Дановото училище в Перущица е едно от първите в страната

Дановото учебно заведение в Перущица е едно от първите в страната със независима постройка. Тя е издигната през 1850 година, откакто перущенци построяват църквата „ Св. Архангел Михаил “ и остава голям брой материал, те вземат решение да си създадат своя независима представителна постройка, която да бъде употребена точно с тази цел – да бъде учебно заведение.

Павлина Исова, която работи като Фонд охранител в Историческия музей в Перущица, описа пред БГНЕС, че постройката на Дановото учебно заведение съставлява пловдивска двусиметрична възрожденска къща, повлияна от пловдивската архитектура със стволова гредова структура, която придава относителна значителност, т.е. здравина на постройката и това е и повода тя да не бъде на цяло унищожена през пожара в април 1876 година

Както и църквата „ Св. Архангел Михаил “, по този начин и постройката на Дановото учебно заведение са дело на перущенци и на пазарджишките майстори. Първоначално учебното заведение се е казвало „ Св. Св. Кирил и Методий “, като начело, на фасадата на постройката, се вижда и образът на Светите братя. Поради огромните заслуги на първия преподавател, който е поканен от перущенци – небезизвестният клисурец Христо Груев Данов, то стартира да се назовава Даново учебно заведение и по този начин до ден-днешен.

22-годишният Христо Г. Данов идва в Перущица през 1850 година, когато сградният фонд е към този момент подготвен. Завършил Копривщенската гимназия, той се грижи за фамилията си като се занимава с подвързване на книги. По това време Христо Г. Данов търси работа и това е една от основните аргументи да отиде в Перущица. Там му се обезпечава договор (договор) и последователно перущенци привикват с него, позволяват го да бъде техен преподавател, както и с неговите порядки да ги ограмоти и образова. Резултатът е, че огромен % от перущенци след неговото обучение са били сносно ограмотени.

Освен, че това е едно от първите в страната сгради за да бъде учебно заведение, в него се преподава по новата Взаимоучителна Бел-Ланкастърска метода. Днес посетителите на Дановото учебно заведение могат да видят възстановка на класна стая, в която по-големите възпитаници са обучавали по-малките деца. Третата иновация е смесеното обучение. В Дановото учебно заведение съумяват да се обучат и няколко девойки, защото родителите на момчетата нямат нищо срещу и по този начин на процедура се получава смесено учебно заведение.

Предметите, по които учи, са безусловно всемирски за времето си. Учениците учат математика, география, геометрия, естествена история, история, аритметика, като в неделя наложителен е бил и детайлът на църковното обучение. Негови възпитаници са и дейците, които застават отпред на въстанието в Перущица – Петър Бонев, Калофер Спасов, Спас Гинов, Никола Малинчев, Стоян Канев и доста други перущенци, априлци, герои на въстанието. Петър Бонев, който е и водач на въстанието, е измежду най-хубавите възпитаници на Христо Г. Данов и в учебното заведение се учи с изключение на на църковния закон и на църковно пеене.

„ Първоначално перущенци са били скептични за това да пращат децата си на учебно заведение. Станало е по този начин, че до момента в който търгуват, Христо Г. Данов им е проверявал сметките, а перущенци от време на време са послъгвали, тъй като не са били грамотни. Той им е казвал, че в случай че желаят да не бъдат слъгвани, е добре да идват на учебно заведение, тъй като единствено по този начин посредством просвета има удача “, описа Исова и изясни, че поетапно той съумява с неговия мирен, мил метод на обучение, а точно со кротце, со богатство, насмалко кютек, да събере 186 деца.

Христо Г. Данов съумява да промени и метода на обличане на перущенци. Допреди това, означи Исова, те са се обличали с облекла, сходни на турски потури, и са се носили с прабългарски прически, с коси, които са били отрязани, подстригани, даже обръснати, а в средата на главата са имали една плитчица, която е била омотана към оста си. Тя посочи, че бащите са бръснели косите на синовете си, с цел да наподобяват децата като тях. Христо Г. Данов, обаче, съумява да поевропейчи перущенци да се носят с съвременни френски облекла. От възрастните точно Петър Бонев е първият, който се носи във фрак.

Христо Г. Данов е преподавател в Перущица 3 година, като през този интервал той бива заплашван от устинските първенци турци и кричимските такива със гибел, поради това, че ограмотява перущенци. Той се опасява за живота си, напуща Перущица, отива в Пловдив и отваря печатница през 1857 година, която е и първата в страната.

За Дановото учебно заведение голяма роля изиграва и Петър Бонев. Първите уроци по родолюбие той получава от баба си и майки си, които му пеят патриотични песни, описват му за славното минало на нашия български народ. Извън фамилията, първите си уроци по родолюбие и обучение той получава при поп Петър Рибчев, който го научава на наустница и псалтир. Синът на поп Петър Рибчев – Стоян, пък учи Петър Бонев на четмо и писмо. А в постройката на Дановото учебно заведение за неговото обучение се грижи Христо Г. Данов. С помощта на Найден Геров, Петър Бонев отива в Пловдив и се записва в Епархийското учебно заведение, където продължава надграждането на познания и обучение, намира се с разнообразни българи, които са радетели за обучение, за независимост, свободомислещи хора, които имат разнообразни отзиви по въпроси.

И защото усеща потребността от още обучение, с финансовата помощ на братята си той отива за 5 година в Сърбия и постъпва в III клас в Белградската гимназия. Докато учи там, Петър Бонев се записва и в легията на Георги С. Раковски. „ Там, дружно с приятеля си Левски, се бият самоотвержено на борбата за избавление на сърбите от тяхното турско иго “, описа Исова и добави, че де факто това е и бойното политическо кръщение на Петър Бонев.

В 1862 година той се завръща от Сърбия, в постройката на Дановото учебно заведение е учредено читалището, което е негова рожба. След като споделя концепцията, задачите на читалището, единомислещо всички перущенци го избират за негов ръководител. Петър Бонев става преподавател в Дановото учебно заведение, а методът му на преподаване е друг и забавен – с изключение на, че децата учат в постройката на учебното заведение, той е водил и изнесени уроци. Много постоянно е водил учениците в планината, където давал воля на възприятията на децата да пеят патриотични песни, употребявал е поощрения, благи думи.

„ Говорил е и на възрастните, които също събира и образова, за към този момент свободните Сърбия, Гърция от турско иго. Говорил е за затихващите функционалности на Османската империя. Говори за своите съратници, за геройствата, които са направили в легията на Раковски, дружно с Левски. Това непроменяемо и този метод, мил темперамент, думите, които той употребява, прави по този начин, че той допира сърцата, той се вселява в сърцата на перущенци, един натурален развой и напълно естествен извод, че той би трябвало да бъде и е най-нужният на Перущица за преподавател “, акцентира Исова.

Тук е учреден и революционният комитет на Левски, защото те са другари. Исова е безапелационна, че самоуверено можем да кажем, че Петър Бонев е копие на Левски, те са като двама братя близнаци, тъй като с изключение на, че са родени в една и съща година, те са изглеждали физически по идентичен метод, освен че са се сражавали в легията на Раковски, само че и методът на говорене, характерът им е бил мил и спокоен.

„ Не познаваме Левски с гръмки декламаторски качества, само че той е бил вселен в българите, нашите предшественици. Така е бил и Петър Бонев тук за своите съселяни тогава, вселен измежду тях дотам, че той прави и допустимо Априлското въстание да избухне “, съобщи тя и добави, че даже и откакто към този момент е погубен, последната заповед, която той дава за отбраната на Перущица, се пази до дъно в името на свободата, на концепцията, която е вселил измежду съзнанието на перущенци, остава и доста след гибелта му.

„ Къщата, в която се е намирало тялото на Петър Бонев, е запалена от неговите съратници, с цел да не се поругаят турците с натрупа му. Точно любопитното е, че в този ден се ражда и сина на Петър Бонев, който назовават Петър. Така ние виждаме една символика – той умря, с цел да се роди отначало и да доживее свободата. Петър умря, Петър се роди “, акцентира Исова. Любопитното за неговия наследник е, че той съвсем е приличал на татко си – и външно, и по темперамент, също така е бил и преподавател. Той обаче се разболява от скоротечна туберкулоза и умира на 19 година

„ За сметка на това дъщерята на Петър Бонев оцелява – баба Мария, по този начин я знаят и днешните млади генерации, както и предходните “, описа Исова и посочи, че баба Мария доживява до 100 година, фамилията ѝ е било доста реномирано, с огромен престиж, измежду тях е имало учители, също по този начин имат и наследници, които са адвокати.

„ Можем да кажем, че в себе си Петър Бонев е носел това зрънце на гражданска война, което е било посято точно от Христо Данов, само че в случай че не беше то единствено в себе си, нямаше да бъде допустимо и да поникне и да покълне “, заключи Исова. /БГНЕС