Ако от едната страна виждаме опит за реализиране на някакво стратегическо помирение сред старите политически сили, тъй като са като тримата братя в приказката за „ Неволята “, т.е. няма на кого да разчитат, с изключение на на себе си, то водачите на другите така наречен „ изменящи, прогресивни, демократични сили “ сега се държат по-скоро като деца, които също са уплашени в „ гората “, само че към момента разчитат на мощните си татковци, които могат да ги спасят. Въпреки белите и пакостите, които са сторили, те чакат да бъдат предпазени още веднъж, някои да им „ оправи скърцащата каруца “ и да ги изведе на ярко в директен и метафоричен смисъл. Виждаме, че в последно време има сигнали за реакция на „ бащите “, в случай че съдим по настоящи медийни и други ПР акции, които да поизперат оцапаните им блузки и натъртени колене “, съобщи Росен Йорданов.

Според него през последните дни виждаме опити „ да се инжектира оптимизъм и самонадеяност “ посредством дейното присъединяване по разнообразни медии. „ Опитите да се показа протичащото се с последния скандал (Nexo) като „ фиктивен “ и финализиран за проверяващите органи в Съединени американски щати, Англия и Израел, което почтено казано не съм сигурен, че е тъкмо по този начин. Това, че ще платиш една санкция значи, че си признал виновност най-малкото и че до този миг си работил отвън закона, само че това очевидно се пропуща. Освен всичко друго няма изясненост за оповестените информации зя противозаконни прехвърляния, заобикаляне на наказания против Русия, финансиране на представители на терористични организации и така нататък Тези въпроси не могат да бъдат забравени с заплащането на една санкция по едно от обвиняванията. Всичко наподобява на една реновирана акция, която в случай че погледнем метафорично, е съвсем обезверен опит някой въпреки всичко да се погрижи за уплашените момчета в „ гората “, които да наберат още веднъж кураж и когато още веднъж се покажат пред обществото, да се явят с избърсани сълзи, изчистени, изкъпани, сресани и най-много сякаш юнаци, които съвсем са „ умъртвили ламята “, но още малко им би трябвало да я повалят. Мисля, че това, което те същински се пробват да прикрият е, че те не са същински „ Юнаци “, че ги е боязън и че не са търсили „ ламята “, а в действителност „ пещерата на Али Баба “, и не с цел да донесат „ благосъстоянията “ на хората, с цел да откраднат „ съкровищата на разбойниците “, акцентира Йорданов.

Според него същинският избор в този момент е „ сред позициите на „ еволюционното политическо развиване “ и позициите на „ корпоративното развиване “, което на процедура е преход или към нормализация и зрялост в политическото положение на страната или към инфантилно-революционния безпорядък, към който толкоз постоянно сме били тласкани през нашата история “.

Росен Йорданов разяснява и вътрешните страхове на партиите и политиците. При обичайните партии те са свързани със страха от загуба на еднаквост и позиции, която една неизбежна адаптационна смяна съдържа, тъй като без подозрение времето в което живеем го постанова. „ Страхът е от това да не се доведат нещата до едно анихилиране, да се изгубят образ, традиция и завещание от политическия живот “.

„ Докато при другите (ПП и ДБ), страхът е да не открият че в действителност им липсва същински образ, смисъл и потенциал. На процедура какъв брой несъстоятелни и неавтономни са в реалност. Особено посредством дейната готовност на така наречен „ анализатори “, на процедура отчетливи клакьори, се видя, че техният максимален боязън е да не се разкрие какъв брой са незначителни и подвластни, тъй като действителните събития от две години насам ни демонстрират дълбоката липса на самостоятелност на тези политически играчи. Те са извънредно подвластни от олигархични, от интернационалните фактори, и тези демонстрации, това афиширане на самоувереност, даже на отявлена безочливост на моменти, посредством отказване на явни неща, лъжите, въобще това асоциално държание, са нито повече, нито по-малко функционалност на надълбоко затвърден комплекс за непълноценност. Той е в основата на злобата, непримиримостта и фанатизма, които струят от лицата и устата на политически лица и поддръжници на тези „ неореволюционери “ от екрана, по интернет и в радиата “, уточни психологът.

„ Защо мисля по този начин? Ще ви отговоря – тъй като същинската народна власт познава единствено един метод да преодоляваш този комплекс? Честна победа на избори! Всичко друго е операция, неистина и празни приказки “, безапелационен бе Йорданов.

Той даде за образец в този случай американската посланичка, която, тръгвайки си от България, си е разрешила да не се придържа към дипломатическия звук и истината.

„ Това значи, че цялото им самочувствие и привидна сдържаност идва като обезщетително изпитание да се преодолее възприятието им за непълноценност. Колкото по-афиширано е едно възприятие за убеденост и безпогрешност, толкоз повече може да подозираме, че то е основано на едно надълбоко, трудно възприятие за непълноценност “, счита той.

„ Тъжното е, че нашият политически живот се дефинира извънредно доста от комплексите, тревогата и страха, а не от вярата, оптимизма и вярата във личните ни благоприятни условия “, заключи психологът Росен Йорданов.