Дарина Григорова: Защо отказах да присъствам на представянето на романа на Лазар Мурджев?
Дарина Григорова
Нямаше да пиша този текст, в случай че господин Лазар Мурджев не си беше разрешил да цитира част от персоналното ми известие до него във вайбър /без да желае съгласие/, в което описах мнението си за романа му и обясних за какво отбивам молбата му да вземам участие в представянето на книгата. Г-н Мурджев лукаво е икономисал последното мое изречение: “Защо няма да дойда. Заради масонската оптика. Далече съм ”.
А в този момент за спестената от писателя масонска оптика, която видях в романа “Дневници от ъгъла ”. Този разказ напълно е напоен от окултна символика и антиправославно усещане на света, може да се каже, че е апология на масонството, освен това поднесена като благородна цел в интерес на отечеството. Внушението, че може да съществува “православен медал ” с патриотични цели за съблазняване на сантиментално настроени, неукрепнали души, които да се почувстват определени, аристокрация-менте в ръцете на свои, а след това и на непознати служби.
Поантата на романа е дискредитацията на личността на Нюйоркския митрополит Андрей, внушава се, че той е масон 33 степен, отсам обожествяването му, “това бе Бог, освен това българин ” /Вж. Л. Мурджев, с. 111, 134/, както и други версии, поднесени ловко като “художествена небивалица ”, само че в действителност са литературно възмездие поради православния живот на митрополит Андрей. Защо възмездие? Защото митрополит Андрей през целия си живот се е борил с икуменизма, главният инструмент на антиправославната масонска оптика.
Ще изтъквам част от дневника на митрополит Андрей, оповестен във сериозното, съзнателно и аналитично проучване на Момчил Методиев: “Нюйоркски митрополит Андрей. Биография. Спомени. Дневници ”, от 2016 година, което предлагам на всеки, тъй като е написано правилно по извори, с документи от персоналния фонд на митрополит Андрей в ЦДА, както и с материали от разкритите архиви на Държавна сигурност, по разработки на българските служби.
Митрополит Андрей споделя в дневника си, в самия завършек на живота си, на 13 ноември 1971 година: “Интерконфесионализмът на ИМКА мина в Световния съвет на църквите и през днешния ден в икуменизма, който стана огромното оръжие на масонството – активитет на Люцифера ”. /Вж. М. Методиев, с. 545/
Бъдещият митрополит Андрей, или Стоян Петков, още през далечната 1924 година насочва публично писмо до софийския митрополит Стефан в отбрана на Православието от икуменизма на протестанстската организация ИМКА, от “неутралното християнство ” на “интерконфесионализма ”, които тя проповядва. “Неутрален ” християнин е нещо като полукатолик, полупротестант, всичко каквото искаш, само че не и православен. ИМКА е упорствала православните сдружения в България да подменят “православно ” с “християнско ” в наименованието си, с цел да бъдат “неутрални ”. Неутрални от Православието. [Впрочем терминът “джендър безпристрастен ” е от същия извор, само че в наше време]. През 1924 година бъдещият митрополит Андрей предизвестява, че “модерната проповед за “неутрални ” и “интерконфесионални ” организации е “рак в църковната гръд ”, “най-страшното и най-голямото пипало, което Антихристът пуща пред себе си на света ” /Вж. М. Методиев, с. 28–29/.
“Интерконфесионализмът ” е сърцевината на икуменизма, да размиеш Православието, християнство без Христа, а в наше време понятието става “трансконфесионално ”, икуменическият събор в Крит от 2016 година, провален с помощта на Българската Православна Църква, отказала да взе участие в него. Не инцидентно невселенският патриарх Вартоломей не се посвени да упрекне за този отвод и осуетени икуменически проекти Патриарх Неофит на погребението му.
В дневника на митрополит Андрей има и значимо споменаване на константинополския патриарх Атинагор, масон, подложен от Съединени американски щати във Фенер. Срещат се в София на 20 октомври 1967 година, а митрополит Андрей разказва реакцията на Атинагор, когато го вижда: “намръщи се и не можа да скрие омразата си ”. След присъединяване на митрополит Андрей в конференция в Бачковския манастир, на 23 октомври същата година, той записва реакцията на цариградския патриарх и на отчета му: “Това, което оповестих, огорчи Атинагорас, а след това обятия, че ме обичал и кани да му гостувам в Цариград ” /Вж. М. Методиев, с. 316–317/.
За тази си ревнивост в Православието и борба с икуменизма, откакто е постриган за духовник и определен за свещеник Андрей, анонимна листовка се пробва да го показа като “религиозен фанатик ” /Вж. М. Методиев, с. 43–44/. В наше време се употребява термина “православен джихадист ” за орезиляване на православните, водещи същата борба – с икуменизма, с фанариотите.
Ако за митрополит Андрей икуменизмът е “голямото оръжие на масонството ”, в романа на Л. Мурджев обликът му е сменен на масон 33 степен, на тези, с които се е борил – “активитетът на Люцифера ”. Кой спомен за митрополит Андрей ще остане в българската памет? Истинският облик на бореца с икуменизма за чистотата на Православието, Нюйоркският митрополит Андрей, на академичното проучване на Момчил Методиев, което ще се прочете от тесни експерти? Или смененият облик на митрополит Андрей през масонската оптика в художествения разказ на Л. Мурджев, до който Дан Браун бледнее по силата на внушенията, преплетени с същински събития от нашата модерна история?
За православния човек значима е паметта пред Бога, не пред хората, от тази позиция митрополит Андрей е невредим, Царство му небесно. Но за българската памет е значимо да не се съблазняват хората с сменения облик на митрополита през масонската оптика.
Нямам нищо общо с това литературно интензивно мероприятие.
P. S.
И още нещо, което е клюка - на уеб страницата на Л. Мурджев е оповестен текст от мое име, който не съм писала от началото до края, за което изрично декларирам. Но тъй като се загатва за богомилите в него – богомилството е дуалистична разкол, манихейство, има доста имена, в основата си е антиправославно. Нямам нищо общо и с това.
Вж: “Неприсъщности за Православието ”.
https://www.brodbg.com/news-3-1887-NEPRISaSchNOSTI_ZA_PRAVOSLAVIETO.html
