В Европа под знака на прагматизма към Русия се крият цинизъм, лицемерие и корупция
Дария Навалная, щерка на Алексей Навални, получи през днешния ден в Страсбург от негово име Наградата за независимост на мисълта " Андрей Сахаров ". Тя стартира с признателност за опцията и че е ужасена да приказва в Европейския парламент, тъй като е единствено едно момиче на 20 години, което не си е представяло, че ще се занимава с политика.
Когато за първи път чух, че татко ми Алексей Навални получава Наградата " Сахаров ", бях извънредно щастлива по две аргументи. Първо, това е голяма чест. Признание за неговите заслуги и висока оценка на работата, която е свършена и продължава да се прави от него и неговите сътрудници. И най-важното е, че това е сигнал към тези десетки милиони жители в моята страна, които не престават да се борят за по-добрата орис на Русия.
Ще посоча и втората причина, макар че е малко прекомерно откровена и особена. Баща ми получава тази премия от Европейския парламент и нормално носителят би трябвало да пристигна и да приказва пред евродепутатите. За страдание, по явни аргументи, той не можа да бъде тук през днешния ден.
Но си помислих, добре, допускам, че е по-добре някой е по-добре да вземе този билет до Страсбург, да се възползвам от опцията да дойда и да видя това прелестно нещо персонално. И след известно време осъзнах, че това в действителност може да се окаже призрачен сън на мен и фамилията ми. Пътувах на разнообразни конференции и срещи на върха, изнасях речи от името на татко ми.
Понякога даже е награждаван с нещо, само че аз съм този, който пътува. Аз съм този, който написа речта и я стартира с смешка, до момента в който той е в пандиза. И ще продължа да пътувам, до момента в който чета публикации за ужасните условия, в които е арестуван татко ми. Не е като да има доста какво да се направи по въпроса. Така че аз пътувам и приказвам, а той продължава да бъде държан в пандиза.
И това не визира единствено Алексей Навални. Къде са миналогодишните лауреати от белоруската съпротива? Сега са най-вече в пандиза. Лауреатът на Нобеловата премия за мир за 2010 година умря в пандиза. И се запитах през днешния ден: за какво е толкоз мъчно да се освободят от плен тези, които се борят за правата на индивида? Защо към момента ги хвърлят в пандиза, освен по целия свят, само че и в европейските, географски европейски, страни през 21-ви век?
Европа е велика и всемогъща, волята на европейските жители е изразена с резолюциите на членовете на Европейския парламент и те са точни, верни и обективни. Резолюциите се поддържат от Обединеното кралство, Съединени американски щати, Австралия и Нова Зеландия и целия свободен свят.
Но тези, които са като татко ми, не престават да седят в пандиза, гледайки по какъв начин от ден на ден и повече техни съдружници биват хвърляни зад решетките. Знаете ли, чувала съм това доста пъти. И сигурно ще го направя още веднъж, може би даже след тази гала.
Знаеш ли, Даша, те ще ми кажат, разбираме за какво се чувстваш по този начин. Защото визира вашето семейство и близки, само че в действителния свят би трябвало да бъдем по-прагматични. И в тези коридори ще кимна с глава и ще кажа, да, несъмнено. Какво друго мога да кажа? Аз съм 20-годишен студент и не се усещам доста комфортно да диспутирам с опит и виновна прагматика.
© europarl.europa.eu
Но през днешния ден тук, като се възползвам от обстоятелството, че имам микрофона, никой няма да ми го отнеме и не е нужно да диспутирам с всеки, който персонално се усеща нелюбезен. Бих желал да се опълчва на този прагматизъм. Това е премията " Сахаров ", а Андрей Сахаров евентуално беше един от най-непрагматичните хора на планетата.
Не разбирам за какво тези, които се застъпват за прагматични връзки с диктаторите, не могат просто да отворят учебниците по история. Това би било доста прагматично деяние и откакто го извършите, е доста елементарно да разберете неизбежния политически закон. Омаловажаването на диктатори и тирани в никакъв случай не прави работа.
Колкото и хора да се пробват да се самозалъгват, надявайки се, че някой вманиачен, който е на власт, ще се държи обичайно в отговор на отстъпки и кокетничене, това в никакъв случай няма да се случи. Самата същина на властническата власт включва непрекъснато повдигане на залозите, увеличение на експанзията и търсене на нови врагове. И тези, които споделяха, дано не натискаме Лукашенко и да продължим разговора, до момента в който той биеше хора и ги хвърляше зад решетките, реализираха единствено това, че в този момент, с цел да осъди някого, Лукашенко би трябвало да спре в полет цялостен пътнически аероплан.
Друго нещо, което прагматиците не желаят да вършат по някаква причина - което ги кара да си спомнят за разноските и икономическите загуби - е просто да вземат калкулатор и да изчислят какъв брой коства техният прагматизъм, изключително на европейските данъкоплатци.
Годините на кокетничене с Путин му дадоха да разбере, че с цел да увеличи рейтинга си, той може да стартира война. Колко скъпо ще коства на Европа утежняването на обстановката с Украйна? Дори в този момент, с толкоз доста вести за скупчването на съветски войски на границата с Украйна, никой не приказва за това. Никоя прагматична комерсиална корпорация няма да се възвърне от директната загуба, която ще би трябвало да бъде понесена.
Да не приказваме за цената на времето, което западните политици като вас към този момент са похарчили за решение на казуса, вместо да се занимават със личните си каузи в личните си страни. Един от водачите на опозицията Борис Немцов бе погубен, убит в гърба тъкмо от Кремъл. И тогава идват прагматиците и също споделят: " Не можем да създадем доста по въпроса. Нека се ограничим до остро изявление и по-късно да продължим диалозите ".
И тогава те ще убият втори, трети и четвърти. Ще бъдат убити в центъра на Берлин, а петият - в Обединеното кралство. И по-късно ще взривяват и хранилища в Европа и ще започнаат да убиват с химически оръжия. А освен това знаем просто за несполучливи опити за ликвидиране.
А какъв брой са сполучливите? Вече знаем, че в специфичните служби на Путин е основана същинска терористична група, която убива жители на моята страна без съд и присъда. Бяха покрай убийството на майка ми. Те едвам не убиха татко ми и никой няма да подсигурява, че на следващия ден европейските политици няма да стартират да падат мъртви, като просто допрян дръжката на вратата.
© europarl.europa.eu
И в този момент към този момент увеличавате бюджета на полицията. Давате доста пари на специфични служби, харчите милиарди за нови способи за разкриване на тези токсични субстанции и това са следствията от прагматизма. " Не го притискайте. Трябва да действаме деликатно и да не ги ядосваме ", споделят прагматиците.
А на следващия ден диктаторите, въодушевени от половинчатите ограничения на Запада, ще транспортират хиляди хора до границата на Европейския съюз, принуждавайки дами и деца да щурмуват оградите и скрито да сънувате по какъв начин някой е убит или стъпкан в тълпата. Нека прагматиците да отговорят какъв брой ще коства всичко това на Полша, Литва или на целия Европейски съюз? Те ще ми отговорят. " Какво искаш? Това са суверенни страни. Те имат свои държавни управления. Нашите благоприятни условия са доста лимитирани. Предлагате нуклеарна война за освобождение на политическите пандизчии ли? "
Разбира се, не предлагам започване на война., Ще отбележа обаче, че макар, че не почнала, има действителни жертви и употребяват както кибер, по този начин и химически оръжия. Фактът, че европейските банки постоянно перат корумпирани милиарди за яхти на олигарсите на Путин из европейското Средиземноморие, продължава да бъде ефектен. Това, че 99 % от висшите чиновници на Русия и Беларус, директно забъркани в закононарушения, също имат право да пътуват в Европа, тъкмо както фамилиите им, са сигурни признаци, че доста от тези, които вземат решения, даже не се пробват да завоюват най-малко дребните борби в тази война. Те приказват прекалено много и мислят за сферата на политиката, като обмислят дейности, учредени на хрумвания и правила, които искрено са наивни и глупави.
И знаете ли какво, коства ми се, че казусът е, че желанието да се си говорите с диктаторите още веднъж и още веднъж, да не ги ядосвате, да игнорирате техните закононарушения, доколкото е допустимо, въобще не е прагматичен метод. Време е да го кажем напряко: под знака на прагматизма се крият цинизъм, двуличие и корупция. Има непрекъсната война сред идеализма и прагматизма.
Има гневна борба в европейската политика и даже да изберете страната на прагматизма, това би трябвало да значи да предадете концепциите си.
Когато писах на татко ми и попитах какво тъкмо искаш да кажа в речта от твоя позиция, той отговори. " Кажете, никой да не смее да приравнява Русия с режима на Путин ". Русия е част от Европа и ние се стремим да станем част от нея. Но също по този начин желаеме Европа да се стреми към себе си, към тези невероятни правила, които са в основата ѝ, ние се стремим към Европа на концепциите, отбраната на правата на индивида, демокрацията и честността.
Не желаеме Европа на канцлери и министри, които мечтаят да получат работа в борда на държавните компании на Путин или да плават на яхти на олигарси.
Днес на тази сцена, получавайки тази висока невероятна премия за татко ми, Алексей Навални, ви благодаря. И посредством всички вас поздравявам Европа на концепциите и правилата.
Европейският съюз е необикновено знамение, основано от нации, чиято история е била една безкрайна война посред им, и макар всички компликации и проблеми, които Европейски Съюз ще срещне, имам вяра, че един ден моята страна ще стане част от него.
Накрая желая да изтъквам един мой популярен съотечественик, на който беше кръстена тази премия: " Моята орис беше в прочут смисъл изключителна не заради подправена невзискателност, а заради предпочитание да бъда прецизен и знам, че ориста ми се оказа по-голяма от моята персона. Просто се пробвах да пребивавам по този начин, че да отговоря на личната си орис ".
Надявам се, че всички имаме сили да живеем съгласно орисите си.
Свобода за Алексей Навални!
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Когато за първи път чух, че татко ми Алексей Навални получава Наградата " Сахаров ", бях извънредно щастлива по две аргументи. Първо, това е голяма чест. Признание за неговите заслуги и висока оценка на работата, която е свършена и продължава да се прави от него и неговите сътрудници. И най-важното е, че това е сигнал към тези десетки милиони жители в моята страна, които не престават да се борят за по-добрата орис на Русия.
Ще посоча и втората причина, макар че е малко прекомерно откровена и особена. Баща ми получава тази премия от Европейския парламент и нормално носителят би трябвало да пристигна и да приказва пред евродепутатите. За страдание, по явни аргументи, той не можа да бъде тук през днешния ден.
Но си помислих, добре, допускам, че е по-добре някой е по-добре да вземе този билет до Страсбург, да се възползвам от опцията да дойда и да видя това прелестно нещо персонално. И след известно време осъзнах, че това в действителност може да се окаже призрачен сън на мен и фамилията ми. Пътувах на разнообразни конференции и срещи на върха, изнасях речи от името на татко ми.
Понякога даже е награждаван с нещо, само че аз съм този, който пътува. Аз съм този, който написа речта и я стартира с смешка, до момента в който той е в пандиза. И ще продължа да пътувам, до момента в който чета публикации за ужасните условия, в които е арестуван татко ми. Не е като да има доста какво да се направи по въпроса. Така че аз пътувам и приказвам, а той продължава да бъде държан в пандиза.
И това не визира единствено Алексей Навални. Къде са миналогодишните лауреати от белоруската съпротива? Сега са най-вече в пандиза. Лауреатът на Нобеловата премия за мир за 2010 година умря в пандиза. И се запитах през днешния ден: за какво е толкоз мъчно да се освободят от плен тези, които се борят за правата на индивида? Защо към момента ги хвърлят в пандиза, освен по целия свят, само че и в европейските, географски европейски, страни през 21-ви век?
Европа е велика и всемогъща, волята на европейските жители е изразена с резолюциите на членовете на Европейския парламент и те са точни, верни и обективни. Резолюциите се поддържат от Обединеното кралство, Съединени американски щати, Австралия и Нова Зеландия и целия свободен свят.
Но тези, които са като татко ми, не престават да седят в пандиза, гледайки по какъв начин от ден на ден и повече техни съдружници биват хвърляни зад решетките. Знаете ли, чувала съм това доста пъти. И сигурно ще го направя още веднъж, може би даже след тази гала.
Знаеш ли, Даша, те ще ми кажат, разбираме за какво се чувстваш по този начин. Защото визира вашето семейство и близки, само че в действителния свят би трябвало да бъдем по-прагматични. И в тези коридори ще кимна с глава и ще кажа, да, несъмнено. Какво друго мога да кажа? Аз съм 20-годишен студент и не се усещам доста комфортно да диспутирам с опит и виновна прагматика.
© europarl.europa.eu
Но през днешния ден тук, като се възползвам от обстоятелството, че имам микрофона, никой няма да ми го отнеме и не е нужно да диспутирам с всеки, който персонално се усеща нелюбезен. Бих желал да се опълчва на този прагматизъм. Това е премията " Сахаров ", а Андрей Сахаров евентуално беше един от най-непрагматичните хора на планетата.
Не разбирам за какво тези, които се застъпват за прагматични връзки с диктаторите, не могат просто да отворят учебниците по история. Това би било доста прагматично деяние и откакто го извършите, е доста елементарно да разберете неизбежния политически закон. Омаловажаването на диктатори и тирани в никакъв случай не прави работа.
Колкото и хора да се пробват да се самозалъгват, надявайки се, че някой вманиачен, който е на власт, ще се държи обичайно в отговор на отстъпки и кокетничене, това в никакъв случай няма да се случи. Самата същина на властническата власт включва непрекъснато повдигане на залозите, увеличение на експанзията и търсене на нови врагове. И тези, които споделяха, дано не натискаме Лукашенко и да продължим разговора, до момента в който той биеше хора и ги хвърляше зад решетките, реализираха единствено това, че в този момент, с цел да осъди някого, Лукашенко би трябвало да спре в полет цялостен пътнически аероплан.
Друго нещо, което прагматиците не желаят да вършат по някаква причина - което ги кара да си спомнят за разноските и икономическите загуби - е просто да вземат калкулатор и да изчислят какъв брой коства техният прагматизъм, изключително на европейските данъкоплатци.
Годините на кокетничене с Путин му дадоха да разбере, че с цел да увеличи рейтинга си, той може да стартира война. Колко скъпо ще коства на Европа утежняването на обстановката с Украйна? Дори в този момент, с толкоз доста вести за скупчването на съветски войски на границата с Украйна, никой не приказва за това. Никоя прагматична комерсиална корпорация няма да се възвърне от директната загуба, която ще би трябвало да бъде понесена.
Да не приказваме за цената на времето, което западните политици като вас към този момент са похарчили за решение на казуса, вместо да се занимават със личните си каузи в личните си страни. Един от водачите на опозицията Борис Немцов бе погубен, убит в гърба тъкмо от Кремъл. И тогава идват прагматиците и също споделят: " Не можем да създадем доста по въпроса. Нека се ограничим до остро изявление и по-късно да продължим диалозите ".
И тогава те ще убият втори, трети и четвърти. Ще бъдат убити в центъра на Берлин, а петият - в Обединеното кралство. И по-късно ще взривяват и хранилища в Европа и ще започнаат да убиват с химически оръжия. А освен това знаем просто за несполучливи опити за ликвидиране.
А какъв брой са сполучливите? Вече знаем, че в специфичните служби на Путин е основана същинска терористична група, която убива жители на моята страна без съд и присъда. Бяха покрай убийството на майка ми. Те едвам не убиха татко ми и никой няма да подсигурява, че на следващия ден европейските политици няма да стартират да падат мъртви, като просто допрян дръжката на вратата.
© europarl.europa.eu
И в този момент към този момент увеличавате бюджета на полицията. Давате доста пари на специфични служби, харчите милиарди за нови способи за разкриване на тези токсични субстанции и това са следствията от прагматизма. " Не го притискайте. Трябва да действаме деликатно и да не ги ядосваме ", споделят прагматиците.
А на следващия ден диктаторите, въодушевени от половинчатите ограничения на Запада, ще транспортират хиляди хора до границата на Европейския съюз, принуждавайки дами и деца да щурмуват оградите и скрито да сънувате по какъв начин някой е убит или стъпкан в тълпата. Нека прагматиците да отговорят какъв брой ще коства всичко това на Полша, Литва или на целия Европейски съюз? Те ще ми отговорят. " Какво искаш? Това са суверенни страни. Те имат свои държавни управления. Нашите благоприятни условия са доста лимитирани. Предлагате нуклеарна война за освобождение на политическите пандизчии ли? "
Разбира се, не предлагам започване на война., Ще отбележа обаче, че макар, че не почнала, има действителни жертви и употребяват както кибер, по този начин и химически оръжия. Фактът, че европейските банки постоянно перат корумпирани милиарди за яхти на олигарсите на Путин из европейското Средиземноморие, продължава да бъде ефектен. Това, че 99 % от висшите чиновници на Русия и Беларус, директно забъркани в закононарушения, също имат право да пътуват в Европа, тъкмо както фамилиите им, са сигурни признаци, че доста от тези, които вземат решения, даже не се пробват да завоюват най-малко дребните борби в тази война. Те приказват прекалено много и мислят за сферата на политиката, като обмислят дейности, учредени на хрумвания и правила, които искрено са наивни и глупави.
И знаете ли какво, коства ми се, че казусът е, че желанието да се си говорите с диктаторите още веднъж и още веднъж, да не ги ядосвате, да игнорирате техните закононарушения, доколкото е допустимо, въобще не е прагматичен метод. Време е да го кажем напряко: под знака на прагматизма се крият цинизъм, двуличие и корупция. Има непрекъсната война сред идеализма и прагматизма.
Има гневна борба в европейската политика и даже да изберете страната на прагматизма, това би трябвало да значи да предадете концепциите си.
Когато писах на татко ми и попитах какво тъкмо искаш да кажа в речта от твоя позиция, той отговори. " Кажете, никой да не смее да приравнява Русия с режима на Путин ". Русия е част от Европа и ние се стремим да станем част от нея. Но също по този начин желаеме Европа да се стреми към себе си, към тези невероятни правила, които са в основата ѝ, ние се стремим към Европа на концепциите, отбраната на правата на индивида, демокрацията и честността.
Не желаеме Европа на канцлери и министри, които мечтаят да получат работа в борда на държавните компании на Путин или да плават на яхти на олигарси.
Днес на тази сцена, получавайки тази висока невероятна премия за татко ми, Алексей Навални, ви благодаря. И посредством всички вас поздравявам Европа на концепциите и правилата.
Европейският съюз е необикновено знамение, основано от нации, чиято история е била една безкрайна война посред им, и макар всички компликации и проблеми, които Европейски Съюз ще срещне, имам вяра, че един ден моята страна ще стане част от него.
Накрая желая да изтъквам един мой популярен съотечественик, на който беше кръстена тази премия: " Моята орис беше в прочут смисъл изключителна не заради подправена невзискателност, а заради предпочитание да бъда прецизен и знам, че ориста ми се оказа по-голяма от моята персона. Просто се пробвах да пребивавам по този начин, че да отговоря на личната си орис ".
Надявам се, че всички имаме сили да живеем съгласно орисите си.
Свобода за Алексей Навални!
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ